ПРИСЪДА С МОТИВИ №4/26.01.2015 Г.
ПО НОХД №400/2014 Г. НА НПРС
Подсъдимият
А.М.Ю. е предаден на съд затова, че на неустановена с точност дата в края на
месец декември 2013 г., в с. П., обл. Ш., при
условията на повторност, след като се сговорил предварително
за това с М.А.И. ***, чрез използуване на техническо средство, е отнел чужда
движима вещ – 1 бр. автоматична пералня марка “***”, модел “***”, на стойност
255.00 лв., собственост на Н.И.Д. ***, без неговото съгласие и с намерение
противозаконна да я присвои, като деянието
е немаловажен случай – престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл.2-ро, т.5 и т.7, във вр. с
чл.194, ал.1 от НК.
Прокурорът
при НпРП поддържа обвинението, счита го за доказано
напълно. Счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен. Намира, че в
случая са налице многобройни смекчаващи вината на подсъдимия и поради това
моли, съдът да приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и да наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца, което подсъдимият
да изтърпи ефективно в затворническо заведение от закрит тип, при първоначален
строг режим.
Подсъдимият
не се признава за виновен.
Защитникът
на подсъдимия – адв. Кр. И.
от Д. адвокатска колегия счита, че обвинението не е доказано. Събраните
доказателства не уличавали подсъдимия в предявеното му обвинение. В хода на
разследването били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. За
предявяването на материалите по делото на подсъдимия, бил съставен протокол от
29.05.2014 г., но всъщност предявяването било извършено на 26.05.2014 г. –
тогава, когато той привлечен качеството му на обвиняем. Подсъдимият само веднъж
се явил пред разследващия орган и нямало как на по-късна дата да са му
предявени материалите по делото. Също така при изготвянето на протокола за
оглед на веществени доказателства поемните лица не
прочели вписаното в него, а и при подписването му протоколът бил непълен,
впоследствие в него бил добавен текст, който поемните
лица не прочели. Наред с това бил опорочен и разпита пред съдия на свидетелката
А.А.П., проведен на досъдебното производство, тъй като тя не била запозната с
всичките си права и конкретно с това да откаже да свидетелства, тъй като
съжителства на съпружески начала с подсъдимия. Показанията на П., дадени на
досъдебното производство не следвало да се прочитат на съдебното следствие,
защото свидетелката отказала да свидетелства, именно поради правото си да го
стори, като лице съжителстващо съпружески с подсъдимия. В този случай съдът не
следвало да пристъпва към прочит на показанията й от досъдебното производство и
да ги има предвид при постановяване на присъдата си. По тези съображения и
считайки, че по делото не са събрани годни доказателства да уличат подсъдимия,
защитникът му моли, А.Ю. да бъде оправдан. В случай, че съдът го признае за
виновен, то защитникът моли, съдът да намери, че в случая деянието на
подсъдимия представлява маловажен случай и при това обстоятелство да постанови
присъдата си.
Като
съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа страна следното: Подсъдимият А.М.Ю. ***, където живеел на съпружески
начала със свидетелката А.А.П.. В съседство до дома на подсъдимия и
свидетелката живеел роднина на последната – свидетелят М.А.И.. В един от дните
на месец декември 2013 г. свидетелят И. споделил на подсъдимия, че има
намерение да си купи автоматична пералня и по тази причина двамата пристигнали
в гр. Н., където обиколили магазините, за да търсят пералня. Установили, обаче,
че сумата, с която свидетеля разполага не е достатъчна, за да си купи
автоматична пералня, затова се върнали в с. П.. Тогава свидетелят И. споделил
на подсъдимия, че е видял, че в една от къщите в селото, която е необитаема,
има такава пералня. Предложил му да отидат и да я откраднат, като му обещал и
да му даде пари за помощта. Подсъдимият се съгласил, тъй като се нуждаел от
средства. Така вечерта двамата се придвижили до въпросната къща. Имотът бил
собственост на свидетеля Н.И.Д., който го притежавал по наследство. Къщата била
необитаема, защото свидетелят живеел постоянно в гр. В. и по-рядко посещавал
имота в селото. Преди да тръгнат към къщата подсъдимият и свидетелят И.
впрегнали коня и каруцата на подсъдимия и ги оставили близо до дома на
подсъдимия. Двамата безпроблемно влезнали в имота на Д.. Развързали и смъкнали оградната мрежа. Насочили се към пристройка, представляваща
лятна кухня, която била незаключена. Именно от там двамата взели и изнесли на
ръце автоматична пералня марка “***”, модел “***”. Отнеслия и я оставили в
намиращ се близо фургон. След това подсъдимият се обадил на свидетелката А.А.П.
й и казал да отиде при тях с коня и каруцата. Свидетелката тръгнала веднага и
така двамата – подсъдимият и свидетелят И. натоварили на каруцата пералнята и я
откарали в къщата на свидетеля. Последният дал на подсъдимия 40 лв. за помощта.
Впоследствие, когато деянието на двамата извършители било разкрито, свидетелят И.
предал доброволно пералнята на разследващите органи и тя била върната на
собственика й.
В
хода на делото е била назначена оценителна експертиза, чието заключение сочи,
че стойността на гореописаната автоматична пералня, към момента на престъпното
посегателство, възлиза на сумата от 255 лв.
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена безспорно от събраните
по делото доказателства: показанията на свидетелите Н.И.Д., А.А.П. /тези,
дадени от нея на досъдебното производство и прочетени на съдебното следствие по
реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК/, Б.Г.А., С.Б.Х. и М.А.И., от приложените по
делото писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за
доброволно предаване от 26.02.2014 г., протокол за оглед на веществени
доказателства от 16.04.2014 г. и албум към него, както и от заключението по
назначената по делото оценителна експертиза. Съдът намери, че от данните от
така посочените доказателства са доказва безспорно факта на извършената кражба.
Съдът
счете също така, че в хода на разследването не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и конкретно посочените от защитника на
подсъдимия. Видно е от постановлението за привличане на обвиняем, че същото е
съставено на 26.05.2014 г., но то е предявено на подсъдимия на 29.05.2014 г. в
14, 20 ч., за което самият подсъдим се е подписал. Това е и датата на
предявяване на материалите по делото на подсъдимия, за което е изготвен
протокол от същата тази дата. Следователно тук не е налице предявяване, което
да се е осъществило по-рано и нарушение на процесуалните правила.
Относно
протокола за оглед на веществени доказателства, е видно, че действително
протоколът е написан с различни почерци и с различен цвят химикално
мастило. Но само от този факт не може да се направи извод, че протоколът е
дописван впоследствие и не е предявен на поемните
лица. Самите поемни лица заявяват, че са присъствали
по време на съставянето на протокола, разбрали са за какво се съставя, видяли са пералнята. Свидетелят Б.Г.А. твърди, че не е
прочел протокола, но няма данни по някакъв начин той да е бил препятстван да
стори това, или някой да му е отказал да му представи протокола за прочит. Обстоятелството, че не е прочел
протокола не може да се приеме за съществено процесуално нарушение, тъй като е
видно, че описаните в протока обстоятелства са се осъществили в действителност
– предадената доброволно пералня от свидетеля И. е именно пералнята на
свидетеля Д., която той е разпознал по известните му белези, а и в показанията
си потвърди, че именно това е неговата вещ. Ето защо съдът не следва да
изключва протокола за оглед на веществени доказателства от доказателствения
материал по делото.
Относно
проведения пред съдия разпит на досъдебното производство на свидетелката А.А.П.
и твърденията на защитата, че тя не е била запозната с правото си да откаже да
свидетелства: Доказателството за осъществилите си пред съда действия по време
на разпита на свидетелката е съставения протокол за това. В него изрично е
вписано, че свидетелката се запознава с правата си по чл.чл.119, 120, 121, 122
от НПК, като част от тези норми са и цитирани в протокола. Разпоредбата на
чл.119 от НПК не цитирана в протокола. Но към момента на разпита това не е било
и необходимо, тъй като към този момент по делото не е имало привлечено в качеството
на обвиняем лица, което изрично е записано в протокола. Но е видно от
протокола, че свидетелката е била запозната с правата си по чл.121 от НПК, а
именно, че може да не отговаря на въпроси, отговорите на което биха уличили
нея, или нейни близки в престъпление. Тази разпоредба е вписана и цифрово и е
цитирана и словом в протокола. Следователно свидетелката е била запозната с
правата си и няма основание да се приеме, че тук е налице допуснато процесуално
нарушение.
Анализът
на събраните доказателства сочи категорично, че с деянието си подсъдимият е
осъществил състава на престъплението по чл.194, ал.3, във вр.
с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Подсъдимият, в
съучастие /като съизвършител/ със свидетеля И. са
откраднали гореописаната пералня на свидетеля Д.. Те са отнели вещта без
съгласието на собственика й и с намерението противозаконно да я присвоят.
Подсъдимият не признава вината си, но съдът прие, че тя се доказва по несъмнен
начин от събраните доказателства. В случая съдът прие, че следва да прочете
показанията на свидетелката А.А.П., които тя е дала на досъдебното
производство. Вярно е, че същата е съжителстваща на съпружески начала с
подсъдимия. Като такава на съдебното следствие тя е отказала да даде показания,
но на досъдебното производство й е било разяснено правото да не дава отговори
на въпроси, които биха уличили нея или съжителя й в престъпление и въпреки това
тя е разказала за случилото, който разказ е последователен, логичен, в детайли,
които съвпадат с данните от останалите доказателства. Свидетелката с точност
описва мястото, където се е намирала пералнята, което съвпада с посоченото от
собственика й- свидетеля Д.. Подсъдимият очевидно е разказал на свидетелката П.
подробно за извършеното деяние, тъй като в противен случай, тя не би могла да
знае къде точно се е намирала вещата, в кое помещение.
Свидетелят
И. в показанията си е отказал да отговаря на въпроси, свързани с обвинението,
което е негово право, тъй като спрямо него е налице също обвинение за
извършената кражба. Но на съда е известно служебно /а и по делото е приложен
протокол от съдебно заседание/, че И., чрез защитника си е сключил споразумение
с Новопазарската районна прокуратура, където се е
признал за виновен в извършването на кражбата на пералня, и то при сговор с
подсъдимия А.Ю..
Предвид
горните обстоятелства и при събраните доказателства, съдът счете, че по делото
се установява несъмнено и по категоричен начин, че подсъдимият е автор на
описаното в обвинителния акт престъпление. Съдът счете, че той е виновен в
извършването на престъпление по чл. чл.194, ал.3 във вр.
с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК чл.194, ал.3 във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2
от НК.
Обвинението
спрямо подсъдимия е за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл.2-ро, т.5 и т.7, във вр. с
чл.194, ал.1 от НК. Но съдът счита, че предвид ниската стойност на предмета на
престъпното посегателство /същата е под размера на една минимална работна
заплата за страната към момента на деянието/ и предвид обстоятелството, че
вещта е върната на собственика й в изправност, с което причинената с деянието
на подсъдимия щета е възстановена, то следва да се приеме, че деянието
представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК. При това
положение не може да се счете, че деянието се квалифицира като извършено при
условията на повторност и при условията на
предварителен сговор, тъй като тези квалифициращи обстоятелства са налице само
в случай, че деянието не представлява маловажен случай. Също така съдът счете,
че деянието на подсъдимия не следва да се квалифицира и като извършено чрез
използване на техническо средство – каруца. Установената към момента трайна
съдебна практика приема, че каруцата не представлява техническо средство и не
квалифицира деянието като такова, извършено при условията на чл.195, ал.1, т.4
от НК. Ето защо подсъдимият бе оправдан по обвинението по чл.195, ал.1, т.4, 5
и 7 от НК.
За
да определи наказанието, което се следва на подсъдимия, съдът съобрази степента
на обществената опасност на деянието и на дееца. Извършеното деяние не
представлява тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК и не се отличава
с висока степен на обществена опасност. Подсъдимият е осъждан – с определение,
одобряващо споразумение по НОХД №262/2012 г., влязло в сила на 16.10.2012 г. му
е наложено наказание от четири месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е
отложено условно с изпитателен срок от три години. Без съмнение обремененото
съдебно минало на подсъдимия го характеризира като личност с висока степен на
обществена опасност и представлява отегчаващо отговорността му обстоятелство,
още повече, че деянието му по настоящата присъда е извършено в изпитателния
срок на предходното му осъждане. Съдът констатира, че по отношение на
подсъдимия са налице и смекчаващи вината му обстоятелства – същият е
безработен, в затруднено материално положение, което е и основния мотив да
извърши настоящото престъпление. Също така той е родител на две малолетни деца,
за които се грижи, а съжителката му – свидетелката А.А.П. също не реализира
доходи. Отчитайки всички тези обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия
наказание на основание чл.194, ал.3 във вр. с ал.1,
във вр. с чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от НК, а именно ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки: 1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ
АДРЕС – с. П., обл.
Ш., ул. “***” №*** за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА, с периодичност на явяване и
подписване пред пробационен служител ДВА ПЪТИ
СЕДМИЧНО; 2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от 1
/ЕДНА/ ГОДИНА и БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО ОТ 200
/ДВЕСТА/ ЧАСА за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА.
Подсъдимият
бе осъден и да заплати направените по делото разноски в размер на 55,91 лв., от
които по сметка на НпРС в размер на 15,91 лв. /петнадесет лева и деветдесет и една стотинки/ и 40,00 лв.
/четиридесет лева/ по сметка на ОД на МВР гр. Ш..
В
този смисъл съдът постанови присъдата си.
10.02.2015 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: