Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.С., 27.03.2013 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, І-14 състав, в публично съдебно заседание на
четвърти март през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
при секретаря С.А.,
като разгледа докладваното от съдия Мазгалов гражданско дело №16180 по описа за
2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2,
предл.1 от ЗОДОВ.
В исковата си молба
ищецът В.К.И. излага, че през 2007г.
срещу нея бил внесен в СРС обвинителен акт и образувано наказателно от общ
характер дело №8662/2007г. за извършено престъпление по чл.209, ал.1, пр.1
вр.чл.26, ал.1 от НК за това, че при условията на продължавано престъпление за
периода от 25.03.2005г. до 29.04.2005г. в гр.С., ул.”Т.”№*, с цел да
набави за себе си имотна облага е възбудила заблуждение у А. И., че ще и
съдейства да започне работа в Израел и с това и причинила имотна вреда в размер
на 799,48 лева. С присъда от 30.10.2007г. на СРС, 13 състав, потвърдена с
окончателно решение от 23.07.2008г. на СГС, била призната за невиновна и
оправдана по повдигнатото и обвинение. Воденото срещу нея наказателно
производство в продължение на 4 години уронило доброто и име в обществото,
причинило и нервен срив и депресия, които довели до тежко психическо
разстройство. През периода на производството ищцата твърди, че загубила
положението и уважението сред обществото и приятелите си, които започнали да я
отбягват, а това накърнило достойнството и авторитета и. Наложило се да
прекрати бизнеса си, затворила се в себе си и престанала да контактува с хора,
не била в състояние да се концентрира. При опити отново да започне работа
изпитвала срам от клиентите, мислела си, че те знаят за делото. Вследствие на
незаконно повдигнатото и поддържано обвинение синът на ищцата също получил от
притеснение усложнения в заболяването си (параноидна шизофрения), наложили се
хоспитализация и медикаментозно лечение. Това допълнително притеснило ищцата. Моли ответникът да бъде осъден да и заплати
обезщетение в размер на сумата от 25500 лв. за понесените от нея неимуществени вреди от незаконното обвинение, ведно със законната лихва от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното
плащане, както и всички направени по делото разноски.
Ответникът ПРБ е депозирал в срока по
чл.131 от
ГПК писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и
размер. Излага съображения, че твърденията на ищеца са недоказани относно причинените вреди и техния размер,
както и причинно- следствената им връзка с воденото наказателно производство. Навежда
доводи за приложение разпоредбата на чл.5 от ЗОДОВ, тъй като е било налице
неправомерно поведение от страна на ищцата- осъществяване на дейност без
лиценз, като това е дало повод за наказателното преследване. Оспорва
претенцията за лихва за периода от преди три години от подаване на исковата
молба, като погасена по давност. Претендира отхвърляне на иска или присъждане
на обезщетение в по-нисък размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съгласно разпоредбите на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С находящото се по приложеното досъдебно
производство №5576/2006г. постановление от 05.09.2006г. на дознател при СДП, на ищцата е повдигнато
обвинение за това, че на 25.03.2005г. в гр.С. с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудила заблуждение у А. И., че ще и съдейства да започне работа в И. и с това и причинила имотна вреда в размер на 875 лева-
престъпление по чл.209, ал.1, пр.1 от НК. Определена и е мярка за неотклонение
„подписка”. С постановление от 24.01.2007г. обвинението е прецизирано по отношение
размера на вредата- 799,48 лева.
С присъда от 30.10.2007г.
на СРС, НК, 13 състав по нохд№8662/2007г., влязла
в сила на 23.07.2008г. ищцата е призната за невиновна и оправдана по повдигнатото и
обвинение за извършено престъпление по чл.209, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК.
От
представената по делото справка от СГП се установява, че срещу ищцата са
образувани още 7 наказателни производства с идентични обвинения.
От приложеното
по делото свидетелство за съдимост се установява, че ищцата е осъждана- с
присъда от 25.02.1994г., влязло в сила на 09.11.1994г. за престъпление по
чл.261, ал.1 от НК (деянието е извършено от м.октомври 1984г. до м.март 1985г.)
и с присъда от 02.12.2010г. в сила от 02.08.2011г. за престъпление по чл.210,
ал.3, пр.1, вр.чл.209, ал.1 от НК.
От показанията
на разпитания по делото свидетел И. Георгиев се установява, че познава ищцата
от 2000г по повод обслужване на фирмата й. Знае за образуваното срещу нея наказателно
производство във връзка с дейността й като трудова борса. Един- два пъти месечно
се виждали. Воденето на наказателно производство срещу ищцата и се отразило доста
негативно както лично, така и на бизнеса й. бързо се разчуло за повдигнатите и
обвинения и клиентите започнали да си искат обратно парите. Ищцата не успяла да
запази бизнеса си и той се разрушил за по- малко от година. Ищцата изпаднала в
тежка психическа криза, опитала друг вид дейност, но не успяла.
Почти всеки ден се обаждала на свидетеля през този период, била
разстроена и разтревожена как ще се покаже пред обществото и как ще си гледа
детето. Сринала се емоционално и психически, не възстановила дейността си като
ЕТ. Здравословното състояние на детето и се влошило. Ищцата сама се грижела за
сина си, дъщеря и през този период живеела в Израел. Синът на ищцата бил ученик
и доста тежко преживял обвиненията срещу майка си. Свидетелят контактувал често
и с детето, което се случвало да плаче. Впоследствие през 2009- 2010г. детето
отключило параноидна шизофрения. През
същия период имало и други висящи досъдебни производства срещу ищцата за
измама, всички във връзка с дейността й като посредник. Детето знаело и за
другите дела. Първоизточникът бил репортаж на „Господари на ефира”, когато излезли
с твърдението, че ищцата е измамница.
От заключението
на изслушаната СПЕ се установява, че синът на ищцата Камен Каменов страда от
параноидна шизофрения. Заболяванията от този тип са биологично обусловени, с
неизяснена етиология, предполагат се генетични, имунологични, вътреутробни
причини за възникването им. Болестта при Каменов е започнала постепенно през
2010г. след претърпяна хирургична интервенция. Възможно е психически
натоварвания и напрежение да са имали съобуславяща роля като ускоряващи фактори
за изявата на болестта.
Предвид така установената от събраните доказателства фактическа
обстановка, приета от съда за безспорна, се налагат следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.2, ал.1, т.2, предл.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, П. и съда
от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след
като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Следователно
за да бъде ангажирана отговорността на държавата следва да се установи
безспорно и с установените от закона доказателствени средства, че
правоохранителен орган в кръга на изброените е повдигнал обвинение на ищеца за
извършено престъпление, както и че това обвинение е незаконно- лицето е
оправдано с влязла в сила присъда или наказателното производство е прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Правото
на лицето да претендира обезщетение по реда на ЗОДОВ
възниква по силата на самата оправдателна присъда, стига лицето да е
претърпяло вреди от незаконното обвинение и видът и размера на тези вреди да се
установи с позволените от закона доказателствени средства. Държавата
отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането,
съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ.
В случая ищцата е привлечена като обвиняем по посоченото в исковата молба дознание и
впоследствие е предадена на съд по повдигнато и обвинение в извършване на
престъпление по чл.209, ал.1, вр.чл.26,
ал.1 от НК. Предвид обстоятелството, че по така повдигнатото и
поддържано обвинение е постановена влязла в сила на 23.07.2008г. оправдателна
присъда на СРС, действията по привличане като обвиняем, предаване на
съд и поддържане на обвинението се явяват незаконни.
Безспорно
е по човешка презумпция, а се установява и от събраните по делото гласни
доказателства, че от наказателното производство ищцата е
претърпяла вреди със соченото в исковата молба изражение- стрес и
изживени отрицателни емоции, уронване на доброто име в обществото, сред колегите,
бизнес- партньорите и клиентите й. Нормално и логично е също така
наказателното преследване да се отрази негативно на психиката
и личния живот на ищцата.
Настоящият
състав намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.5 от ЗОДОВ, както твърди ответникът. Обстоятелството, че ищцата е извършвала
законово регламентирана дейност без надлежно разрешение (лиценз) представлява
административно нарушение и на ищцата може да бъде наложено административно
наказание по съответния законов ред. Липсва обаче връзка между претърпените от
ищцата вреди вследствие на незаконно повдигнатото и обвинение от една страна, и
този аспект на извършваната от нея дейност- от друга.
По
размера на неимуществените вреди:
Съгласно чл.4 от
ЗОДОВ държавата дължи обезщетение
за всички вреди, които са пряка
и непосредствена последица
от увреждането. Следва да се
отбележи, че самото привличане на
едно лице в качеството на обвиняем създава значителен психичен
дискомфорт у него, а възможността да бъде съдено за несъставляващо престъпление
деяние го поставя в състояние на стрес и то за целия период от повдигане на
обвинението до влизане в сила на оправдателната присъда. Наказателното
производство спрямо ищцата е продължило по-малко от две години (а не „повече от
4 години”, както твърди ищцата), който период според настоящия състав не
надхвърля понятието „разумен срок”.
От
показанията на разпитания по делото свидетел се установи, че ищцата е изживяла
стрес, отрицателни емоции и страх от несправедливо осъждане. Нарушени са били
професионалната и репутация, както и личното и достойнство. Станала е затворена,
ограничила е социалните си и бизнес контакти. Преустановила е дейността си като
едноличен търговец. Несъмнено е претърпяла и допълнителен стрес вследствие влошаване
здравословното състояние на сина си, за което според вещото лице по изслушаната
СПЕ психическите натоварвания и напрежение може да са имали съобуславяща роля
като ускоряващи фактори за изява на болестта.
Тук следва обаче да се направи разграничение между вредите, претърпени
от ищцата и вредите, претърпени от трети лица (сина на ищцата)- последните са
извън предмета на настоящото дело.
От
друга страна следва да се отчете фактът, че по отношение на ищцата е била
приложена най- леката мярка за неотклонение и наказателното производство е
приключило в разумен срок. Не може да не
бъдат взети под внимание и предишните осъждания на ищцата, едно от което за
идентично деяние. Представената от ответника справка за налични висящи
производства срещу ищцата е без значение, доколкото по тези производства не са
налице влезли в сила съдебни актове.
Предвид
всички тези обстоятелства, преценени съобразно
принципа на справедливост закрепен в разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД, приложима в случая съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ, както и
съобразявайки се с насоките за определяне размера на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди в Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на
ВС, настоящият състав на съда счита, че
за обезщетяване на претърпените
от ищцата неимуществени
вреди, изразяващи се в уронване на доброто и име в обществото, нервен
срив, депресия, загуба на уважение сред обществото и приятелите, накърняване на
достойнството и авторитета и, е необходима и достатъчна сумата от 5 000 лева. По
така изложените съображения до размера на сумата от 5 000 лева предявеният иск за
обезщетяване на неимуществени вреди се явява основателен и
доказан и като такъв
следва да бъде
уважен, а за разликата
до пълния предявен
размер от 25500 лева следва да се
отхвърли като неоснователен
и недоказан.
Правото
на ищеца да претендира обезщетение възниква от момента на влизане в сила на
оправдателната присъда и от тази дата ответникът изпада в забава. Вземането за
лихви обаче се погасява с изтичането на тригодишна давност, а ответникът е
направил изрично възражение в този смисъл. Поради това ищцата има право на законната
лихва върху определеното обезщетение за периода от 28.11.2008г. (три години
преди датата на завеждане на исковата молба) до окончателното изплащане.
По разноските:
Ищцата
е освободена от държавна такса, не е направила разноски по производството и
няма данни да е заплащала адвокатско възнаграждение (по делото е представено
само пълномощно на адвокат, без договор за правна помощ), поради което разноски
не следва да и се присъждат. Ищцата не е представила и списък на разноските по
чл.80 от ГПК, поради което няма право да иска изменение на решението в тази му
част. На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС сумата от 160 лева- държавна такса и разноски за
възнаграждение на вещо лице.
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П. НА Р.Б., с адрес: гр.С., бул. “В.” №* да
заплати на В.К.И. с ЕГН:**********, със съдебен
адрес:***, офис 9 чрез адв.П.П. от АК- П., на основание
чл.2, ал.1, т.2, предл.1 от ЗОДОВ, сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева)- обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от незаконното привличане като обвиняем,
предаване на съд и поддържане на обвинение по дознание №5576/2005г. по описа на
СДП за извършено престъпление по чл.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, по което
обвинение ищцата е била призната за невиновна и оправдана с влязла в сила на
23.07.2008г. присъда от 30.10.2007г. на СРС, НК, 13 състав по нохд№8662/2007г.,
заедно
със законната лихва
върху тази сума от 28.11.2008г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за
сумата над 5000 лева до пълния предявен
размер от 25500 лева и исканията
за присъждане на законна лихва за
периода от 23.07.2008г. до 28.11.2008г. и за разноски по делото, като неоснователни.
ОСЪЖДА П. НА Р.Б., с адрес: гр.С., бул. “В.” №* да
заплати на Софийски градски съд на основание
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ сумата от 160 лева-
държавна такса и разноски по производството.
Решението подлежи
на въззивно обжалване
пред САС в
двуседмичен срок от връчването му страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: