РЕШЕНИЕ
№ 738
Варна, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - VI тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Председател: |
ЕВЕЛИНА ПОПОВА |
Членове: |
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА |
При секретар АЛЕКСАНДРИНА ЯНЕВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА кнахд № 643 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано е по жалба на М.Х.И., с ЕГН **********,***,
чрез адв. Н.Б. ***, против Решение № 1784/30.12.2022 г., постановено по НАХД №
2092/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта ,в която е потвърдено НП
№ 03-60/18.05.2022 г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол – Черно
море“ – Бургас към Главна дирекция „Рибарство и контрол“, с което на М.Х.И. на
основание чл. 91 ал. 4 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за нарушение
на чл. 88 от същия закон. Решението се оспорва с основанията на чл.348,ал.1,т.1
и т.2 от НПК - допуснато нарушение на материалния закон и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че при издаване на НП
административнонаказващият орган не е изпълнил задълженията, които са му
вменени с разпоредбата на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН. Това нарушение на
административнопроизводствените правила е довело до ограничаване правото на
защита на наказаното лице. Твърди се, че неправилно въззивният съд е обосновал
извод за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН, като сочи, че няма предходни
нарушения. Моли постановеното от Районен съд – Варна решение да бъде отменено и
да се отмени наказателното постановление. В съдебно заседание не се явява и не
изпраща представител.
Ответникът – Началникът на отдел „Рибарство и контрол –
Черно море“ – Бургас при Главна дирекция „Рибарство и контрол“ към Изпълнителна
агенция „Рибарство и аквакултури“ с писмено възражение на подробно изложени доводи
оспорва жалбата. Сочи, че въззивно решение е законосъобразно, като постановено
при правилно приложение на материалния закон. С допълнителна молба претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна намира
жалбата за неоснователна, като пледира за оставяне в сила на въззивното
решение.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред Районен съд - Варна е образувано по
жалба на М.Х.И., с ЕГН **********, срещу НП № 03-60/18.05.2022 г., издадено от
Началник отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ – Бургас към Главна дирекция
„Рибарство и контрол“, с което на М.Х.И. на основание чл. 91 ал. 4 от Закона за
рибарството и аквакултурите /ЗРА/ е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 88 от същия закон.
За да постанови оспорваното пред настоящата инстанция
решение, от фактическа страна въззивният съд е приел, че на 24.01.2022 г., в
15:40 часа служители на ИАРА са извършвали проверка в района на Варненско
езеро, местност Топла вода, като установили лицето М.Х.И. да осъществява
риболов чрез косене/търмъчене. Служителите го извикали и се легитимирали, той
им казал имената си. При поискване на личен документ, удостоверяващ
самоличността му, И. заявил: „ще Ви дам всичко, ама ще дойдете до нас“, след
което хвърлил риболовния уред в служебния автомобил на проверяващите, качил се
в колата си и напуснал мястото. С тези си действия възпрепятствал проверката.
По-късно с помощта на полицейски органи служители на ИАРА установили И. и му
съставили акт за установяване на административно нарушение № 0028651/24.01.2022
г., като при предявяване на АУАН нарушителят го подписал с възражения. В срока
по чл. 44 от ЗАНН не постъпили възражения. Въз основа на изложените фактически
установявания в АУАН, на 18.05.2022 г. административнонаказващият орган издал
НП , с което на основание чл. 91 ал. 4 от ЗРА на И. наложил административното
наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за извършено нарушение по чл. 88 от
ЗРА.
В хода на съдебното производство, за изясняване на
фактите по делото, въззивният съд е събрал административнонаказателната преписка
и е изслушал допуснатите до разпит свидетели.
За да потвърди НП № 03-60/18.05.2022 г., в частта, с
която на основание чл. 91 ал. 4 от ЗРА на И. наложил административното
наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за извършено нарушение по чл. 88 от ЗРА,
решаващият съдебен състав при Районен съд – Варна е формирал извод, че НП е
издадено от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените
правила. Въззивният съд е приел, че по категоричен начин е установено
констатираното нарушение, както и неговия извършител. Изложени са мотиви за
липса на предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Решението на РС-Варна е правилно.
Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка
на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса
материалноправни разпоредби, постановен е при стриктно спазване на
съдопроизводствените правила. При постановяването на акта са взети предвид
относимите за спора обстоятелства и факти, и изразените от страните становища
по тях.
Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на
районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно
изчерпателни и задълбочени, поради което, в съответствие с чл. 221, ал. 2,
изречение второ от АПК, не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.
Неоснователни се възприемат възраженията, че въззивният
съд неправилно формирал извод, че при издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в същото не било
посочено въз основа на какви обстоятелства и доказателства
административнонаказващият орган е приел за осъществен състава на чл. 88 от ЗРА
и е наложил наказанието. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление, е дадено ясно описание на изпълнителното деяние, с
което е осъществен състава на санкционираното нарушение. В достатъчна степен,
отговаряща на изискването на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, са
описани съставомерните признаци на нарушението, изразяващи се в случая в
качване в личния автомобил на нарушителя и потеглянето му в неизвестна посока,
след отправена покана от проверяващите служители на ИАРА, като по този начин
осъществява състава на посочената за нарушена разпоредба на чл. 88 от ЗРА.
Деянието не е маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, тъй
като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от другите случаи
на нарушения свързани с възпрепятстване на проверка на контролните органи на
ИАРА. Липсата на предходни нарушения по ЗРА, може да обуслови според правилото
на чл. 27, ал. 3 от ЗАНН по-леко адм. наказание, но не и освобождаване от
административнонаказателна отговорност. Ниската степен на обществена опасност
на дееца е отчетена с налагане на наказание в минималния му предвиден в закона
размер. При тези съображения настоящият тричленен състав при Административен
съд - Варна намира възраженията в тази насока за неоснователни.
При извършена служебна проверка на обжалваното решение
извън наведените в касационната жалба оплаквания съобразно изискванията на чл.
218, ал. 2 от АПК, не се установяват пороци във връзка с неговите валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да
бъде оставено в сила.
Предвид крайния изход на спора и своевременно заявеното
искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, на
основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната
помощ, в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, в размер на 80 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1,
изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Варна, VІ-ти касационен състав,
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1784/30.12.2022 г. постановено
по НАХД № 2092/2022 г. по описа на Районен съд - Варна.
ОСЪЖДА М.Х.И., с ЕГН ********** ***, да заплати на
Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури“ сума в размер на 80 ( осемдесет)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: |
||
Членове: |