№ 1316
гр. Пловдив, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20225330203269 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4565768, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Д. Г. В. е наложена глоба в размер на 400 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се сочат конкретни пороци на ЕФ и се
моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от
приложената по делото разписка, процесният ЕФ е връчен на дата
13.05.2022г., жалбата е входирана на 23.05.2022г., тоест при спазване на
императивния преклузивен срок за това.
1
ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ИЗМЕНЯНЕ НА ЕФ.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговото изменяне по
следните съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 05.01.2021 г. в 10:43 часа ,
на Републикански път I-8, км.213+230 в посока от изток към запад, при
въведено ограничение с пътен знак В 26 на максималната разрешена
скорост за движение по пътя от 60 км/ч, МПС с рег. № *******, при
отчетен толеранс от минус 3 % в полза на водача, се движело с установена
наказуема скорост 107 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 47 км/ч.
Наказан субект- Д. Г. В., като законен представител на фирма ДИВЕ 09
ЕООД.
Съдът намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка се
опровергава частично от събраните по делото доказателства.
На първо място по делото се установява по несъмнен начин, че на
процесните дата и час, на сочения в ЕФ пътен участък, МПС с рег.№
******* се е движело със засечена скорост 111 км/час и наказуема скорост
107 км/час. В тази връзка съдът съобразява приложеното по
административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16,
ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено
средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
Само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че в случая
нарушението е заснето с техническо средство ARH CAM S1, като е ноторно
известно, че тази камера работи с лазерен радар, с вградено и
автоматично разпознаване на номера на МПС. От изложеното се прави
извод, че за разлика от техническите средства тип TFR-1M, при които все пак
е налице човешки фактор при разпознаване на номера на МПС, при
процесното АТСС процесът е изцяло автоматизиран и са изключени
всякакви съмнения относно достоверността на разпознаването. Освен
това е налице и пълно съвпадение между посочения в ЕФ автомобил и
2
този който се забелязва на статичното изображение.
Не на последно място движението именно на МПС с рег.№ ******* с
вписаната в статичното изображение скорост -111 км/час не се и оспорва от
жалбоподателя.
Правилно е съобразено, че именно жалбоподателят е легитимиран
субект да понесе отговорност за извършеното нарушение на скоростта.
В тази връзка съдът отчита приложената по делото справка за
регистрация на МПС, от която е видно, че регистриран собственик на
процесното МПС е именно ДИВЕ 09 ЕООД.
Същевременно трайната съдебна практика приема, че в чл. 189, ал.4
ЗДвП е въведена презумптивна отговорност за собственика на МПС, който
в общия случай следва да понесе отговорност за извършеното с
притежаваното от него МПС нарушение на режима на скоростта. В този
смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС статично изображение или от
видеоклипа да се установява действителния водач.
По силата на изричната норма на чл. 188, ал.2 ЗДвП презумптивната
отговорност на собственика, когато МПС е собственост на ЮЛ, се прилага
и за управителя на ЮЛ.
Така Решение № 2173 от 30.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2036 / 2019 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 57 от 12.01.2022
г. по к. адм. н. д. № 2871 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 290/21.02.2022 год. на Административен съд-Пловдив,
ХХVI състав по к.н.а.х дело № 3317/2021 год., Решение № 2072 от 04.11.2021
г. по к. адм. н. д. № 2113 / 2021 г. на XXIII състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 198 от 31.01.2018 г. по к. адм. н. д. № 3373 / 2017 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив
Собственикът, когато е ФЛ или управителят на ЮЛ може да снеме
отговорността от себе като с нарочна декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП
посочи кое е действителното лице, което е управлявало МПС, с прилагане
на неговото СУМПС. В този случай издадения на собственика електронен
фиш се анулира, като се издава нов на посоченото лице.
От извършена служебна справка в ТР се установява, че вписан
управител и представител на ЮЛ, собственик на МПС е именно
жалбоподателят.
3
Съгласно чл. 23, ал.6 от ЗТРРЮЛНС ако е посочен идентификационен
код (ЕИК), съдът и другите държавни органи нямат право да изискват
доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и
представянето на актове, обявени в търговския регистър. Поради изложеното
за доказване на обстоятелството, че именно жалбоподателят е управител на
ЮЛ, собственик на МПС е достатъчно само извършване на служебна справка
в ТР, но не и прилагане на хартиени документи.
Така Решение № 2172/15.11.2021 год. на Административен съд –
Пловдив, ХХIV касационен състав,КАНД № 1748 /2021 г.,Решение № 1643 от
03.08.2021 г. по к. адм. н. д. № 1487 / 2021 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив.
Поради изложеното следва да се приеме, че именно жалбоподателят е
лицето, което носи презумптивна отговорност за нарушението извършено с
МПС, собственост на управляваното от него дружество. Доколкото същият
не се е възползвал от предвидения в чл. 189, ал.5 ЗДВП ред, той не може да
оспорва авторството на деянието.
Така Решение № 2319 от 25.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 1973 / 2021 г. на
XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1992 от
27.10.2021г. на Административен съд – гр. Пловдив, ХХІV касационен
състав, к.а.н.д. № 1727 по описа на съда за 2021 г., Решение №
1986/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав
по а.н.д. № 1750 по описа на съда за 2021 година ,Решение №
1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година , Решение № 1469/13 юли
2021 год. ХІХ състав на Административен съд Пловдив, к.а.н.дело № 1414 по
описа за 2021 год., Решение № 1205 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 721 /
2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2357
от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2694 / 2019 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив.
Освен всичко друго пасивната легитимация не е и спорна по
делото.
Противно на възраженията на жалбоподателя правилно е приложена
и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като при определяне на
4
установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от -3 %. В този
смисъл следва да се съобрази, че съгласно представения по делото протокол
за първоначална проверка допустимата грешка при отчитане на измерена
скорост при пътни условия при скорост над 100 км/час е +/- 3 %. Именно
този толеранс е отбелязан като приложен в ЕФ.
Законосъобразни са и математическите изчисления при приспадане на
толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 111
км/час. 3% от тази величина се равняват на 3,33 км/час. След приспадане на
толеранса се получава 107, 67 км/час.
При преглед на предвидените санкции в чл. 182, ал.1 ЗДвП е видно, че
законът борави с цели числа на наказуемата скорост. В противен случай
ненаказани биха останали стойности на скоростта между 10 км/час и 11
км/час, 40 км/час и 41 км/час и други. В същия смисъл е и разпоредбата на
чл. 747, ал.3 от Закона за измерванията.
Поради изложеното получената скорост от 107,67 км/час следва да се
закръгли към цяло число, като изцяло законосъобразно и при спазване в
максимална степен правото на защита на наказаното лице, закръглянето
е извършено по най-благоприятния за него начин, а именно към по-
ниското цяло число- 107 км/час, като именно тази скорост е отбелязана
като наказуема в ЕФ.
Не кореспондира на действителността, обаче твърдението в ЕФ, че
наказаният субект е допуснал наказуемо превишение от 47 км/час.
Видно от приетото като доказателство по делото писмо от ОПУ-
Пловдив към АПИ за посоченият пътен участък към датата на
заснемането не са въведени никакви забрани или ограничения с пътен
знак, като същият участък не попада в обхвата на действие на пътен знак
В26.
Посоченият извод, че процесният пътен участък, към датата на
заснемането не е попадал в обхвата на действие на пътен знак В26,
въвеждащ ограничение 60 км/час не се оборва от посоченото в Протокола по
чл. 10 от Наредбата, че има поставен пътен знак В26.
Това е така, доколкото от писмото от ОПУ-Пловдив се установи, че
знак В26 в релевантната посока на движение от изток към запад
действително има поставен, но той се намира по-рано, а именно на
5
километър 213+870. Същият обаче по силата на чл. 61, ал.3 от Наредба № 18
от 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци и чл. 50 ППЗДвП
разпростира обхвата си на действие до следващото кръстовище,
находящо се на км. 213+550. Така и:
- чл. 61, ал.3 от Наредба № 18 от 23.07.2001г. за сигнализация на
пътищата с пътни знаци, според която „ Въведена забрана с пътни знаци В20,
В24, В25, В26, В27, В28 и В30 е в сила до следващото кръстовище;
-чл. 50 ППЗДВП, според която „ Забраните, въведени с пътни знаци
В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до
знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела
Т2;
При положение, че контролираната посока е от изток към запад (от
Пловдив към Пазарджик), а от писмото на ОПУ-Пловдив е видно, че
километража нараства в посока към Пловдив, то се налага извод, че км
213+230, на който е констатирано нарушението попада извън обхвата на
действие на пътен знак В26, доколкото се намира след кръстовището,
находящо се на км. 213+550.
Тоест в процесния случай е правилен фактическия извод на
наказващия орган, че преди процесния участък е имало поставен знак В26, но
е неверен правния извод, че процесния участък на км. 213+230 е попадал
в обхвата на действие на този знак.
Горните изводи съответстват изцяло и на представената от ОПУ-
Пловдив схема на организация на движението.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че абсолютно същото е
важимо и за обратната посока на движение, доколкото в посока от запад на
изток пътен знак В26 е поставен чак на км. 213+340, като процесния участък
213+230 се пада преди ограничението, което означава, че ограничение на
скоростта не е в сила за този километър.
Оказва се така, че процесният пътен участък не е попадал в обхвата
на действие на пътен знак В26 (макар чисто формално такъв да има
поставен) в нито една от посоките на движение, като за този пътен
участък е важало общото ограничение на скоростта от 90 км/час.
6
Предвид тази констатация и с оглед установената наказуема скорост,
която е 107 км/час, то наказуемото превишение се явява 17 км/час , за
което съгласно чл. 182, ал.2, т.2 ЗДвП приложимата санкция е 50 лева.
При извод, че е нарушено общото ограничение на скоростта 90 км
час извън населено място, а не такова въведено с пътен знак В26,
коректната нарушена материално правна норма се явява чл. 21, ал.1
ЗДвП, а не чл. 21, ал.2 ЗДвП, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
Съгласно трайната съдебна практика в случаи като процесния, когато се
установи, че:
-няма валидно въведено специално ограничение на скоростта с пътен
знак В26,
-поради което е важимо общото ограничение на скоростта- 90 км/час
извън населено място,
-като действителната величина на наказуемото превишение е по-
ниска от вменената с ЕФ
се касае за типичен случай на закон за по-леко наказуемо нарушение ,
без съществено изменение на обстоятелствената част ( доколкото
установената промяна във фактите е изцяло благоприятна за дееца), поради
което Районният съд следва да изпълни правомощията си по ТР № 8 от
16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 като преквалифицира
нарушението и намали размера на наложената глоба от 400 лева на 50
лева.
Така Решение № 509/ 21 март 2022 година на Административен съд-
Пловдив, ХІХ състав,к. а. н. дело № 228/2022 год., Решение № 508/ 21 март
2022 година на Административен съд-Пловдив, ХІХ състав, к. а. н. дело №
239/2022.
В тази връзка следва да се съобрази и трайната практика на ВКС, че не
представлява съществено изменение на обстоятелствената част,
респективно не налага изменение на обвинението ( каквото е недопустимо в
процеса по ЗАНН) установяването на различни фактически положения,
които обаче са изцяло в полза и по-благоприятни за наказания субект.
Така Решение № 122/28.05.2018 година, Второ наказателно отделение,
К.Н.Д.412/18 г. на ВКС, Решение №200/21.12.2020 по дело №895/2020 на
ВКС, Решение № 287 от 30.06.2014 г. по нак. д. № 796/2014 г. на Върховен
7
касационен съд, Решение № 304/12.04.2018 г., второ наказателно отделение,
наказателно дело № 1066/2017 г. по описа на ВКС., Решение № 288/ 09 юли
2012 година касационно по н.д. № 904 по описа за 2012 година на ВКС,
Решение № 13 от 26.07.2013 г. по нак. д. № 2137/2012 г. на Върховен
касационен съд, Решение №88/15.09.2020 по дело №301/2020 на ВКС.
В този смисъл и практиката на Административен съд Пловдив- Решение
№538/29.3.2022г. на Административен съд Пловдив по КАНД 294/2022,
Решение № 930 от 10.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2021 г. на XXIV състав
на Административен съд – Пловдив.
За пълнота на изложението следва да се отбележи и че е неоснователно
възражението на жалбоподателя за неправилно посочване в ЕФ на мястото
на извършване на нарушението.
В ЕФ то е достатъчно ясно и прецизно индивидуализирано,
включително и с конкретизация до метър, а именно път I-8, км.213+230.
Съгласно трайната съдебна практика административният адрес, посочен в
ЕФ, обозначава точното място на разполагане на камерата, с която е
заснето нарушението, който е напълно достатъчен за индивидуализация на
мястото на извършване на нарушението, доколкото точното място на
заснемане на МПС се индивидуализира чрез изображението на
представеното по делото статично изображение и посочените в него
географски координати.
Така Решение № 1995 от 27.10.2021г.на Административен съд –
Пловдив, ХХІ касационен състав, к.а.н.д. № 1530 по описа на съда за 2021 г.,
Решение № 2041 от 29.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1728 / 2021 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1411 от 30.07.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1164 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив.
По изложените съображения ЕФ следва да се измени, като нарушението
се преквалифицира и глобата се намали от 400 на 50 лева.
ПО РАЗНОСКИТЕ.
При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 143 АПК,
вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 78 ГПК право на разноски имат и двете страни
8
съразмерно с уважената част от претенцията им.
Ако ЕФ бе изцяло потвърден, предвид:
- фактическата и правна сложност на делото, която не е висока и
-начина на участие на въззиваемата страна само с писмено становище
съгласно чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП в редакцията
към датата на извършване на нарушението на въззиваемата страна би се
дължало юрисконсултско възнаграждение в минимален размер-80 лева.
Пропорционално на потвърдената част от ЕФ следва да й се присъдят
1/8 от този размер или 10 лева;
Жалбоподателят е доказал заплащането на 300 лева адвокатски хонорар,
доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна
защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.
По съразмерност следва да му се присъдят 7/8 от тази сума или 263
лева.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 4565768, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Д. Г. В. е наложена глоба в размер на 400 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП, като:
-ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното деяние от нарушение по чл. 21,
ал.2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП в нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП;
-ИЗМЕНЯ основанието за наложената санкция от чл. 182, ал.2, т.5
ЗДвП в чл. 182, ал.2, т.2 ЗДвП;
-НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 400 на 50 лева.
-ПОТВЪРЖДАВА електронния фиш в останалата част.
ОСЪЖДА Д. Г. В., ЕГН ********** да заплати в полза на ОДМВР-
Пловдив сумата 10 лева, представляваща съдебни разноски пред Районен съд-
Пловдив.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на Д. Г. В., ЕГН **********
сумата 263 лева, представляваща разноски пред Районен съд.
9
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10