РЕШЕНИЕ
№ 254
гр. Велико Търново, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Ирена Колева
Илина Гачева
при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20214100500615 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба на Г. П. Г., ЕГН **********, с адрес село
О. м., община С., чрез пълномощник – адвокат М.М., против Решение № 648/31.05.2021г. по
гр.дело № 912/2021г. по описа на Районен съд-В. Т., с което първоинстанционният съд е
отхвърлил предявения от него срещу Х. С. М. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за
заплащане на сумата от 5 571.92 лв. – обезщетение за ползата, от която ищецът е бил лишен
вследствие продажбата на крави /юници/ и невъзможността да продаде мляко от тях за
периода 15.05.2019г. – 31.12.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на ИМ до окончателното плащане. Жалбоподателят счита, че постановеният
съдебен акт е неправилен, включително и поради необоснованост. Излага, че
първоинстанционният съд е направил неправилен анализ на събраните по делото
доказателства, поради което е достигнал до неподкрепящи се от тях правни изводи относно
факта на оплождане на животните, липсата на пряка причинна връзка между
противоправното поведение на ответника и настъпилата вреда и реалната възможност за
увеличаване на имуществото му. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и вместо
него постановяване на друго, с което исковата претенция бъде уважена. Претендира
разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната
страна, чрез процесуален представител по пълномощие – адвокат М. Т., в който излага
доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, съответно за
1
неоснователност на наведените в жалбата оплаквания. Моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционното решение – потвърдено. Претендира
направените във въззивното производство разноски.
В хода на проведеното съдебно заседание въззивникът, лично и с процесуалния си
представител по пълномощие, поддържа подадената въззивна жалба и изложените
съображения за неправилност на обжалваното решение, както и направеното с нея искане за
отмяната му и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде уважен.
Въззиваемата страна поддържа в писмен вид позицията си по спора.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
Производството по делото е било образувано по искова молба на Г. П. Г. срещу Х. С.
М., в който ищецът е изложил твърдения, че на 26.11.2018г. ответникът умишлено запалил
негово имущество на значителна стойност – навес, бали люцерна и бали сено,
представляващо престъпление по чл.330 ал.1 НК, за което бил осъден с влязла в сила
присъда. Твърди, че в резултат изгарянето на люцерната и сеното нямал с какво да изхранва
животните си – 26 бр. юници, бременни, с термин 15.04.2019г., поради което бил принуден
да ги продаде. Посочва, че вследствие на това пропуснал да реализира печалба от млякото,
което те давали и което очаквал да реализира като добив. Излага, че в периода 15.05.2019г. –
31.12.2019г. добивът от мляко, който е щял да получи от всички юници, възлизал на 70 200
литра на стойност 49 140лв. съобразно изкупната му цена към този момент. Направил е
искане за осъждане на ответника да му заплати посочената сума, представляваща печалбата,
която е пропуснал да получи от продажбата на добитото от 26 юници мляко за посочения
период, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ до окончателното
изплащане. С протоколно определение от 11.03.2021г., на основание чл.214 ал.1 ГПК, е било
допуснато изменение на предявения иск по размер, като същият се счита за предявен за
сумата от 5 571.92 лв.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на ИМ, в който е
оспорил твърдението на ищеца, че към датата на палежа е отглеждал 26 бр. бременни юници
с термин 15.04.2019г. и че същите биха дали сочения добив от мляко. Изложил е, че към
датата на деянието животните, и да са били отглеждани от ищеца, не са били заплодени, тъй
като не са достигнали полова зрялост, както и че евентуално отговорността за настъпване на
вредите е на ищеца, който не е положил дължимата грижа, за да избегне или ограничи
същите.
Не се спори по делото и се установява от представения съдебен протокол от проведено
на 17.10.2019г. съдебно заседание по НОХД № 253/2019г. на Районен съд-С., че ответникът
се е признал за виновен в това, че на 26.11.2018г. в с. О. м., община С., е запалил имущество
на значителна стойност – навес на стойност 28 311.79 лв., 348 бр. бали със сено на стойност
19 557.60 лв. и 348 бр. бали с люцерна на стойност 29 635.68 лв., собственост на ищеца. С
протоколно определение от същата дата Районен съд-С. е одобрил постигнатото между
страните по делото споразумение, имащо последиците на влязла в сила присъда.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че към
инкриминираната дата ищецът действително е бил собственик на 26 бр. женски говеда,
родени в периода 21.09.2017г. – 28.03.2018г., като същите е продал на 14.01.2019г.
Събраните чрез показанията на св.Д. Г.а гласни доказателства са установили, че към
датата на палежа съпругът й е отглеждал във фермата си 26 юници, като към м.ноември
2018г. повече от половината от тях /по-големите на възраст/ били заплодени и трябвало да
раждат през м.април-м.май следващата година. Тъй като вследствие на пожара изгорял
фуража, с който ги хранели – люцерна и сено, били принудени през м.януари да продадат
животните. След палежа синовете на ответника ги посетили, за да видят какво е станало, но
нищо не им предложили.
2
Св. М. М., син на ответника, установява, че на следващия ден след палежа заедно с
брат си отишли при ищеца, за да видят какво е станало и да се разберат с него. Казали му, че
ще издължат щетата и каквото друго е необходимо, като го попитали дали му трябва храна
за животните и му предложили да му върнат бали, тъй като разполагали с 120-130 броя, а и
имало от къде да намерят още. Ищецът категорично им отказал и казал, че иска пари, а бали
има от къде да вземе.
Св. Т. Т., съсед на ищеца, установява, че не е чувал след палежа ищецът да е търсил
храна за животните, но ответникът му споделил, че му е предлагал да му даде такава.
Свидетелят не знае дали ищецът я е взел.
Заключението на съдебно-ветеринарната експертиза установява, че в техническите
паспорти на отглежданите от ищеца животни няма данни същите да са били заплодени, че
повече от половината от тях не са били юници, а женски телета, недостигнали възраст за
оплождане, както и че към датата на палежа е възможно само 13 от тях да са били заплодени,
но само четири да родят към датата на сочения от ищеца термин. Според вещото лице
юниците следва да бъдат заплождани след 18 месечна възраст, доколкото преждевременното
заплождане крие рискове за майката и плода и се отразява на млеконадоя поради
недоразвитост на тази възраст на млечната жлеза.
Според заключението на комплексната зоотехническа и икономическа експертиза,
очакваният добив на мляко от 13 бр.юници с термин 15.04.2019г. за исковия период възлиза
на 20 260 литра, след приспадане на консумацията на мляко от новородените телета. След
отчитане на средния разход за отглеждане на 13 бр.юници за процесния период, вещите
лица са определили чистата печалба от мляко за този период.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва
да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното
решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални
нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. За да проведе успешно доказване на тази претенция ищецът следва по
безспорен и несъмнен начин да установи наличието на всички елементи от сложния
фактически състав на непозволеното увреждане – противоправно деяние, вреда, причинна
връзка и вина, като в разпоредбата на чл.45 ал.2 ЗЗД е създадена оборима презумпция за
вина – предполага се до доказване на противното. Съгласно чл.51 ал.1 ЗЗД обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като на
обезщетяване подлежат не само претърпените загуби, но и пропуснатите ползи. За да бъде
присъдено обезщетение за присъдени ползи, следва да е доказано тяхното настъпване и тъй
като пропуснатата полза представлява реална вреда, то следва да бъде доказана
възможността за сигурно увеличаване на имуществото на пострадалия и тя не може да
почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Сигурна
възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база доказани обективни
факти и при обичайното развитие на нещата, може да се направи обоснован извод, че в
патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна.
С оглед изложеното, направеният от районния съд извод за неоснователност на
3
предявения иск, е правилен. Безспорно е, че ответникът е осъществил твърдяното от ищеца
противоправно деяние, като съгласно чл. 300 от ГПК постановеното по НОХД № 253/2019г.
по описа на Районен съд-С. протоколно определение за одобряване на постигнатото между
страните по него споразумение, имащо последиците на влязла в сила присъда, е
задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, по
отношение факта на извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на
дееца. Претендираните с иска по чл.45 ЗЗД вреди обаче следва закономерно да произлизат
от деянието, то е следва да е обуславящо за тяхното възникване, т.е. с други думи следва да е
налице причинно-следствена връзка между деянието и вредата, която връзка да е от такова
естество, че да може да се приеме, че без деянието не би настъпила и вредата. В настоящия
казус, ищецът не ангажира доказателства, установяващи наличието на такава връзка,
доколкото, освен извършеното от ответника противоправно деяние, в негова
доказателствена тежест бе да установи твърдения от него факт за липсата на възможност да
изхрани отглежданите животни, а същият не се доказва по делото. Напротив, от показанията
на свидетеля М. се установява, че ищецът е отказал да приеме предложената му помощ да му
бъде предоставена нужната храна в натура вместо заплащане на паричната й равностойност.
Действително този свидетел е син на ответника и неговите показания следва да бъдат
преценявани с оглед на всички други данни по делото съобразно разпоредбата на чл.172
ГПК. Тъй като същите се подкрепят от показанията на св.Трифонов, то съдът обосновано е
приел не само, че твърдения от ищеца факт е останал недоказан, а и че обратното се
установява от събраните по делото доказателства. Освен това по делото, липсват
доказателства, както и дори твърдения, че ищецът не е могъл да се снабди по друг начин с
необходимата за отглеждането на животните храна, като напр. я закупи, въпреки
положените усилия за това.
Недоказан е останал и твърдения от ищеца факт на бременност на всички отглеждани
от него животни към датата на деликта, доколкото св. Г.а установява, че част от животните
са били заплодени. Следва обаче да се отчете обстоятелството, че същата е съпруга на ищеца
и е пряко заинтересована от изхода на спора. Експертното заключение на съдебно-
ветеринарната експертиза посочва, че повечето от отглежданите животни не са достигнали
възраст за заплождане, като само четири от тях е можело да бъдат заплодени и да родят.
Това обаче е само хипотетична възможност, но не и доказателство за твърдения от ищеца
факт на бременността им. При липса на други доказателства, които да подкрепят изложените
от свидетелката при разпита й по делото обстоятелства, не може да се обоснове категоричен
извод в полза на ищеца. В тази връзка и предвид изложеното до тук, недоказана остава
възможността за сигурно увеличаване на имуществото на ищеца.
Като е достигнал до тези изводи, основаващи се на доказателствената съвкупност по
делото, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, на основание чл.78 ал.3 ГПК, въззиваемата страна има право
на разноски и е направила искане в този смисъл. Видно от приложения договор за правна
защита и съдействие, страната е направила такива за адвокатско възнаграждение в размер на
300 лв., което е реално заплатено.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, В. окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 648/31.05.2021г. по гр.дело № 912/2021г. по описа на
Районен съд-В. Т.
4
ОСЪЖДА Г. П. Г., ЕГН **********, с адрес село О. м., община С. ДА ЗАПЛАТИ на
Х. С. М., ЕГН **********, направени във въззивното производство разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лв.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС.
Препис от същото, на основание чл.7 ал.2 ГПК, да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5