Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 02.11.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на десети октомври две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор Р. Рачев при ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 151 по описа за 2022г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на председател на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, гр. София, депозирана чрез Е.З.- старши
експерт юрист при ДАМТН, против Решение № 56/06.07.2022г. на Районен съд –
Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 175/2021г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е отменено Наказателно постановление № НЯСС-70/29.04.2021г.,
издадено от зам.председател на ДАМТН, гр.София, с което на Община Върбица ЕИК
*********, представлявана по закон от М.Б.- кмет, за нарушение чл. 190а, ал. 2,
във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите /ЗВ/ е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от
Закона за водите.
Касаторът счита, че
съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, като издадено в нарушение
на материалния и процесуалния закон. Излага доводи за липса на допуснати
съществени процесуални нарушения в хода
на санкционното производство и за съответствието на акта и на НП с изискванията
на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН В тази насока сочи, че както в
акта, така и в постановлението, нарушението и обстоятелствата, при които е
осъществено, са описани пределно ясно и изчерпателно, без да е ограничено
правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Възприема процесното НП
за законосъобразно и по същество, поради което отправя искане за отмяна на
съдебния акт и за потвърждаване на наложената на ответника имуществена санкция.
Претендира разноски за две съдебни инстанции. Моли при отхвърляне на
касационната жалба, адвокатското възнаграждение на ответника да бъде определено
в законовия му минимум. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован,
не се явява и не се представлява.
Ответната страна, Община
Върбица, депозира писмен отговор, в който аргументира становището за порочност
на НП поради допуснати съществени процесуални нарушения, както и поради
неговата незаконосъобразност по същество. В условията на евентуалност релевира
доводи и за „маловажност“ на простъпката.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна,
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 14.09.2020г. при извършване
на проверка на язовир „Бяла река“, находящ се в поземлен имот с №000517 и в поземлен
имот №000518 в землището на с. Бяло река, Община Върбица, служителите на ДАМТН,
ГД „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, РО НЯСС „Североизточна
България“, Р.Р.и И.И., установили, че Община Върбица, като собственик на
язовира, не е изпълнил предписание, дадено с Констативен протокол № 05-03-36/26.02.2020г.
от ГД „Надзор на язовирните стени и съоръжения към тях“ със срок до
31.07.2020г.
При проверката било
установено, че собственикът на язовира не бил предприел мерки за осигуряване
провеждането на високата вълна съгласно представения анализ изготвен от
оператора на язовира, за проводимостта на преливника и според АНО не били
предприети мерки за изпълнение на предложените да се изгради допълнителен преливник
или да се извърши уширяване на съществуващия такъв, за да се обезпечи
невъзможност от преливане през короната по цялата дължина, което би довело до
сериозни увреждания на язовирната стена при провеждане на висока вълна с
обезпеченост от 1%=39.00 м3/с при текущото състояние на преливника и короната
на язовира, което предписание било дадено с Констативен протокол №05-03-36/26.02.2020г.
За резултатите от проверката бил съставен Констативен протокол № 05-03-72/17.09.2020г.
За така констатираното
неизпълнение свидетелят Р. съставил срещу Община Върбица АУАН №
05-100/05.11.2020г. на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, приемайки, че
собственикът на язовира „Бяла река“ е нарушил изискването на чл. 190а, ал. 2 от
ЗВ. Впоследствие актът бил връчен на лицето, което депозирало писмено
възражение, в което изложил, че неизпълнението на предписанието се дължи на
липса на финансов ресурс. Посочил също, че реконструкцията на съществуващия
преливник и/или изграждането на допълнителен такъв би изисквало провеждане на
процедура по ЗОП, което прави практически невъзможно изпълнение на
предписанието в указания му срок.
Въз основа на така
съставения акт и на материалите в преписката АНО издал впоследствие процесния
правораздавателен акт.
При така установената фактическа
обстановка районният съд констатирал наличие на допуснати съществени
процесуални нарушения, опорочаващи санкционното производство. Съдебният състав
посочил, че актът и НП не съдържат коректно описание на нарушението и не
съответстват на изискването на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В тази връзка, съдът
приел, че при описание на нарушението не е изложено в какво се състоят дадените
предписания, съответно в какво се състои неизпълнението им, какви действия
следва да бъдат извършени, гарантиращи провеждането на висока вълна, съответно
отразени в представения Анализ и кои точно от тези мероприятия не са извършени.
Съдебният състав посочил също, че в акта и в НП е описано, че не са изпълнени предписания
да се изгради допълнителен преливник или да се извърши уширяване на
съществуващия такъв, за да се обезпечи невъзможност от преливане през короната
по цялата дължина, което би довело до сериозни увреждания на язовирната стена при
провеждане на висока вълна с обезпеченост от 1%=39.00 м3/с при текущото
състояние на преливника и короната на язовира. Съобразявайки приложените Констативен
протокол № 05-03-36/26.02.2020г. и Анализ, съдът достигнал до извод, че не се
установяват дадени такива задължителни предписания. В допълнение към
изложеното, съдът констатирал също, че оспореното НП се явява незаконосъобразно
и по същество. Съдебният състав изложил и мотиви за „маловажност“ на
приписаното на собственика на язовира нарушение, поради което извел решаващото
становище за неговата незаконосъобразност.
В рамките на служебната касационна
проверка на оспореното решение, съдът счита, че въззивният състав е постановил
валиден и допустим съдебен акт. Осъществявайки на основание чл. 218, ал. 2 от АПК проверка относно съответствието на атакуваното съдебно решение с
материалния закон от една страна, а от друга относно посочените в жалбата
пороци, сочещи касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК,
касационната инстанция приема следното:
Оспореното решение е неправилно и
подлежи на отмяна, като при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК съдът ще се
произнесе по съществото на спора, потвърждавайки наказателното постановление. В
този смисъл касационната жалба е основателна. В контекста на изложеното, касационната
инстанция счита, че в хода на административнонаказателното производство не се
допуснати съществени процесуални нарушения. Актът и НП са съставени от
компетентни лица, спазени са визираните в чл. 34, ал. 2 от ЗАНН срокове и
закономерно актът е изготвен в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, доколкото
представител на привлеченото към отговорност лице не се е явил за изготвянето
му, независимо от своевременното му уведомяване. Касационният състав счита
също, че не са налице и коментираните от районния съд пороци, аргументирани с
несъответствието на акта и НП с императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Основание за отпочване на конкретното производство е дало неизпълнението
на дадените на Община Върбица задължителни предписания, обективирани в КП №
05-03-36/26.02.2020г. В т. 2 от предписанието изрично е указано да се
предприемат действия, гарантиращи провеждането на висока вълна с обезпеченост 1%,
съгласно представения Анализ, изготвен от оператора на язовирната стена и
съоръженията към нея „Джъст ин кейс“ ЕООД, гр. София. В анализа е отразено, в
частност в т. 3.1, че при провеждане на висока вълна с 1%=39.00 м3/с и при текущото състояние на
преливника и короната на язовирната стена, в язовира се формира водно ниво с
кота НВВН=249.60м.
при средна кота корона 249.00м., при което ще се получи преливане през
короната, довеждащо до съществени увреждания на язовирната стена. Като възможно
решение операторът е посочил изграждането на допълнителен преливник и/ или
уширяване на съществуващия. Съобразявайки тези обстоятелства, касационният
съдебен състав достига до извод, че както актът, така и НП, съдържат пределно
ясно описание на вмененото на лицето нарушение. Спрямо него са били издадени
съответните предписания, които макар и да не възпроизвеждат дословно
съдържанието на коментирания Анализ, по еднозначен начин индикират какво
поведение се изисква от собственика на язовира, а именно изграждането на допълнителен
преливник и/ или уширяване на съществуващия. Видно и от представеното от лицето
възражение относно съставения му АУАН, то е разбрало какво поведение е било
изискано от него от контролните органи във връзка с дадените му предписания. В
противовес с мотивите на районния съд, касационната инстанция счита, че
даденото описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е осъществено,
е съобразено напълно със съдържанието на КП, при което не е налице соченото от
районния съд противоречие в обстоятелствата, посочени в АУАН и НП, относно
начина по който е извършено нарушението. От лицето е изискано изпълнение в срок
на конкретни дейности /изграждането на допълнителен преливник и/ или уширяване
на съществуващия/. Поради констатации, че подобни стъпки не са предприети,
органите на ДАМТН са инициирали и административно-наказателното производство,
индивидуализирайки, съобразно приобщените доказателства, противоправното
поведение на субекта. По тези съображения решаващият състав на Административен
съд – Шумен намира, че не е налице основание за отмяна на НП, аргументирано с
наличие на допуснати съществени процесуални пороци.
Процесното постановление се явява
законосъобразно и по същество. Санкционираното лице е надлежен адресат на
приложената санкционна норма, като се установява съобразно приложения Акт за
частна общинска собственост №11/01.06.1996г. и Акт за частна общинска
собственост №12/01.06.1996г. че Община Върбица е собственик на язовир „Бяла
река“, находящ се в поземлен имот с № 000517 и в поземлен имот № 000518 в
землището на с. Бяла река, община Върбица. В това си качество то е адресат на задължението да изпълнява дадените
предписания по ЗВ и Наредбата по чл. 141, ал. 2 от същия закон, с чието
неизпълнение се нарушава разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите. От
събраните по делото доказателства се установява, че при извършената на
14.09.2020г. проверка на язовир „Бяла река“, е установено, че не е извършено
уширяване на преливника на язовира, нито е изграден допълнителен такъв, каквото
активно поведение е било изискано от собственика с КП N№ 05-03-36/26.02.2020г.
При това положение се налага единствено възможния правен извод, че са били
налице условията за ангажиране на обективната отговорност на собственика на
язовира, чието поведение правилно и законосъобразно е квалифицирано като
административно нарушение по чл. 200,
ал. 1, т. 39 от ЗВ, във вр. с чл. 190а, ал. 2 от ЗВ.
Конкретната простъпка не се отличава
с по-ниска степен на обществена опасност от останалите деяния от този вид,
доколкото в самия Анализ операторът е отразил, че преливането през короната по
цялата дължина и с преливна височина би довело до съществени увреждания на
язовирната стена. Подобно преливане несъмнено би застрашило живота и здравето
на жителите в близките населени места, като би довело и до значителни
икономически щети. Поради това не би могло да бъде възприето становището за
„маловажност“ на визираната в акта и в НП деятелност.
От така установеното фактическо и
правно положение, настоящият касационен състав приема, че процесното решение на
Районен съд - град Велики Преслав е неправилно поради постановяването му в
нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а
отмененото наказателно постановление бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и своевременно
отправеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора, в полза на
ДАМТН – София и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът следва да бъде осъден да
заплати разноски в общ размер на 160 /сто и шестдесет/ лева, явяващи се дължимо
възнаграждение за юрисконсулт за протеклите производства пред Районен съд –
Велики Преслав и пред настоящата съдебна инстанция.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № № 56/06.07.2022г. на
Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 175/2021г. по описа на
съда и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № НЯСС-70/29.04.2021г.,
издадено от зам.председател на ДАМТН, гр.София, с което на Община Върбица ЕИК
*********, представлявана по закон от М.Б.- кмет, за нарушение чл. 190а, ал. 2,
във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите /ЗВ/ е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от
Закона за водите.
ОСЪЖДА
Община Върбица, ЕИК ********* да
заплати в полза на ДАМТН – София разноски за юрисконсулт за протеклите
производства пред районния съд и пред настоящата съдебна инстанция в общ размер
на 160 /сто и шестдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 02.11.2022 г.