О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260672
03.12.2020 г., гр.Пловдив
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Въззивно гражданско отделение, VI-ти гр.с., в закрито
заседание на 03.12.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА
КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното
от съдия В. Куршумова в.гр.д. № 2659
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на
чл.419 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба на М.В.П. с ЕГН
********** ***, С.В.П. с ЕГН ********** *** и А.Л.П., ЕГН ********** ***, чрез
пълномощника по делото адвокат И.Р.И., против Разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в
Заповед от 18.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по реда на чл. 417 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 18505/2019 г. на
РС Пловдив, I гр. състав.
С частната жалба от въззивния съд се иска да отмени
обжалваното разпореждане като незаконосъобразно и да обезсили издадения въз
основа на същото изпълнителен лист по съображения, че представения от заявителя
документ по чл.417 ГПК не е редовен от външна страна и не удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците. Тези твърдения се обосновават
с позоваването на представения договор за потребителски кредит и допълнителни
споразумения към същия, според които кредитът е бил преструкториран и в
новообразуваната главница се включва начислена лихва, при което се намира, че е
налице анатоцизъм. Вземането за възнаградителна лихва се оспорва с довода, че
същата е начислено за период след настъпването на предсрочната изискуемост на
кредита. Излагат се доводи за нищожност на допълнителните споразумения към
договора за кредит по съображения, че първоначалният длъжник В.С.П. е починал
към датите на подписване на споразуменията от 19.11.2015 г. и 26.11.2015 г.,
тоест че същите са подписани при липса на съгласие, както и за нищожност на
споразумението от 12.12.2016 г. досежно поетата от М.П. солидарна отговорност
по съображения, че отговорността й е до размер на 1/3 от дълга.
Възразява се за неравноправност на клаузите, както в първоначалния
договор за банков кредит, така и в сключените впоследствие споразумения,
съгласно изложеното от длъжниците във възражението им по чл.414 ГПК. По
изложените съображения се моли да се отмени разпореждането за незабавно
изпълнение и да се обезсили издадения изпълнителен лист.
Ответната страна по частната жалба - „Юробанк
България” АД – гр.София, ЕИК *********, чрез пълномощника по делото адвокат Х.И.,
оспорва жалбата като неоснователна с искане да бъде оставена без уважение като
излагат съображения против доводите в жалбата.
Пловдивският
окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени данните по
делото, намира за установено следното:
Производството пред РС – Пловдив е образувано по
заявление вх. № 74026/14.11.2019 г. от „Юробанк България” АД – гр.София, ЕИК
********* за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на
документ – извлечение от счетоводните книги на банката-заявител и изпълнителен
лист срещу солидарно отговорни длъжници М.В.П. ЕГН ********** ***, С.В.П. с ЕГН
********** *** и А.Л.П., ЕГН ********** ***, за сумата от 7273,27 евро
главница, дължима по договор за потребителски кредит по програма HL 52760 от 22.06.2011 г., предсрочно
изискуем, считано от 25.08.2018г.; 649,33 евро
възнаградителна лихва за периода 10.10.2018г. – 11.11.2019г.; 79,02 евро
мораторна лихва за периода 10.11.2018 г. – 11.11.2019 г.; 48,32 евро такси в
евро; 155 лава такси в лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 14.11.2019 г. до
окончателното погасяване.
Към заявлението са приложени: извлечение от
счетоводните книги на банката-заявител за вземанията по посочения по-горе
договор, както и договорът и допълнителни споразумения към него от дати
29.11.2013 г., 18.12.2014 г., 19.11.2015 г., 26.11.2015 г. и 12.12.2016 г., както и уведомления до тримата длъжници за
обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията по договора с
доказателства за връчването им на 25.08.2018 г. – преди предявяване на
заявлението.
Заявлението е уважено и е издадена Заповед № 9922/18.11.2019
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, поправена с Разпореждане от
16.12.2019 г. в производство по чл.247 ГПК от заповедния съд, въз основа на
което е издадена Заповед от 18.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист от 18.12.2019 г. за присъдените вземания.
Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително
дело № 20208230400266 на ЧСИ Кирова, по което с поканата за доброволно
изпълнение на длъжниците са връчени изпълнителния лист и Заповедта за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК на 08.09.2020 г. На 30.09.2020 г. /в едномесечния срок
по чл.414, ал.2 ГПК/ са постъпили възражения от длъжниците.
С оглед на така установените факти по делото съдът
достига до следните правни изводи:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок, ведно
с възражение срещу издадената заповед за изпълнение, от надлежни страни, срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Предметът на
производството по чл. 419 ГПК е строго ограничен до проверка предпоставките за
допускане на незабавно изпълнение – дали вземането на кредитора произтича от
документ, посочен в чл. 417 ГПК и на следващо място дали актът е редовен от
външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на длъжника.
Съгласно чл. 418, ал.2 ГПК съдът издава заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, след проверка на документа от външна страна, както и на
обстоятелството дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Тази
проверка касае единствено външната редовност на документа, като при нея следва
да бъде съобразен видът на документа и евентуално съществуващите нормативни
изисквания за неговото издаване. Съгласно чл. 419, ал.2 от ГПК жалбата срещу
разпореждането за незабавно изпълнение може да се основава само на съображения,
извлечени от акта по чл. 417 от ГПК, като в случая това е извлечението от
счетоводните книги на банката. Проверката на съда също е ограничена единствено
до това дали документът е сред изчерпателно посочените в чл. 417 от ГПК и дали
е редовен от външна страна, респ. дали удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника. От това следва, че оплакванията в частната жалба могат
да са свързани и да произтичат единствено от редовността на акта от външна
страна.
В настоящия
случай процесното вземане се основава на извлечение от счетоводните книги на
банката - заявител, което е от категорията на посочените в чл. 417, т. 2 ГПК
документи, установяващи вземания на банки, въз основа на които е допустимо
издаването на заповед за незабавно изпълнение. Извлечението е надлежно оформено
с всички изискуеми реквизити, като съдържа достатъчно данни за пълната
индивидуализация на вземането, съответни на изложените в заявлението твърдения.
Съобразно разпоредбата на чл. 60, ал.2 от ЗКИ представеното извлечение от
счетоводните книги съдържа информация за броя на вноските, които не са издължени
на договорените дати за плащане или са частично погасени и общия размер на
просрочената сума, общия размер на непогасената част от общия размер на
дължимата сума, включваща главница и непогасена договорна лихва, както и
размера на обезщетението за забава за просрочените плащания. Процесното извлечение съдържа договора за банков кредит,
допълнителните споразумения към него и датата на сключването им, солидарно отговорните длъжници с
индивидуализиращите за тях данни - три имена и ЕГН, както и размерът на отпусната сума.Така в извлечението от счетоводните книги е отразено,
че длъжникът С.В.П. с ЕГН ********** е Кредитополучател и Съкредополучателя А.Л.П.,
ЕГН **********, както и че М.В.П. ЕГН ********** е съдлъжник по силата на
Допълнително споразумение от 12.12.2016 г.; размерът на отпуснатия кредит от
7 730 евро; погасената част от кредита - 632, 32 евро /преди преоформянето
на кредита/; преоформения размер на кредита с натрупани и непогасени суми по
допълнителните споразумения - 8 628, 90 евро; погасената част от
главницата по кредита - 1 355, 63;
крайният срок за погасяване - 12.07.2026 г.; датата на изпадане в забава -
10.08.2017 г., както и че длъжниците са направили плащания след изпращане на
нотариалните покани за обявяване на предсрочната изискуемост и имат 14
непогасени вноски за главница към 10.10.2018 г. и 13 непогасени вноски за
лихва, считано от 12.10.2018 г. Посочено е, че
вземанията се претендират поради настъпила предсрочна изискуемост на кредита,
като е посочена датата на обявяване на
предсрочната изискуемост - 25.08.2018 г. Счетоводното извлечение отразява претендираните
суми, за които е поискано със заявлението издаване на заповедта за незабавно
изпълнение. Ето защо настоящият
въззивен състав намира, че представеното извлечение от счетоводните книги относно вземанията на банката по
Договор за потребителски кредит по програма премия HL 52760 от 22.06.2011 г. както и
допълнителни споразумения към него от дати 29.11.2013 г., 18.12.2014 г.,
19.11.2015 г., 26.11.2015 г. и 12.12.2016 г. представлява редовен от външна страна документ по
смисъла на чл. 417, т. 2 от ГПК. Същият съдържа данни относно основанието и
датата на настъпване на твърдяната от банката предсрочна изискуемост, както и
относно съответните размери и периоди на дължимост за претендираните главница,
лихви и разноски.
Следва да се има предвид, че в заповедното
производство съдът няма право да проверява дали вземането действително
съществува. За производството по чл. 418 от ГПК, документът по чл. 417 от ГПК
има обвързваща съда доказателствена сила относно удостовереното в него
изпълняемо право. Данни, стоящи извън документа, могат да се ползват само при
условията на чл. 418, ал. 3 от ГПК, и то само относно изискуемостта на
вземането, а в случая безспорно се
удостоверява правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем,
както и че изявлението на банката е достигнало до длъжниците на 25.08.2018 г. чрез
връчването на нотариални покани от Нотариус с рег.№645 от НК.
По изложените съображения съдът намира за неотносими в
настоящото производство поставените в жалбата въпроси за преструктуриране на
кредита и респективно сумите, от които същият е образуван, доколкото съдът не
изследва действителното съществуване на вземането и основателното начисляване
на сумите. По същия начин, съдът не изследва наличието на основание за
включването на възнаградителната лихва в
счетоводното извлечение. В предмета на проверка не се включва действителността
на постигнатите между страните съглашения, поради което възраженията за
нищожност на допълнителните споразумения, на сочените от жалбоподателите
основания, не подлежат на преценка в настоящото производство, предвид и на
факта, че от представения договор и споразумения към него се обосновава
облигационната обвързаност между банката и солидарните длъжници. Така
изложените възражения на длъжниците не подлежат на разглеждат в заповедното
производство, тъй като касаят факти и обстоятелства, които стоят извън
документа по чл. 417 ГПК и извън проверката, която се извършва от съда по чл.
418, ал.1 ГПК, същите представляват материално-правни възражения и следва да
бъдат наведени в исковото производство по чл. 422 ГПК, при образуване на същото.
На следващо място, съдът намира за неоснователно искането
за отмяна на разпореждането, с което е уважена молбата за незабавно изпълнение,
по поддържаните възражения за наличието на неравноправни клаузи. Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител,
е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. В конкретния случай съдът приема, че на този етап в заповедното
производство не би могло да бъде преценено наличието на поддържаните неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Доводите на жалбоподателите за
неравноправност на клаузите в договора следва да бъдат преценени в исковото
производство по реда на чл.422 ГПК при разглеждането на всички релевантни
възражения на страните.
В заключение настоящият съдебен състав на ПОС споделя крайният извод на районният съд за основателното заявяване от кредитора на вземанията, за които е подадено заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК.
По изложените съображения, депозираната частна жалба по
чл. 419, ал. 1 от ГПК се явява неоснователна и
като такава следва да се остави без уважение, а обжалваното разпореждане като
правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото разноски се дължат на
ответната страна, но такива не се претендират и няма да бъдат присъдени с
настоящото определение.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
за незабавно изпълнение, обективирано в Заповед от 18.12.2019 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 18505/2019 г. на РС Пловдив, I гр. състав.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.