гр. София, 21.01.2020 г.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Г въззивен
състав, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
АНЕТА ИЛЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Илчева ч. гр. д. № 6714 по описа за 2019 г. по описа на
СГС и взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. ГПК
Образувано е по частна жалба
на длъжника „ЗАД ОЗК – З.“ АД срещу постановление от 10.04.2019 г. по изп. д. №
20198450400115 г. на ЧСИ П.М., рег. № 845 в КЧСИ, с район на действие СГС, с
което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за намаляване размера
на адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство и на определената
пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят поддържа, че
присъденото адвокатско възнаграждение е над законоустановения минимум, във
връзка с което е начислена и пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Счита, че
възнаграждението е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото,
тъй като извършените процесуални действия, а именно молба за образуване на
изпълнителни дело, не налагат определянето на по-високо възнаграждение. Моли за
неговото намаляване, както и за намаляване на пропорционална такса по т. 26
ТТРЗЧСИ, тъй като материалният интерес при определянето ѝ не следва да
включва адвокатското възнаграждение. Претендира разноски.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпил отговор на жалбата от страна на взискателя „ДЗИ – Общо З.“ ЕАД,
който я намира за неоснователна. Излага съображения, че е поискано извършването
на действия, довели до удовлетворяване на кредитора, поради което и
възнаграждението следва да бъде определено при условията на чл. 10, т. 2 НМРАВ.
В мотивите си помощник ЧСИ П.М.
намира, че е определил адвокатското възнаграждение в съответствие с минимума,
заложен в чл. 10 НМРАВ. Счита, че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ се определя и върху
събраните разноски, представляващи изплатеният адвокатски хонорар.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Изпълнително дело № 20198450400115
г. на ЧСИ П.М. е образувано въз основа на молба на „ДЗИ
– Общо З.“ ЕАД срещу „ЗАД ОЗК – З.“ АД за принудително събиране на вземане в общ размер на 3503,05
лева по изпълнителен лист от 02.11.2018 г., издаден по гр. д. № 67176/2015 г.
на СРС, 69 състав. Молбата е депозирана чрез адв. Е.Д.К.-Г.. Представена
е фактура за изплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 467,910 лева. В
молбата за образуване на изпълнително дело е направено искане за събиране на
посочените суми чрез налагане на запор върху банкова сметка ***.
В поканата за доброволно
изпълнение таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е определена в размер на 487,38 лева.
С обжалваното постановление
от 10.04.2019 г. съдебният изпълнител е отказал да уважи искането на длъжника за
намаляване размера на адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство
и на определената пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Настоящият
състав намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, тъй
като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и е
насочена срещу действия на съдебния изпълнител, които подлежат на съдебен
контрол – арг. чл. 435, ал. 2 ГПК.
Разгледана по същество е основателна.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство
не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с
общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена
в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в
изпълнителното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 79 ГПК разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника. В случая по делото са представени
доказателства, че взискателят е представляван в изпълнителното производство от
адвокат, но осъщественото от пълномощника на взискателя процесуално
представителство се изчерпва с подаването на молба за образуване на
изпълнително дело. В случая не са извършени други действия от процесуалния
представител на взискателя с цел удовлетворяване на паричното вземане. С оглед
на изложеното претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение следва да
се определи съгласно разпоредбата, регламентираща дължимо възнаграждение за
образуване на изпълнително дело. Съгласно нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба №
1/2004 г. за образуване на изпълнително дело възнаграждението е в размер на 200
лева, до който размер следва да се намалят претендираните от взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение.
На следващо място
настоящият състав счита, че в случая следва да се отчете фактът, че
образуваното изпълнително дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна
сложност. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело
следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на
оказаното по делото адвокатско съдействие с оглед извършените процесуални
действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на
делото – в този смисъл е ТР № 6/2013г. на ОСГКТ на ВКС. В хода на конкретното
изпълнително производство освен подадената молба за образуване на изпълнително
дело, макар в нея да се съдържа искане за налагане на запор върху банкова
сметка ***, пълномощникът на взискателя не е извършвал други процесуални
действия, свързани с вземането, предмет на изпълнение, поради което съдът
приема, че образуваното изпълнително производство не е усложнено от фактическа
и правна страна. В тази връзка направеното от страна на длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява основателно и следва да бъде
уважено. Начислените в полза на взискателя в изпълнителния процес разноски за
адвокатско възнаграждение от 467,91 лева следва да бъдат намалени на 200 лева,
което е минималният размер, определен в чл. 10, т. 1 НМРАВ.
По изложените съображения
обжалваното постановление от 10.04.2019 г. в частта, в която е отказано да бъде
намалено адвокатско възнаграждение на взискателя от 467,91 лева, следва да се отмени
и претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
взискателя да се уважи до размера от 200 лева.
По отношение на направено в
жалбата възражение за неправилно определяне на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ
съдът приема, че последната действително е неправилно определена от съдебния
изпълнител. Съгласно т. 26, б. „в“ ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се
събира пропорционална такса върху събраната сума, която при вземания от 1000 до
10 000 лева е 100 лева + 8 на сто за горницата над 1000 лева. Според забележка
4 към т. 26 ТТРЗЧСИ в размера на паричното вземане не се включват авансовите
такси. В същия не следва да се включват никакви такси и разноски по самото
изпълнително дело, а само вземането, което е предмет на изпълнителния лист,
както и натрупаната към момента на постановяване на акта на ЧСИ лихва за забава
върху вземането - в настоящия случай това е сумата от 4465,44
лева. Ето защо дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, при така определената
сума, е в размер на 377,23 лева.
Следователно обжалваното постановление от 10.04.2019 г. и в частта, в която е отказано да се намали пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, следва да бъде отменено, като дължимата такса следва да се намали до размера от 377,23 лева.
Претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски, сторени в настоящото производство е
неоснователна. Предмет на съдебен контрол по делото е процесуалната
законосъобразност на действията и актовете на съдебния изпълнител, поради което
субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди е съдебният
изпълнител. Той, обаче, не е страна в съдебното производство по обжалване на
действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски,
предвиден в чл. 78 ГПК и чл. 81 ГПК, в случая е неприложим. Процесуалният способ
за защита на жалбоподателя е общият исков ред, чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от
незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.
Така мотивиран, Софийски
градски съд, ІІ-Г въззивен състав
ОТМЕНЯ по
жалба на „ЗАД ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******, длъжник по изпълнително дело № 20198450400115
г. на ЧСИ П.М., рег. № 845 в КЧСИ, с район на действие СГС, постановление от 10.04.2019
г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение за
взискателя „ДЗИ – Общо З.“ ЕАД по изпълнително дело № 20198450400115 г. на ЧСИ П.М.,
рег. № 845 в КЧСИ, от 467,91 лева на 200 лева.
НАМАЛЯВА
дължимата от „ЗАД ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******, такса по т. 26 ТТРЗЧСИ по изп.
дело № 20198450400115 г. на ЧСИ П.М., рег. № 845 в КЧСИ, от 487,38 лева на 377,23
лева.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 437, ал. 4, изр. 2-ро ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
2.