№ 965
гр. С., 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станимира И.
Членове:Райна Мартинова
Георги Стоев
при участието на секретаря Йорданка В. П.а
като разгледа докладваното от Станимира И. Въззивно гражданско дело №
20211100513729 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20166171/02.08.2021г. по гр.д.№ 63136 по описа за 2019г.
на Софийски районен съд, 24-ти състав Застрахователно дружество
Б.И.”АД, ЕИК **** с адрес: гр. С., бул. „**** е осъдено да заплати на М. В.
К., ЕГН ********** с адрес: гр. С., бул. „**** ІІІ” № ** на основание на чл.
432 от КЗ ( в сила от 01.01.2016г.) и чл. 86 от ЗЗД сумата от 3500лв., ведно
със законната лихва от 11.06.2019г. до изплащането й, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди представляващи болки и
страдания от увреждания на лумбалните прешлени, контузия в малкия таз,
контузия в лявото коляно и кръвонасядания по тялото, разклатена психика и
разстройство в адаптацията, причинени в резултат на ПТП, настъпило на
06.05.2019г. в гр. С. по ул. Стар Беловодски път” към Златните мостове;
сумата от 560лв. представляващи съдебни разноски по делото; ЗД Б.И.”АД е
осъдено да заплати по сметка на СРС 140лв. за държавна такса, като
неоснователен е отхвърлен иска за горницата над 3500лв. до предявен
размер от 5000лв. , като М. В. К., ЕГН ********** е осъдена да заплати на
Застрахователно дружество Б.И.”АД, ЕИК **** на основание на чл. 78, ал.
3 от ГПК съдебни разноски от 135лв.
С Решение от 12.09.2022г. дело № 63136/2019г. на СРС е отказана
поправка на очевидна фактическа грешка по твърденията на трето лице
помагач за несъответствие между диспозитив и мотиви на решението.
1
Срещу така постановено решение са депозирани:
1.въззивна жалба вх.№ 25134237/31.08.2021г. по регистъра на СРС от
ищеца М. В. К., ЕГН ********** в която исковете са отхвърлени. Изложила
е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочила
е, че получените травми са изключително тежки - изкълчване и навяхване ,
разтягане на неуточнени елементи на колянна става, контузия на главата с
хематом, контузия на корема, на гърдите и на дясната ръка. Изпитвала страх
от автомобили, който вероятно ще продължи , страхувала се да пресича
улици, болките в ставата продължавали, не направила ЯМР поради липса на
средства, уврежданията не били напълно възстановими и справедливото
обезщетение било 5000лв. Това следвало при съобразяване на лимити на
отговорността по застраховка „ГО”, икономическа конюнктура. Претендирала
е разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете „Застрахователно дружество
Б.И.”АД ЕИК **** не е изразило становище.
Третото лице – помагач на ответника по исковете – Н. П. Т., ЕГН
********** не е изразил становище.
2.въззивна жалба вх.№ 25135338/02.09.2021г. по регистъра на СРС от
третото лице – помагач на ответника по исковете – Н. П. Т., ЕГН
********** с адрес: гр. С., ж.к. **** в частта, в която исковете са уважени.
Изложил е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено
при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочил е, че в мотивите били обсъдени едни вреди а в диспозитива на
решението – други. Присъден размер на обезщетението не съответствал на
тежестта на претърпените увреждания, на претърпените увреждания, а и
неправилно било отхвърлено възражението му за съпричиняване. Ищцата не
била претърпяла контузия на глава, на корем, на гърди и на дясна ръка, не
били и наведени такива твърдения. СРС не бил длъжен да възприема
заключението на вещото лице, в случая същото не било вярно за
горепосочените травми. В случая ищцата съпричинила вредите, защото
скочила на колене на асфалта с дете на ръце и така се самонаранила.
Нараняванията на ищцата били леки, не ползвала отпуск поради болест.
Недоказан бил механизъм на настъпване на ПТП и връзката между ПТП и
вредите. Претендирал е разноски.
Въззиваемият-ищец М. В. К., ЕГН ********** е оспорила жалбата.
Посочила е че решението в тази част е правилно.
Въззиваемият-ответник по исковете ЗД Б.И.”АД ЕИК **** не е
изразило становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
2
2028847/31.10.2019г. на М. В. К., ЕГН ********** срещу „Застрахователно
дружество Б.И.”АД ЕИК ****, с която е поискала от съда осъди ответника
да й заплати сумата от 5 000лв., ведно със законната лихва от 06.05.2019г. до
изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди представляващи болки и страдания от причинени на
06.05.2019г. от виновно противоправно поведение на водач на „Ауди А4” рег.
№ СВ 5804ВС застрахован при ЗД Б.И.”АД по застраховка „Гражданска
отговорност” полица № BG/02/118003390764, като й се присъдят и разноските
по делото. Навела е твърдения, че на 05.06.2019г. пътувала като пътник в
автомобил „Фолксваген Голф” рег. № СВ **** управляван от Д.И. по ул.
„Стар Беловодски път” към Златните мостове, когато изведнъж движещия се
в насрещна лента застрахован при ответника автомобил „Ауди А4” навлязъл
в тяхната лента за движение поради несъобразена с релефа скорост и
причинил ПТП. В резултат на същото ищцата получила увреждания на
лумбалните прешлени, контузия в малкия таз, контузия в лявото коляно и
кръвонасядания по тялото, разклатена психика и разстройство в адаптацията
в смисъл че не понася возене в автомобил, страхува се от всякакви видове
автомобили, страхува се да пресича улицата, лечението й продължавало,
справедливо обезщетение било 5000лв. Претендирала е разноски.
Ответникът Застрахователно дружество Б.И.”АД ЕИК **** в
предоставения му срок е оспорил исковете. Навело е твърдения, че
действително бил застраховател по застраховка „ГО” на водача на Ауди”, но
не всички вреди били претърпени от процесното ПТП, справедлив размер на
обезщетението бил по-нисък, ищцата допринесла за настъпването на вредите
с участие от 90% защото ищцата пътувала без поставен обезопасителен
колан, не дължал лихва за забава. Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника по исковете - Н. П. Т., ЕГН
********** е оспорил исковете. Посочил е, че не бил доказан механизъм на
ПТП, настъпването на вредите в причинно-следствена връзка с ПТП. Лист за
преглед на ищеца не сочел вреди по лумбални прешлени, малък таз,
кръвонасядания по тялото, не била претърпяла и увреждания по коляното,
последното се дължало на предходни заболявания на ищеца. Нямало
диагностициране на ищеца от специалист, който да е установил че психиката
й се е разклатила и изпитва страховете, посочени от ищеца. Оздравителния
процес не продължавал. Евентуално ищцата допринесла за настъпването на
вредите, защото била без поставен обезопасителен колан, нямал вина за
настъпването на ПТП, претендиран размер на обезщетението бил завишен. С
писмени бележки е посочил, че ищцата съпричинила вредите, защото
скочила на колене на асфалта с дете на ръце и така се самонаранила.
С определение от 10.09.2020г. районният съд е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството , че към 06.05.2019г. ответникът
и водачът на „ Ауди ” са били обвързани от валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност ”,
3
По делото са приети Констативен протокол за ПТП № К-259/06.05.2019г.
съставен от служител на МВР, посетил местопроизшествие, АУАН
941309/06.05.2019г. със скица , удостоверения от МВР, наказателно
постановление № 19-4332-009806/29.05.2019г., съгласно които на
06.05.2019г. на ул. „Стар Беловодски път” на 1000м. след хижа „Тихия кът” е
настъпило ПТП при което „Ауди А6”, рег. № **** управляван от неустановен
водач със собственик Н. П. Т. поради управление с несъобразена с релефа на
местността скорост навлязъл в насрещна лента за движение където се движел
автомобил „Фолксваген Голф”, рег. № СВ****, управляван от Д.Д.И. и
реализирал ПТП при което са нанесени вреди по автомобилите, както и по
пътуващите във Фолксваген Голф” – водачът Д.И. и пътниците М. В. К. и Н.
Д. И., ЕГН **********, уврежданията по М. К. са с работна диагноза: отток и
навяхване на ляво коляно, прегледана е в УМБАЛСМ „Пирогов“ и е
освободена, водач на Ауди напуснал местопроизшествие, но бил установен в
последствие като Н. П. Т., на когото е съставен АУАН и наказателно
постановление, с което му е наложена глоба за нарушение на чл. 20, ал.2 и чл.
123 от ЗДвП, влязло в сила на 30.07.2019г. В протокола е посочено, че цяла
предна част на Ауди е деформирана, деформирано е цялото купе на
Фолксваген, деформирана е и 5м. метална еластична ограда и 4 бр. метални
колчета. В протокола са посочени и увреждания на Н. И. – хематом на глава,
контузия на корем и гърди, контузия с хематом на дясна ръка.
Приет е лист за преглед от 06.05.2019г., съгласно който М. В. К. е била
прегледана в спешен кабинет по ортопедия и травматология на УМБАЛСМ
„Пирогов”, поставена е основна диагноза: изкълчване, навяхване и разтягане
на други и неуточнени елементи на коленна става, оплаква се от болки в ляво
коляно, направени са изследвания, вкл. на лумбални прешлени, терапия е
назначена чрез поставена турорна шина.
Приета е претенция от 11.06.2019г., отговор от 04.09.2019г., съгласно
които на 11.06.2019г. ищцата е поискала от ответника да й заплати
обезщетение за претърпените при процесното ПТП вреди, идентични със
заявените с исковата молба, като ответникът е отказал плащане поради липса
на безспорни доказателства за вина на застрахован при него водач.
Разпитан по делото св. Д.И. е заявил , че живее на семейни начала с
ищцата , очевидец бил на ПТП от 06.05.2019г тогава той управлявал
Фолксваген Голф” ищцата и детето му пътувало с тях , движели се по ул.
„Стар Беловодски път” към Златните мостове със скорост около 35 км./ч.,
като около 20,00ч. на един от завоите насрещно движещ се автомобил
навлязъл в неговата лента и реализирал ПТП. Видял само фаровете на този
автомобил, който се движел със скорост от около 60-65 км./ч. Ищцата седяла
на задната седалка, поставила била обезопасителен колан, получила
наранявания по левия крак в областта на коляното, хематом на главата, както
и прорезни рани, в болницата й поставили шина, имала превръзка на главата.
Нямал точен спомен за случилото се в болницата, защото самият той бил
приет в болницата. Ищцата имала проблеми долу ниско в корема,
4
предполагал, че са засегнати яйчниците, защото след това ходила на лекар.
След ПТП ищцата изпитвала стрес от возене в автомобил , не се чувствала
сигурна и до момента, сънувала кошмари свързани с ПТП, не спяла спокойно.
В болницата ищцата била 1-2 седмици не помнел точно, не можел да каже от
коя страна била превръзката на главата й. Заявил е, че той се събудил пред
болницата, друга кола го закарала там. През 2020г. М. не била ходила в
родния си град Оряхово, за 2019г. не помнел, сега ищцата ходела на работа и
не пътувала с автомобил.
Разпитан по делото св. Е.З. е заявил, че на 06.05.2019г. бил с голяма
компания на Витоша, прибирали се виждали колата пред тях, защото имало
много завои. В момента на катастрофата не видели тази кола, но я видели
секунди след това, това била колата на Н., тя била плътно вдясно почти до
канавката, а другата кола била плътно вляво качена със задната си част на
мантинелата. Водачът на колата, в която свидетелят се возел, отишъл да види
колата на Н., а свидетелят отишъл да види другият автомобил - Фолксваген, в
който пътувало дете. Тогава видял, че водачът на Фолксваген е без поставен
обезопасителен колан, а от задната седалка изскочила майката на детето и
издърпала детето от задната седалка, затичала се , скочила с колене на
асфалта и започнала да плаче. Тогава свидетелят ги издърпал, защото се
страхувал, че ще ги сгази друг автомобил, качили ги в колата на приятел на
свидетеля и ги закарали в болница „Пирогов“. По пътя през цялото време
свидетелят бил на задната седалка заедно с детето и майка му, те били
контактни , като стигнали в болницата свидетелят придружил ищцата до
детското отделение, видял че тя куца. Водачът на Фолксваген по пътя за
болница „Пирогов“ бил на предната седалка, контактен, постоянно се
обръщал назад за да види какво се е случило, като пристигнали сам отишъл
да го прегледат.
С прието по делото заключение по авто-техническата експертиза вещото
лице е посочило след запознаване с документи по делото, че удар е настъпил
в лента за движение на автомобил „Фолксваген“, нямало данни от които да се
определи скоростта на автомобилите, най-вероятната причина за навлизане в
насрещна лента за движение е субективно поведение на водач на автомобил
„Ауди”, който нямало пречка да остане в неговата лента за движение.
Посочил е, че автомобил Фолксваген фабрично е снабден с обезопасителни
колани както на предни седалки – два триточкови инерционни колани, така и
на задна седалка-три триточкови предпазни колани.
С прието по делото заключение по съдебно-медицинската експертиза
вещото лице след запознаване с доказателствата по делото е посочило, че в
причинна връзка с процесното ПТП ищецът е претърпял изкълчване,
навяхване и разтягане на други и неуточнени елементи на коленна става
; контузия с хематом на глава, контузия на корем и гърди, контузия на дясна
ръка, проведено било консервативно лечение на тези травми Посочило е, че
страх от пътуване с автомобили може да продължи но това е от специалност
на психиатрите. Болките в лявото коляно, ако все още продължават следвало
5
да се направи изследване с ядрено-магнитен резонанс за установяване на по-
сериозни увреждания на същото, ако нямало разкъсвания в тази област, то
оплакванията ще отзвучат напълно. Обичайно болките при такива травми в
коляното отшумявали за 10-15 дни. Уврежданията на ищцата можели да се
получат при поставен обезопасителен колан. За изводите си за уврежданията
съобразила констативния протокол за ПТП.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението :
Доколкото застрахователното събитие е настъпило през 2019г., то съдът
приема, че приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса за
застраховането в сила от 01.01.2016г.
Предявените искове са с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД
вр. с чл. 45 и сл., чл. 52,чл. 51 и чл. 86 от ЗЗД .
За да бъде уважени така предявените искове по делото следва да се
установи кумулативно наличие на следните предпоставки: деликт, извършен
от лице, което е застраховано към момента на деликта по застраховка „ГО”
при ответника, вреди, причинени на ищеца от този деликт, който
представлява застрахователното събитие, обстоятелства, които да обосноват
определяне по справедливост на размер на неимуществени вреди, за които е
предявена претенция, противоправно поведение на застрахован, причинна
връзка между същото и вредите, за които предпоставки ищецът следва да
проведе пълно и главно доказване.
Със застраховката Гражданска отговорност застрахователят се задължава
да покрие в границите на определена от застрахователния договор сума
отговорността на застрахования за причинени от него вреди на трети лица.
Застрахователят по застраховка „ГО” на автомобилисти покрива
отговорността на застрахования за причинени на трети лица, вреди
вследствие на притежаването или използването на МПС, включително
имуществени и неимуществени вреди от телесно увреждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 от КЗ увреденият, спрямо който
застрахователят е отговорен , но не е платил доброволно обезщетение за
вреди, има право на иск пряко срещу застрахователя за обезщетение на
претърпените от него вреди, като застрахователят може да прави всички
възражения, произтичащи от договора за застраховка, с изключение на тези
по чл. 395, ал. 6 и 7, чл. 430, ал.1, т.1-4, и ал. 2 от КЗ, а при задължителната
6
застраховка „ГО на автомобилистите”– и с изключение на възраженията за
самоучастие на застрахования, както и тези по както и по чл.363, ал. 4, чл.
364, чл. 365, ал.2 от КЗ.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установява, че
на 06.05..2019г. на ул. „Стар Беловодски път” на 1000м. след хижа „Тихия
кът” е настъпило ПТП, при което „Ауди А6”, рег. № **** управляван от Н. П.
Т. поради управление с несъобразена с релефа на местността скорост
навлязъл в насрещна лента за движение, където се движел автомобил
„Фолксваген Голф”, рег. № СВ****, управляван от Д.Д.И. и реализирал ПТП
при което са нанесени вреди по автомобилите, както и по пътуващите във
Фолксваген Голф” – водачът Д.И. и пътниците М. В. К. и Н.Д.И., на
уврежданията по М. К. е поставена работна диагтоза: отток и навяхване на
ляво коляно, прегледана е в болница „Пирогов“ и е освободена, поставена е
шина на крака, на Н. П. Т. е съставен АУАН и наказателно постановление, с
което му е наложена глоба за нарушение на чл. 20, ал.2 и чл. 123 от ЗДвП при
процесното ПТП, влязло в сила на 30.07.2019г. Тези обстоятелства се
установяват от приетите по делото констативен протокол , АУАН,
Наказателно постановление, удостоверение от МВР, събраните по делото
гласни доказателства, които в тази част са еднозначни и категорични,
резултат от личните впечатления на свидетелите и които поради тази
причина съдът кредитира. По делото не се спори, че към този момент водачът
на автомобил „Ауди“ е бил застрахован при ответника по застраховка
Гражданска отговорност, поради което и за обезщетяване на претърпените от
М. К. вреди отговорността на ответника може да се ангажира.
Спорните въпроси по делото са дали при процесното ПТП ищцата е
претърпяла телесните увреждания, посочени в исковата молба и в решението
на СРС, както и размерът на обезщетението.
Съдът приема, че от приетите по делото констативен протокол, лист за
преглед, показания на св. И., заключение по съдебно-медицинската
експертиза по делото се установява, че при процесното ПТП ищцата е
претърпяла изкълчване, навяхване и разтягане на други и неуточнени
елементи на коленна става, започнала е да се страхува от пътуване с
автомобил, имала е кошмари, неспокоен сън. С оглед на механизма на ПТП,
увреждания по автомобилите – цялостна деформация на купе на Фолксваген ,
в който ищцата е пътувала, които се установяват от прието заключение по
авто-техническата експертиза и приетия по делото протокол за ПТП,
показанията на св. З., посочил местоположение на двата автомобила след
ПТП, и които съдът кредитира като неопровергани от останалите
доказателства, съдът приема, че ищцата е претърпяла и кръвонасядания по
тялото. Съдът кредитира показанията на св. И. в тази част като
неопровергани от останалите събрани по делото доказателства, резултат от
личните му впечатления, като независимо че същият е заявил, че съжителства
с ищеца това само по себе си не обосновава извод, че в тази част показанията
му не следва да се кредитират. Съдът не кредитира показанията на този
7
свидетел в частта, сочещи увреждания на ищцата от процесното ПТП по
главата и ниско в корема в областта на яйчниците. Доказателства в подкрепа
на тези му показания по делото не са ангажирани. Следва да се посочи, че
свидетелят дори не е успял да посочи от коя страна на главата на ищеца е
имала превръзка, което е допълнително основание да се приеме, че в тази му
част показанията не следва да се кредитират. Не се установяват твърденията
на този свидетел, че ищцата е била в болница за около 1-2 седмици, че е
посещавала лекар поради болки ниско в корема и яйчниците. Съдът не
кредитира заключението на вещото лице в частта, сочещо че ищцата е
получила уврежданията: контузия с хематом на глава, контузия на корем и
гърди, контузия на дясна ръка. Вещото лице е посочило, че за изводите се
ръководело от записванията по констативния протокол за ПТП. В същия
обаче тези увреждания са посочени като такива на детето Н. И., а не на ищеца.
По делото други доказателства че ищцата е претърпяла такива увреждания не
са ангажирани. Съдът приема, че по делото не е установено ищцата да е
претърпяла увреждания в малкия таз и на лумбалните прешлени.
Доказателства за такива по делото не са ангажирани. Действително, в листа за
преглед е посочено, че изследвания за такива увреждания са направени на
ищцата, но в нито един документ по делото не е отбелязана констатация за
наличие на увреждания в тези области на тялото, нито за насочване към на
ищеца към допълнителни изследвания или лечение на такива. Такива не е
установило и вещото лице по съдебно-медицинската експертиза.
При така възприето съдът приема че в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП ищцата е претъпяла изкълчване, навяхване и разтягане на
други и неуточнени елементи на коленна става, кръвонасядания по тялото ,
започнала е да се страхува от пътуване с автомобил, имала е кошмари,
неспокоен сън.
По възражението за съпричиняване:
В сроковете за отговор и становище ответникът по исковете и третото
лице-помагач са направили възражение само че ищцата е пътувала без
обезопасителен колан и това е допринесло до настъпване на вредите. Във
въззивното производство не са въведени оплаквания , че това възражение е
следвало да се уважи. Отделно, вещото лице по медицинската експертиза е
посочило, че дори при поставен обезопасителен колан вредите по коляното,
могат да се получат от ищеца. Едва с писмената защита третото лице помагач
е направило възражение, че ищцата е допринесла за вредите, като скочила на
колене на асфалта с детето си на ръце. То обаче е преклудирано
Действително обстоятелства, въз основа на които е направено това
възражение са заявени от свидетеля З. на 18.02.2021г. при разпита му от СРС.
На това заседание е присъствал представител на третото лице помагач и
краят на това съдебно заседание е бил най-късния момент, в който е следвало
да се въведе това възражение за съпричиняване, ако се приеме, че едва тогава
е узнал за тези факти. Такова възражение не е направено до края на о.с.з. от
18.02.2021г., поради което и въвеждането едва с писмената защита е
8
преклудирано. Следва да се посочи, че по делото доказване по несъмнен
начин, че това поведение на ищцата е довело до процесните вреди по делото
не е проведено, поради което и същото е неоснователно.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, които съдът приема за
приложими в случая за размера на обезщетението, на обезщетение подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното
поведение. Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. В случаите на увреждане пострадалият понася
страдания, които пораждат за него правото да търси обезщетение за
неимуществени вреди. Обезщетението следва да репарира претърпените
болки, страдания, накърнените личните права и интереси, към момента на
възникването на правото, но и съобразявайки новонастъпили обстоятелства -
следва да се прецени обществено-икономическата конюнктура към
увреждането, за да съответства това обезщетение на социалната
справедливост, за да може размерът на обезщетението да е еквивалент на
претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира. Обезщетението за
неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за конкретно
претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и
всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането (В този смисъл Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на
ВС; Решение № 28/09.04.2014г. по т.д.№ 1948/2013г., ІІ-ро Т.О.; Решение
0917/1999г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение 0213/18.04.2000г. по гр.д.№1265/99г.
на ВКС; Решение №764/10.12.1999г. по н.д.№695/1999г. ІІ НО).
Съдът приема, че от приетите по делото медицински документи,
заключение по съдебно медицинската експертиза, събраните по делото гласни
доказателства, които в тази част съдът кредитира, като неопровергани от
други доказателства и резултат от лични впечатления на свидетелите, по
делото се установява, че в следствие на процесното ПТП ищецът на млада
възраст от 25 години е претърпяла изкълчване, навяхване и разтягане на
други и неуточнени елементи на коленна става, кръвонасядания по тялото ,
започнала е да се страхува от пътуване с автомобил, имала е кошмари,
неспокоен сън, травмата в коляното е лекувана с поставяне на шина, болките
в коляното са отшумели за около 15 дни, страхът от пътуването с автомобил
продължава и до момента. При така установеното, съдът приема, че
справедливото обезщетение на вредите на ищцата, претърпени от процесното
ПТП е в размер на 2500лв. За да определи този размер на обезщетението
съдът съобрази възрастта, на която ищецът е претърпял травмата, краткия
период на болките и на възстановителния период, но и същевременно
механизма на настъпването на вредата, който се отличава със силно
стресогенен фактор . Извод за последноно следва при съобразяване на
обстоятелството, че при процесното ПТП цялото купе на автомобила , в
който ищцата е пътувала е било деформирано, социално-икономическите
9
условия в страната към 2019г. При определяне на размера съдът съобрази
продължаващия страх у ищеца да пътува с автомобил, както и
обстоятелството, че по време на ПТП с ищеца е пътувало и малкото й дете,
което тя е изнесла на ръце от автомобила след ПТП и се е разплакала. Следва
да се посочи, че по делото не е установено към момента ищцата все още да
изпитва болки в коляното, независимо от наведените от нея твърдения за
същото. Дори доведения от ищцата свидетел И. не е посочил, че такива
болки ищцата е изпитвала дълго след ПТП. Няма доказателства по делото, че
тези болки са били причина ищцата да посети лекари, а житейски
неоправдано е да се приеме, че при наличие на продължителни болки ищцата
не би предприела мерки за установяване на причината за същите и лечението
им.
При така възприето съдът приема, че решението на СРС в частта, в която
иск е уважен за сумата от 1000лв. ( горница над 2500лв. до 3500лв.) и за
лихва върху тази горница следва да се отмени и иск за тази сума следва да се
отхвърли. В останалата обжалвана част решението на СРС следва да се
потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да се постави в тежест на страните съобразно уважената част от
исковете, при съобразяване на обстоятелството, че ищецът е освободен от
отговорността за заплащане на такси по делото пред СРС на основание на чл.
83, ал.2 от ГПК
За производство пред СГС на ищеца не се следват разноски, защото
жалбата й е отхвърлена. На адвокат Н. –пълномощник на ищеца, не се следва
присъждане на претнедираното от нея възнаграждение по чл. 38, ал.2 от
ЗАдв. и поради това, че доказателства че е уговорена безплатна правна
помощ по делото не са ангажирани.
На въззивника – трето лице помагач не се следват разноски съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Ответникът по исковете не е направил разноски за производство пред СГС
и такива не му се следват.
Решението на СРС в частта , в която на ищеца са присъдени разноски от
160лв. следва да се отмени.
Решението на СРС следва да се отмени и в частта в която в тежест на
ответника са поставени разноски за държавна такса от 40лв.
В полза на ответника по исковете СРС е присъдил сумата от 135лв. за
разноски, не са представени доказателства, че ответник по исковете е платил
поставените в негова тежест разноски за вещи лица от 300лв. Ответникът е
бил представляван пред СРС от юрисконсулт по делото, поради което и
независимо от изхода на делото пред СГС , на ответника по исковете не
следва да се присъждат допълнително разноски за производство пред СГС.
10
Съдът не може да ревизира решението на СРС в частта на присъдените на
ответника по исковете съдебни разноски, защото решението в частта, в която
исковете които са отхвърлени от СРС въззивния съд прие за правилно, а
същевременно няма подадена молба по чл. 248 от ГПК за изменение на
решението в тази част нито частна жалба срещу същото.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20166171/02.08.2021г. по гр.д.№ 63136 по описа
за 2019г. на Софийски районен съд, 24-ти състав в частта, с която
Застрахователно дружество Б.И.”АД, ЕИК **** с адрес: гр. С., бул. „**** е
осъдено да заплати на М. В. К., ЕГН ********** с адрес: гр. С., бул. „****
ІІІ” № ** на основание на чл. 432 от КЗ ( в сила от 01.01.2016г.) и чл. 86 от
ЗЗД сумата от 1000лв. /горница над 2500лв. до 3500лв/, ведно със
законната лихва от 11.06.2019г. до изплащането й, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи болки и
страдания от увреждания причинени в резултат на ПТП, настъпило на
06.05.2019г. в гр. С. по ул. „ Стар Беловодски път” към Златните мостове” ,
включително за обезщетение за вреди на лумбалните прешлени, контузия в
малкия таз; сумата от 160лв. представляващи съдебни разноски по делото;
както и в частта, с която ЗД Б.И.”АД е осъдено да заплати по сметка на СРС
40лв. за държавна такса и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени с искова молба вх.№
2028847/31.10.2019г. на М. В. К., ЕГН ********** срещу „Застрахователно
дружество Б.И.”АД ЕИК ****, с която е поискала от съда осъди ответника
на основание на чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД да й заплати сумата от 1 000лв.
/ горница над 2500лв. до 3500лв/, ведно със законната лихва от 06.05.2019г.
до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, причинени на
06.05.2019г. от виновно противоправно поведение на водач на автомобил
„Ауди ” рег. № СВ 5804ВС, застрахован при „ЗД Б.И.”АД по застраховка
„Гражданска отговорност” полица № BG/02/118003390764, включително и за
вреди от увреждания на лумбалните прешлени, контузия в малкия таз.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20166171/02.08.2021г. по гр.д.№ 63136 по
описа за 2019г. на Софийски районен съд, 24-ти състав в останалата
обжалвана част.
Отхвърля искането на адвокат С. Н. за присъждане на възнаграждение
на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. за производство пред СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника по исковете - Н. П. Т., ЕГН **********.
11
Решението е окончателно – арг. по чл. 280, ал.3, т. 1 от ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12