РЕШЕНИЕ
№ 2825
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110117184 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на П. Ф. Ф., ЕГН:**********, с
адрес: АДРЕС срещу Ц. К. К., ЕГН: **********, с адрес:АДРЕС, с която се иска съдът да
-признае за установено, че П. Ф. Ф., е собственик на следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 1111111 , с адрес: гр. София, с. Д, Столична
община, район „Н И”, местност „Б”, с площ от 3065 (три хиляди и шестдесет и пет) кв.
м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид
нива, при съседи: поземлен имот с идентификатор 11111.11111101.12, поземлен имот с
идентификатор 111111, поземлен имот с идентификатор 11111.11111101.10,поземлен имот с
идентификатор 11111.4788.70, който имот е идентичен с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 061011, с
начин на трайно ползване: посевна площ, пета категория, с площ от 3.065 (три декара и
шестдесет и пет) кв.м., находящ се в землището на с. Д, ЕКАТТЕ 11111, гр. София,
Столична община - район „И”, местността „Б“ при граници и съседи: имот № 061010-
посевна площ на наследници на КВХ в, имот № 000117-полски път на община Столична-
полски, имот № 061012-посевна площ на наследници на ВСЛ, имот № 000090-прокар на
община Столична-полски и
-осъди Ц. К. К. да предаде на П. Ф. Ф. владението на имота.
Ищецът се легитимира като собственик на имота с Нотариален акт за покупко-
продажба № 111111, том VI, рег. № 1111, дело № 111на Нотариус с рег. №1111на НК,
вписан в Службата по вписвания като акт № 1111, том 111, дв.вх.рег. № 111/ 26.11.2012г. По
силата на този нотариален акт ищецът твърди, че закупил имота от на 26.11.2012г. отВАК
ЕГН **********. Той пък от своя страна се е легитимирал пред нотариуса като собственик
1
с Констативен нотариален акт № 11, том 111, рег. № 11, дело № 111на Нотариус с рег. №
1111на НК, вписан в Службата по вписвания като акт №111, том 111, дв.вх.рег. № 1111/
26.11.2012г. Твърди се, че констативният нотариален акт е съставен въз основа на
представените документи за собственост: Решение № 3019 от 10.11.1998г. на Поземлена
комисия към Столична община- район НИ, влязло в законна сила на 24.11.1998г., с което е
възстановено правото на собственост на продавания недвижим имот на наследниците на
АКПУдостоверение за наследници на АКП, роден на 03.10.1907г, починал на 03.04.1971 г.,
оставил за единствен наследник сина си ВАК.
Ищецът твърди, че в Имотния регистър по партидата на поземлен имот с
идентификатор с идентификатор 11111.11111101.1 е налице вписване, съгласно което синът
на ВАК - АВК е продал имота на купувача Ц. К. К., ЕГН-********** на 31.10.2014г. с
Нотариален акт №11111, том III, рег. №111111, дело № 1111/2014г. на Нотариус ИИ с рег.
№384 на НК, вписан в Службата по вписвания като акт №12, том 134, вх.рег. №11/
31.10.2014г., Сочи се, че видно от този нотариален акт продавачът АВК се е легитимирал
като собственик със следните документи: Решение № 3019 от 10.11.1998г. на Поземлена
комисия към Столична община- район НИ влязло в законна сила на 24.11.1998г.,
Удостоверение за наследници на ВАК, починал на 20.10.2014г.
Твърди се, че ответникът владее имота без основание.
Представени са писмени доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който искът се оспорва като
неоснователен.
Твърди се, че ищецът не е собственик на имота доколкото договорът за покупко-
продажба, оформен с нотариален акт № 111111, том 6, дело № 1111/2012 година на
Нотариус рег. № 1111 на НК, не е породил действие, тъй като подписът, направен от името
на продавача, не е положен от ВАК.
Твърди се и, че решението на ПК „НИ” № 3019/ 10.11.1998 година е нищожно поради
липса на подписи на лицата, посочени като членове на ПК, която го е издала. Сочи се, че
има две решения на ПК „НИ“ от една и съща дата под един и същи № 3019, които са с
различно съдържание и са издадени от различни състави на ПК- два административни акта
от една и съща дата, постановени от различни състави на поземлената комисия и касаещи
един и същи имот, индивидуализиран с различни граници. Поддържа се, че решение №
3019/10.11.1998 година на ПК „НИ“ не е породило никакви правни последици и поради това
в патримониума на ВАК не е възникнало твърдяното материално право на собственост
върху процесния имот, поради което същият не е могъл да прехвърли такова право на ищеца
П. Ф. Ф. и той не е станал собственик на процесния имот. Твърди се, че към решенията на
ПК не е била издадена скица с отразяване на местоположението и границите на процесния
имот, каквото е изискването на ЗСПЗЗ, поради което не е завършен фактическият състав на
2
възстановяването.
Прави се възражение, че ответникът владее процесният имот, считано от 31.10.2014
година, когато е купил същия от АВК-наследник на ВАК, отдавал го е под аренда, а
доколкото не е знаел, че купува имота от несобственик е добросъвестен владелец, владял е
имота явно и необезпокоявано и го е придобил с изтичане на петгодишна давност.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
С Решение № 3019 от 10.11.1998 г. на Поземлена комисия Район НИ, е възстановено
правото на собственост на наследниците на АКП в съществуващи (възстановими) стари
реални граници на имот: Посевна площ от 3.065 дка, пета категория, местност Бреста, имот
№ 061011 по картата на землището, при граници (съседи):№ 061010, Посевна площ на насл.
на КВ Х, № 000117 Полски път на Община Столична-Полски, № 061012 Посевна площ на
насл. на Васил Стефанов Лазаров и № 000090 Прокар на Община Столична-Полски.
Приложено по делото е писмо с изх. №ПО-15-10956-1/07.07.2022 г., на ОС по
земеделие – Северна, в което се сочи, че в архивна преписка с вх. №040111/19.12.1991 г. от
ВАК за възстановяване на право на собственост на наследници на АКП, не е налично
решение №3019/10.11.1998 г. на ПК „НИ“ с подписи на членовете на комисията.
Видно от представеното удостоверение за наследници АКП е починал на 03.04.1971 г.
и е оставил за наследник СИП. Същата е починала през 1978 г. и е оставила за наследник
ВАК.
На 26.11.2012 г. е съставен Констативен нотариален акт № 111, том VI, per. №1111111,
дело №985 на Нотариус с рег. № 1111 на НК, вписан в Службата по вписвания като акт
№129, том 125, дв.вх.рег. №53046/ 26.11.2012г., като на основание чл.587, ал.1 от ГПК, ВАК
е признат за собственик на основание ЗСПЗЗ и наследство На поземлен имот с
идентификатор 1111111.
С Нотариален акт за покупко-продажба № 111111, том VI, рег. № 1111, дело № 1111 на
Нотариус с рег. № 1111 на НК, вписан в Службата по вписвания като акт №130, том 125,
дв.вх.рег. № 53052/26.11.2012г. ВАК продава на П. Ф. Ф. следният свой собствен недвижим
имот, а именно: поземлен имот с идентификатор 1111111.
С Нотариален акт за покупко-продажба №11111, том III, рег. №111111, дело №1111 от
2014 г. на Нотариус ИИ, АВК продава на Ц. К. К. поземлен имот-посевна площ,
съставляващ имот с № 061011, нанесен в кадастъра като поземлен имот с идентификатор
1111111.
Представени по делото са договори за наем от 12.07.2015 г., 17.06.2016 г., 15.10.2017
г., 20.08.2018 г., 22.07.2019 г., 25.07.2020 г. и 12.07.2021 г., с които Ц. К. К. е предоставил
под наем на баща си КВ К. земеделска земя за обработване по масиви и парцели- имот
3
№11111101.11 с площ 3.065 дка за стопанските години от 2015/2016 г. до 2021/2022 г.
По делото е назначена, изслушана и приета съдебно-почеркова експертиза. Вещото
лице е направило следните изводи:
- Не може да се отговори на въпроса дали подписа, положен в мястото за
„ПРОДАВАЧ:“ на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 111111, том
VI, рег. № 1111, дело № 1111/26.11.2012 г. на нотариус РД рег. № 1111 от НК- обект на
експертизата, е или не е положен от ВАК;
-Ръкописно изписаните буквени и цифрови текстове и подписите, положен в мястото
за „НАЕМАТЕЛ“ на 7 бр. Договори за наем от 12.07.2015 г., 17.06.2016 г.; 15.10.2017 г.;
20.08.2018 г.; 22.07.2019 г.; 25.07.2020 г.; 12.07.2021 г. –обекти на експертизата, са
изпълнени от КВ К.;
-Подписите, положени в мястото за „НАЕМОДАТЕЛ“ на 4 бр. Договори за наем от
12.07.2015 г., 17.06.2016 г., 15.10.2017 г., 20.08.2018 г. - обекти на експертизата, са
изпълнени от Ц. К. К., а подписите, положени в мястото за „НАЕМОДАТЕЛ“ на Договори
за наем от 2.07.2019 г., 25.07.2020 г. и 12.076.2021 г.- обекти на експертизата, не са
положени от Ц. К. К.;
-В Договор за наем от 17.06.2016 г., в 7-ми и 8-ми знак на датата 17.06.16 -
първоначално изписаните цифри са били - 21 или 17.06.21 , т.е. цифрите 21 са поправени
на 16, в Договор за наем от 15.10.2017 г., в 10-ти знак на датата „15.10.2017 г. -
първоначално изписаната цифра е 6 или 15.10.2016 г, т.е. цифрата 6 е поправена на 7 и в
Договор за наем от 20.08.2018 г., в 10-ти знак на датата 20.08.2018 г.- първоначално
изписаната цифра е била 7 или 20.08.2017 г., т.е. цифрата 7 е поправена на 8.
В проведеното съдебно дирене са разпитани четирима свидетели.
Свидетелят АВК е посоченият продавач в Нотариален акт за покупко-продажба
№11111, том III, рег. №111111, дело №1111 от 2014 г. на Нотариус ИИ. Свидетелят сочи, че
познава ответника Ц. К. от деца, тъй като израснали в село Д. Той разказва, че през 2014 г.
след като баща му починал се върнал от Лондон ,където живеел в България, за да продаде
наследствените си имоти. Сочи, че продал на Ц. нива около 3дка., находяща се в
черешовите градини на с. Д. Свидетелят сочи, че за последно ходил до нивата когато бил
дете, за да копае царевица, като не е посещавал имота нито през 2014 г. нито след това и
няма наблюдения с каква реколта е бил засят.
Свидетелят МЛБ разказва, че познава П. Ф. от 2011-13 г., в качеството му на лекар,
който му е помагал. Твърди, че П. Ф. имал имот/ нива/ в с. Д -след последните къщи на 500-
600 метра от лявата страна на черния път. Сочи, че Ф. живее и работи в К от около 10
години, но много често си идва в България където пребивава на адрес на пряка на ул.
„Пиротска“, в град София преди ул. „Опълченска“. Свидетелят разказва, че Ф. имал два
коня, като от мястото в с. Д заедно със свидетеля са събирали сено и са го транспортирали
там, където били конете. Сочи, че в процесния имот не е имало засети култури, а само трева
като същият служил за пасище.
4
Свидетелят РНН познава П. Ф. като „Доктора“ от около 2000 г. Той живее в София, но
бил израснал в с. Д. Н сочи, че през 2006 г. той си закупил имот в с. Д и покрай него Ф.
научил за това село. Бай Васо /ВК/ имал кози, които пасели срещу имота на Н. Той имал
нива с люцерна, намираща се над махалата „Пешовица“, в противоположния край на селото
от къшата на свидетеля. К искал да продаде нивата, за да помогне с пари на сина си С, който
живеел в Англия. Така през 2011-2012 г. свидетелят свързал бай Васо и Доктора и
последният купил имота. Доктора имал коне в съденото село М, а люцерната в закупения
имот му трябвала за конете. Докторът живеел в К, но като се прибирал ходил да тори, да
коси и да събира бали с люцерна за конте. Това правил до 2019 г., а след 2020 г. когато
настъпила коронавирусната пандемия спрял да си идва. Свидетелят сочи, че нивата не е
била оградена, освен с дървени колчета по границата, които били поставени от геодезист,
когато Доктора закупил имота. Свидетелят не познава по име Ц. К. и К К.. Той сочи, че има
овощни градини, но те се намирали далече от имота- чак при М.
Свидетелят НВС е земеделски производител от с. Д. Той сочи, че познава КВ К. -баща
на Ц., като от К К. знае, че синът му закупил имот в селото в местност „Бреста“, на която
всички викали „Пешовица“. Свидетелят сочи, че имота е около 3-4 дка., като същият се е
работил както от К, така и от другите техни колеги-арендатори „по споразумение“ в
последните 10 години, освен за година-2, когато се е обработвал в реални граници. „По
споразумение“ означавало, че нивите се оедряват и десетина арендатори ги обработват по
блокове. Така се постигала по-лесна обработка. Обратното изисквало обработване в реални
граници. Свидетелят сочи, че тази година бил засят слънчоглед, а преди 4-5 г. лимец.
Люцерна може и да е имало но още по времето когато имотите били включени в ТКЗС.
Свидетелят сочи, че в посока балкана на 200-300 метра имало черешова градина, но те
намалели.
За проверка на достоверността, съответно евентуалното не/кредитиране на
свидетелските показания е допусната съдебно-техническа експертиза с поставени въпроси
след извършване на справки от сателитните снимки на АГКК и в Google Earth да отговори
на въпроса - процесния имот с какви култури е засяван за възможно най-дълъг период назад.
г. СТЕ е представила извадки от тези сателитни снимки последователно по години, само
когато са настъпвали известни промени по имота. От тези снимки се установява, че имота до
м. 8 2004 г. е бил пасище, след това е изоставен до м. 8.2012 г. Към м. 11. 2013 г. се
установява че, имота е нива и е засят. От този момент имота се засява и обработва като нива
съвместно със съседния имот до м. 12.2014 г., а след това се обработва заедно със останалите
имоти като един цял блок. Направен е анализ на цялото землище на с. Д и имоти с трайно
ползване „овощни черешови градини" не са установени. От анализа на сателитните снимки,
се установява, че има изоставени овощни градини - северно от селото, но както в КВС, така
и в КК се водят посевни площи. СТЕ е представила сателитна снимка с определено
разстояние от процесния имот до най близкия край на тези овощни градини което е около -
1200 м.
Представените по делото писмени доказателства, които съдът не обсъжда, не
5
установяват релевантни за решаване на повдигнатия правен спор обстоятелства.
Въз основа на установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС.
Ищецът следва, при условията на пълно и главно доказване, да докаже основанието, на
което почива правото му на собственост върху поземлен имот с идентификатор 1111111,
който се владее от ответника. Ответникът следва, при условията на насрещно и непълно
доказване, да опровергае ищцовите твърдения, респ. главно и пълно да докаже наличието на
основание да владее процесния поземлен имот с идентификатор 1111111. Във връзка с
възражението си за изтекла в негова полза придобивна давност, ответникът следва да
докаже, че той е упражнявал фактическата власт явно, необезпокоявано и непрекъснато за
твърдените периоди с намерението да свои имота. В тежест на ответника по възражението
по чл. 26, ал.2, изречение 1, предл. 2 ЗЗД е да установи обстоятелствата обуславящи липса
на съгласие на ВАК /неавтентичност на положения от нея подпис/ в нотариалния акт.
Ищецът се легитимира като собственик въз основа на нотариален акт за покупко-
продажба. Праводателят на ищеца- ВАК се е легитимирал като собственик въз основа на
издаден констативен нотариален актове за придобиване на имота по смисъла на чл. 587, ал. 1
ГПК- въз основа на Решение № 3019 от 10.11.1998 г. на Поземлена комисия Район НИ и по
наследство/ като наследник на АКП/
Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то
нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на
собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че
титулярят на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на
свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на
фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото
право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. /Тълкувателно
решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11 / 2012 г. на Върховен касационен съд,
ОСГК/. Когато и двете страни в правния спор притежават нотариални актове за собственост
върху имота /констативни или за правна сделка/, за разпределянето на доказателствената
тежест при оспорването важи общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК - всяка страна трябва да
докаже фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно
основание./ Решение № 397 от 10.04.2013 г. по гр. д. № 762/2010 г. на Върховен касационен
съд/.
Решението на поземлената комисия /ОСЗ/ за възстановяване правото на собственост в
стари реални граници има конститутивно действие, тъй като с него възниква правното
качество на обособеност на обекта на собствеността чрез индивидуализацията му, което
действие важи и за двата вида решения на общинските поземлени комисии за определяне на
реалните граници на земеделските земи - решенията по чл. 18ж, ал. 1 и по чл. 27, ал. 1
ППЗСПЗЗ. Действието на решението на комисията е еднакво независимо от различието в
способа за определяне на реалните граници - чрез възстановяване на старите граници или
6
определяне на нови граници с план за земеразделяне.
Производството по ЗСПЗЗ е административно и постановеното решение поражда
конститутивно действие само ако са били налице предпоставките по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ и е
издаден валиден административен акт за възстановяването на правото на собственост.
Действието на решението на органа по поземлената собственост е за в бъдеще и се
разпростира, както по отношение на обекта (земеделската земя), така и по отношение на
субекта (титулярите на правото на собственост).
При спор за собственост съдът е оправомощен да извършва косвен съдебен контрол
за материална законосъобразност на влязло в сила решение за възстановяване на
собствеността по ЗСПЗЗ на общинската служба по земеделие, от което една от страните по
иска за собственост черпи права, когато същото се противопоставя на страна по делото,
която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването
му и е въвела довод/възражение за незаконосъобразността му. /Решение № 49 от 25.06.2020
г. по гр. д. № 2427 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение/ Своевременно
по делото ответникът е поискал съдът да се произнесе по валидността на Решение № 3019 от
10.11.1998 г. на Поземлена комисия Район НИ.
Това възражение следва да бъде разгледано и преценявано от съда по реда на
косвения съдебен контрол, чиито предели съгласно задължителни указания, дадени с т.4 от
Тълкувателно решение № 6/2005г., 10.05.2006г., на ОСГК на ВКС обхващат не само
валидността, но и законосъобразността на административните актове с реституционен
ефект. Ответникът не е била страна в административното производство по възстановяване
на собствеността, поради което и постановеното в полза на ВАК решение му е
непротивопоставимо. Това е така, защото Ц. К. К. не е легитимирана страна в
реституционното производство, не разполага и с право на жалба срещу постановеното
позитивно решение, в която да релевира пороците му. Защита срещу такова решение може
да бъде проведена в гражданския процес, в който на такова трето за административното
производство лице се противопоставят права, придобити въз основа на административния
акт.
Доколкото в настоящия казус се претендира прогласяване на нищожност на решенията
на органа по земеделска реституция, районният съд следва обсъди дали са налице пороци,
водещи до нищожност. Съгласно установената съдебна практика за нищожен се прогласява
административен акт, който не отговаря на изискванията за валидност (постановен от
компетентен орган, в рамките на неговата компетентност, да е в предписаната от закона
форма, да е подписан и да е в съответствие с целта на закона). При отсъствие на основни
недостатъци, засягащи формата, съдържанието, компетентността на органа - издател,
заповедта не е засегната от такива съществени пороци, които да водят до нищожност.
Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 2, т. 6 ЗАП (отм.), действал към момента на
постановяване на атакуваното решение, административният акт задължително се подписва
от лицето, издало акта, а когато органът е колективен, актът се подписва от председателя и
секретаря на този орган, като в този смисъл е и сега действащата норма на чл. 59, ал. 2, т. 8
7
АПК. Изискването за наличие на положени подписи най-малко от председател и секретар е
задължителен реквизит на административния акт и е условие за неговата валидност, тъй
като липсата на подпис на издателя съставлява липса на волеизявление. В процесното
Решение № 3019 от 10.11.1998 г. на Поземлена комисия Район НИ липсват подписи на
секретаря и председателя на комисията и същото се явява нищожен административен акт,
който не е породил правните последици, а именно с него не е възстановено правото на
собственост на наследниците на АКП върху имот: Посевна площ от 3.065 дка, пета
категория, местност Бреста, имот № 061011 по картата на землището, при граници (съседи):
№ 061010, Посевна площ на насл. на КВ Х, № 000117 Полски път на Община Столична-
Полски, № 061012 Посевна площ на насл. на Васил Стефанов Лазаров и № 000090 Прокар
на Община Столична-Полски.
Съгласно чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ Общинската служба по земеделие постановява
решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на
урбанизираните територии, въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6, което
означава, че възстановяването на правото на собственост върху земеделски имоти в
границите на урбанизираните територии е предпоставено от предварителното издаване на
удостоверение по чл.13, ал.4 ППЗСПЗЗ, което следва да съдържа данните, посочени в ал.5
на посочената разпоредба, както и скица, издадени от техническата служба, без които не
може да бъде формирана воля на административния орган налице ли са или не
предпоставките за възстановяване на правото в стари реални граници. В случая,
удостоверение и скица не се установява да са издадени. Доколкото към решението не е
приложена скица, то в случай, че не е нищожно би било и материално незаконосъобразно.
Ето защо вещнопрехърлителното действие на продажбата на процесния имот от
наследника на АКП- ВАК на ищеца с Нотариален акт за покупко-продажба № 111111, том
VI, рег. № 1111, дело № 1111 на Нотариус с рег. №1111 на НК, вписан в Службата по
вписвания като акт № 130, том 125, дв.вх.рег. № 53052/ 26.11.2012г. не е настъпило,
доколкото същият е закупил имота от несобственик.
Ищецът не е въвел други основания от които произтича правото му на собственост/
напр. придобиване на имота по давност/, а в гражданския процес с оглед диспозитивното
начало и по смисъла на чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита
и съдействие се определят от страните.
С оглед липсата на първата предпоставка на чл. 108 от ЗС, а именно ищецът да е
собственик на поземлен имот с идентификатор 1111111, искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен, като е безпредметно да се обсъждат останалите елементи на
фактическия състав- кой владее имота и дали ответника има основание за упражняваното
владение, респективно дали съшият е придобил имота по давност.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съгласно
представения списък в размер на 1900 лева- 1500 лева- адвокатски хонорар и 400 лева-
депозит за вещо лице.
8
Водим от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 108 ЗС на П. Ф. Ф., ЕГН:**********, с
адрес: АДРЕС срещу Ц. К. К., ЕГН: **********, с адрес:АДРЕС, с която се иска съдът да
признае за установено, че П. Ф. Ф., е собственик на следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 1111111 , с адрес: гр. София, АДРЕС, с площ от
3065 (три хиляди и шестдесет и пет) кв. м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, при съседи: поземлен имот с
идентификатор 11111.11111101.12, поземлен имот с идентификатор 11111.11111102.40,
поземлен имот с идентификатор 11111.11111101.10,поземлен имот с идентификатор
11111.4788.70, който имот е идентичен с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 061011, с начин на
трайно ползване: посевна площ, пета категория, с площ от 3.065 (три декара и шестдесет и
пет) кв.м., находящ се в землището на с. Д, ЕКАТТЕ 11111, гр. София, Столична община -
район „НИ”, местността „Бреста“ при граници и съседи: имот № 061010- посевна площ на
наследници на КВ Х, имот № 000117-полски път на община Столична- полски, имот №
061012-посевна площ на наследници на Васил Стефанов Лазаров, имот № 000090-прокар на
община Столична-полски и да осъди Ц. К. К. да предаде на П. Ф. Ф. владението на
имота.
ОСЪЖДА на П. Ф. Ф., ЕГН:**********, с адрес: АДРЕС да заплати на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК на Ц. К. К., ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС, съдебно-деловодни
разноски в размер на 1900 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9