Р Е Ш
Е Н И Е
№ 84
гр.
Силистра, 29 октомври 2020 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ:
Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Анета Тодорова, при
участието на представителя на Окръжна
прокуратура Галина Вълчева като разгледа докладваното от съдия Чернева КАНД № 80 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Силистра против Решение № 195 от 22.
07. 2020 г. на Районен съд гр. Силистра, постановено по АНД № 197 по описа на
съда за 2020 г., отменящо Наказателно постановление (НП) № 19-001122 / 05. 03. 2020
г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Силистра, с
което на ”Дари-Лес 2010” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Силистра, ул.”Хан Омуртаг” №
16, представлявано от управителя Г. Д. Г., на основание чл. 416, ал. 5 КТ във
връзка с чл. 414, ал. 3 КТ е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 3000 (три хиляди)
лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда.
Касаторът твърди неправилност
на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния закон. Посочва,
че въз основа на установените в производството факти въззивният съд е достигнал
до неправилен извод относно липсата на трудово правоотношение между търговското
дружество и лицето А. Р. А.. Посочва също, че в случая е налице отклонение от
принципа за лична отговорност , разписан в чл. 24 от ЗАНН, като в настоящия
случай отговорността на юридическото лице е безвиновна и обективна, като за АНО
не се е породило задължение да изследва виновното поведение на управителя на
търговското дружество, респ. на трети отговорни лица. Моли за отмяна на
решението, потвърждаване на
наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна ”Дари-Лес
2010” ООД, чрез адв. Б., изразява становище, че жалбата е неоснователна. Моли
за отхвърлянето ѝ и за присъждане на направените по делото разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Силистра счита, че оспореното решение е постановено в нарушение на
материалния закон и следва да се отмени.
Касационната жалба е
постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С наказателно постановление №
19-001122 / 05. 03. 2020 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда” гр.Силистра, на ”Дари-Лес 2010” ООД, ЕИК *********, в качеството на работодател,
на основание чл. 416, ал. 5 КТ във връзка с чл. 414, ал. 3 КТ е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 (три хиляди) лева за нарушение на чл. 62, ал.
1 от Кодекса на труда. Нарушението е било открито при извършена проверка на 27.
01. 2020 г. на служители в ДИТ – Силистра за спазване на трудовото
законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в
обект на контрол, стопанисван от „Дари-Лес 2010“ ООД- сечище за добив на
дървесина в горски територии на ТП ДГС Силистра, находящо се в землището на
с.Стрелково, общ.Кайнарджа, отдел 315, подотдел „Б“, обект 0 1939 ЕТ МТ (съгласно
позволително за сеч № 05397498 14. 01. 2020г.). Проверката е била извършена във
връзка с подаден сигнал в ДИТ- Силистра на 26. 01. 2020 г. за настъпила в
сечището трудова злополука с летален изход с Х. А. С., ЕГН **********, работник
на дружеството. След установяване на нарушението по съответния ред е било
издадено и посоченото по-горе НП, с което е наложена имуществена санкция на дружеството за
това, че лицето А. Р. А. е било прието на работа на 26.01.2020 г. на сечището при отсъствието на сключен
трудов договор в предписаната писмена форма. Органът е приел, че лицето е
изпълнявало задълженията на „трупач“ в сечището при спазване на правилата за
горска сеч и отстояние от другите резачи на дървесина, с начало на работния ден
в 9 часа и обща продължителност на работното време от 4 часа. При изпълнение на
трудовите дейности по дърводобив А. А. е работил заедно със С. К. като резач и
останалите работници-Д. Ю. Й., Х. А. С., Ч. М. С., С. Е. С., Б. М. С., които
имали сключени трудови договори с работодателя „Дари-Лес 2010“ ООД.
При обжалването на посоченото
наказателно постановление районният съд е
възприел следните фактическите констатации: А. Р. А. не е бил в каквито и да е
отношение с управляващият и представляващ дружеството или с негово длъжностно
лице по смисъла на §1, т. 5 ДР на КТ. Приел е, че е имало уговорка, между М. М.-
работник, но изпълняващ и организаторски функции в търговското дружество, и С.
К., последния да изпълнява трудови функции като резач в сечище за добив на
дървесина. От своя страна С. К., който също няма сключен трудов договор в
писмена форма с „Дари-Лес 2010“ ООД, предложил на А.А. да работи с него като
трупач. На 26.01.2020 г. двамата
пътували отделно, а не с работниците на дружеството. Уговорките за
предоставянето на работната сила, мястото, естеството на работата,
продължителността и възнаграждението,
без същото да е конкретизирано, са направени между двете физически лица А. А. и
С. К., като нито едно от тях не е в каквито и да е отношения с „Дари-Лес 2010“ ООД. Съдът е коментирал също,
че не може да се приеме, че двамата имат и качествата на работодател и
работник, тъй като престрират работната си сила в полза на дружеството. Въз основа на това е приел, че не би могло да се направи
съждение, че са възникнали отношения между А. А. и дружеството. Коментирал е,
че К. няма качеството длъжностно лице в
„Дари-Лес 2010“ ООД, за са се счита, че А. А. на 26.01.2020г. е приет на работа в дружеството при отсъствието на сключен
договор в предписаната писмена форма. Първоинстанционният
съд е приел още, че за да се ангажира обективната отговорност на ЮЛ, то
нарушението следва да е извършено с действие или бездействие от управляващия,
респективно представляващ дружеството или негово длъжностно лице, а събраните в
хода на съдебното следствие гласни доказателства установявали житейска ситуация,
в която ангажирането на А.А. да изпълнява трудови функции като трупач
на дървен материал е извършено от лице, което също няма трудови правоотношение
с работодателя и на което не е възлагано да наема другиго за извършването на
определена работа. Въз основа на изложеното съдът е достигнал до извода, че административното
нарушение, за което е била ангажирана обективната отговорност на „Дари-Лес
2010“ ООД, не е извършено, поради което е отменил оспореното НП.
Така постановеното решение е
правилно.
В производството пред
първоинстанционния съд не са установени факти, въз основа на които може да се приеме,
че А. Р. А. е пребивавал на сечището и е изпълнявал трудова дейност със
знанието и съгласието на длъжностно лице, представител на работодателя, за да
се счете, че е бил приет на работа при отсъствието на трудов договор, сключен в
писмена форма. За да се счете, че лицето е било прието на работа, е необходимо
да има съвпадение на насрещни волеизявления в тази насока – на работодателя,
респ. на негов представител или длъжностно лице в предприятието, и на
работника. В случая изрично волеизявление от страна на работодателя липсва. Не
е налице и мълчаливо съгласие, тъй като не е установено, че М. М.- работник, организиращ
трудовия процес на сечището, е допуснал А. Р. А. да работи на обекта – сутринта
на 26. 01. 2020 г. М. М. е обхождал площите на сечището и не е бил с
работниците. В този смисъл не може да се приеме, че е налице уговорка за
наемане на работа, която не е постигната в изискуемата от чл. 62, ал. 1 от КТ
писмена форма. Доколкото в жалбата липсват оплаквания за допуснати процесуални
нарушения, свързани с процедурата по събиране и оценка на доказателствата от
страна на въззивния съд, то съгласно чл.
220 АПК приложението на материалния закон следва да се извърши въз основа на
фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. А след
като съдът е установил, че А. Р. А. е бил извикан на сечището от С. К., който
също няма сключен трудов договор с работодателя и няма данни да е бил
овластяван от някого да наема други работници, като същевременно нито работодателят,
нито натовареното от него с организацията на трудовия процес длъжностно лице са
знаели за извършваната от А. А. трудова дейност на обекта, не може да се
приеме, че е осъществено наемане на лицето на работа, а следователно и че е
допуснато нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ досежно формата на договора, за
което на дружеството следва да се наложи наказание имуществена санкция съгласно
чл. 414, ал. 3 от КТ.
Изложеният довод от касатора,
че отговорността на юридическото лице е безвиновна и обективна, поради което за
АНО не се е породило задължение да изследва виновното поведение на управителя
на търговското дружество, респ. на трети отговорни лица, би имал значение само
ако извършването на деянието от обективна страна беше установено безспорно, т.
е. ако в процеса беше установено, че А. А. е бил нает да изпълнява длъжността
„трупач“ като е извършвал трудова дейност на обекта със знанието и съгласието
на работодателя, респ. на натоварено от последния длъжностно лице. В случая
този факт не е установен от първоинстанционния съд – напротив, съдът е
коментирал, че А. А. е бил извикан на сечището от С. К. – трето лице, без
връзка с работодателя, с което са правени уговорки за мястото, естеството на
работата и продължителността ѝ. Разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ
предвижда отговорност за извършено от работодателя нарушение – за това, че е
наел лице да работи без сключен трудов договор в писмена форма, а не
отговорност за допустителство – за това, че не е попречил на трето лице, с което
няма трудов договор, да потърси съдействие за изпълнение на определена дейност,
пък била тя и на територията на предприятието.
По така изложените
съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да
бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН (ред. ДВ бр. 94 / 2019 г.) на ответната страна
следва да се присъдят разноски в размер на 300. 00 лева, формирани от
заплатеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
дружеството съгласно представения Договор за правна защита и съдействие.
Посочената сума следва да се заплати
от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", доколкото
последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Силистра – арг. от чл. 2, ал. 1 и чл. 16, ал.
1 от Устройствения правилник на изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда" във вр. с § 1, т. 6 от ДР на АПК.
Водим от горното, Силистренският
административен съд на основание чл. 221, ал.2 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 195
от 22. 07. 2020 г. на Районен съд гр. Силистра, постановено по АНД № 197 по
описа на съда за 2020 г.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда", със седалище – гр. София, бул.
"Княз Александър Дондуков" № 3, да заплати на ”Дари-Лес 2010” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Силистра, ул.”Хан Омуртаг”
№ 16, представлявано от управителя Г. Д. Г., направените разноски в
производството в размер на 300. 00 (триста) лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.