№ 1749
гр. Варна , 15.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
Секретар:Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20203100502761 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба вх. №52540/04.08.2020г. от “ДАЛЛ
БОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
срещу решение №3066/13.07.2020г. по гр.д. №20517/2019г. на ВРС, 24 състав,
с коeто е уважен иска на М. Х. Н., ЕГН **********, *** срещу жалбоподателя
за 2 900, 18 лв. /две хиляди и деветстотин лева и осемнадесет ст./,
представляваща остатък от неизплатено застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, в резултат на настъпило на 09.10.2019г. пътно –
транспортно произшествие в гр. Варна, на кръстовището между ул.”Братя
Миладинови” и ул.”Рила”, предизвикано от водача на лек автомобил марка
“Фолксваген”, модел “Голф”, рег. № ***, управляван от М.Р., застрахован по
договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в
застрахователна полица, със срок на действие от 21.08.2019г. до 21.08.2020г.,
при което са настъпили следните щети по лек автомобил марка “Пежо”,
модел “206 ЦЦ”, рег. № ***, собствен и управляван от М.Н., както следва: 1./
предна броня комплект; 2./ панел декоративен; 3./ заводска емблема пред
1
радиатор; 4./ капак двигател; 5./ дифузор; 6./ фар ляв; 7./ фар десен; 8./ калник
преден десен; 9./ калник преден ляв; 10./ решетка в предна броня; 11./
радиатор воден; 12./ тониране – 5 лв.; 13./ ускорено сушене /бояджийска
камера, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
– 12.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 432,
ал. 1 КЗ.
В жалбата се твърди, че решението страда от съществени
процесуални нарушения, постановено е въз основа на неясни и
противоречиви мотиви. Сочи се, че първоинстанционният съд не е разгледал
релевираното от ответника възражение за съпричиняване, както и че
неправилно е възприел размер на дължимото обезщетение, изчислено въз
основа на средна пазарна стойност на щетите, по цени на сервизи,
притежаващи сертификат за качество ISO 9001:2008. Отправената към съда
молба е за отмяна на решението и за отхвърляне изцяло на предявените
искове или в евентуалност за намаляване размера на присъденото
застрахователно обезщетение.
В срока по чл. 263 ГПК, е депозиран писмен отговор от въззиваемата
страна М. Х. Н., чрез адв.Й.А., с който се изразява становище за допустимост,
но неоснователност на въззивната жалба.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Предявен e пред първоинстанционния съд от М. Х. Н., ЕГН
**********, *** срещу “ДАЛЛ БОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София иск за заплащане на сумата 2 900,18 лв.
/две хиляди и деветстотин лева и осемнадесет ст./, представляваща остатък от
неизплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, в резултат
на настъпило на 09.10.2019г. пътно – транспортно произшествие в гр. Варна,
на кръстовището между ул.”Братя Миладинови” и ул.”Рила”, предизвикано
от водача на лек автомобил марка “Фолксваген”, модел “Голф”, рег. № ***,
управляван от М.Р., застрахован по договор за застраховка “Гражданска
отговорност”, обективиран в застрахователна полица, със срок на действие от
21.08.2019г. до 21.08.2020г., при което са настъпили следните щети по лек
автомобил марка “Пежо”, модел “206 ЦЦ”, рег. № ***, собствен и управляван
2
от М.Н., както следва: 1./ предна броня комплект; 2./ панел декоративен; 3./
заводска емблема пред радиатор; 4./ капак двигател; 5./ дифузор; 6./ фар ляв;
7./ фар десен; 8./ калник преден десен; 9./ калник преден ляв; 10./ решетка в
предна броня; 11./ радиатор воден; 12./ тониране – 5 лв.; 13./ ускорено сушене
/бояджийска камера, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 12.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението,
на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ.
Твърди се в исковата молба, че на 09.10.2019г. в гр. Варна, на
кръстовището между ул.”Братя Миладинови” и ул.”Рила” настъпило пътно –
транспортно произшествие, предизвикано от водача на лек автомобил марка
“Фолксваген”, модел “Голф”, рег. № ***, М.Р., при което са настъпили щети
по лек автомобил марка “Пежо”, модел “206 ЦЦ”, рег. № ***, управляван от
М.Н.. Сочи се, че за произшествието би съставен двустранен констативен
протокол за ПТП, в който било отразено, че виновен е водачът на лек
автомобил марка “Фолксваген”, модел “Голф”, рег. № ***, М.Р., чиято
гражданска отговорност е застрахована по договор за застраховка
“Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица, със срок
на действие от 21.08.2019г. до 21.08.2020г. Твърди се, че на 10.10.2019г.
ищецът уведомил застрахователя за настъпилите щети, бил извършен оглед и
съответно съставен опис, в който били отразени като увредени следните
детайли: предна броня комплект; панел декоративен; заводска емблема пред
радиатор; капак двигател; дифузор; фар ляв; фар десен; калник преден десен;
калник преден ляв; решетка в предна броня; радиатор воден. Застрахователят
определил и заплатил обезщетение в размер на 572,81 лв., което ищцата
намира за недостатъчно за покриване на щетите. Твърди се, че необходимата
за отстраняване на повредите сума е в размер на 3092,28 лв., поради което
претендира за заплащане остатъка в размер на 2519,47 лв.
Отправената към съда молба е за уважаване на предявения иск
поради изложените аргументи и присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество “ДАЛЛ БОГ
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София е
депозирало писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност
3
на предявения иск. Не се спори относно наличието на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност”. Оспорва се твърдяния от ищеца механизъм на настъпване на
вредите, както и съдържанието на представения двустранен протокол.
Оспорва се причинната връзка между описаните събития и вредите. В
евентуалност се прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата.
Считат предявения от ищеца размер на вредите за прекомерно завишен, като
се сочи явна несъразмерност между претендираната стойност на
имуществената вреда и реалната стойност, необходима за ремонта на
процесния автомобил.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните относно наличието на договор за
застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна
полица, със срок на действие от 21.08.2019г. до 21.08.2020г., относно лек
автомобил марка “Фолксваген”, модел “Голф”, рег. № ***.
От представения по делото двустранен протокол се установява, че
на 09.10.2019г. в гр. Варна, на кръстовището между ул.”Братя Миладинови”
и ул.”Рила” е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което са
нанесени щети по двата леки автомобила. В протокола е обективирано
признанието на М.Р., водач на лек автомобил марка “Фолксваген”, модел
“Голф”, рег. № ***, че е виновен за настъпването на ПТП, тъй като не е спрял
на знак “Стоп”.
От представеното по делото опис-заключение от 10.10.2019г. се
установява, че на 08.02.2015г. застрахователят е уведомен за настъпило
застрахователно събитие, извършен е оглед на автомобила и е съставен опис,
в който като увредени детайли са посочени предна броня комплект; панел
декоративен; заводска емблема пред радиатор; капак двигател; дифузор; фар
ляв; фар десен; калник преден десен; калник преден ляв; решетка в предна
броня; радиатор воден.
4
По делото е назначена и изслушана съдебно-автотехническа
експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентно извършена.
В заключението си вещото лице инж.Х.К. при съпоставка на уврежданията на
двата леки автомобила установява, че реалният и възможен механизъм на
настъпване на произшествието е сблъсък между двата автомобила, движещи
се перпендикулярно един на друг. Видно от заключението, на
местопроизшествието, на ул.”Рила”, преди кръстовището с ул.”Братя
Миладинови”, е поставен пътен знак Б-2 – Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство, преди процесното кръстовище не са налице пътни знаци
за допълнителни ограничения на скоростта, важи ограничението в градски
условия – 50 км/ч. Според заключението общата стойност, необходима за
възстановяване на увредения автомобил от ПТП по средни пазарни цени в
сервизи, притежаващи и непритежаващи сертификат ISO 9001 – 2008, е в
размер на сумата от 3472,99 лева, а по пазарни цени на части от алтернативни
доставчици в сервизи, непритежаващи такъв сертификат, е в размер на сумата
от 3094,01 лева. Стойността на ремонта по Наредба 24 от 08.03.2006г. за
задължителното застраховане е в размер на 1434,72 лв.
От показанията на разпитания свидетел Деян Вълчев се установява,
че непосредствено след произшествието по молба на ищцата отишъл на
място и присъствал при съставяне на двустранния протокол. Свидетелят
заявява, че произшествието е настъпило на кръстовището на ул.”Братя
Миладинови” и ул.”Рила”, като на пътя на управлявания от М.Н. автомобил е
имало знак „Път с предимство”, а на пътя на другия автомобил знек „Стоп”.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения
иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за процесуално допустим, поради
което и дължи произнасяне по същество на спора.
5
Основателността на предявения иск с правно основание чл.432, ал.1
КЗ се предпоставя от доказване наличието на застрахователно
правоотношение между ищцовото дружество и ответника, настъпване на
застрахователно събитие, за което се претендира обезщетение, вида и
характера на вредите и размера на дължимото обезщетение. В настоящия
случай при липса на спор относно наличието на застрахователно
правоотношение спорни са останалите елементи от правопораждащия
фактически състав. Поддържаните във въззивната жалба възражения са за
съпричиняване от страна на ищцата и относно размера на претенцията, като
се сочи, че предвид възрастта на автомобила и високата амортизация следва
да се възприеме стойността за ремонт в несъртифицирани сервизи.
Възражението за съпричиняване, релевирано своевременно от
ответната страна, се явява неоснователно. Съобразно последователно
формираната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, във всички случаи
приносът на пострадалия следва да бъде не само надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение пред съда, но и да бъде доказан по
категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната,
която го е въвела. В настоящия случай твърдението, че ищцата не е
контролирала управляваното МПС и че се е движила с несъобразена скорост,
не се установява от ангажираните по делото доказателства. Напротив,
опровергава се от заключението на вещото лице по САТЕ, видно от което на
въпросното кръстовище няма допълнителни ограничения на скоростта,
поради което важат ограниченията за движение в градски условия – 50 км/ч, а
управляваното от ищцата МПС се е движило с около 30 км/ч.
Видно от заключението, прието от съда и неоспорено от страните,
вещото лице е установило механизма на настъпване на ПТП, както и
причинно-следствената връзка между произшествието и всички увреждания
по автомобила, които се установяват и от съставеното от служители на
ответното дружество опис-заключение и показанията на разпитания свидетел.
Размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по пазарни
цени, съобразно нормата на чл. 405, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 400 КЗ, като
последната изрично урежда, че когато между страните по застрахователен
договор не е уговорено друго, обезщетението се дължи по действителната
/при пълна увреда/ или възстановителна /при частична увреда/ стойност на
6
увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която
вместо него може да се купи друго със същото качество, т.е. по пазарната му
стойност, а възстановителна е стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи, без
прилагане на обезценка.
В случай, че бъдат представени доказателства за извършен в
специализиран сервиз ремонт за поправяне на увреденото имущество, се
дължи обезщетение в размер на направените за ремонта средства при
условие, че същите не надхвърлят уговорената застрахователна сума и
съответстват на реалната възстановителна стойност. При липсата на
доказателства за реален разход се възприема правилото за определяне на
размера съобразно заключението на вещото лице.
Принципът на пълна обезвреда изисква обезщетението да е в размер
на разходите, които са необходими за възстановяване на увреденото
имущество в състояние преди увреждането, като отговорността е лимитирана
от застрахователната сума. При установяване на предпоставките за
ангажиране отговорността на застрахователя се дължи обезщетение в размер
на действителната стойност на увреденото имущество, включващо всички
разходи, необходими за ремонт на увредените части, вкл. нови части и труд.
От заключението на вещото лице по САТЕ, прието от първоинстанционния
съд и неоспорено от страните се установява, че разходите за ремонт на
автомобила по средни пазарни цени, вкл. цени на сервизи, притежаващи и
непритежаващи сертификат за качество, възлизат средно на 3472,99 лв., а по
средни пазарни цени на сервизи, непритежаващи сертификат за качество – на
3094,01 лв. от заключението е видно, че и двата варианта вещото лице е взело
предвид цени на нови части от алтернативни доставчици, като разликата се
дължи на цената за труд, която в първия вариант включва цени на
сертифицирани и несертифицирани сервизи, а във втория – само на
несертифицирани сервизи. Доколкото липсва основание, произтичащо от
закона или застрахователния договор, да се вземат предвид само цените на
единия или на другия вид сервизи, следва да се приеме усреднената стойност,
при която се вземат предвид всички предлагани на пазара услуги. Средната
пазарна цена следва да се изчисли въз основа на цените на сертифицирани и
несертифицирани сервизи, тоест първия вариант от заключението на вещото
7
лице, според който средната пазарна стойност възлиза на 3472,99 лв. След
приспадане на заплатената от застрахователя сума 572,81 лв., предявеният
иск се явява основателен за претендирания размер от 2900,18 лв.
Съобразно изложените мотиви и предвид съвпадане на изводите на
въззивния съд с тези на първоинстанционния, съдът намира, че обжалваното
решение следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода от спора пред въззивния съд, разноски за въззивното
производство се следват само на въззиваемата страна в размер на 433 лв.
адвокатско възнаграждение съобразно отправеното от проц.представител
искане и представен договор за правна защита, след намаление поради
прекомерност въз основа на своевременно направеното възражение от
насрещната страна, предвид ограничените по обем и обхват проц.действия,
осъществени пред въззивната инстанция, както и липсата на правна и
фактическа сложност на делото.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3066/13.07.2020г., постановено по
гр.д. №20517/2019г. по описа на ВРС, 24 състав.
ОСЪЖДА “ДАЛЛ БОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, ДА ЗАПЛАТИ на М. Х. Н., ЕГН **********, гр.
Варна, сумата от 433 лева (четиристотин тридесет и три лева),
представляващи адв. възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на
основание чл.280, ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9