Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град
Тетевен, 20.06.2019 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично заседание
На двадесет и девети май,
През две хиляди и деветнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от Председателя н.ах.дело № 94 по описа на Районен съд-Тетевен за 2019 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.59 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б.Г.М. *** срещу наказателно постановление № ***** на Началника на РУП към ОДМВР Ловеч,РУ Ябланица.
Жалбодателят излага,че не е съгласен с наказателното постановление и го обжалва в законния срок.С допълнителна молба и след вменени задължения от съда,жалбодателят излага,че на основание чл.82,ал.1,т.5 от НК,наказателното постановление следва да бъде отменено по давност „според закона’.
Жалбодателят не се явява в съдебно заседание.
За административно-наказващия орган представител не се явява в съдебно заседание.В съпроводителното писмо е поискано да бъде оставена без последствие жалбата и се потвърди наказателното постановление.
Въз основа на събраните доказателства и след тяхната преценка,съдът установи от фактическа страна следното:
Свидетелите Т.Ц.Р. и П.Б.П. през 2016г са били полицейски служители при РУ на МВР-Ябланица,като първият заемал длъжността „младши автоконтрольор“,понастоящем не е служител на МВР.
На дата ****г ,около 23.35 часа се намирали в
село З П,лов.обл.,на път ПП I-
На жалбодателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/,в който е посочена като нарушена нормата на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП.Актът е подписан от жалбодателя без възражения.
Въз основа на акта е издадено и атакуваното наказателно постановление,в което в описателната част текстово е посочено следното нарушение: „ Не носи контролния талон от свидетелство за управление“,а за нарушена норма тази на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП.
За посоченото нарушение и на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП на жалбодателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева.
Наказателното постановление е връчено на жалбодателя на дата 07.03.2019 година,а жалбата срещу същото е депозирана до наказващия орган на дата 14.03.2019г.,т.е. в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН.
При така установената фактическа обстановка,съдът приема от правна страна следното:
Производството е с административно-наказателен характер.
Съдът приема,че по делото по безспорен и категоричен начин е установено и доказано, че жалбоподателят виновно е извършил вмененото му във вина нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за това, че при извършената проверка от актосъставителя същия не е носил със себе си контролния талон от СУ на МПС. Според чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а съгласно чл.11 от ЗАНН по въпросите за вината се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Така жалбоподателят, допускайки процесното нарушение, е действал умишлено, при което е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал настъпването им. По делото безспорно е установено и доказано, че на **** г. му е била извършена проверка от служители на РУ на МВР-Ябланица като същият не е носил със себе си контролния талон от СУМПС. Този факт не се оспорва от жалбоподателят, а и се доказа от разпита на свидетелите Р. и П. и приетите и вложени като доказателства по делото писмени доказателства,в т.ч. отбелязването върху акта „нямам възражения“.
Съдът намира, че както при съставянето на АУАН така и при издаването на атакуваното наказателно постановление/НП/ са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както АУАН,така и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.189, ал.1 от ЗДвП и чл.47, ал.1, б.”а”, във вр. с ал.2 от ЗАНН, във вр. с чл.189, ал.12 от ЗДвП. При издаването на АУАН и НП са спазени предвидените от разпоредбите на изречение второ на ал.1 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове. Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административно наказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателят и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. Правилна е и дадената от АНО материално правна квалификация на извършеното нарушение.
При определяне на вида и размера на наказанието АНО се е съобразил с изискванията на чл.27, ал.1 от ЗАНН и правилно е определил на жалбоподателят за нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на по 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП. Така, че в тази му част постановлението се явява законосъобразно.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на по - ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.Следва да се отбележи също, че жалбоподателят е санкциониран многократно за различни нарушения на ЗДвП/спавка за нарушитил/водич/, от което е видно, че същият се отличава с повишена склонност към незачитане на нормите, регулиращи движението на МПС по пътищата.
По отношение на основното наведено възражения на жалбодателя-за прекратяване на административно-наказателното производство поради изтекла давност и отмяна,на това основание,на атакуваното наказателно постановление:
Съгласно Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. постановено по т.д. № 1/2014г на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, давността е период от време, определен от закона, с изтичането на който титулярът на едно право губи предоставената от закона възможност да го осъществи. Давността се прилага служебно, като държавата губи материалното си право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложеното му наказание , като се погасява наказателната отговорност и то на свой ред прави наказателното производство недопустимо. С диспозитива на същото тълкувателно решение изрично е прието, че разпоредбата на чл.11 от Закона за административните нарушения и наказания препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. Погасяването на наказателното преследване е уредено в глава 9-та от НК, като сроковете са обусловени от вида и размера на предвиденото за съответното нарушение наказание.
За извършване на визираното в санкционния акт нарушение, както към момента на довършването му, така и към настоящия момент законодателят предвижда налагане на административно наказание“Глоба“.Съгласно приложимата към настоящия случай разпоредба на чл. 80, ал.1, т.5 от НК наказателното преследване се изключва по давност ако е изминал срок по –голям от три години, а според чл. 81, ал.3 от същия н.а., независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Давността спира, когато започването или продължаването на разследването зависи от разрешаването на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт и се прекъсва с всяка предприета от надлежните органи дейност спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Видно от съдържанието на цитираните норми, за изтичането на предвидената от законодателя абсолютна погасителна се следи само когато се установи, че не е изтекла давността по съответният текст на чл. 80, ал. 1 от НК.
В глава ІХ от НК „Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание”, чл. 79 предвижда, че наказателното преследване се изключва когато е изтекла предвидената в закона давност. Съобразно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК в редакцията към датата на извършване на нарушението – *****г.,наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички други наказания с изключение на тези дадени в предходните точки на същата алинея. В конкретния случай административно наказателно производство е образувано.Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК предвижда обаче абсолютна давност, с изтичането на която, макар да е било образувано производство, отговорността се погасява. В тази разпоредба е посочено, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член (чл. 80 ал. 1, а в настоящия случай т. 5 от този член от НК). В конкретния случай давността е била три години, а абсолютната давност ( съобразно нормата на чл. 81 ал. 3 от НК) е четири години и половина от момента на извършване на нарушението, по аналогия от чл. 80 ал. 3 от НК.
Към момента на приключване на съдебното следствие пред първостепенния съд абсолютната давност не е била изтекла, както и към момента на постановяване на решението. За изтичане на давността съдът е длъжен да следи служебно, правната последица от което би била прекратяване на административно-наказателното производство спрямо ответника и отмяната на наказателното постановление на това правно основание.
С изменението на разпоредбата на чл.81 ал.3 във вр.чл.80 ал.1 т.5 от НК /ДВ.бр.26/2010г. в сила от 10.04.2010г./ се удължава срока от 2 на 3 години, а оттук и срокът за абсолютната давност от 3 години на 4 години и 6 месеца. В този аспект към датата на извършване на вмененото нарушение е било в сила изменението на разпоредбата на чл.80, ал.1 т.5 от НК, която съдът прилага в настоящото административно-наказателно правоотношение.
В предвид и гореизложеното и доколкото деянието е било извършено на 28.09.2016г. и административно-наказателното производство е било образувано, съдът намира, че към настоящия момент не е била изтекла абсолютната погасителна давност в размер от четири години и шест месеца.
Поради всичко изложено по-горе, съдът намира, че наказателното постановление, предмет на обжалване по настоящото дело, се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №*****г на ВНД НАЧАЛНИК РУП към ОДМВР ЛОВЕЧ,РУ ЯБЛАНИЦА,издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №****г,с което за нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП и на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП,на Б.Г.М. с посочен в постановлението адрес в град София е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10.00/десет/лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-град Ловеч,в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: