№ 15
гр. Л., 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л., II СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20214310200321 по описа за 2021 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 21-0906-000194 от 16.03.2021 г. на Началник на
сектор ПП при ОД на МВР Л. е наложено на ЯН. КР. Д. от с.Д., област Л., административно
наказание на основание чл.179, ал.1, т.3 от ЗДвП – глоба в размер на 150 лева, за нарушение
на чл.146, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят Д., който чрез процесуалния
си представител адвокат И.К. от АК Л. го е обжалвал и моли да бъде отменено изцяло
наказателното постановление, като незаконосъобразно издадено. Изтъква, че посочената
като нарушена разпоредба на чл.146, ал.1 от ЗДвП е бланкетна, не съдържа състав на
нарушение и препраща към наредбата, издадена от Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията. Сочи, че от съдържанието на АУАН и НП не
се установява да е отразена разпоредба от въпросната наредба, която да е била виновно
нарушена от жалбоподателя. Счита, че по този начин е налице неяснота относно
обвинителната теза, тъй като не са посочени никакви факти, от които да бъде направен
извода какъв ред не е бил спазен, за да се прецени извършено ли е било административно
нарушение. Позовава се в тази връзка и на т.9 от Преамбюла на Делегиран регламент (ЕС)
№ 44/2014. Изтъква доводи и по същество, касаещи обстоятелството налице ли е било
съществено изменение в характеристиките на автомобила, акцентира и че липсват
замервания и съпоставка дали изобщо е била изменена конструкцията на превозното
средство. С оглед на тези съображения твърди, че посоченото в НП деяние е
несъставомерно. Оспорва и деянието да е било извършено виновно от страна на
жалбоподателя Д..
1
В жалбата са наведени доводи и за предпоставките за определяне случая като
маловажен и прилагането на чл.28 от ЗАНН. Моли да бъдат присъдени на жалбоподателя и
направените по делото разноски в размер на 300 лева.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява. Представлява се
по пълномощие от адвокат В. К. от АК Л.. Последната поддържа жалбата и пледира за
отмяна изцяло на наказателното постановление, като незаконосъобразно издадено.
Поддържа изложените в жалбата доводи, като допълва и че жалбоподателят Я.Д. не е
собственик на автомобила, конструкцията на който се твърди, че е била изменена.
Акцентира на обстоятелството, че не е установено по никакъв начин дали точно
жалбоподателят Д. е извършил изменението в конструкцията и дали всъщност е налице
такова. Сочи, че в тридневния срок Д. е депозирал възражение пред наказващия орган, но
последният въобще не го е обсъдил, нито пък е провел допълнителни изследвания, за да
установи или опровергае наведените с възражението доводи. Счита, че съгласно закона, ако
действително е било извършено изменение в конструкцията на автомобила, то
отговорността за това деяние следва да е на собственика, а не на ползвателя, какъвто се
явява жалбоподателя. Претендира да бъдат присъдени на жалбоподателя направените
разноски по делото в размер на 300 лева.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват
становище по делото. Писмено, в съпроводителното писмо молят жалбата да бъде оставена
без уважение и се потвърди наказателното постановление. Направили са и възражение за
прекомерност по чл.63, ал.4 от ЗАНН в случай, че жалбата срещу наказателното
постановление бъде уважена.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Цв.
В. Б. и Й. С. Й., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка :
На 03.03.2021 г. свидетелите Ц. Б. и Й.Й. - служители в ПП при ОД на МВР Л., били
дежурни като автопатрул по КАТ на територията на община Л.. Около 22:20 часа в гр.Л., на
ул.„Трети март“ спрели за проверка движещ се в посока площад Автогара лек автомобил
марка ********* с рег.№ ******. При проверката установили, че автомобилът се управлявал
от ЯН. КР. Д. от с.Д., област Л., който пътувал сам, но автомобилът бил собственост на К.И.
Д.. Полицейските служител установили също и че в предната броня на автомобила били
монтирани два броя колекторни тръби и радиатор. Водачът на автомобила не представил
документ удостоверяващ монтаж на въпросните тръби и радиатор от лицензиран сервиз.
Свидетелите изготвили два броя снимки на предната част на автомобила /л.25-26/.
Предвид констатираното, свидетелят Б. приел, че жалбоподателя Я.Д. е извършил
нарушение на разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗДвП, за това, че по време на проверката, на
управляваното от него МПС е установено изменение на конструкцията, което е било
извършено не по реда и условията определени с наредба от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията. За така установеното свидетелят Б. съставил
2
на ЯН. КР. Д. АУАН № 244250/03.03.2021 г. /л.9/, по който като свидетел очевидец бил
посочен и се подписал Й.Й.. Актосъставителят посочил, че изменението в конструкцията на
автомобила се състои в монтаж в предната броня на автомобила на два броя колекторни
тръби и радиатор.
В графата за възражения по акта било отразено, че жалбоподателят Д. няма такива.
Последният подписал и получил препис от акта.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН Я.Д., чрез адвокат В.К., представил писмени
възражения /л.10/, в които посочил, че не е изменял конструкцията на автомобила и че
същият е фабрично произведен с интерколер. Възразил е също така, че разпоредбата на
чл.146, ал.1 от ЗДвП не създава конкретно задължение за водачите на МПС, а за
собствениците им или длъжностни лица. Поискал е от наказващия орган да събере
доказателства относно обстоятелствата, че управлявания от него автомобил е бил с
извършени конструктивни изменения и че именно той е извършил въпросните изменения.
Въз основа на акта за нарушение, на 16.03.2021 г. било издадено обжалваното
наказателно постановление № 21-0906-000194, като описаната в акта фактическа обстановка
изцяло била отразена и в него. Наказващият орган приел, че с действията си Я.Д. е нарушил
разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗДвП и му наложил предвидената в чл.179, ал.1, т.3 от ЗДвП
санкция „глоба” в размер на 150 лева.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице,
поради което е допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа
на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи /л.13-14/.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от приложените писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка и анализ на доказателствата, които я
подкрепят, съдът намира, че неправилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя Я.Д. и изцяло споделя доводите на процесуалния му
представител в тази насока. Неправилно е бил приложен материалния закон, тъй като в
качеството му на ползвател на лекия автомобил, жалбоподателят Д. не може да бъде субект
на нарушението по чл.146, ал.1 от ЗДвП, както и основанието за налагане на санкция по
чл.179, ал.1, т.3 от ЗДвП не може да се приложи спрямо него. Съгласно последната, лице
което би могло да отговаря за извършено такова нарушение са единствено собственикът на
превозното средство или длъжностно лице, което допуска в движението по пътищата пътно
превозно средство, чиято конструкция е изменена без съответното за това разрешение. В
конкретния случай въпреки, че по делото не са ангажирани доказателства за собствеността
3
върху лекия автомобил марка ********* с рег.№ ******, то както актосъставителят, така и
наказващият орган са приели, че собственик на автомобила е К.И. Д., ЕГН : **********,
който факт съдът приема за безспорен, още повече, че сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР разполага и администрира базата данни за регистрацията на моторните превозни
средства, т.е. информацията за собствеността върху автомобила е била почерпена от там. От
друга страна, по делото не са налице доказателства в насока, че жалбоподателят Я.Д. е
длъжностно лице, съответно никъде в АУАН и НП не е посочено той да има това качество,
което изключва възможността той да бъде санкциониран за извършено нарушение по чл.146,
ал.1 от ЗДвП.
Ето защо съдът счита, че неправилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Я.Д. и в този смисъл
неправилно е бил приложен материалния закон, тъй като той не може да е субект на
нарушението по чл.146, ал.1 от ЗДвП. Поради тази причина наказателното постановление се
явява незаконосъобразно издадено и като такова, само на това основание следва да бъде
отменено.
За пълнота на изложението и с оглед цялостния контрол за законосъобразност на
обжалваното НП, който съдът провежда при разглеждане на казуса с който е сезиран, следва
да се отбележи и че при издаването му е допуснато съществено процесуално нарушение на
разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН – не е дадено надлежно описание на
нарушението в аспекта на всички съставомерни признаци на деянието от обективна страна и
правилната квалификация на нормата, която е била нарушена виновно. Основателни са в
тази връзка доводите на жалбоподателя, че нормата на чл.146, ал.1 от ЗДвП е бланкетна и не
съдържа състав на нарушение. Същата не забранява изменение на конструкцията на
регистрираните ППС, а допуска такова при спазване на условия и ред, определени с наредба,
издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Такава
в случая се явява Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на
регистрираните ППС и индивидуално одобряване на ППС, регистрирани извън държавите –
членки на Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство (ДВ, бр.21 от 1.03.2013 г., в сила от 1.03.2013 г.).
Т.е. нормата на чл.146, ал.1 от ЗДвП е препращаща и не съдържа състав на нарушение.
Никъде обаче в АУАН и най-вече в обжалваното НП не е посочено коя е нарушената норма
от въпросната наредба, нещо повече – дори не е посочен номера и наименованието на
наредбата. Твърди се в наказателното постановление за изменение на конструкцията на
автомобила, но то не е конкретизирано с оглед хипотезите на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-
3/18.02.2013 година. Липсва описание на конкретните технически данни на ППС заложени
от производителя, които са били променени, за да се прецени налице ли е изменение на
конструкцията на автомобила без съответното за това разрешение. В този смисъл се налага
извода, че в обжалваното НП не са налице реквизитите по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН,
който порок е съществен, тъй като нарушава правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице и възможността да научи какво точно
4
нарушение му се вменява, че е извършил и съответно адекватно да организира защитата си.
Препятства също така и възможността съдът да извърши цялостен контрол за
законосъобразност, в т.ч. и по същество на спора.
Така посочените процесуални нарушения при издаването на наказателното
постановление също са самостоятелни основания за отмяната му, дори и в хипотезата на
безспорна установеност на жалбоподателя като субект на визираното нарушение.
При този изход на делото и с оглед претенцията на жалбоподателя да му бъдат
присъдени направените по делото разноски, то на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН следва да
бъде осъдена ОД на МВР Л., представлявана от директора, да му заплати направените по
делото разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Същото е в размер
от 72,00 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие № 2460 от
05.03.2021 г. /л.7 на гърба/ и следва да бъде присъдено в пълния му размер, независимо от
направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност по реда на чл.63, ал.4 (сега
чл.63д, ал.2) от ЗАНН. Изплатеното възнаграждение не е прекомерно, тъй като е в рамките
на определеното по чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. За разликата до претендирания от процесуалния представител
размер от 300 лева, искането следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно, тъй
като липсват доказателства по делото да е било платено адвокатско възнаграждение в
размер по-висок от посочения в договора за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1, във връзка с ал.3, т.1 и т.2 и чл.63д,
ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21-0906-000194 от 16.03.2021 г. на
Началник на сектор ПП към ОД на МВР Л. , с което е наложено на ЯН. КР. Д. от с.Д.,
област Л., ***********, ЕГН : **********, административно наказание на основание чл.179,
ал.1, т.3 от ЗДвП – глоба в размер на 150 лева, за нарушение на чл.146, ал.1 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Л., представлявана от директора, да
заплати на ЯН. КР. Д. от с.Д., област Л., с горните данни, сумата 72,00 /седемдесет и два/
лева, представляваща направени по делото разноски, като претенцията за разликата до 300
лева оставя без уважение, като неоснователна.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Л. в 14 -
дневен срок от съобщението до страните.
5
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
6