№ 11734
гр. София, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110102967 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. №
14394/19.01.2023 г., с която ЗД Б И” АД, ЕИК . е предявило срещу И. Н. Г.,
ЕГН ********** осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за
сумата от 159,60 лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
пострадалото лице за застрахователно събитие, настъпило на 07.04.2021 г., в
гр. Добрич, ул. Димитър Петков, причинено виновно и противоправно от
водача на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № . – И. Н. Г., чиято „Гражданска
отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ищеца, който е
напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /19.01.2023 г./
до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 06.04.2021 г., в гр. Добрич, ул. Димитър Петков,
е реализирано ПТП с участието на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № .,
управляван от И. Н. Г., който при движение на заден ход ударил паркирания
лек автомобил „Рено Меган“, рег. № ... собственост на В К Ж. Посочва, че
след реализиране на проишествието, ответникът напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
1
органите за контрол на движение по пътищата. Поддържа, че към датата на
реализиране на горепосоченото ПТП, „Гражданската отговорност“ на
водачите, управляващи лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ., включително и
на ответника И. Н. Г., била застрахована при ищцовото дружество по
застрахователна полица № BG/02/121000207543. Посочва, че след депозирано
уведомление пред ищеца, е образувана преписка по щета № **********, като
са изготвени опис на претенция и доклад по щета, въз основа на които било
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 134,60 лева. Твърди, че
съгласно Протокол за ПТП № 1750915/07.04.2021 г. процесното ПТП е
настъпило по вина на ответника И. Н. Г., който освен това напуснал мястото
на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата. Поддържа, че на И. Н. Г. е
била изпратена регресна покана за възстановяване на сумата от 159,60 лева,
представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер
на 134,60 лева и 25,00 лева ликвидационни разноски.
Моли се за уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК /а след неговото изтичане до
настоящия момент/, ответникът И. Н. Г. не е депозирал отговор на исковата
молба.
С молба вх. № 142435/22.05.2023 г., подадена от името на ищеца, чрез
юрисконсулт И., се заявява, че с плащане от 12.04.2023 г., ответникът е
заплатил в цялост сумата, предмет на предявения за разглеждане в
настоящото производство иск, като се претендират единствено сторените от
ищеца разноски по делото. В тази връзка се сочи, че плащането от ответника е
извършено след завеждане на делото, поради което следва извод, че
последният е дал повод за образуване на производството и следва да понесе
разноските, сторени от ищеца.
С молба от 31.05.2023 г., подадена лично от ответника И. Г., се
заявява, че същата е заплатила сумата предмет на исковата молба на
11.04.2023 г. и се представя вносна бележка от 11.04.2023 г. за сумата от
160,00 лева, заплатена в полза на ищцовото дружество. Моли се за
прекратяване на делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
2
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3
КЗ.
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК за възникване на регресното
вземане по иска с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ ищецът следва да
установи, че вредите на пострадалото от процесното ПТП лице са причинени,
от ответника-делинквент с негово виновно и противоправно поведение; че
към датата на ПТП между ответника и ищеца е съществувало действително
облигационно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, като в изпълнение на задълженията си по нея, застрахователят е
заплатил на увреденото лице, обезщетение при настъпване на
застрахователно събитие за репариране на действителните вреди, както и че
делинквента след реализиране на процесното ПТП е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, с което си поведение виновно
се е отклонил от проверка за алкохол.
При установяване на горепосочените обстоятелства от страна на ищеца
в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Предвид изявлението на ищеца, обективирано в молбата му от
22.05.2023 г. и изявлението на ответника, обективирано в молбата му от
31.05.2023, съдът намира, че по делото са безспорни и ненуждаещи се от
доказване всички обстоятелства, включени във фактическия състав на
спорното право.
При доказаната основателност на претенциите в тежест на ответника е
да докаже, че е погасил паричните си задължения. Горното обстоятелство не е
спорно между страните и изрично се признава от ищеца, видно от
изявленията, обективирани в молба вх. № 142435/22.05.2023 г., подадена от
името на ищеца, чрез юрисконсулт И., в която се съдържа признание на
неизгоден за страната факт, а именно, че от страна на ответника в полза на
ищеца е извършено пълно плащане на сумата, предмет на исковата претенция.
Същевременно това обстоятелство се установява и от събраните в
производството доказателства, а именно представената и приета като
доказателство по делото вносна бележка от 11.04.2023 г. за сумата от 160,00
лева, платена от страна на ответницата в полза на ищцовото дружество.
3
С оглед извършеното плащане в хода на процеса, искът с правно
основание правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, следва да се отхвърли.
Спорно се явява обстоятелството, дали ответникът е дал повод за
завеждане на делото, респективно, дали разноските в производството, сторени
от ищеца, следва да бъдат възложени в негова тежест.
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на
страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си
е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу
неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на закона е,
че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна
сфера, като задължението за заплащането им е задължение за заплащане на
понесените от съответната страна вреди.
Ако предявеният иск бъде отхвърлен, се предполага, че ищецът
виновно и неоснователно е заставил ответника да направи разноски по делото
– в този случай последният има право на разноски (чл. 78, ал. 3 ГПК). Ако
обаче искът бъде отхвърлен по причини извън вината на ищеца, следва да се
приеме, че последният има право на разноски. И това е така, тъй като в духа
на закона е да се присъждат разноски в полза на ищеца, когато искът е
отхвърлен, защото след предявяването му ответникът доброволно е изпълнил
задължението си. Когато обаче с поведението си ответникът не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат на ищеца
независимо от изхода на делото – арг. чл. 78, ал. 2 ГПК. В тази връзка следва
да се изследва цялостното поведение на ответника в процеса, като в случай че
не оспорва заявена осъдителна претенция, признанието на иска следва да е
съпроводено с удовлетворяване на изискуемото вземане на ищеца в хода на
процеса.
В настоящия случай плащането на сумата, предмет на претенцията на
ищцовото дружество е извършено едва през месец април 2023 г., т.е. след
образуване на делото и след изтичане на срока, предоставен с процесната
регресна покана, отправена от ищеца до ответника.
Предвид всички изложени по-горе съображения се налага извод, че
ответникът е дал повод за завеждане на делото и следва да отговаря за
сторените и претендирани от ищцовото дружество разноски в настоящото
производство.
4
От ищеца се претендират разноски за заплатена държавна такса в
производството по гр.д. № 2967/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав в
размер на 50,00 лева и за юрисконсултско възнаграждение в настоящото
производство, което съдът определя в размер на 100,00 лева. Представени са
и доказателства за претендираните разноски. Същевременно от ищеца се
претендира главница в размер на 159,60 лева. От ответника е заплатена сума в
размер на 160,00 лева. С остатъка от сумата /а именно 0,40 лева/ следва да се
погасят частично дължимите в производството разноски в полза на ищеца.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че разноските в
производството, следва да бъдат възложени в тежест на ответника, доколкото
от събраните по делото доказателства се установи, че същият е дал повод за
завеждане на делото и за предявяване на процесния иск.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца ЗД Б И” АД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „..................... срещу И. Н. Г., ЕГН
**********, с адрес: с. Одърци, община Добрич, област Добрич, ул. .....
осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, за осъждането на И.
Н. Г., ЕГН ********** да заплати в полза на ЗД Б И” АД, ЕИК . сумата от
159,60 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на пострадалото лице
за застрахователно събитие, настъпило на 07.04.2021 г., в гр. Добрич, ул.
Димитър Петков, причинено виновно и противоправно от водача на лек
автомобил „Ауди А4“ с рег. № . – И. Н. Г., чиято „Гражданска отговорност“
към датата на събитието е била застрахована при ищеца, който е напуснал
мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, поради плащане
на претендираната сума, извършено в хода на процеса.
ОСЪЖДА И. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: с. Одърци, община
Добрич, област Добрич, у......0 ДА ЗАПЛАТИ в полза на ЗД Б И” АД, ЕИК .,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „..................... сумата от
149,40 лева, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в производството по гр.д. № 2967/2023 г. по описа на СРС, II
5
ГО, 160 състав.
Сумите, присъдени с настоящото съдебно решение могат да бъдат
заплатени от ответника в полза на ищеца по посочена в исковата молба
банкова сметка: IBAN – BG55STSA93000016188303, BIC – STSABGSF,
разкрита на името на ЗД Б И” АД, ЕИК . при Банка ДСК АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6