Решение по дело №643/2023 на Административен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 май 2023 г.
Съдия: Веселина Тенчева Чолакова
Дело: 20237050700643
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

738

Варна, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VI тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

ЕВЕЛИНА ПОПОВА

Членове:

ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

При секретар АЛЕКСАНДРИНА ЯНЕВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА кнахд № 643 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на М.Х.И., с ЕГН **********,***, чрез адв. Н.Б. ***, против Решение № 1784/30.12.2022 г., постановено по НАХД № 2092/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта ,в която е потвърдено НП № 03-60/18.05.2022 г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ – Бургас към Главна дирекция „Рибарство и контрол“, с което на М.Х.И. на основание чл. 91 ал. 4 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 88 от същия закон. Решението се оспорва с основанията на чл.348,ал.1,т.1 и т.2 от НПК - допуснато нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че при издаване на НП административнонаказващият орган не е изпълнил задълженията, които са му вменени с разпоредбата на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН. Това нарушение на административнопроизводствените правила е довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Твърди се, че неправилно въззивният съд е обосновал извод за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН, като сочи, че няма предходни нарушения. Моли постановеното от Районен съд – Варна решение да бъде отменено и да се отмени наказателното постановление. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

Ответникът – Началникът на отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ – Бургас при Главна дирекция „Рибарство и контрол“ към Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури“ с писмено възражение на подробно изложени доводи оспорва жалбата. Сочи, че въззивно решение е законосъобразно, като постановено при правилно приложение на материалния закон. С допълнителна молба претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна намира жалбата за неоснователна, като пледира за оставяне в сила на въззивното решение.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба на М.Х.И., с ЕГН **********, срещу НП № 03-60/18.05.2022 г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ – Бургас към Главна дирекция „Рибарство и контрол“, с което на М.Х.И. на основание чл. 91 ал. 4 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 88 от същия закон.

За да постанови оспорваното пред настоящата инстанция решение, от фактическа страна въззивният съд е приел, че на 24.01.2022 г., в 15:40 часа служители на ИАРА са извършвали проверка в района на Варненско езеро, местност Топла вода, като установили лицето М.Х.И. да осъществява риболов чрез косене/търмъчене. Служителите го извикали и се легитимирали, той им казал имената си. При поискване на личен документ, удостоверяващ самоличността му, И. заявил: „ще Ви дам всичко, ама ще дойдете до нас“, след което хвърлил риболовния уред в служебния автомобил на проверяващите, качил се в колата си и напуснал мястото. С тези си действия възпрепятствал проверката. По-късно с помощта на полицейски органи служители на ИАРА установили И. и му съставили акт за установяване на административно нарушение № 0028651/24.01.2022 г., като при предявяване на АУАН нарушителят го подписал с възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили възражения. Въз основа на изложените фактически установявания в АУАН, на 18.05.2022 г. административнонаказващият орган издал НП , с което на основание чл. 91 ал. 4 от ЗРА на И. наложил административното наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за извършено нарушение по чл. 88 от ЗРА.

В хода на съдебното производство, за изясняване на фактите по делото, въззивният съд е събрал административнонаказателната преписка и е изслушал допуснатите до разпит свидетели.

За да потвърди НП № 03-60/18.05.2022 г., в частта, с която на основание чл. 91 ал. 4 от ЗРА на И. наложил административното наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за извършено нарушение по чл. 88 от ЗРА, решаващият съдебен състав при Районен съд – Варна е формирал извод, че НП е издадено от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила. Въззивният съд е приел, че по категоричен начин е установено констатираното нарушение, както и неговия извършител. Изложени са мотиви за липса на предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Решението на РС-Варна е правилно.

Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, постановен е при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При постановяването на акта са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти, и изразените от страните становища по тях.

Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което, в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

Неоснователни се възприемат възраженията, че въззивният съд неправилно формирал извод, че при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в същото не било посочено въз основа на какви обстоятелства и доказателства административнонаказващият орган е приел за осъществен състава на чл. 88 от ЗРА и е наложил наказанието. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, е дадено ясно описание на изпълнителното деяние, с което е осъществен състава на санкционираното нарушение. В достатъчна степен, отговаряща на изискването на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, са описани съставомерните признаци на нарушението, изразяващи се в случая в качване в личния автомобил на нарушителя и потеглянето му в неизвестна посока, след отправена покана от проверяващите служители на ИАРА, като по този начин осъществява състава на посочената за нарушена разпоредба на чл. 88 от ЗРА.

Деянието не е маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от другите случаи на нарушения свързани с възпрепятстване на проверка на контролните органи на ИАРА. Липсата на предходни нарушения по ЗРА, може да обуслови според правилото на чл. 27, ал. 3 от ЗАНН по-леко адм. наказание, но не и освобождаване от административнонаказателна отговорност. Ниската степен на обществена опасност на дееца е отчетена с налагане на наказание в минималния му предвиден в закона размер. При тези съображения настоящият тричленен състав при Административен съд - Варна намира възраженията в тази насока за неоснователни.

При извършена служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в касационната жалба оплаквания съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Предвид крайния изход на спора и своевременно заявеното искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 80 лева.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Варна, VІ-ти касационен състав,

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1784/30.12.2022 г. постановено по НАХД № 2092/2022 г. по описа на Районен съд - Варна.

ОСЪЖДА М.Х.И., с ЕГН ********** ***, да заплати на Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури“ сума в размер на 80 ( осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател:

Членове: