РЕШЕНИЕ
№…………
град ПЛЕВЕН, 15.06.2020година
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение ,
в публично заседание на единадесети
юни , през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА Д.
при секретаря АНЕЛИЯ ДОКУЗОВА
и в присъствието на прокурора…………………………………….като разгледа докладваното
от съдията Данчев в.гр.д. № 224 по
описа на съда за 2020 година, и за да се произнесе съобрази следното:
Въззивно
обжалване.
С решение № 2476/ 13.12.2019г.,постановено по гр.д.№
5344/ 2018г. Плевенски районен съд ОТХВЪРЛЯ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, предявения иск
на основание чл.30, ал.1 от ЗН, от И.Д.Д., ЕГН ********** ***, срещу Й.И.Д.,
ЕГН ********** ***, ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ЗАВЕЩАТЕЛНИТЕ РАЗПОРЕЖДАНИЯ на Д.И. Д.,
починал на 12.10.2016г., в саморъчно завещание от 02.04.1990г., с което на Й.И.Д.,
ЕГН ********** е завещан САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
56722.664.159.1.8, с адрес гр. Плевен, ул. Ч. № **, ет.*, ап. 8, с предназаначение – жилище,
апартамент, брой нива – 1, площ – 87 кв.м., при съседи: на същия етаж: имоти с
идентификатор 56722.664.159.1.7, 56722.664.159.1.9, под обекта - имот с
идентификатор 56722.664.159.1.4, над обекта - имот с идентификатор
56722.664.159.1.12, до размер на разполагаемата част на ищеца в притежаваната
от наследодателя 1/3 ид.част от наследството на Д.И. Д., починал на
12.10.2016г.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, И.Д.Д., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Й.И.Д.,
ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 600.00 лв.
Това решение е
съобщено на И.Д.Д.,чрез пълномощника му адв.М.
Д. на 13.01.2020г.,откогато тече двуседмичният срок за неговото
обжалване.
На 27.01.2020 г. по пощата е подадена въззивна жалба от И.Д.Д.,чрез пълномощника му адв.М. Д. срещу решението на ПлРС.
При проверка, на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът установи следното: Жалбата е подадена от
надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно обжалване, в срока за
обжалване и срещу подлежащ на обжалван съдебен акт, поради което е допустима.
Същата е и
редовна.Внесена е дължимата д.т. Жалбата съдържа твърдения в какво според жалбоподателя се състои
порочността на обжалваното решение и какво е искането, подписана е от
пълномощника на жалбоподателя.
Представен е бил препис
за връчване на другата страна в
производството по делото и той е бил връчен.
Срещу тази въззивна жалба
е подаден писмен отговор от Й.И.Д.,чрез пълномощника и адв.Сл.М. ,като
е изразено становище ,че въззивната жалба не е основателна.
С въззивната жалба и с писмения отговор не са представени нови писмени доказателства и не са направени искания за
събиране на нови доказателства.
Плевенски окръжен съд ,като разгледа
въззивната жалба при условията на чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на
обжалваното първоинстанционно решение в рамките на правомощията си по чл. 269
от ГПК и според наведените в жалбата оплаквания ,намира ,че РС-Плевен е
постановил едно валидно и допустимо ,а по съществото на спора и правилно
решение ,което не страда от посочените във въззивната жалба пороци,поради което
същото следва да бъде потвърдено,като според въззивната инстанция са налице
условията на чл. 272 от ГПК за мотивиране на въззивното решение чрез препращане
към мотивите на РС-Плевен ,които са
подробни и засягат всички значими за решаване на делото спорни въпроси и
възражения.
Съществените за изхода на делото оплаквания,развити във въззивната жалба
са свързани с това дали при формиране на наследствената маса включена в
наследството оставено от Д. Д. в нея следва да се включи цялата стойност на
апартамент № 8 с адрес ул. Ч. № 20 ет.2
или пък само половината от неговата стойност ,което е свързано с въпроса дали
процесният апартамент е бил лична собственост на наследодателя Д. Д. или пък е бил придобит в режим на СИО с
първата му съпруга С.М. с оглед на което
при прекратяването на брака помежду им
,този имот е останал в режим на обикновена съсобственост поравно между
бившите съпрузи.Другото съществено оплакване е свързано с това дали
първоинстанционният съд се е произнесъл свръхпетитум ,като е приел, че предмет
на саморъчното завещание от Д. Д. в
полза на втората му съпруга,чиято редукция се иска в процеса , не е целият имот
, а само 1 / 2 част от него ,тъй като за другата ½ част заветът е
недействителен ,поради това ,че въпросната ½ част не е собственост на завещателя .
На първо място следва
да се посочи ,че не отговаря на истината твърдението на жалбоподателя ,че „без
да има каквито и да било твърдения или възражения в тази насока
,първоинстанционният съд е приел ,че посоченият апартамент след прекратяване на
брака с първата му съпруга , остава в режим на обикновена съсобственост между
тях .“,както и че страните по делото не били имали твърдения ,че процесният
апартамент не е лична собственост на
наследодателя към момента в който решава
да го завещае на втората си съпруга.
Както се вижда от
протокола за проведеното на 01.07.2019г. публично съдебно заседание на ПлРС ,
ответника по делото чрез процесуалният си представител адв.М. е въвел твърдения
,че процесния апартамент с адрес гр. П., ул. Ч. № **, ет. *, ап. * е придобит от Д.И. Д. от ЖСК
и то по време на първия брак на наследодателя ,както и че е изплащан посредством кредит. Именно по
повод на тези уточняващи твърдения на ответника ПлРС е допълнил проекта си за
доклад с тези фактически твърдения на ответника ,че имота по нот.акт № *** том *
,дело 2085 от 1974 г. е придобит в режим на СИО между наследодателя и
първата му съпруга С.В.М. и във връзка с
това е дал указания по разпределение на
доказателствената тежест между страните по делото за въведените от тях
допълнителни фактически твърдения. В
т.вр. следва да се посочи ,че именно ищецът чрез пълномощника си , е представил
доказателства в подкрепа на тезата на ответника,че процесния апартамент е
придобит от Д. Д. по време ,когато той е
бил в граждански брак със С.М. / вж.
удостоверение от Община Плевен на л. 80 от делото на РС-Плевен / от което е
видно ,че Д.И. Д. има първи брак, сключен на 18.11.1973г. в гр.Плевен със С.М. и че този брак е бил прекратен с решение 81 от
20.04.1985г. на Видински районен съд.Като се има предвид , че нотариалният акт №
199 том 6 ,дело 2085 /1974г. за признаване на правото на собственост върху процесния апартамент е от 29.10.1974
г. и като се приложи чл.13,ал.1 от
действащия тогава СК от 1968г. ,то се налага извод ,че апартамента е
станал обща собственост на двамата
съпрузи. Като се има предвид пък,че
прекратяването на брака на двамата
съпрузи е станало с посоченото по –горе решение
81 от 20.04.1985г. на Видински районен съд,то съгласно чл. 14 ал. 3 от същия СК
следва извода ,че при прекратяване на имуществената общност ,дяловете на
съпрузите са равни.
От страна на ищеца
по делото пред първата инстанция не са направени никакви твърдения ,че
имуществените отношения между двамата бивши съпрузи - Д.И. Д. и С.М. са
били уредени по някакъв друг начин в резултат на който процесния апартамент да
е останал лична собственост само на Д. Д..Няма
и доказателства в такава посока ,които да са били събрани пред първата
инстанция. Пред ПлОС също така не се въвеждат изрични твърдения ,че
наследодателят Д. е уредил имуществените си отношения със бившата си съпруга С.М.
по начин, различен от предвиденото в
посочените норми на чл. 13 и чл. 14 от действащия тогава СК / отм./ В т.вр. въззивният съд намира за
неправилно твърдението на жалбоподателя във въззивната му жалба ,че „липсата на
доказателства ,че процесният имот е лична собственост само на Д. Д. не
може да обоснове категоричен извод ,че наследодателят Д. не е уредил
имуществените си отношения с първата си съпруга по време или след
прекратяването на брака им “. Нормата на чл. 14 от СК въвежда оборимата
презумция ,че при прекратяване на имуществената общност ,дяловете на съпрузите
са равни , и този който твърди ,че имуществените отношения са уредени по друг
начин,следва да посочи какъв е този начин и разбира се да ангажира, и
доказателства в подкрепа на твърдения от него положителен факт. Пред ПлОС
пълномощникът на въззивника посочи ,че е имало инициирана делба между бившите
съпрузи ,която обаче е била прекратена ,без да се стигне до извършване на делба
на процесния имот.Това допълнително подкрепя извода, направен от РС-Плевен ,че
процесният имот след прекратяване на брака на
двамата бивши съпрузи - Д.И. Д. и
С.М. , е останал в режим на съсобственост при равни права помежду
им.Поради тези съображения,правилно РС-Плевен при изследване и формиране на
наследствената маса ,включена в наследството от Д. Д. , е приел, че в нея се включва само 1 / 2
част от процесния апартамент ,на
стойност 35 342,75лв. , а не цялата стойност на този имот ,която според
експертното заключение ,към датата на откриване на наследството е
70 685,50лв. Това естествено рефлектира върху стойността на цялата
наследствена маса ,която е определена в размер на 106 443,96лв. с оглед на което запазената част на ищеца правилно
е определена в размер на 35 481,32 лв. / 1/3 запазена част / .
След като е
установил съобразно събраните по делото доказателства и съобразно нормите на
чл. 13 и чл. 14 от СК /отм/ правата на наследодателя по отношение на процесния
недвижим имот ,РС-Плевен правилно е приложил и императивната норма на чл. 19 ,
ал. 1 от Закона за наследството ,според която заветът на една определена вещ е
недействителен ,ако завещателят не е собственик на тази вещ при откриване на
наследството . Безспорно е ,че саморъчното завещание ,обявено на 19.10.2016г.
представлява завет на процесния апартамент в полза на Й.И.Д. ,както и че при
откриване на наследството със смъртта на наследодателя, той не е бил собственик
на целия апартамент , а само на 1 / 2 от него.Поради това правилно РС-Плевен е
приел, че заветът на недвижимия имот е недействителен за другата 1/ 2 ид.част и
че завещателят и наследодател Д. Д. се е
разпоредил валидно само със своята ½ ид.част от апартамента.
По този повод следва да се отбележи ,че макар действително ответникът да не
е формулирал изрично възражение за нищожност на процесното саморъчно завещание
за 1/ 2 от недвижимия имот ,завещан с него ,то все пак чрез фактическите
твърдения на ответника ,че имота по нот.акт № 199 том 6 ,дело 2085 от 1974 г. е
придобит в режим на СИО между наследодателя и първата му съпруга С.В.М. , а не е еднолична
собственост на Д. Д. ,по същество е
въведен и обоснован именно довод за частична недействителност на процесното
завещание. Освен това ,след като веднъж
са въведени в предмета на изследване по делото тези фактически твърдения
относно правото на собственост върху процесния недвижим имот и е станал спорен въпроса дали имота е лична собственост
на наследодателя или е придобит в режим на СИО ,която след прекратяването си е
станала обикновена съсобственост при равни права между бившите съпрузи ,то няма
как първоинстанционният съд да не изследва и да не отчете този факт ,когато
формира общата наследствена маса
,останала в наследството от Д. Д. и в
резултат на това изследване няма как да не
приеме ,че само половината от процесния имот се включва в общата
наследствена маса. Заедно с това ,обаче, нелогично и вътрешнопротиворечиво би
било решението на РС-Плевен , ако отчете действителните права на собственост по
отношение на процесния имот само при формиране на общата наследствена маса
,останала от наследодателя Д. Д. , а не
отчете тези права ,преценявайки процесното завещание . Двата въпроса/ за обема и стойността на
цялата наследствена маса , и за това дали е накърнена запазената част на
наследника / са неразривно свързани и
не би било логично при решаване на първия въпрос съдът да приеме ,че при
формиране на тази наследствена маса влиза само половината от процесния недвижим
имот , а след това да приеме ,че с процесното завещание е завещан целият
недвижим имот , а не само половината от него,каквито са действително
установените в този процес права на наследодателя Д.. Поради тези съображения ,
ПлОС намира ,че РС-Плевен правилно е обсъдил наведеният от ответника довод
относно действителните права върху процесния недвижим имот - апартамент с адрес гр. П., ул. Ч. № **, ет. 2, ап. 8 . Тези действия на РС-Плевен ,според въззивната
инстнация не се намират в противоречие със съдебната практика ,намираща израз в
решение № 61 от 22.04.2013г. на ВКС по гр.д.№ 94/ 2012 г. І т.о. и решение №
204/ 5.10.2018г. на ВКС по гр.д.№ 3342/ 2017г. ,ІV г.о. ,тъй като в случая от
ответника чрез изрични фактически твърдения пред първата инстанция ,касаещи правото на собственост върху
процесния апартамент , е направен довод,обосноваващ задължителното разглеждане и
на въпроса за действителността на саморъчното завещание ,като неразривно
свързан с въпроса за обема на наследствената маса спрямо която следва да се
определи накърнена ли е запазената част на ищеца.Поради това и крайният извод
,че не е налице накърняване на запазената част на И.Д.Д. е правилен и обоснован
на всички събрани по делото писмени доказателства.
С оглед този изход
на делото ,следва въззивникът да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
направените от нея деловодни разноски за тази инстанция ,които са в размер на
600лв. според представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата за тяхното извършване.
По възражението на въззивника за
прекомерност на разноските на въззиваемата страна в частта им за договорения за
въззивната инстанция адвокатски хонорар в размер на 600лв.,ПлОС намира ,че то е
неоснователно. Съдът приема ,че в случая се касае за оценяем иск с цена
37 618,80 лв. ,колкото е данъчната оценка на недвижимия имот ,предмет на
саморъчното завещание .В такъв случай и съгласно чл. 7, ал. 2 т. 4 от Наредба №
1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
,адвокатският хонорар би следвало да бъде 830 лв. плюс 3 % за горницата над
10 000лв. , а в случая е договорен значително по-нисък размер на хонорара
-600лв. Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА
обжалваното решение № 2476/13.12.2019г., постановено по гр.д.№
5344/ 2018г. на Плевенски районен съд.
ОСЪЖДА И.Д.Д., ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ НА Й.И.Д., ЕГН ********** ***, направените от нея разноски за
въззивната инстация в размер на 600.00 лв.
Решението може да
се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :