МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО ВНОХД № 868/2018г. ПО ОПИСА НА СГС, НО, XІV
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
С присъда от 16.05.2017г. по НОХД № 22 025 по описа за 2012 г., СРС, НО, 12 състав е признал подсъдимия Г.А.Ж. за виновен в
това, че на 21.07.2012 г., около 17.50 часа в гр. София, в
автобус № 102, пътуващ между спирка „Южен парк” в посока спирка пазар „Иван
Вазов”, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с Е.И.Т./извършител/
отнел чужда движима вещ - парична сума в размер на 2.00 лева от владението на Н.Е.Ц.с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплаха /седнал
на седалката в автобуса плътно до Ц., гледал го злобно и му пречел да избяга,
като това негово поведение Ц.възприел като заплаха спрямо него, докато Т.му
казвал: „Дай левче или ще ти взема всичките пари”, след което последният
избутал ръката на пострадалия, издърпал от джоба на банския му портфейла и взел
от него два лева/, явяващо
се престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр ал. 1, вр. чл.
63, ал. 1, т. 3 от НК и при условията на чл. 54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода”
за срок от 6 (шест) месеца, изпълнението на което на основание чл. 69, ал.1, вр. чл. 66, ал.1 от НК е отложил
за срок от 3 ( три) години. На следващо място СРС е възложил в тежест на подс. Ж.,
на основание чл. 189, ал.3 от НПК, направените по делото разноски - в размер на
222.50 ( двеста двадесет и пет лева и 50 стотинки ) лева в полза на СДВР и 901.40
( деветстотин и един лева и 40 стотинки) лева – в полза на СРС, както и на основание
чл. 190, ал.2 от НПК – сумата 5.00 (пет)
лева за служебно издаван на изпълнителен лист.
От така
постановената присъда е останал подсъдимият, който чрез служебно назначеният му
защитник - адв. М.Т., в подадена от него въззивна жалба излага доводи за
незаконосъобразност на постановената първоинстанционна присъда. В депозираната
от защитника на подсъдимия жалба се
твърди, че присъдата е неправилна, а обвинението срещу Ж. – недоказано. В тази насока се оспорват
фактическите положения, приети от първоинстанционния съд, като се акцентира върху противоречивите, неясни и
неточни показания на пострадалия, послужили като доказателствена основа за
постановяването на първоинстанционната присъда. Прави се искане за отмяна на
присъдата и постановяване на нова от въззвния съд, с която подсъдимият да бъде
оправдан по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание служебно
назначеният защитник поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения
и моли за нейното уважаване, като поддържа искането си за постановяване на нова
– обратна присъда от въззивния съд.
Прокурорът от СГП намира въззивната
жалба за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди
присъдата на СРС.
Подсъдимият Ж. в предоставената
му последна дума моли да бъде оправдан.
Пред
настоящата инстанция никоя от страните не сочи доказателства и не представя
писмени такива.
Въззивният съд също не счете служебно за необходимо да
допуска провеждането на съдебно
следствие и събирането на доказателства.
Софийски
градски съд, Наказателна колегия, ХІV въззивен състав, като съобрази изложените
доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, счете, че правните
изводи на първоинстанционния съд относно наличието на осъществено от подсъдимия
Ж. престъпление, са направени в разрез със събраните по делото
доказателства и погрешна интерпретация
на установените чрез способите, предвидени в НПК, факти, въпреки правилно
установените фактически положения по делото.
От фактическа страна
правилно е прието от състава на СРС, че подсъдимият Г.А.Ж. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, със средно образование, работи, неженен,
понастоящем живущ ***. Подс. Ж. към 2012г. бил неосъждан, а към 21.07.2012г.
все още бил на 17 години.
На 21.07.2012г., около
17.40 ч. в гр. София св. Н.Е.Ц.( роден на ***г. , тогава 14-годишен) се качил в
автобус № 102 от спирка на масовия градски транспорт «Сити-Център» в посока кв.
„Иван Вазов” и седнал на последната седалка на превозното средство. Около 17.50
ч. от спирка на масов градски транспорт
«Южен парк” в същия автобус № 102 се качили подсъдимият Г.А.Ж., св. Е.Т.(спрямо
който наказателното производството е прекратено със споразумение) и
неустановено по делото лице от мъжки пол. Тримата видели св. Н.Ц., който стоял в задната част на
автобуса и се насочили към него. При приближаването си към св. Ц., подс. Ж.
седнал на седалката в автобуса плътно до него без да говори, а св. Е.Т.застанал
прав пред него. Св. Ц.счел поведението на подсъдимия Ж. като заплаха, тъй като
възприел погледа му като „злобен“. Тогава св. Т.го попитал „имаш ли левче”, на
който въпрос св. Ц.отговорил отрицателно. Тогава св. Е.Т.му казал „Дай левче
или ще ти взема всичките пари“. Свидетелят Ц.отново отказал. В този момент св. Т.избутал
ръката на пострадалия, която била върху джоба на панталона му, издърпал от него
портфейла му, отворил го, взел намиращата се там банкнота от два лева и я
сложил в джоба си. Св. Ц.се опитал да вземе от ръцете на св. Т.портмонето си,
но последният му нанесъл удар с юмрук в корема. Портфейлът паднал на земята. Подс.
Ж. хванал за ръцете св.Ц., а св. Е.Т.нанесъл на св. Ц.няколко удара с бокс в
областта на лицето и корема. На спирка на масов градски транспорт «Иван Вазов»
св. Ц.успял да се отскубне от ръцете на подс. Ж., който го държал, взел празния
си портфейл от земята и слязъл от автобуса.
Св. Н.Ц.успял добре да
види и запомни лицата на подс. Г.Ж. и св. Т., тъй като същите стояли в
непосредствена близост до него. На 22.07.2012г. св. Ц.бил освидетелстван в
Катедра по съдебна медицина и деонтология при МУ-София, като при прегледа му
били установени разкъсно – контузна рана и ивицовидно охлузване на долната
устна с еднакъв ход; оток и кръвонасядане на долната устна с охлузване по
лигавицата, дължащи се на удар с или върху твърд тъп предмет, имащ изпъкнала контактна повърхност с 2
изразени изпъкнали елемента; квъронасядане на дясната мишница, което е в
резултат на удар с или върху твърд тъп предмет и може да възникне при удар,
нанесен с юмрук; охлузване на десния лакът, охлузвания и кръвонасядания в
областта на колената и части на двете стъпала, които се дължат на удари с или
твърди тъпи предмети с неравна повърхност.
В хода на разследването било
проведено разпознаване на лица от св. Н.Ц.на подс. Г.Ж., при което пострадалият
категорично разпознал подсъдимия като един от нападателите.
Според заключението на комплексната
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /КСППЕ/, касаеща
освидетелстването на подс. Г. Ж., същият
е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си по време на инкриминираното деяние; липсват основания да се
приеме, че Ж. извършил деянието мотивиран от лекомислие и увлечение, а психичното му състояние не е пречка да участва
в наказателното производство.
Според заключението на
комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /КСППЕ/, касаеща
освидетелстването на Н.Ц., същият е психично здрав; у него е налице психична
годност за даване на свидетелски показания, а психическото му състояние към
момента на освидетелстването му не се явява пречка за участието му във всички
фази на наказателното производство.
От заключението на
назначената в хода на първоинстанционното съдебното следствие комплексна
съдебно- психиатрична и психологична експертиза /КСППЕ/ също на пострадалия Н.Ц.се
установява, че изявленията на освидетелстваният Ц., че към 04.10.2016г. не помни факти и обстоятелства,
свързани с деянието /включително, за които е давал показания на предходен етап/
отразяват реална загуба на спомени по механизма на дисоциативната амнезия
/отцепване от съзнателната психика на силно емоционално натоварени паметови
следи от преживяното травмено събитие/.
По
НОХД № 14 105/2012г. на СРС, с определение, постановено в о.с.з.,
проведено на 27.07.2012г. било одобрено споразумение за прекратяване на
наказателното производство спрямо св. Т.за извършени от него спрямо св. Ц.престъпления
по чл. 198, ал. 1, пр.1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр ал. 1, вр. чл. 63, ал.
1, т. 3 от НК и по чл. 131, ал.1,т.12, пр.1, вр. чл. 130, ал.1, вр. чл. 63, ал.1,т.4
от НК.
Тези факти се установяват по
несъмнен начин от събраните по делото доказателства: обясненията на подсъдимия,
дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, показанията
на свидетелите Н.Ц., дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие,
както и приобщените му по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1,т.2, пр.2 от НПК
показания от 23.07.2012г. ( л. л.16-17 от д.п.), показанията на св. Йордан Л.,
дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, показанията на св. Е.Т.,
дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие; от заключенията на комплексните съдебно- психиатрична и
психологична експертизи, потвърдени при разпита на експертите в с.з., както и от приложените писмени доказателствени
средства и доказателства - протоколи за разпознаване на лица от 23.07.2012г. и
от 25.07.2012г., заповед за задържане,
справки БДС, декларация; справки- характеристики; свидетелства за съдимост на
подсъдимия, СМУ № І-218/2012г., протокол от о.с.з., проведено на 27.07.2012г.
по НОХД № 14 105/2012г. на СРС.
Наличието
на престъпление, начинът на извършването му ( механизмът му), предметът на
посегателство и неговата парична равностойност се установяват еднопосочно и
категорично от показанията на пострадалия Н.Ц.,
констатациите в СМУ № І-218/2012г. и влязлото в сила определение от 27.07.2012г.
по НОХД № 14 105/2012г. на СРС. Показанията на св. Ц.от д.п. са последователни, ясни и еднозначни относно обстоятелствата, свързани с
отнемането на парите, употребата на принуда под формата на сила и заплашване от
св. Т.именно с цел придобиването им от нападателя, мястото и часа на
посегателството и конкретната сума, които са отнети от владението му, като в
отделните си части ( относно нанесените му удари от св. Т., вкл. и с бокс)
показанията на пострадалия се подкрепят от данните в СМУ № І-218/2012г.,
установяващи причинените увреждания на Ц.. Назначената от СРС допълнителна
КСППЕ установява причините за заявената от пострадалия в хода на първоинстанционното съдебно
следствие липса на спомен за конкретните параметри на посегателството и е съответна и на разказа му за последващите
панически пристъпи и посещения при психолог. Влязлото в сила споразумение,
имащо последици на присъда ( чл. 383, ал.1 от НПК) установява участието на св. Т.в
посегателството и напълно подкрепя разказа на пострадалия за активното му поведение
по сломяване съпротивата му и отнемане на паричната сума. Същевременно така
посочените доказателствени източници категорично и несъмнено опровергават
свидетелстването на Т.в хода на настоящото производство, в които той отрича
участието си, както и въобще присъствието на подс. Ж. на инкриминираното място
и дата. Последното обстоятелство е изводимо както от извършеното от св. Ц.разпознаване
на подс. Ж., така и от показанията на поемното лице Й.Л.и оборват данните в
обясненията на подс. Ж., в които той отрича присъствието си на
местопрестъплението. За да приеме за оборени обясненията на подс. Ж. настоящият
съдебен състав съобрази , че извършеното от пострадалия негово разпознаване е
извършено в съответствие с правилата на чл.
169 - чл. 171 от НПК, поради което осъщественото разпознаване на лица е
годен източник на доказателства, обективиращ действието по
установяване идентичността между присъстващия в рейса и подсъдимия; при разпита
си в д.п. св. Ц.е описал
възприятията си от външния вид и особеностите на присъствалото лице, получени
конкретно по време на инцидента, като при
разпознаването, съответно, е посочил човека, когото е считал за съпричастен, като
липсват данни, че жертвата на престъплението е била насочвана ( чрез внушаване,
манипулиране на придобити възприятия) от органите на реда към установяване на
конкретно лице. Същественото в случая е, че още от началото на
наказателното производство св. Ц.е изразил възможността си да разпознае две от
присъстващите на местопрестъплението лица, като същевременно еднопосочно описва
време, място и механизъм, позволяващи му да възприеме техните характерните особености -
в частност действията на св. Т.по отнемането на портфейла му и сядането на
подс. Ж. до него са свързани с
непосредствен и близък визуален контакт между тях и жертвата, като деянието е
извършено в светлата част на денонощието, а възрастта на Ц.сочи на пълноценни
зрителни и паметови възможности на свидетеля за придобиване и възпроизвеждане
на възприятията му. Следва на следващо място да бъде подчертано, че преди инкриминираната дата не е
имало каквито и да било взаимоотношения между пострадалия и подсъдимия, респ.
основания за тенденциозност на Ц.към Ж.. Най-важно в конкретния случай при преценка
правдивостта на изнесената от пострадалия информация ( след констатацията за
липса на опорочена процедура при извършването на разпознаването) относно присъствието
му на местопрестъплението е перманентно заявената в хода на наказателното
производство от Ц.категоричност
и убеденост за идентичност на разпознатото
лице с подс. Ж., която води до липса на съмнение относно обективирания в
протокола идентитет; в тази насока са и показанията на поемното лице ( свидетеля
Л.), който заявява липсата на съмнение
или колебание у Ц.при посочването на подсъдимия като съпричастен към
посегателството. В този аспект и въззивният съд цени извършеното от
пострадалия разпознаване на подс. Ж., явяващо се пряко доказателство за съпричастност
към престъплението от привлеченото към наказателна отговорност лице. Обясненията на подсъдимия несъмнено изхождат от пряко
заинтересувано от изхода на делото лица, а съпоставката им с оглед на
вътрешната им убедителност, изводима от тяхната логичност, последователност и
непротиворечивост също сочи на тяхната неистинност и израз единствено на
правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице. Ето защо и настоящият съдебен състав прие, че
обясненията на подс. Ж. представляват
защитна версия, която не отговаря на обективната истина, съобразявайки че същите освен източник на доказателства са и средство
за защита, поради което, като ги обсъди детайлно наред с другите събрани по
делото доказателства, с които те влизат
в противоречие, не ги кредитира.
Писмените доказателствени средства и
доказателства, както и експертните заключения са еднозначни, категорични и
подкрепят данните в гласните доказателствени средства, поради което следва да
бъдат ценени в тяхната цялост.
В този смисъл въззивният съд не
намери основание за осъществяване на правомощията си, визирани в чл. 316 от НПК
за установяване на нови фактически положение по делото, свързани с главния факт
на процеса, а единствено допълни и конкретизира следващите посегателството
спрямо св. Ц.събития относно констатираните при прегледа му травматични увреди
и развитието на наказателното производство спрямо св. Т.; налага се извод, че фактическата
обстановка и в частност релевантните за правилния изход на делото факти са
правилно изяснени от СРС, като доказателствени източници са интерпретирани в
съответствие с действителното им съдържание и правилата на формалната логика, а
противоречията между тях са обсъдени и изводите за съответствието им с
обективната действителност са извършени съобразно утвърдените в съдебната практика
критерии – качествената характеристика на източника и вътрешната му
убедителност.
Въз основа на така изложените
фактически и доказателствени изводи съдът намира от правна страна следното:
Въззивната жалба е основателна.
Първоинстанционната присъда е неправилна.
Подс. Ж. е предаден на съда по
обвинение, че е извършил престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20, ал.
2, вр ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК за това, че на 21.07.2012 г., около 17.50 часа в гр. София, в автобус № 102, пътуващ
между спирка „Южен парк” в посока спирка пазар „Иван Вазов”, като непълнолетен,
но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, в съучастие като извършител с Е.И.Т./извършител/ отнел чужда
движима вещ - парична сума в размер на 2.00 лева от владението на Н.Е.Ц.с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплаха /седнал
на седалката в автобуса плътно до Ц., гледал го злобно и му пречел да избяга,
като това негово поведение Ц.възприел като заплаха спрямо него, докато Т.му
казвал: „Дай левче или ще ти взема всичките пари”, след което последният
избутал ръката на пострадалия, издърпал от джоба на банския му портфейла и взел
от него два лева/.
Видно от съдържанието на обстоятелствената
част и диспозитива на обвинителния акт, вменената по настоящото производство
противоправна деятелност на подс. Ж. се изразява в съизвършителство със св. Т.(
наказателното производство спрямо който е прекратено с одобрено от съда
споразумение по НОХД № 14 105/2012г. на СРС) в осъществената спрямо
пострадалия Ц.принуда – подс. Ж. „ седнал на седалката в
автобуса плътно до Ц., гледал го злобно и му пречел да избяга, като това негово
поведение Ц.възприел като заплаха спрямо него…“, като другият съучастник е
извършил действията по отнемане на инкриминираната сума от 2 лева. Несъмнено
грабежът като съставно престъпление, включващо два акта, взаимно
свързани, които поотделно осъществяват съставите на престъплението кражба и
принуда, позволява всяко от лицата, участвали дори в единия акт ( кражбата или
принудата) да бъдат определени като извършители на съставното престъпление (
извън хипотезата на ексцес на умисъла на някой от дейците). За да бъде обаче лицето извършител в
съставното престъпление е необходимо да бъде установено, че същият е участвал в
този акт чрез извършването на телодвижения с насоченост било към сломяване
съпротивата на жертвата, било към отнемането на сумата пари ( в конкретния
случай), като единствено присъствието му по време на извършване на
посегателството не може да обуслови ангажирането на наказателната му
отговорност. Според обвинителната теза и покриващо се с нея и установено в хода на съдебното дирене поведение
на подс. Ж. на инкриминираните дата и час, същото не може да бъде квалифицирано
като съучастие в престъплението грабеж, осъществен от св. Т.спрямо св. Ц., тъй
като му липсва характеристиката „противоправност“, т.е. подс. Ж. не е участвал
в осъществената спрямо пострадалия принуда под формата на заплашване. Съгласно
законовата дефиниция на заплашването, визирана в чл. 198, ал.2 от НК, същото е
застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност
живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго някои присъстващо
лице. По настоящото дело е инкриминирано поведение на подс. Ж., което не
покрива критериите на „заплашване“ спрямо пострадалия, тъй като сядането плътно
до пострадалия, гледането му злобно и „му пречел да избяга“ не се явяват
фактори, стоящи в причинно – следствена връзка с извършеното отнемане на сумата
от 2 лева от владението на жертвата, а осъществената св. Т.принуда е била с
интензитет и насоченост да сломят съпротивата на пострадалия. Така сядането на Ж.
непосредствено до жертвата не представлява нито само по себе си, нито в
контекста на процесната ситуация действие с насоченост към „застрашаване с
такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето,
честта или имота на заплашения или на друго някои присъстващо лице“; същото се
отнася дори с по-голяма степен за „злобното“ гледане на жертвата, тъй като
субективните възприятия на пострадалия за естеството на визуалния контакт с
подсъдимия не могат да обосноват обективното му застрашаване; следващото инкриминирано
поведение на Ж. „пречел да избяга“ на пострадалия, освен че по естеството си също не
представлява заплашване, следва да бъде съпоставено с конкретното
местопрестъпление – движещ се автобус по линия на масовия градски транспорт със
затворени врати и следващата от това ограниченост на пространството и съответно
на придвижването на жертвата, т.е. за пострадалия изначално е липсвала
възможност да избяга от св. Т.при движещ се автобус със затворени врати.
В този смисъл въззвният съд прие,
че инкриминираното и действително установено по делото поведение на подс. Ж. е
несъставомерно за квалифицирането му като участие в осъществената от св. Т.принуда
спрямо пострадалия Ц., тъй като му липсва застрашаващата насоченост по смисъла
на чл. 198, ал.2 от НК.
Действително по делото е установено,
че след отнемането на инкриминираната сума от 2 лева, подс. Ж. е хванал за
ръцете св.Ц., а св. Т.му е нанесъл удари с бокс, но извън липсата на
функционална връзка между упражнената сила от подсъдимия с отнемането на сумата
пари от св. Т., това фактическо положение не е въведено в обвинителния акт като
обуславящо съучастието на подс. Ж. в извършеното посегателство, което от своя
страна и с оглед реалната и ефективна защита на правата на подсъдимия, прави недопустимо за първи път в мотивите към
съдебните актове да му се вменяват факти и обстоятелства от значение за
правната квалификация на инкриминираното му деяние извън обхвата на
обвинителния акт. Отделно от това тезата на прокуратурата ( видно от протокола
от о.с.з., проведено на 27.07.2012г. по НОХД № 14 105/2012г. на СРС) е, че
св. Т.самостоятелно и в условията на реална съвкупност с грабежа е нанесъл по
хулигански подбуди лека телесна повреда на св. Ц.чрез посредством удари с
метален бокс.
Несъставомерността на деянието от обективна
страна означава, че е невъзможно да са осъществени признаците на състава на
престъплението от субективна страна, поради което обсъждането наличието на
умисъл у подсъдимия е безпредметно.
Предвид
изложеното и на основание чл.334, т.2, вр. чл.336, ал.1, т.3 от НПК СГС, НО, ХІV
въззивен състав отмени обжалваната присъда
от 16.05.2017г. по НОХД № 22 025/
2012г. на СРС, НО, 12 състав и вместо нея постанови нова, с която призна
подсъдимия Ж. за невиновен и на
основание чл.304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение по чл. чл. 198, ал. 1, пр. 2, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
При този изход на делото и на
основание чл. 190, ал.1 от НПК направените по делото разноски следва да останат
в полза на Държавата.
Мотивиран
от горните съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.