РЕШЕНИЕ

 

Номер

от

20.07.2018г

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренския районен

съд

граждански

състав

 

В

Открито

заседание на 22.06.2018г в следния състав:

 

Председател

ПЕНКА П.ПЕТРОВА

 

Секретар

Мария Ганева

 

като разгледа докладваното от

Съдия ПЕТРОВА

 

гражданско

дело номер

93

по описа за

2018

година.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

От “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ *********, със седалище/адрес на управление гр. София, бул. България 49, бл.53Е, вх.В, със законни представители Светослав Николаев Н. и Ирина Харалампиева  Георгиева – управители, чрез пълномощника юрк. Краси Ангелов, е постъпила искова молба със следните искания да се признае за установено, че И.П.И., ЕГН **********, адрес: ***, дължи на ишцовото дружество сумата от 1 055.25 лв. (хиляда петдесет и пет лева и 25 ст.), главница, ведно със законната лихва, считано от 31.05.2017 г. (дата на подаване на заявлението в съда) до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение №673 от 22.08.2017г по ч.гр.д.№1256/2017г по описа на МРС. Претендират се и разноски.

Назначеният особен представител на ответника оспорва предявения иск по основание и размер.

Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК .

По делото са събрани писмени доказателства и е приложено ч. гр. дело № 1256/2017 г. по описа на Районен съд – Мездра.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната пълнота намира за установено от фактическа страна следното: От представените писмени документи се установява, че на 25.04.2016 г., И.П.И. кандидатства за отпускането на потребителски кредит чрез Искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт, като за целта на 26.04.2016 г. му е предоставен „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит“ относно потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ с пакет от допълнителни услуги Бонус сума в размер на 500 лв., с месечна вноска от 65.51 лв., за срок от 9 месеца. На 26.04.2016 г. е сключен Договор за потребителски кредит № **********, между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД като кредитор, от една страна и И.П.И., като кредитополучател от друга страна. Договорът е сключен при следните параметри: по кредита: Сума на кредита 500 лв.;Срок на кредита 9 месеца;Размер на вноската по кредита 65.51 лв.; Годишен процент на разходите /ГПР/ 49.87 %; Годишен лихвен процент 41.17 %; Лихвен процент на ден 0.11 %; Дата на погасяване 13-то число от месеца;Общо задължение 589.59 лв. По избрания и закупен пакет от допълнителни услуги: Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги 465.66 лв.;Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 51.74 лв.  Или общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги 1055.25лв, а общия размер на вноската е 117.25 лв. Договорът е подписан при Общи условия  /по нататък наричани за краткост „ОУ“/, които са неразделна част от Договора. Ответникът е подписал ОУ и е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва.

Към исковата молба е приложено преводно нареждане с банкова референция 270PMWP161170069 от 26.04.2016 г., от което е видно, че  кредиторът „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е изпълнил в срок задълженията си по договора като е превел паричната сума в размер на 500 лв. по посочената от кредитополучателя И.П.И. банкова сметка. ***никът не е направил нито една пълна вноска. След изпадането му в забава съгласно уговореното в чл. 12.3 от Общите условия към Договор за потребителски кредит, а именно „… В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 /тридесет/ календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост…“ на 16.08.2016 г. договорът за кредит е прекратен автоматично от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, а до длъжника И.П.И. е изпратено писмо уведомление на 19.08.2016 г. В последствие кредитодателят е предприел необходимите действия за събиране на вземането си по съдебен ред, като на 01.06.2017г е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК пред СРС. Делото е изпратено по подсъдност на РС Мездра, където е образувано ч. гр. дело № 1256/2017 г. по описа на Районен съд – Мездра, по което на 22.08.2017г е издадена Заповед № 673 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата от 1 055.25 лв. (хиляда петдесет и пет лева и 25 ст.), главница, ведно със законната лихва, считано от 31.05.2017 г. (дата на подаване на заявлението в съда) до изплащане на вземането, сумата 8,84 лв. представляваща законова лихва за забава за периода от 14.06.2016г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 16.08.2016г /датата на прекратяване на договора/, за сумата 25 лева разноски  под формата на внесена държавна такса и сумата от 150лева юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника при условията на  чл.47 ал.5 ГПК. На заявителя е указано, че на основание чл. 415 ал.1 т.2 ГПК може да предяви иск за установяване на вземанията си. Последният в срока по чл.415 ал.4 ГПК е предявил настоящия иск само за сумата от 1 055.25 лв., като е посочено, че поради липса на материален интерес се отказва от начислената лихва за забава от 8,84лева

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Извършвайки самостоятелна преценка за наличието на специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът намира предявения иск за допустим, тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК предвижда след като заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК, заявителят да предяви установителен иск за сумите, които са му присъдени със заповедта за изпълнение.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема, че от представените писмени доказателства, които не са оспорени от ответната страна, безспорно се установи, че на 26.04.2016г. между ответника в качеството на кредитополучател и ищцовото дружество в качеството на кредитор е сключен договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ чрез служител на ищеца, т.нар. кредитен експерт, по силата на който ищецът предоставя на ответника заем в размер на 500лв. срещу задължението на последния да го върне в срок от 9 месеца с размер на вноската от 65,51лв. на месец, ГПР в размер на 49,89%, лихвен процент на ден 0,11% и годишен лихвен процент в размер на 41,17%. От представеното Преводно нареждане с банкова референция 270PMWP161170069 от 26.04.2016г. се установи, че ответника е получил отпуснатият кредит от 500лева по посочената от него банкова сметка. ***никът не е извършвал никакви плащания по договора. С депозирания отговор няма твърдения за извършени плащания и към 16.08.2016 г.  действително са били налице условията за предсрочна изискуемост на заема съгласно чл.12.3 от ОУ към договора за потребителски кредит, а именно „… В случай, че КС/СД просрочи  една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост“. За обявената предсрочна изискуемост на задълженията по заема е изготвено уведомително писмо до ответника. По делото няма представен  документ  който да удостовери, че до длъжника  е достигнало волеизявлението на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем. В случая обаче този факт е ирелевантен, тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е подадено след падежа и на последната вноска, т е. към този момент са били падежирали всички вноски, въпреки че в заявлението е посочено, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит № **********/ от 26.04.2016г., който е прекратен автоматично от заявителя на 16.08.2016г. поради просрочване на месечна вноска с повече от 30 кал.дни, поради което и е начислена законова лихва за забава.

Представено е извлечение по сметка към договор за потребителски кредит №33008480711, което е частен свидетелстващ документ, но не е оспорен. От извлечението се установява, че ответникът не е заплатил дължимите вноски по процесния заем за периода 13.06.2016 г. - 13.02.2017г. Съдът кредитира изцяло същото при определяне на размера на дължимата сума, тъй като от страна на ответника няма твърдения за извършени плащания.

В заявлението по чл. 410 ГПК, заповедта за изпълнение, както и в настоящата искова молба, ищецът константно поддържа искането си за установяване дължимостта на вземане от 1 055.25 лв, представляващо дължима главница по процесния заем. Никъде не е претендирана възнаградителна лихва, както и възнаграждение по споразумението за предоставяне на пакет допълнителни услуги. С оглед диспозитивното начало без никакво значение са останалите дължими суми по заема, доколкото същите не са претендирани. В рамките на претенцията съдът намира за установено по делото, че ответника  дължи главницата по предоставения му „Профи кредит Стандарт“ в размер на 500,00лв.. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД се явява частично основателен. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува вземане на „Профи кредит България” ЕООД гр. София от И.П.И., ЕГН ********** за парична сума в размер на 500,00 лв., представляваща задължение за връщане на заета сума по договор за кредит от 26.04.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.05.2017 г. до окончателното ѝ изплащане. Претенцията, в останалата ѝ част до пълния предявен размер – 1 055,25 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

            По отношение на разноските

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В заповедното производство са присъдени разноски в общ размер от 175,00лева , от които 25.00лева за внесена държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.В случая предвид факта, че предявения установителния иск е частично основателен и доказан по размер до 47%, ще следва да бъдат присъдени  разноски в заповедното производство в размер на 82,25лева.

 По настоящото производство са представени доказателства за платено възнаграждение за назначения особен представител на ответника в размер на 303,87лева и за 25,00лева - платена държавна такса. При този изход на делото на основание чл. 78 ал.1 ГПК ще следва ответника да заплати на ищцовото дружество и 47% от направените в настоящото производство деловодни разноски в размер на 154,57лева.

Водим от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, че И.П.И., ЕГН **********, адрес: ***, му ДЪЛЖИ сумата от 500,00 лв. (петстотин лева и 00ст.), главница, ведно със законната лихва, считано от 31.05.2017 г. (дата на подаване на заявлението в съда) до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение №673 от 22.08.2017г по ч.гр.д.№1256/2017г по описа на МРС, като Отхвърля иска над тази сума до пълния размер на претендирана такава от 1 055.25 лв лева за главница.

ОСЪЖДА И.П.И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”България”,№ 49,бл. 53Е, вх. В, направените в заповедното производство разноски в размер на 82,25лв. / осемдесет и два лева и 25ст./, както и сумата от 154,57лева /сто петдесет и четири лева и петдесет и седем ст. / - разноски в исковото производство, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО  може да се обжалва  пред ВрОС, в двуседмичен срок от съобщението до страните.

                                                  

РАЙОНЕН СЪДИЯ: