Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 09.11.2020год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Йоана Петрова като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №11165 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от К. К.Б. срещу З.А. АД иск с правна квалификация чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ за сума в размер на 40 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало пътнотранспортно произшествие на 27,11,2015 год., около 10,50 часа в гр.София, ведно със законната лихва от датата на увреждането до изплащане на вземането.
Поддържа се на посочената дата в гр.София, С.Й.Б. да е управлявал товарен автомобил, с марка Шкода, модел Октавия, с рег.№*******движейки се по бул. Околовръстен път, с посока на движение от бул.България към бул.Черни връх и на около 30м. преди кръстовището с ул.Градина, участва в пътнотранспортно произшествие с пресичащ пешеходец –Т. К.Б.. Твърди се вина за настъпилото произшествие да има делинквентът-С.Й.Б., застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Вследствие реализираното произшествие е настъпила смъртта на Т. Б. –сестра на ищеца, във връзка с която са претърпени описаните в исковата молба неимуществени вреди, подлежащи на обезщетение от ответника.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът-ЗАД А. в указания законоустановен
срок за отговор излага становище за неоснователност на исковата претенция.
Поддържа да не е налице покрит застрахователен риск и настъпило застрахователно
събитие. Поддържа към датата на сключване на застрахователен договор да не е
налице застрахователен интерес, поради което и застрахователния договор е
недействителен. При условията на евентуалност сочи обстоятелствата да не сочат на изключителност,
по отношение на търпените негативни
последици, даваща възможност на ищецът-брат на починалото лице да претендира
обезщетение. Оспорва да са претърпени изложените в исковата молба неимуществени
вреди. Оспорва съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка между
ищеца и пострадалата. Оспорва механизма на пътнотранспортното произшествие и
виновното поведение на застрахования водач. Сочи да е налице случайно деяние по
смисъла на чл.15 от НК. Релевира възражение за съпричиняване поради нарушение на чл.113 и чл.114 от
ЗДВп. Оспорва смъртта на Т. Б. да е в причинна връзка с процесното произшествие. При условията на евентуалност
оспорва размера на исковата претенция, която е в противоречие с чл.52 от ЗЗД и
поради нарушение на §96, ал.1, вр.ал.4 от ПЗР на
ЗИД на КЗ. Оспорва дължимостта на законна лихва. Сочи да е налице изтекла
погасителна давност относно вземането за
лихва.
Съобразно
изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
От приложените по делото доказателства – Констативен
протокол №997/27,11,2015год. на СДВР, Отдел
Пътна полиция, се установява да е настъпило пътно транспортно произшествие на 27.11.2015год.
между товарен автомобил с марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег.№ *******,
управляван от С.Й.Б. и пешеходец Т. К.Б., на
която са причинени травматични увреждания.
Безспорно
между страните е обстоятелството прието по реда на чл.146 от ГПК /определение
от 29,06,2020год./, относно наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност за товарен
автомобил Шкода, модел Октавия, за релевирания период
с ответника З.А. АД.
Видно от удостоверение за родствени връзки
изх.№РОК16-УГ01-1019/1/16,02,2016год. на Община Столична, ищецът се легитимира
като роднина по съребрена линия на Т. Б. -брат.
От акт за смърт
на Столична община, София, изд. на 26,01,2016год. се установява, че Т. К.Б.
е починала на 23,01,2016год.
От заключението на изслушаната съдебномедицинска
експертиза се установява, че пострадалата е получила съчетана травма на глава,
гръден кош и таз, довела до множество фрактури, които по медико-биологичната си
характеристика водят до трайно
затруднение в движенията, съответно на снагата и долните крайници за
срок по-голям от 30 дни, а пневмоториката е
разстройство на здравето временно опасно за живота. Получените травматични
увреждания са в причинна връзка с процесното пътнотранспортно
произшествие. Смъртта на пострадалата
също е в пряка причинно-следствена връзка с произшествието, доколкото е
настъпила като усложнение от получените
травматични увреди.
От заключението на СТЕ, неоспорено от страните и
прието от съдът се установява механизма на ПТП, а именно: настъпило е в
гр.София, на Околовръстен път, където водачът на МПС- Шкода Октавия, се е
движил с посока на движението от бул.България, към бул.Черни
връх, при условията на дъжд и мокра
пътна настилка, на прав пътен участък. Около 10,50часа водачът на автомобила се е движил в най-лява крайна лента, когато на около 30 метра преди кръстовището с
ул.Градина, реализира удар с предна габаритна част, приоритетно в ляво с
пресичащата платното за движение пешеходка. Водачът реагира със спиране и леко
отклонение на автомобила вдясно спрямо
посоката на движение.Тялото на пешеходеца е отхвърлено в ляво от автомобила. Платното
за движение се състои от три пътни ленти в посоката на движение на МПС,
разделителен остров с еластична метална преграда с височина около 1 метър.
Разрешената скорост на движение в пътния участък е 80км.ч. Процесният
автомобил се е движил със скорост от около 60км.ч., без в района на
произшествието да е имало вертикална сигнализация / пътни знаци/. Като причина
за настъпване на пътнотранспортното произшествие са посочени субективните действия на водача на товарен автомобил Шкода с органите
за управление на автомобила, както и действията на пешеходеца, предприел
пресичане на пътното платно на необозначено
за целта място.
Изложено е становище в хипотезата на липса на
други пътно превозни средства на платното за движение и с оглед опасната зона
за спиране на автомобила, ударът да е предотвратим за водача на автомобила във
всички разгледани хипотези, освен при бързо бягане на пешеходката. В хипотеза
на налично движение на платното за движение, при което видимостта на водача е
ограничена от други автомобили вдясно от процесния,
то е налице предотвратимост на ПТП в хипотезата на движение на пешеходеца с
бавен или спокоен ход.
По делото
са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св.Е. Петрова, от показанията
на която не се установяват релевантни факти по спора, освен липсата на пешеходна пътека/обозначено място за
пресичане на пешеходци в района на
произшествието.
От показанията на св.М.И.С., ценени по реда на
чл.172 от ГПК, се установяват отношенията на ищеца с починалата.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с
пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото доказателства,
съдът намира да не се установява извършено противоправно
деяние от страна на водача на товарен автомобил Шкода. От заключението на
изслушаната по делото съдебна автотехническа
експертиза се установи, че при натоварен трафик на околовръстен път/какъвто
обичайно е налице, особено в тази част
от денонощието-10,50часа/, видимостта на
водача към пресичащата от дясно наляво за посоката на движение на автомобила,
би била ограничена, съответно същият не би имал възможност да предотврати
произшествието, в хипотеза на бърз ход или бягане. Предвид мястото на
произшествието натоварен пътен участък, с по три пътни ленти, за всяка посока
на движение, житейски нелогично е пресичането на платното за движение да е с
бавен или спокоен ход, включително и предвид възрастта на пострадалата. От друга страна не са ангажирани доказателства,
че са липсвали други ППС, ограничаващи видимостта, в който случай ударът би бил
предотвратим при бавен, спокоен, бърз ход или бавно бягане. Ангажираните от
ищеца доказателства, предвид разпределената доказателствена
тежест не са в състояние да обосноват категоричен извод в тази насока
по смисъла на чл.154 от ГПК. Ето защо съдът приема да не е установено противоправно
деяние, осъществено от водача на
моторното превозно средство застраховано при ответника. Предвид изложеното
исковата претенция подлежи на отхвърляне. Дори и да се приеме осъществено противоправно деяние/хипотеза, когато ударът е бил
предотвратим от страна на водача/, исковата претенция съдът намира за
неоснователна и предвид липса на активна материалноправна легитимация на ищеца.
В този смисъл съдът е обвързан от
задължителните указания дадени с Тълкувателно решение №1/21,06,2018год., по
т.д.№1/2016год. на ОСНГТК на ВКС. Съгласно
разясненията на същото материално легитимирани да получат обезщетение
за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХI.1969
г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които за конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда
при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. В конкретната
хипотеза ищецът е брат на починалата
като за изясняване на отношенията между тях съдът следва да цени ангажираните
по делото гласни доказателства. От същите се установява ищецът и Т. Б. да са
били в близки отношения, характеризиращи се с взаимна обич, морална подкрепа и
емоционална близост. Установява се поради здравословни проблеми на бащата на
ищеца, в периодите когато е бил ученик,
именно пострадалата да е полагала грижи за него. Ищецът бил разстроен след
смъртта на сестра си, бил объркан. От така събраните доказателства, съдът
намира да не се установи основание за прилагане на изключението от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на
ВС - че в случай на смърт право
на обезщетение имат само най-близките
на починалия. Действително
е била налице топла връзка и емоционална привързаност между ищеца и починалата,
но същата подлежи на изследване в контекста на традиционните за българското
общество семейни ценности. Отношения, които се установиха между починалата
и ищеца, съдът намира да не сочат
на такива житейски обстоятелства, сочещи на изключително силна привързаност, при която смъртта на единия от
родствениците да е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Този извод не се опровергава и от свидетелските
показания, според които Т. и К. са се чували 1-2 пъти в месеца, а са се виждали
около 1-2 пъти годишно, предвид това, че ищецът живее в чужбина от преди повече
от 10 години и има собствено семейство, който факт предполага приоритетна
емоционална свързаност именно със собственото семейство. Факт обосноваващ този
извод е и заявеното от свидетелят, че след изписване на пострадалата от
болница, няма данни кой е полагал грижи за същата, при положение, че ищецът не
се е върнал от чужбина. Обещанието за финансова подкрепа от негова страна също
няма данни да е осъществено.
В този смисъл и с оглед принципа за справедливост прилаган в конкретиката на отношнията, съдът
намира да е справедливо признаване на право на обезщетение
за неимуществени вреди само на най-близкия кръг от родственици..
С оглед горните мотиви настоящият състав намира претендиращият обезщетение да не е доказал по делото, че е изградил с починалата особено близка и трайна житейска връзка, както и че търпи значителни морални болки и страдания от нейната загуба с продължително проявление във времето, което да
обосновава обезщетение по изключение на родственици
извън кръга на най-близките роднини. Ето защо исковата претенция подлежи на
отхвърляне като неоснователна.
Предвид неоснователността на исковата претенция,
неоснователна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, като е безпредметно разглеждане на релевираното
възражение за давност относно вземането за лихва.
По
разноските:
Ищецът е частично освободен от плащане на държавни
такси на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съдът констатира, въпреки указанията дадени в с.з.
от 29,06,2020год. по разпореждане от 25,06,2020год., да не са представени
доказателства за внесена по сметка на СГС държавна такса в размер на 500,00лв.,
поради което и на осн.чл.77 от ГПК същата подлежи
на събиране със съдебното решение.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 375,00лв., от които 100,00лв.-юрк.възнаграждение,
150,00лв.-в.л. и 125,00лв.-в.л. /сумата от 50,00лв.-депозит за свидетел не се
присъжда, тъй като не е усвоена и подлежи на възстановяване/.
С оглед изхода от спора на адв.Д.
на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв.
адв. възнаграждение не се присъжда.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявен от К.К. Б., с ЕГН **********, със съд. адрес: ***
срещу ЗАД„А.“, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** иск с пр.осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 40 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, по повод смъртта на Т. К.Б., причинена от реализирано на 27.11.2015г.
пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от 27.11.2015г.
до окончателното изплащане на вземането като неоснователен.
ОСЪЖДА К.К. Б., с ЕГН **********, със съд. адрес: *** да
заплати на ЗАД„А.“, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 375,00лв. -разноски.
ОСЪЖДА К.К. Б., с ЕГН **********, със съд. адрес: *** да
заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.77 от ГПК сума в размер на 500,00лв.-държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: