Решение по дело №6647/2018 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1049                               09.05.2019 година                      гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                         ХХ граждански състав

На единадесети април                                 две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

                                                                 

 

при секретаря Мирослава Енчева   

изслуша докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 6647/2018г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:   

  

 

               Предявена е искова молба от ”ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С*, ******, представлявано от Р* И* М*-Т* против В.Д.Ж., ЕГН ********** *** за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 752.19 лева главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит от 07.04.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на сумата.

               В исковата молба се твърди, че по силата на договора от 07.04.2014г.  ”БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД като кредитор е предоставила на ответника като кредитополучател кредит от 1500 лева. От своя страна Ж. се е задължил да изплати кредита на 36 месечни вноски. Част от вноските са били погасени, като са останали неплатени 752.19 лева главница и 138.87 лева договорна лихва. Вземането по договора е станало изискуемо на 20.04.2017г., когато изтича крайният срок на задължението. На основание сключен договор за цесия от 08.02.2017г. вземанията по договора били прехвърлени на ищеца. В изпълнение на чл.99 ЗЗД ответникът бил уведомен, че кредиторът на вземането е променен. Съгласно договора за продажба и прехвърляне на вземания цесионерът е изрично упълномощен от цедента да извършва уведомяване от името и за сметка на цедента. Писмата с уведомлението за цесията са били изпратени, но не са получени. Въпреки това, с връчване на исковата молба и приложенията към нея ответникът ще получи уведомлението и ще се счита за уведомен за продажбата на вземането. С тези мотиви ищецът счита, че вземането му, закупено с цесия се доказва, като същото е падежирало и моли исковете да се уважат.

               Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, чл.430 ТЗ, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.99 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

               По реда на чл.410 ГПК ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение № ***/****.2018г. по ч. гр. дело № *****/2018г. за търсените суми. След като заповедта е била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, ищецът е завел настоящото дело за доказване на вземането си по общия ред.

               Ответникът не е депозирал в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба, не се представлява в производството пред съда и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

               В нарочна молба ищецът чрез процесуалния си представител е поискал да се постанови неприсъствено решение.

               По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:

               Разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.  В процесния случай тези предпоставки са налице.

               Наред с това, съгласно изискванията на чл.239, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, с разпореждане на съда от 09.10.2018г. на ответника по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание и исковете са вероятно основателни. Последната предпоставка се установява от представените от ищеца и неоспорени писмени доказателства. От тях е видно, че е налице договор за потребителски кредит № **-****/***.2014г., сключен между ”БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и В.Д.Ж., по силата на който в полза на ответника е отпуснат кредит от 1500 лева. Сумата по договора, ведно с възнаградителна лихва, е следвало да бъде върната до 20.04.2017г. Следователно крайният падеж на кредита е настъпил и всички вземания са станали изискуеми. Част от вноските са били погасени, като са останали неплатени 752.19 лева главница и 138.87 лева договорна лихва.  На основание сключен рамков договор за цесия от 02.06.2015г. и протокол № 21/08.02.2017г. вземанията по договора били прехвърлени на ищеца. До ответника е пратено уведомление, че кредиторът на вземането е променен. Писмото с уведомлението за цесията наистина не е връчено, като е върнато с отбелязването, че получателят е в чужбина. Ето защо на основание чл.235, ал.3 ГПК следва да се приеме, че с връчване на исковата молба и книжата към нея, в това число уведомлението за цесията, ответникът е надлежно известен за прехвърляне на вземането, който факт трябва да се съобрази като настъпил в хода на делото. Следователно е налице облигационна връзка по повод на договора за кредит, като няма данни ответникът да е заплатил търсения остатък от сумите. Ето защо, съдът намира предявените искове за вероятно основателни, поради което постановява и настоящото неприсъствено решение.

               С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в исковото производство в размер на 25 лева, както и разноски в заповедното производство в размер на 25 лева, заплатени за държавни такси.

               Мотивиран от горното и на основание чл.239, ал.1 ГПК, Бургаският районен съд

 

                                                Р Е Ш И:

 

               ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Д.Ж., ЕГН ********** ***, че дължи на ”ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С*, район *****, представлявано от Р* И* М*-Т* сумата от 752.19 лева /седемстотин петдесет и два лева и деветнадесет стотинки/ главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № ****/****2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението, което вземане е присъдено със заповед за изпълнение № ***/***.2018г. по ч. гр. дело № ***/2018г. по описа на БРС.

               ОСЪЖДА В.Д.Ж., ЕГН ********** *** да заплати на ”ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С*, район *****, представлявано от Р* И* М*-Т* сумата от 25 лева /двадесет и пет лева/, представляваща направени по делото разноски и сумата от 25 лева /двадесет и пет лева/, представляваща разноски по ч.гр.дело № 3123/2018г.

               Препис от решението да се връчи на страните.

               Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:    /п/

 

Вярно с оригинала: М Е