Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.05.2023
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І -9 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕНА ШИПКОВЕНСКА
при секретаря Юлия Асенова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 8006 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени от П.Р.В., М.П.П. и Л.Н.П. активно субективно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД срещу З. „Л.И.“ АД за заплащане на застрахователни обезщетения за
претърпените от ищците при настъпило на 19.08.2018 г. в гр. София ПТП
неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 14.12.2018 г. до окончателното заплащане
на сумите.
Ищците твърдят, че на 19.08.2018
г., около 23.05 часа, в гр. София, по бул. „П. К. Яворов“ с посока на движение от бул. „Драган
Цанков“ към ул. „Атанас Дуков“ Г.А.Б.управлявала лек автомобил „Опел Вектра Б“, с рег. № СС ****АМ. На регулирано със светофарна
уредба кръстовище с ул. „Стоян Михайловски“ навлязла в същото на забранителен
за нея сигнал и реализирала ПТП с лек автомобил „Хюндай Велостър“
с рег. № СВ****ВХ, управляван от ищцата П.Р.В.. Ищците М.П.П.
и Л.Н.П. пътували в лек автомобил „Хюндай Велостър“,
като М.П. пътувала на задната седалка в средата, а Л.П. – на предна дясна
седалка. Водачката
Г.А.Б.нарушила правилата за движение по пътищата и станала причина за
настъпване на ПТП, при което по непредпазливост причинила на ищците телесни
увреждания. За лек автомобил „Опел Вектра
Б“, с рег. № СС ****АМ бил сключен договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника
З. „Л.И.“ АД, за периода 30.08.2017 г. до 30.08.2018 г. С молба вх. № 12712/13.09.2018 г. ищците поискали от
ответника изплащане на обезщетения за причинените им неимуществени вреди, но до
настоящия момент не били изплатени такива.
Ето
защо ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника З. „Л.И.“
да им заплати сумите, както следва: на ищцата П.Р.В. сумата от 10000,00 лв., на
ищцата М.П.П. сумата от 26000,00 лв., на ищцата Л.Н.П.
сумата от 10000,00 лв., представляващи застрахователни обезщетения за причинени
неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 19.08.2018 г., ведно със
законната лихва от 14.12.2018 г. до окончателното изплащане на главните парични
притезания. Претендират разноски.
Ответникът З. „Л.И.“ оспорва предявените искове. Не оспорва съществуването
на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, за процесния „Опел Вектра
Б“, с рег. №СС****АМ към датата на процесното ПТП. Но оспорва
противоправното поведение и вината на водача на този автомобил и механизма на
процесното ПТП от 19.08.2018 г. Ответникът релевира
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите,
както следва: от страна на водачката П.Р.В., тъй като същата нарушила правилата
за движение по пътищата, а от страна и на трите ищци, тъй като същите не са
използвали обезопасителни колани в лекия автомобил. Ответникът оспорва, че
вследствие на процесното ПТП ищците са претърпели вреди. Оспорва размера на
предявените искове, като счита, че същите са завишени. Оспорва
като неоснователна и акцесорната претенция за законната лихва. По изложените
съображения моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата
на страните, по реда на чл. 235, ал. 2,
вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С оглед на наведените
фактически твърдения от страните с неоспорения от страните доклад по делото
съдът е обявил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорно и
ненуждаещо се от доказване с други доказателствени средства обстоятелството, че
с ответника З. „Л.И.“ е бил
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за лек
автомобил „Опел Вектра Б“, с рег. № СС ****АМ, към
датата на процесното ПТП-19.08.2018 г.
По делото е представен протокол за ПТП №
1720073 от 20.08.2018 г., от който се
установява, че на 19.08.2018
г., около 23.05 часа, в град София, на бул. „П. К.
Яворов“ и ул. „Стоян Михайловски“ е осъществено ПТП между лек автомобил
марка „Опел“, модел „Вектра Б“ с рег. № СС****АМ,
управляван от Г.А.Б./Участник № 1/ и лек автомобил
марка „Хюндай“, модел „Велостер“, с рег. № СВ **** ВХ,
управляван от П.Р.В. /Участник № 2/. В протокола, за обстоятелства
и причини за ПТП е посочено,
че Участник № 1 се движи по бул. „П. К. Яворов“, посока
на движение от бул. „Др. Цанков“ към бул. „Ат. Дуков“ на регулираното
кръстовище с ул. „Стоян Михайловски“ при светеща секция за направо със
забранителен /чревен/ светофар навлиза и реализира ПТП с Участник № 2.
Вследствие ПТП Участник № 1 се завърта и удря в метална ограда, а Участник № 2
- в електрически стълб.
Не е спорно между
страните, а и от претенция от 13.09.2018г.
/л. 105 от кориците на делото/ се установява, че ищците са уведомили и предявили
претенция по смисъла на чл. 380 КЗ за настъпване на процесното ПТП и са претендирали сумата в размер на 50000,00
лв. за всяка една от пострадалите, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от настъпилото ПТП.
От заключението на
приетата по
делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза /КСМАТЕ/ се
установява, че, на 19.08.2018 г. около 23,05 часа, в гр. София, по платното за движение
на бул. „Яворов“, с посока от бул. „Драган Цанков“ към бул. „Черни връх“, се е
движел лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра Б“,
с рег. № СС**** АМ, управляван от Г.Б., в средната от три ленти за движение,
предназначени за неговата посока. В района на кръстовището с ул. „Стоян
Михайловски“ скоростта на автомобила е
била в порядъка на 60 км/ч. В същото време лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Велостер“ с рег. № СВ **** ВХ, управляван от П.Р.В.
*** в посока от бул. „Свети Наум“ към бул. „Симеоновско шосе“ със скорост в
порядък на 50 км/ч, в средната от три ленти по посока на движението му. Водачът
на л.а. „Опел“ навлиза в кръстовището на „забранителен“ сигнал на светофарната
уредба за избраното от него направление на придвижване. При пресичане на
коридорите за движение на двете превозни средства следва контакт между предна,
челна част на л.а. „Хюндай“ и дясната странична част на „Опел“. Автомобилът
„Хюндай“ се завърта в посока по „часовниковата стрелка“ и реализира удар в
метален стълб, като се установява в състояние на покой. Причина за настъпване
на процесното ПТП са предприетите действия/бездействия на водача на автомобил
„Опел“, свързани с преминаването през кръстовището на „забранителен“ за неговия поток сигнал на светлинната
сигнална уредба. След анализ на фазите на светофара вещото лице е направило
извод, че автомобилът „Опел“ е преминал през кръстовището на „червен“ сигнал,
действащ за автомобилните потоци, движещи се в посоката, идентична с неговата,
а автомобил „Хюндай“ се е движил на „зелен“ сигнал на светофарната уредба.
Ударът не е бил предотвратим от страна на водачите, като експертизата е дала
заключението, че автомобилът „Хюндай“ е оборудван с триточкови инерционни
колани с донатягане за всички места в автомобилното
купе, както и че трите ищци са били с правилно поставени предпазни колани, тъй
като в противен случай уврежданията биха били по- големи. При процесното ПТП П.Р.В. е получила следните телесни
увреждания: контузио капитис
/контузия на главата/, с разкъсно – контузна рана в областта на лявата част на слепоочието на
главата; направен е шев на раната и противотетанична
инжекция. Вещото лице е посочило, че поставената на 24.08.2018 г. при преглед в
Пирогов комоцио церебри не е убедителна, тъй като в
обективно състояние е отразено „неврологично б.о.“. Ищцата Л.П. е получила
контузия в оксипиталната област на главата, с разкъсно – контузна рана в лявата
париетоокципитална област, като е направен шев на
раната, противотитаничен серум, с оплаквания от главоболие, както и навяхване на дясната глезенна
става, контузия на лумбални прешлени, навяхване на дясно коляно и контузия на
първи пръст на дясно ходило, кръвонасядане и оток на
дясно коляно /на дясното коляно по вътрешната повърхност има кръвонасядане с размери 4/3,5 см. и около него оток на площ
5 см./. Ищцата М.П.П. е получила разкъсано контузна рана в лявата част на лицето, подутина по средата
на челото с размери 3/2,5 см., кръвонасядане на дясното
коляно по вътрешната повърхност с размери 5/4 см., като областта около него е оточна на площ от 6 см., насиняване с разм.
4/2 см. в областта на дясната подбедрица по предната повърхност, също така
наличие на излив на кръв в колянната става – „танц на
пателата“, като е назначена имобилизация
с ортеза 20 дни. Уврежданията на трите ищци се
характеризират с лечение под 30 дни, като евентуалния механизъм на получаване
на уврежданията е станалото ПТП – челен удар, и отклоняване на лекия автомобил
с последващ втори удар в електрически стълб. Травмите, получени от ищците, са
вследствие на процесното ПТП. Лечението, което е предприето за всека една от
ищците е консервативно, периодът на възстановяване от получените увреди на
ищците П. и Л. е за около 20 дни, като през първите 7 дни болките са били с по-
интензивен храктер. Периодът на възстановяване от
получените увреди на ищцата М. е за около 25 дни, като през първите 10 дни
болките са били с по- интензивен храктер. Няма данни
за невъзстановени увреди на ищците, като към настоящия момент ищците не би
трябвало да търпят болки и страдания.
Разпитаната
по делото свидетелка Н.Р.Я., която е била очевидец на процесното ПТП, тъй като
е пътувала в л.а. „Опел“ описва случилото се на 19.08.2018 г. Заявява,
че нейната дъщеря била водач на автомобила, а тя седяла на задната седалка;
движели се по булеварда, в средното платно, а когато достигнали до светофара,
същият светнал „зелено“ и те продължили направо. Продължава, че тогава от
дясната страна се придвижвала друга кога, която преминала на „червено“ и ги
ударила. Ударът настъпил в дясната страна на автомобила.
От
свидетелските показания на св. В.П.Р., преценени
с оглед на всички други данни по делото, които съдът кредитира като
последователни, подробни и непротиворечиви, се установява, че свидетелят е бил
очевидец на процесното ПТП, настъпило на кръстовището на бул. „П.К.Яворов“ и
бул. „Симеоновско шосе“ през м. август 2018 г. в неделя, късно вечерта.
Свидетелят пътувал с личния си автомобил, заедно със семейството си. Лекия
автомобил „Опел“ минал отдясно спрямо автомобила на свидетеля и преминал на
„червен“ сигнал на светофара на кръстовеището. Сочи,
че управляващата лекия автомобил жена се заблудила, тъй като светофарът за надясно
светел „зелено“, а за направо- „червено“. Светофарът на лентата за движение за
автомобил „Хюндай“ светел „зелено“ в този момент. Свидетелят се обадил на тел.
112 и след като дошла линейката си тръгнал.
Според показанията на свидетелката Й.В.П.- майка на ищцата Л.П.,
които настоящата инстанция кредитира като последователни и съответни на
останалите доказателства и при отчитане на възможната им заинтересованост - чл. 172 ГПК,
се установява, че след процесното ПТП ищцата Л. била
в шок и състоянието й не било добро. След катастрофата кракът на ищцата я болял
страшно много, главата също, и след като се прибрала повърнала. На другия ден
пак посетила болницата за по- обстойни прегледи, като били установили навяхване
на крака, който бил целия в синини. Ищцата Л. била цяла седмица на легло, като
се нуждаела от помощта на свидетелката- нейна майка. Също така Л. получила
страхова невроза в резултат на катастрофата. Тъй като я било страх да се качи в
автомобил, тя отложила шофьорските курсове и едва 4 години по – късно изкарала
курсовете. Св. П. заявява, че около 10 дни била в отпуск, за да помага на
дъщеря си.
Св. П.П.- брат на ищцата М.П., чиито показания съдът кредитира
при отчитане на тяхната възможна заинтересованост - чл. 172 ГПК, заявява, че
сестра му получила травма на крака и куцала, не можела да ходи, имала рана на
лицето. След посещение на ВМА била установена травма около коляното, и се
наложило да й бъде обездвижен крака. Св. П. дал на сестра си свои патерици, за
да се придвижва. Той помагал на сестра си вкъщи в ежедневните задължения като
цяло. В рамките на около месец, на сестра му М. й било трудно. В този период тя
била безработна и си търсила работа, но поради състоянието си отменила някои от
интревютата. Ищцата М. се срамувала да излиза, защото
била подута.
При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ дава право
на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за
обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който
деликвента има застраховка „гражданска отговорност”. С оглед правилото на чл.
154, ал. 1 ГПК ищците следва да установят при условията на пълно и главно
доказване следните правопораждащи факти: 1/ предпоставките по чл.45, ал.1 ЗЗД –
че имат вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС, фактическият състав
на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от
което са произлезли вреди /неимуществени/, както и какъв е дължимия размер на
обезщетението и 2/ наличието на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо
от договор за застраховка „гражданска отговорност” между този водач и ответното
дружество. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
По
делото е установено настъпването на събитие, което
се определя като ПТП и че от
това ПТП са причинени на ищците телесни увреждания, довели
несъмнено до болки и страдания. Установено е настъпването на вреда и причинно-следствената връзка с противоправното деяние от страна
на водача на лек автомобил марка
„Опел“, модел „Вектра Б“, с рег. № СС**** АМ, застрахован
през релевантния период при ответника.
Настоящият състав кредитира изцяло заключението
на САТЕ, писмените доказателства
по делото, както
и гласните показания чрез разпит на свидетеля В.П.Р.,
които са в логична връзка със събраните доказателства. Установява се, че ПТП е настъпило при преминаване на л.а. „Опел“,
модел „Вектра Б“, с рег. № СС**** АМ, на забранителен
червен сигнал на светофарната уредба на кръстовището с ул. „Стоян Михайловски“,
при което е настъпил удар с преминаващия в същия момент на зелен сигнал л. а. „Хюндай“,
модел „Велостер“ с рег. № СВ **** ВХ, вследствие на което настъпва съприкосновение между
двата автомобила.
Възраженията на ответника относно механизма на настъпване на
процесното произшествие, и липса на вина на водача на лек автомобил „Опел“, са неоснователни и не се споделят от
настоящият състав по следните съображения:
СГС
приема,
че от събраните
по делото доказателства е установено безспорно виновно противоправно поведение на водача на
застрахованото при ответника превозно средство „Опел
Вектра Б“. При
установения по делото механизъм на ПТП съдът намира,
че водачът на л. а. марка „Хюндай“, не е нарушил правила
на ЗДвП за
разлика от водача на л. а. марка
„Опел“,
който не се е съобразил с
подадения от светофарната уредба забранителен червен сигнал, с което е извършил нарушение на правилата за движение
по пътищата –чл. 6, т. 1 ЗДвП,
и
по този начин е предизвикал настъпване на ПТП. От съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема,
че е налице виновно и противоправно поведение на водача
на лекия
автомобил, застрахован при ответника. Не се споделя възражението
на ответника, че в настоящия случай не е налице
доказано виновно противоправно поведение на водача на
лек автомобил „Опел Вектра Б“. Съдът кредитира показанията
на свидетеля
В.П.Р., и им дава вяра
като последователни, задълбочени и подробни, житейски логични и
възпроизвеждащи възприятията на лице, което не е заинтересовано от
разрешаването на настоящия правен спор. Също така показанията са съответни на
останалите събрани доказателства, вкл. протоколът за ПТП /който има характера на официален
свидетелстващ документ по чл. 179, ал.
1 ГПК/, и установеното от вещото лице по САТЕ. Протоколът за ПТП е изготвен при посещение на
място и държавният орган – съставител на документа, е удостоверил факти, пряко
възприети от него, в т.ч. е съставил схемата на ПТП съобразно
констатираната от място пътна обстановка. Независимо, че протоколът за ПТП не
представлява официален свидетелстващ документ относно механизма на настъпване
на произшествието, същият съдържа извод на назначен от държавата експерт
относно начина на настъпване на пътно-транспортното произшествие, даден по
установен в нормативната уредба ред, поради което този протокол представлява
доказателство с голяма степен на достоверност относно описаните в него факти и
до установяване на различен механизъм на произшествието се предполага, че то се
е случило по описания в протокола начин. Същевременно, от свидетелските
показания на св. Р. се установява категорично, че лек автомобил „Хюндай“ е
навлязъл в кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба, а водачът на
лек автомобил „Опел“ е навлязъл в кръстовището на забранителен червен сигнал на
светофарната уредба. В тази връзка съдът не кредитира показанията на разпитаната
свидетелка Н.Р.Я. – майка на водачката на лек автомобил „Опел“, в частта им
относно механизма на произшествието, а именно че нейната дъщеря при процесното
ПТП е
навлязла в кръстовището
на „зелен“ сигнал. Тяхната убедителност и достоверност в тази
част следва да бъде отречена с оглед евентуалната заинтересованост на свидетелката.
От една страна, тази свидетелка е в близка родствена връзка с виновния водач /нейна
майка/, поради което с оглед на останалите събрани по делото доказателства нейните
показания целят да създадат убеждение в съда, че същата не е осъществила
противоправно и виновно поведение. От друга страна тази свидетелка има съдебни дела с ответната
страна, и тези дела са с идентичен предмет с това, по което дава показания,
поради което съобщеното от свидетелката не може да се ползва като източник за
установяване на правнорелевантните факти по делото, доклокото същите противоречат на останалите доказателства
по настоящото дело, включая свидетелските показания
на св. Р.. Ето
защо и при съвкупната преценка на
всички събрани по делото доказателства настоящата инстанция достига до категоричния правен извод, че именно водача на „Опел Вектра
Б“ е
действал противоправно, като в конкретния случай не е оборена презумцията
за вина на
водача
Г.Б. за настъпване на произшествието
и причинените от него вреди. Следователно, изяснено е в процеса на
доказване в настоящото производство виновното противоправно поведение на
застрахования при ответника водач на л. а. „Опел“ по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, поради което е
възникнала обезпечително-гаранционната отговорност на З. „Л.И.“ АД за заплащане
на обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди.
Неоснователно
се явява релевираното в отговора на исковата молба,
възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите,
тъй като са пътували в процесния автомобил без поставен предпазен колан. Доказателствената
тежест за установяването на този правнорелевантен
факт принадлежи на страната, която навежда това възражение, като доказването
трябва да е пълно съобразно
правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.
В
разглеждания случай ответникът не установи по несъмнен, безспорен, категоричен
начин, че макар и при настъпване на релевантното застрахователно събитие
пострадалите да са били без правилно поставен предпазен колан, това нарушение
на ЗДвП е в пряка причинно-следствена връзка с причинения вредоносен резултат. Напротив,
от приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните КСМАТЕ се
установява, че трите пострадали са били с правилно поставени предпазни колани,
доколкото в противен случай уврежданията биха били по – големи. В контекста на
изложеното, следва да се отбележи, че не всяко нарушение на уредените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата е основание да се
приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до
намаляване на застрахователното обезщетение, като, за да е налице съпричиняване,
следва противоправното поведение на увредения да е пряка и непосредствена последица
за настъпване на вредоносните последици. Това доказване трябва да бъде пълно и
главно, като доказателствената тежест за неговото установяване принадлежи на
страната, която твърди този положителен факт и която релевира
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат - ответникът-застраховател
по договор за застраховка „Гражданска отговорност”. При неустановяване на тези правнорелевантни факти по несъмнен, безспорен начин в
процеса на доказване при прилагане на правилата за разпределение на доказателствената
тежест – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът следва да
приеме тези обстоятелства за неосъществени в обективната действителност.
Съгласно задължителните за съдилищата
указания, дадени с ППВС № 4/1968 г. „справедливостта“, като критерий
за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт, не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания е необходимо да се отчете действителния размер на моралните
вреди с оглед на характера и тежестта на уврежданията, допълнителното влошаване на състоянието на здравето, интензитета и продължителността на болките и
страданията, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания
и създаващи социален дискомфорт,
физическите и психологически последици за увредения, преценени адекватно и в
тяхната съвкупност, както и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането,
израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към
този момент и общественото възприемане на критерия за „справедливост” на
съответния етап от развитие на обществото в държавата. В този смисъл са и постановените решения на ВКС,
имащи характер на задължителна съдебна практика /Решение № 171 от 18.11.2016 г.
по т. д. № 2811/2015 г., II т. о., Решение № 73 от 13.05.2014 г. по т. д. №
3343/2013 г., II т. о., Решение №59 от 29.04.2011 г. по т. д. № 635/2010 г., II т. о.; Решение №33 от 04.04.2012 г. по т. дело №
172/2011 г., ІІ т.о.; Решение № 124 от 11.11.2010 г. по
т. д. № 708/2009 г., II
т. о; Решение № 177 от
27.10.2009 г. по т. д. № 14/2009 г., II т. о./.
В приложение на чл. 52 ЗЗД за определяне размера на обезщетението съдът
съобразява следните обстоятелства, относими към обема на
претърпените неимуществени вреди, като отчита значението им при определяне
размера на обезщетението, а именно броя, вида, характера и тежестта на уврежданията на здравето на пострадалите, както
следва – по отношение на ищцата П.Р.В.: контузио капитис /контузия
на главата/, с разкъсно – контузна
рана в областта на лявата част на слепоочието на главата, както и кръвонасядане на ляв долен крайник съгласно приетото
съдебно-медицинско удостоверение, издадено от съдебен лекар на 22.08.2018 г.;
по отношение на ищцата Л.Н.П.: контузия в оксипиталната
област на главата, с разкъсно – контузна
рана в лявата париетоокципитална област, навяхване на дясната глезенна
става и контузия на лумбални прешлени, контузия на първи пръст на дясно ходило,
и кръвонасядане и оток на дясно коляно, включая кръвнасядане на дясното
коляно по вътрешната повърхност с размери 4/3,5 см. и около него оток на площ 5
см.; по отношение на ищцата М.П.П. - разкъсано контузна рана в лявата част на лицето и подутина по средата
на челото с размери 3/2,5 см., кръвонасядане на
дясното коляно по вътрешната повърхност с размери 5/4 см., като областта около
него е оточна на площ от 6 см., насиняване с разм. 4/2 см. в областта на дясната подбедрица по предната
повърхност, също така наличие на излив на кръв в колянната
става – „танц на пателата“, довело да назначаване на имобилизация с ортеза в период 20
дни. За определяне размера на справедливо
обезщетение съдът взема предвид преживените от ищците негативни емоции –
преживени болки и страдания, силна уплаха и стрес от инцидента, битов
дискомфорт, както и обстоялството, че получените
увреждания са изисквали един сравнително кратък период от време- около 20-25
дни, както и че към момента на изготвяне на писменото заключение ищците напълно
са възстановили своето здравословно състояние, увредено при настъпване на
процесното застрахователно събитие,
поради което намира, че заместващото
обезщетение на всяка от ищците за причинените им от противоправното поведение
на делинквента неимуществени вреди е в следните
размери: на ищцата П.В.- в размер не
повече от 3000,00 лв., на ищцата Л.П. – в размер не повече от 5000,00 лв., и на
М.П. – в размер не повече от 7000,00 лв. СГС приема, че не е доказано по несъмнен начин
твърдението в исковата молба, че при настъпване на процесното застрахователно
събитие ищцата П.В. е получила мозъчно сътресение. Гражданският исков процес е
състезателно производство, в което по правилата за разпределяне на
доказателствената тежест – чл. 154, ал. 1 ГПК, страните навеждат факти и
доказателства за установяване на действителното фактическо положение. Едва след
като безспорно, несъмнено се установят в гражданския процес правнорелевантните
обстоятелства, съдът е длъжен да ги субсумира под
приложимата правна норма, като допусне принудителното изпълнение на предявеното
притезание. В този смисъл крайният съдебен акт не
може да се основава на житейски предположения и да бъде постановяван въз основа
на недоказани фактически твърдения за получено от страна на ищцата посоченото
увреждане. СГС също така отчете установената със свидетелски показания на
св. Й.П. негативната промяна в психическото състояние на ищцата Л.П. след ПТП, която
е изпитвала страх от това да се вози в автомобил, довело до отлагане
придобиване от същата на правоспособност за управление на МПС, както и че
ищцата е имала необходимост от чужда
помощ в елементарното си битово обслужване
след процесното ПТП. СГС съобрази също така, че М.П.
е търпяла неудобства и битов дискомфорт от необходимостта от поставяне на ортеза на крака за период от около 20 дни и използване на
помощни средства, както и че след катастрофата е изпитвала срам да излиза от
вкъщи, което е повлияло негативно на възможнността на
същата като млад човек в работоспособна възраст да започне работа. От значение
за определяне на размера на дължимото обезщетение е и факта, че всички
травматични увреждания на ищците, са причинили временно разстройство на
здравето без опасност за живота, като за всички увреди е проведено лечение след
потърсена медицинска помощ, което по своето естество е било консервативно и не се е наложило
оперативна интервенция,
без период на болничен престой, както и липсата на трайни негативни промени в здравословно състояние на трите пострадали.
Действително, законодателят е определил висок нормативен максимум на
застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице
неимуществени вреди, но съобразно обществено-икономическите условия в страната
към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – средата на 2018
г., и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната
практика справедливият размер за заплащане на обезщетения при подобни
травматични увреждания на пострадалите, при възстановителен период около 20-25
дена, настоящата съдебна
инстанция приема, че обезщетението за преживените от ищците болки и страдания
вследствие на настъпилото ПТП е в размер на горепосочените суми. Ето защо, исковете
за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди
при настъпване на процесното ПТП срещу ответника следва да бъдат уважени за горепосочените
суми, които отговарят на
принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД и не водят до обогатяване на пострадалите лица. Върху присъдения размер на обезщетенията се дължи и законната лихва,
считано от 14.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумите.
С оглед изхода от настоящия спор и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищците следва да се присъдят своевременно
поисканите разноски за исковото производство за държавна такса и възнаграждение
за вещо лице в общ размер на 740,22 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
При този изход на спора,
съобразно уважената част от предявените искове, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА
следва в полза на процесуалния представител на ищците адв. В.В.О. от САК да се присъди адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред СГС в размер на 747,39 лв. с ДДС - на основание чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се
дължат разноски съобразно отхвърлената част от исковете
в размер на 535,76 лв.
Водим от
горното Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на П.Р.В., ЕГН **********,
с адрес *** по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 3000,00 лв. /три хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение
за причинени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от увреждания,
причинени на 19.08.2018 г. в гр. София от виновно противоправно поведение на водач на л.а. „Опел“, модел „Вектра
Б“, с рег. № СС**** АМ, чиято гражданска отговорност е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“
при ответника З. „Л.И.“ АД,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.12.2018 г.
до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 3000,00 лв. до пълния претендиран
размер от 10000,00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Л.Н.П., ЕГН **********, с адрес *** по иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 5000,00
лв. /пет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от увреждания,
причинени на 19.08.2018 г. в гр.
София от виновно противоправно поведение на водач на л.а. „Опел“, модел „Вектра Б“, с рег. № СС****
АМ, чиято гражданска отговорност е била застрахована по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника З. „Л.И.“ АД, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 14.12.2018 г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 5000,00
лв. до пълния претендиран размер от 10000,00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на М.П.П., ЕГН **********,
с адрес *** по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД
сумата от 7000,00 лв. /седем хиляди лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди, представляващи болки
и страдания от увреждания, причинени на 19.08.2018 г. в гр. София от
виновно противоправно поведение на водач на л.а. „Опел“,
модел „Вектра Б“, с рег. № СС**** АМ, чиято
гражданска отговорност е била застрахована по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника З. „Л.И.“ АД, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано
от 14.12.2018 г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 7000,00 лв. до пълния претендиран размер от 26000,00 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ***** да
заплати на П.Р.В., ЕГН **********, Л.Н.П., ЕГН **********,
и на М.П.П., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 740,22 лв. /седемстотин и четиридесет лева и двадесет и две ст./,
представляваща разноски за производството пред СГС.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ***** да
заплати на адв. В.В.О. от САК с ЕИК по Булстат *****,
с адрес гр. София, ул. *****на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2
ЗА, сумата 747,39 лв. с ДДС /седемстотин четиридесет и седем лева и
тридесет и девет ст./, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П.Р.В., ЕГН **********, Л.Н.П., ЕГН **********, и на М.П.П., ЕГН **********, да заплатят на З. „Л.И.“ АД, ЕИК *****, на
основание чл.78, ал.3 ГПК направените разноски в производството в размер на 535,76 лв. /петстотин тридесет и пет
лева и седемдесет и шест ст./.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от
съдебния акт.
СЪДИЯ: