РЕШЕНИЕ №260374/26.10.2021г.
гр. Ямбол, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно
заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА
СПАСОВА
с
участието на секретаря Й. Пенчева като разгледа докладваното от съдия В.
Спасова гр.д.№ 442 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Исковата молба е
подадена от Г.Н.Г. ***, допълнително уточнена, срещу „Агромил“ ЕООД-гр.Я., Р.И.Р.
и М.Д.Р.,***. В нея се твърди, че ищецът и ответниците Р.Р. и М.Р. са били
съсобственици на недвижими имоти в землището на с. М., представляващи ниви и
пасище, относно които е сключен договор за аренда от 26.12.2015 г. между Р.Р. и
„Агромил“ ЕООД при действието на предходен договор от 2008 г., чийто срок е
изтичал през 2018 г.. По силата на съдебна спогодба имотите са поделени и
ищецът е получил в реален дял три новообразувани недвижими имота-част от
арендуваните. Ответниците Р. са получили в общ дял други имоти. Вторият договор
за аренда в частта относно получените чрез делба имоти от ишеца противоречи на
добите нрави, тъй като е уговорено арендно плащане, несъответстващо на
средностатистическите данни за плащаната в региона рента. Освен това е
договорен дълъг срок на действието му 20 години. Породил е действие, считано от
01.10.2018 г. поради наличието на предходно действащ дотогава договор, който не
може да дерогира. Твърди се, че с изменението на чл.3 ал.4 от ЗАЗ съсобственик
не може да сключи договор, ако не притежава повече от половината от имотите,
както е в случая- Р. Р. не притежава такъв дял от съсобствеността, но е отдал
под аренда цялата площ на земите. Арендаторът е изпълнил задълженията си за
арендно плащане за изтеклите две стопански години до предявяване на иска.
Поради нищожност на договора в посочената част арендаторът дължи връщане на
собствените на ищеца имоти. Поради това се иска съдът да прогласи нищожността
на договора за аренда на земеделска земя, с нотариална заверка на подписите,
вписан в Служба по вписванията при ЯРС с рег.№ ***/28.12.2015 г. парт.№***, в
частта относно земите на ищеца, както и да бъде осъдено дружеството да му ги
върне.
В
с.з исковете се поддържат от процесуалния представител, който уточнява, че не
иска разваляне на договора, а обявяването му за нищожен и пледира за уважаване
на исковете и за присъждане на разноските по делото.
В срока за отговор ответниците
оспорват исковете като недопустими и неоснователни. Признават, че ищецът е
собственик на новообразуваните от делбата имоти, а преди делбата- на част от
съсобствените с Р.Р. и М.Р. имоти. Не е спорно и сключването на договорите за
аренда. Възраженията им се основават на фактите, че ищецът няма правен интерес от
иска за нищожност на част от договора. Изтъква се фактът, че той не е страна по
него, както и че новообразуваните от делба имоти не са предмет на договора.
Ищецът не може да иска връщане на имотите по чл. 30 от ЗАЗ, уредено само при
прекратяване на договора, каквото не се иска с предявените претенции, а и не е
арендодател, за да иска връщане. Сочи се, че няма законова пречка за сключване
на нов договор преди изтичането на предходен такъв. На ищеца е заплащано
арендното плащане за изтеклите стопански години, с което е приел договора.
Ответниците сочат още, че законът не урежда максималния срок на договора за
аренда, а само минималния, поради което е допустимо уговаряне на срок от 20
години. Договореното арендно плащане не е нулево, за да е налице
нееквивалентност на престациите, и не е налице противоречие с добрите нрави.
Приложима е редакцията на ЗАЗ, действала към момента на сключване на договора,
според която е допустимо арендодателят да притежава по-малко от 50 % от земите.
Изложени са в отговорите на Р.Р. и М.Р. доводи за липса на пасивна процесуална
легитимация, тъй като втората от тях не е страна по договора, чието сключване е
действие на управление на семейното имущество, неизискващо съвместна правна
легитимация. Ищецът признава действието на договора, заявявайки това изрично и
черпейки права от него.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по
делото, че ищецът и ответниците Р. са били съсобственици на описаната в
исковата молба земеделска земя: ПИ с идентификатор 48101.15.84 в с. М., м. „К.“,
площ 13598 кв.м, нива номер по предходен план – ***, при граници: 48101.15.148, 48101.15.77, 48101.15.163 и 48101.15.90; ПИ с
идентификатор 48101.15.77 в с. М., м. „К.“, с площ 12475 кв.м, нива, номер по
предходен план ***, при граници 48101.15.90, 48101.15.84, 48101.15.76 и
48101.15.163; ПИ с идентификатор 48101.13.33 в с. М., м. „Я.“, с площ 16252
кв.м, нива, номер по предходен план № ***, при граници: 48101.12.1, 48101.13.70, 48101.13.66,
48101.13.65, 48101.13.108 и 48101.13.2; ПИ с идентификатор 48101.13.2 в с. М.,
м. „Я.“, с площ 21690 кв.м, нива, номер по предходен план ***, при граници:
48101.13.33, 48101.13.65, 48101.13.64, 48101.13.63, 48101.13.62, 48101.13.108 и
48101.13.34; ПИ с идентификатор 48101.12.8 в с. М., м. „Ш. б.“ с площ 19083
кв.м, нива, номер по предходен план ***, при граници: 48101.12.7, 48101.12.76,
48101.12.77, 48101.12.13, 48101.12.50 и 48101.12.148; ПИ с идентификатор
48101.12.50 в с. М., м. „Ш.б.“ с площ 19998 кв.м, нива, номер по предходен план
***, при граници: 48101.12.8, 48101.12.13, 48101.12.12, 48101.12.82,
48101.12.81, 48101.12.80, 48101.12.144, 48101.12.143 и 48101.12.148; ПИ с
идентификатор 48101.25.36 в с. М., м. „К.“ с площ 10149 кв.м, нива с номер по
предходен план ***, при граници: 48101.25.363, 48101.25.117, 48101.25.37 и
48101.25.364; ПИ с идентификатор 48101.25.117 в с. М., м. „К.“, с площ 10149
дка, нива с номер по предходен план ***, при граници: 48101.25.220, 48101.25.37, 48101.25.36 и
48101.25.363 и ПИ с идентификатор 48101.10.68 в с. М., м. „Т. м.“, с площ 38911
кв.м, пасище, с номер по предходен план ***, при граници: 48101.12.148, 48101.10.60 и 48101.10.67.
С процесния Договор
за аренда на земеделска земя от 26.12.2015 г. рег.№ ***/26.12.2015 г. на
нотариус рег.№ ***, сключен от Р. Р. като арендодател и „Агромил“ ЕООД чрез управителя
му Р. Р., за срок от 20 стопански години, считано от 01.10.2016 г., е
предоставено ползването на имотите, срещу арендно плащане в размер на левовата
равностойност на 10% от средния добив пшеница на декар. В чл.14 е уговорено, че
всяка от страните може да поиска изменение на договора при промяна на
обстоятелствата, довели до очевидно несъответствие между поетите от тях
задължения.
Не е спорно, а и
ответникът представя РКО, че ищецът е получавал арендни плащания по договора.
Не е спорно
наличието на предходен договор за аренда от 09.06.2008 г. за същите земи с
период на действие 10 години, считано от датата на подписването му, копие от който
е представено по делото.
Безспорно е, а и от
приложеното гр.д. № ***/2018 г. на ЯРС е видно, че имотите са поделени, като на
ищеца са предоставени в дял новообразувани имоти, посочени в исковата молба: ПИ
с идентификатор 48101.15.207 в землището на с. М., м. „К.“, с площ 3278 кв.м.,
нива, при граници: имоти с №№48101.15.206,
48101.15.148, 48101.15.163 и 48101.15.205; ПИ с идентификатор
48101.13.115 в землището на с. М., м. „Я.“, с площ 5470 кв.м., нива, при
граници: 48101.13.114, 48101.13.64, 48101.13.63, 48101.13.108, 48101.13.116; ПИ
с идентификатор 48101.10.74 в землището на с. М., м. „Т. м.“, с площ 3000 кв.м.,
пасище, при граници: имоти с №№ 48101.12.148, 48101.10.75, 48101.10.72 и
48101.10.73.
От
заключението на вещото лице се установява, че съобразно процесния договор на
ищеца е била дължима рента за стопанската 2018/2019 г. в размер на 158,68 лв.,
а за следващата 2019/2020 г.-181,32 лв. С Протокол от 31.01.2018 г. на комисия
в ОД”Земеделие”-Я. е определен размерът на средното годишно рентно плащане за
региона на обл. Я. за стопанската 2018/2019 г., като за с. М. е 27 лв./дка за
ниви и 7 лв./дка за пасища. С Протокол от 04.02.2019 г. на комисия в
ОД”Земеделие”-Я. е определен размерът на средното годишно рентно плащане за стопанската
2019/2020 г. за землището на селото- 30 лв./дка за ниви и 7 лв./дка за пасища.
За земите на ищеца въз основа на тези данни вещото лице е изчислило рентата в
размер на 257,20 лв. за първата година и 283,44 лв. –за втората.
При
тази фактическа обстановка ЯРС прави следните правни изводи:
Предявени са обективно и
субективно съединени искове, с правно осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 и чл. 34 от ЗЗД.
По делото e спорна допустимостта на исковете.
Основателно е възражението
на ответницата М.Р., че не е надлежна страна по делото. Същата не е страна по
договора за аренда. Фактът, че към момента на сключването му е съпруга на
ответника Р.Р. и собственик в режим на семейна имуществена общност на ид.ч. от
земите, не обосновава пасивната й процесуална легитимация. Касае се за
облигационни правоотношения, по които страни са само сключилите сделката лица. Неоснователни
са доводите на ищеца за необходимо другарство, още по-малко задължително,
каквото липсва и при вещните искове, съгласно Тълкувателно решение № 3 от
29.06.2017 г. по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГК на ВКС, приемащо че по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти,
придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими,
но не са задължителни другари. В случая въобще не става въпрос
за иск за собственост. Поради изложеното искът срещу тази ответница е
недопустим и производството по него следва да бъде прекратено.
Съдът намира исковете срещу останалите ответници за
допустими, тъй като те са сключили процесния договор за аренда. Действително,
земеделските земи, придобити от ищеца въз основа на съдебна делба, не са били
обособени към момента на сключването му, но ищецът изрично уточнява, че
претендира нищожност на договора в частта относно земите, представляващи част
от арендуваните имоти. Няма пречка за нищожна да се обяви само част от
договора, независимо от евентуална недействителност на останалата част, след
като ищецът атакува частично сделката. Поради това съдът не споделя доводите на
ответниците в противния смисъл. Съдебната практика приема принципно, че
договорите за аренда продължават действието си след извършване на делба на
имотите, като предмет на арендата са новообразуваните имоти- части от
арендуваните (напр. Решение №194/14.11.2017 г. по възз. гр.д.№ 211/2017 г. на
ОС-Шумен, Решение № 71/28.02.2020 г. по възз.гр.д.№ 12/2000 г. на ОС-Враца и
др.). Ако се приеме, че новите имоти не са предмет на договора за аренда, то
следва да се приеме и преустановяването на действието му с извършването на
делбата, след като не съществуват вече съсобствените имоти, за които е сключен.
Страните по настоящото дело обаче не застъпват тази теза.
Съдът намира за неоснователно и възражението на
ответниците срещу допустимостта на иска, което обосновават с довода, че ищецът
не е страна по договора за аренда. Действително към момента на сключването му
той няма качеството на арендодател. В случая могат да бъдат приложени
правните принципи, от които изхожда ВКС,
постановявайки Тълкувателно решение № 8/2012 от 27.11.2013 год. на ОСГТК
на ВКС, приемащо, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или
има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В случая
предявеният иск не е за собственост или друго вещно право, а за облигационни
права, произтичащи от договор за аренда на земеделска земя, собственост от
която притежава и ищецът. Макар да липсват идентичност между предмета на
настоящото дело и описания в ТР, се касае също за отрицателен установителен иск
(в този смисъл е и Решение №1/01.02.2012 г. по гр.д.№ 425/2011 г., ІІІ г.о. на
ВКС по чл. 290 от ГПК, според което е допустим отрицателен установителен иск за
нищожност на договор, предявен от лице, което не е страна по оспорената
сделка). В ТР съдът мотивира допустимостта на отрицателните установителни
искове с доводите, че правният спор накърнява не само спорното право, което
едната страна претендира, но и правната сфера на другата страна, която затова
отрича претендираното право, защото то засяга определени нейни права. Сочи се,
че равенството на страните в съдебния процес, съгласно чл.121, ал.1 от Конституцията
на Република България, равната възможност, която съдът осигурява на страните да
упражняват предоставените им права /чл.9 ГПК/ и правният интерес, като
единствено условие съгласно чл.124, ал.1 ГПК за предявяване на иск за
установяване несъществуването на едно право, означават, че съдът не може да
лиши единия от участниците в правния спор от правото му да инициира исков
процес за установяване несъществуването на спорното право. Този, който отрича
спорното право, е равнопоставен участник в правния спор и първи може да предяви
този иск, който в най-пълна степен е в състояние да защити правната му сфера. В
решението се сочи още, че диспозитивното начало в гражданския процес се
проявява в това, че участникът в правен спор сам определя кога, доколко и какъв
обем защита да търси. Правният интерес от решаване на правния спор винаги
произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които
всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера.
В случая
ищецът има интерес да отрече произтичащите от договора за аренда права на
арендатора, с което да защити своето право на собственост, чието упражняване
счита за накърнено с неговото сключване. Съсобственикът, който не е страна по договор за аренда,
сключен от лице, което не притежава повече от половината от общата вещ, преди
изменението на чл.3 ЗАЗ (ДВ бр.13/07.02.2017 г.), може да не го приеме и тогава
този договор е непротивопоставим по отношение на него, и може да ревандикира
своята идеална част от арендатора (Решение № 12/01.03.2018 г. по гр.д.№
1251/2017 г. на ІІ г.о. на ВКС по чл. 290 от ГПК). Ищецът обаче е приел
договора, тъй като е получавал припадащата му се част от арендното плащане за
изтеклите до предявяване на иска стопански години, с оглед на което договорът
му е станал противопоставим, т.е. осуетява евентуална ревандикация. Поради това
има интерес от установяване на нищожност на сделката, с оглед свободното
предлагане на имотите за продажба, необременени от дългосрочна аренда.
Отделно от това, както се приема
в съдебната практика (част от която са
горецитираните решения на окръжни съдилища), въз основа на спогодбата за
делба ищецът е придобил в еднолична собственост новообразуваните имоти,
предоставени в негов дял - част от съсобствените имоти, обект на договора за
аренда, и като приобретател по смисъла на чл. 17 ал.2 от ЗАЗ е заместил арендодателя
като страна в договора за аренда в частта досежно трите нови имота. Т.е. има активна процесуална
легитимация да оспорва сделката и да претендира връщане на престираното по
нищожен договор.
По отношение на
основателността на исковете съдът приема следното:
Ищецът в исковата молба оспорва валидността на договора. Съгласно чл. 9 ЗЗД, страните могат свободно
да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
повелителните норми на закона и добрите нрави. В съдебната практика е прието, че противоречието с добрите
нрави се свързва с нарушаване на морални, неписани норми на обществения живот
от гледна точка на които морално недопустимо е сключеният договор да породи
съответните правни последици.
В съдебната
практика е прието, че нееквивалентността на престациите обуславя нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави. ВКС в по-актуалната си практика по
чл. 290 от ГПК въвежда по-конкретни критерии при определяне на еквивалентността
на престациите, като приема, че не всяка
нееквивалентност представлява нарушение на добрите нрави и е основание за
нищожност, а само значителната и явна нееквивалентност, при която едната от насрещните
престации е толкова незначителна, че има практически нулева стойност -Решение №
24/09.02.2016 г. по гр.д.№ 2419/2015 г. на ІІІ г. о. на ГК на
ВКС. В него съдът се мотивира с това, че критерии са
необходими, тъй като в противен случай преценката на съда би заменила волята на
страните и би се накърнил принципът на свободата на договарянето, защото
еквивалентността на престациите поначало се преценява от страните и се
съобразява с техния правен интерес. Мотивира се още с това, че като критерий
в съдебната практика е възприета изключително голямата разлика в престациите- в Решение № 615 от
15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г. на ІІІ г. о. на ВКС
например е прието, че нищожност има поради дванадесет пъти по-ниската цена от
пазарната, а в Решение №119 от
22.03.2011 г. по гр. д. № 485 по описа за
В
случая не може да се обоснове нулева стойност на престацията на арендатора,
полагащата се на ищеца част от която е и приета от него без възражения.
Арендната
вноска е договорена като левовата равностойност на 10% от средния добив пшеница на декар. Според
заключението на вещото лице, на ищеца е била дължима рента за стопанската
2018/2019 г. в размер на 158,68 лв., а за следващата 2019/2020 г.-181,32 лв. При средно рентно плащане за землището на селото от 27
лв./дка за ниви и 7 лв./дка за пасища за стопанската 2018/2019 г., съотв. 30
лв./дка за ниви и 7 лв./дка за пасища за 2019/2020
стопанска година, за земите на ищеца вещото
лице е изчислило рентата в размер на 257,20 лв. за първата година и 283,44 лв.
–за втората. Ищецът не е ангажирал доказателства за
средния добив за землището към датата на сключването на договора. При наличните
данни левовата равностойност на
10% от средния добив пшеница на декар (съгласно
договора) е по-ниска от средното рентно плащане за 2018/2019 г. около 1,6 пъти,
като почти толкова е и за следващата стопанска година- 1,56 пъти. Следва
да се има предвид, че „средно рентно плащане” означава, че в практиката се
сключват и договори с по-малък размер на престацията на арендаторите, въз
основа на което административният орган е изчислил средните размери за
съответната стопанска година.
С
оглед на цитираната съдебна практика така изчисленото от съда несъответствие не
се явява значително и не може да се приеме, че в случая е налице нулева
престация. Целта на договора, която следва да се търси съобразно чл.20 от ЗЗД,
е да се породи арендно правоотношение, съдържащо право на възмездно ползване на
земеделски земи, която е била изпълнена с предоставянето от арендодателя на имотите.
Т.е. към момента на сключване на договора съконтрахентите по него са се
ръководили от цел, свързана с удовлетворяване на допустим от закона интерес на
страните. Т.е. не може да се приеме, че е налице противоречие с добрите нрави,
обуславящо нищожност на договора.
Освен това правото
да се иска промяна на размера на плащането е законово установена в чл. 16 от
ЗАЗ. С договора (чл.14) също е приета възможността за увеличение на арендното
плащане -по искане на всяка от страните за изменение на договора при промяна на
обстоятелствата, довели до очевидно несъответствие между поетите от тях
задължения.
Ответниците възразяват, че самият Закон за арендата в земеделието урежда
минималния срок на договора. Законът съдържа обаче и уредба на максималната
продължителност –в чл. 28 ал.2 от ЗАЗ, като допуска сключването на договор за
аренда и пожизнено. Допуска изрично сключването на договори за срок над 10
години, като урежда редът за тяхното разваляне. Уредбата на минималната продължителност (5 години)
произтича от спецификата на арендата, от характера на обществените отношения,
предмет на законодателна уредба, предполагащи по-голяма минимална
продължителност в сравнение с договорите за наем. В мотивите на Тълкувателно
решение № 2 от 20.07.2017 г. по тълк. д. № 2/2015 г., ОСГТК на ВКС се сочи, че
договорът за аренда е траен договор с установен законов минимален срок пет стопански години с
цел оптималното използване на земеделската земя, предвид особеното й
предназначение. Сочи се, че договорът за наем се сключва при по-опростена процедура,
но ако страните искат да се обвържат за по-дълъг срок, договорът за аренда дава
стабилност на арендатора да направи инвестиции и планира добивите си. Т.е. договорите за
аренда априори имат по-голяма продължителност. В случая срокът е 20 години
и клаузата не противоречи на закона. Не влиза в противоречие и с добрите нрави,
доколкото законовите правила, допускащи по-голяма продължителност на арендното
правоотношение от договорената, не им противоречат.
Третото основание,
на което ищецът претендира нищожност на договора, е че към момента, в който е
породил действие-към 01.10.2018 г. докогато е действал предходният договор,
арендодателят Р. Р. не притежава такъв дял от съсобствеността, какъвто изисква
действащата нова редакция на чл.3 ал.4 от ЗАЗ- т.е. съсобственик не може да
сключи договор, ако не притежава повече от половината от имотите. Валидността
на договорите се преценя към момента на сключването им. В случая към 12.2015 г.
е действала редакцията на чл.3 ал.4 от ЗАЗ, допускаща договорът за аренда да бъде сключен
само от някои от съсобствениците на земеделската земя (независимо от
собствения му дял), като отношенията помежду им да се уреждат
съгласно чл.
30, ал. 3 от Закона за собствеността. Т.е. към този
момент процесният договор не е противоречал на закона. Изменението му,
извършено по-късно - с ДВ бр.13 от 2017 г., е в сила от 07.02.2017
г..
Основателни са доводите на ответниците, че изменението на материалния закон
няма по принцип обратно действие. В случая законодателят изрично не му е придал
такова. Напротив, в разпоредбата на § 7 изр.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ ДВ (бр.13 от 2017
г.), с който закон е изменен чл.3 ал.4 от ЗАЗ, е регламентирано, че когато договор
за аренда е сключен по Закона за арендата в земеделието до влизането в сила на
този закон само от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията
между тях се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността. Т.е. законодателят е признал изрично действието на
сключените до момента договори съобразно старите правила, допускащи
арендодателят да притежава по-малко от 50 на сто идеални части от съсобствения имот/имоти.
Твърдението на
ищеца, обсъдено в отговорите на ответниците, че договорът е породил действие към
01.10.2018 г., действително противоречи на претенцията му за нищожност на
същия, доколкото нищожните договори изобщо не пораждат правно действие - не
възникват договорените права и задължения на страните. В случая по-скоро се
касае за юридически непрецизна формулировка на твърдението, отколкото за
признание на неблагоприятен за страната факт.
Що се отнася до
наличието на предходен договор, сключен между същите страни за срок от 10
години, считано от датата на сключването-09.06.2008 г., според твърденията в
исковата молба той засяга началния момент на действието на новия, а не
валидността му. Поради това не следва да се обсъждат доводите на ответниците за
липсата на законова забрана за сключването на новия договор при действието на
стария.
Поради
гореизложеното исковете по чл. 26 ЗЗД са неоснователни и следва да се отхвърлят.
С оглед на
неоснователността на главния иск, неоснователна е и акцесорната претенция по чл. 34 ЗЗД за реституция на
даденото по договора.
С оглед изхода от делото,
искането на ответниците за присъждане на разноските по настоящото производство е основателно съгласно чл. 78
ал. 3 и 4 от ГПК.
Мотивиран от
горното, ЯРС
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството
по делото в частта по предявения от Г.Н.Г. ***, ЕГН **********, срещу М.Д.Р. ***,
ЕГН **********, иск- да бъде прогласена нищожността на Договор за аренда на
земеделска земя от 26.12.2015 г., рег.№ ***/26.12.2015 г. на нотариус рег.№ ***,
с район на действие ЯРС, вписан в Служба по вписванията при ЯРС с рег.№ ***/28.12.2015
г. парт.№***, сключен от Р.И.Р. като арендодател и „Агромил“ ЕООД-гр.Я. като
арендатор, в частта относно ПИ с идентификатор 48101.15.207 в землището на с. М.,
м. „К.“, с площ 3278 кв.м., нива, при граници: имоти с №№48101.15.206, 48101.15.148, 48101.15.163 и 48101.15.205; ПИ
с идентификатор 48101.13.115 в землището на с. М., м. „Я.“, с площ 5470 кв.м.,
нива, при граници: 48101.13.114, 48101.13.64, 48101.13.63, 48101.13.108,
48101.13.116; ПИ с идентификатор 48101.10.74 в землището на с. М., м. „Т. м.“,
с площ 3000 кв.м., пасище, при граници: имоти с №№ 48101.12.148, 48101.10.75,
48101.10.72 и 48101.10.73, представляващи част от арендуваните земеделски земи.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Г.Н.Г. ***, ЕГН ********** против Р.И.Р. ***,
ЕГН ********** ***, ЕИК *********, представлявано от Р.И.Р., иск - да бъде прогласена нищожността
на Договор за аренда на земеделска земя от 26.12.2015 г., рег.№ ***/26.12.2015
г. на нотариус рег.№ ***, с район на действие ЯРС, вписан в Служба по
вписванията при ЯРС с рег.№ ***/28.12.2015 г. парт.№***, в частта относно ПИ с
идентификатор 48101.15.207 в землището на с. М., м. „К.“, с площ 3278 кв.м.,
нива, при граници: имоти с №№48101.15.206,
48101.15.148, 48101.15.163 и 48101.15.205; ПИ с идентификатор 48101.13.115
в землището на с. М., м. „Я.“, с площ 5470 кв.м., нива, при граници:
48101.13.114, 48101.13.64, 48101.13.63, 48101.13.108, 48101.13.116; ПИ с
идентификатор 48101.10.74 в землището на с. М., м. „Т. м.“, с площ 3000 кв.м., пасище,
при граници: имоти с №№ 48101.12.148, 48101.10.75, 48101.10.72 и 48101.10.73, представляващи
част от арендуваните земеделски земи, и да бъде осъдено „Агромил“ ЕООД-гр.Я., ЕИК ********* да ги върне на ищеца.
ОСЪЖДА Г.Н.Г. ***,
ЕГН **********, да заплати на М.Д.Р. ***, ЕГН **********, Р.И.Р. ***, ЕГН ********** ***, ЕИК *********, представлявано от Р.И.Р.,
направените по делото разноски в размер на по 400 лв.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: