ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 323814.10.2020 г.Град Благоевград
Окръжен съд – Благоевград
На 14.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Емилия Топалова
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20201200500946 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. чл. 32а от ПВ.
Образувано е въз основа на частна жалба с входящ номер при Служба по вписванията гр. Р.
7/12.08.2020 г., депозирана от Е. П. М. , ЕГН **********, чрез адвокат Н.Г. и насочена
срещу Определение № 14 от 24.07.2020 г. на съдия по вписванията към Служба по
вписванията при Районен съд - Р., постановено по преписка по входящ регистър с номер
2423/24.07.2020 г. С атакуваното определение е отказано да бъде вписана искова молба по
гр.д. № 351/2020 г. по описа на Районен съд - Р., подадена от Е. П. М. срещу В.Д.М..
За да постанови този резултата, съдията по вписванията е посочил, че върху
представената за вписване искова молба не е поставен щемпел с входящ номер в съда, нито
пък същата е изпратена за вписване посредством съдебно удостоверение. На следващо място
отказът за вписване е мотивира с обстоятелството, че от приложеното платежно нареждане
се установява, че държавната такса от 10 лева е внесена не по сметката на Агенция по
вписванията, а по друга банкова сметка. Като трето основание за отказ е посочено, че
посредством исковата претенция се настоява отмяна на дарение на поземлен имот и
изградените в него едноетажна жилищна сграда и стопанска постройка, но в исковата молба
са изписани идентификаторите само на две от общо трите недвижими вещи, като за третия
имот дори не е представена и скица.
В частната жалба са изложени доводи, според които една от сградите, предмет на
предявената искова молба, не е заснета като самостоятелна кадастрална единица, поради
което не е необходимо представянето на скица за нея. На следващо място е посочено, че в
Служба по вписванията – гр. Р. са представени четири броя оригинали на исковата молба, с
което било изпълнено изискването на чл. 12 от ПВ. Според жалбоподателят съдията по
вписванията, който имал „служебен достъп до регистрационната система на съда“, е могъл
да извърши служебна справка по гр.д. № 351/2020 г. по описа на Районен съд – Р. и по този
начин да провери правната квалификация на иска и страните по него. В частната жалба се
сочи още, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 6, ал. 1 от ПК, а описаните в
нея имоти са достатъчно подробно индивидуализирани. Аргументира се тезата, че съдията
по вписванията няма право да следи за това дали са заплатени таксите по исковото
производство.
Частната жалба е допустима –депозирана е от лице, което има правен интерес от нея,
1
насочена е срещу подлежащ на съдебна проверка акт и е подадена в установения в закона
срок.
След служебно извършена проверка относно редовността на частната жалба,
настоящият състав на Окръжен съд – Благоевград е констатирал, че не е била внесена цялата
дължима държавна такса, поради което с нарочно определение частната жалба е оставена без
движение. Дадените указания са изпълнени, като е отстранена своевременно нередовността.
Също така с нарочно определение е изискана от Служба по вписванията – гр. Р.
цялата преписка, с всички съдържащи се в нея документи, по повод на която е постановено
оспореното Определение № 14 от 24.07.2020 г.
Окръжен съд – Благоевград, след като се запозна с материалите по делото и доводите
на частния жалбоподател, счита, че разгледана по същество частната жалба е неоснователна,
а аргументите за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 7 от ПВ вписват се актовете, подлежащи на вписване, а
не молбата, с която се иска вписването. В текста на чл. 12 от ПВ е разписано, че вписването
на искова молба се извършва по разпореждане на съдията по вписванията, като се нанася
накратко петитумът на исковата молба по съответната персонална партида, преписът от
исковата молба се прилага към особено канцеларско дело, а оригиналът се връща на съда, в
който е образувано делото. По този начин разпоредбата на чл. 12 от ПВ изрично посочва, че
на съдията по вписванията следва да се предостави оригиналът на исковата молба, който
оригинал се намира по вече образуваното гражданско дело. Едва след извършване на
вписването, оригиналът се връща в съда. Тоест, може да бъде вписана само вече постъпила в
съда искова молба, което обстоятелство следва да се удостовери пред съдията по
вписванията. Подобно удостоверяване се извършва посредством предоставяне за вписване
на оригинала на исковата молба /съдържащ печат с входящ номер на съд, а така също и
отбелязване от служители на съда на номера на образуваното гражданско дело/ или
посредством наложилата се в голяма част от съдилищата практика съдът да издава заверен
препис от постъпилата пред него исковата молба, който препис да се представи за вписване.
Същественото в подобни случаи е да се удостовери пред служителите на Агенцията по
вписванията - Имотен регистър, че представената за вписване искова молба е постъпила в
съда. Официално завереният препис от държавен орган /в това число и съд/ има същата
доказателствена сила, каквато има и оригиналът. Така изискването да се представи за
вписване оригинал на исковата молба е изпълнено и в случаите, когато се представя заверен
от съда неин препис, а след вписването оригиналът /официално завереният от съда препис/
се връща в съда, пред който делото е образувано, за да се удостовери извършеното вписване.
В горния смисъл е Определение № 157 от 01.10.2019 г. по ч.гр.д. № 3014/2019 г. на ВКС, I
Г.О. При всички положения обаче, не може да бъде вписана искова молба, за която не е
удостоверено по категоричен начин, че е представена в съда и че именно въз основа на нея е
инициирано исковото производство.
В настоящия случай от документите, съдържащи се в изисканата преписка по входящ
регистър с номер 2423/24.07.2020 г., е видно, че представената за вписване искова молба
нито е в оригинал, нито представлява официално заверен от съда неин препис. И четирите
екземпляра от исковата молба съдържат единствено подпис на процесуалния представител
на ищцовата страна и изписване от самата страна /или нейния адвокат/, посредством
печатни цифри и букви, на номера на гражданското дело. Тези обстоятелства обаче не
2
доказват, че именно това е молбата, която е подадена и пред съда. По смисъла на чл. 12 от
ПВ под оригинал на искова молба се разбира онази искова молба, което е приложена в
кориците на гражданското дело, а не незаверен екземпляр от нея, който съдържа само
подписа на ищеца /или неговия процесуален представител/.
Изложеното по-горе аргументира извод, че правилно е отказано вписване на
процесната искова молба, поради непредставяне на съдията по вписванията на оригинала
или на заверен препис от него.
Правилно е отказано вписването и поради невнасяне на държавна такса по сметка на
Агенция по вписванията. В настоящия случай от приложеното платежно нареждане е видно,
че държавната такса в размер на 10 лева е заплатена по следната банкова сметка:
BG36CR......, а не по специално откритата за тази цел сметка BG36CREX92......, която е
предназначена да обслужва Имотния регистър. Заплащането на държавна такса по
неправилната банкова сметка, за която не се сочи и не се ангажират доказателства дали е
друга сметка, обслужваща също Имотния регистър, представлява по същество липса на
внасяне на държавната такса. Следва да се отбележи, че съгласно мотивите към т. 6 от
Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 7/2012 г., ОСГТК,
постановява се отказ от вписване, когато не е внесена дължимата за това държавна такса.
Само за пълнота следва да се отбележи, че съгласно т. 1 от горепосоченото тълкувателно
решение, разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс е неприложима
в производството по вписване на актове относно недвижими имоти. В хипотезата на
нередовност на молбата за вписване /а нередовна е и онази молба, по която не е внесена
държавна такса към Агенция по вписванията – Имотен регистър/, съдията по вписванията е
длъжен да постанови отказ съгласно чл. 32а от ПВ, без да може преди това да дава указания
за отстраняване на нередовността.
Според разясненията, дадени в мотивите към т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от
25.04.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 7/2012 г., ОСГТК, може да бъде отказано вписване на
искова молба, когато тя не отговарят на изискването за идентификация на страните и имота,
каквато идентификация следва да се съдържа в съдържанието съгласно чл. 12, ал. 1, изр.
второ във вр. чл. 6 от ПВ. Вписването на искови молби се извършва по искане на страната,
след като молбата е постъпила в съда и по нея е събрана дължимата такса. За това не се
изисква нарочен акт на съда, поради което съдията по вписванията е длъжен да провери
исковата молба единствено за съответствието с нормата на чл. 6 от ПВ. Вписването се
извършва по разпореждане на съдията по вписванията. Проверката на съдията по
вписванията включва преценка за това подлежи ли исковата молба на вписване и
индивидуализирани ли са страните и недвижимият имот. Само когато съдът, разглеждащ
спорното исково производство, образувано въз основа на подлежащата на вписване искова
молба, изрично е разпоредил вписване на последната, съдията по вписванията не може да
подлага на контрол неговата преценка, защото тогава съдът е проверил редовността на
исковата молба.
В случая липсва изрично разпореждане на съда за вписване на исковата молба. От
съдържанието на приложеното по настоящото дело Определение № 1975 от 20.05.2020 г. по
гр.д. № 351/2020 г. на Районен съд – Р. е видно, че съдебният състав е дал указание на ищеца
да конкретизира предявения от него иск, като уточни защо претендира ¼ идеална част от
имотите, която идеална част е собственост на съпруга на ищеца, като със същото
3
определение е указано, че поправената искова молба подлежи на вписване. Тоест,
указанията на районния съд не са за директно вписване на исковата молба, поради нейната
редовност. Ищецът първо е следвало да конкретизира иска, едва след което да впише
исковата молба, като на вписване подлежи поправената искова молба. Именно поради тези
обстоятелства не може да се приеме, че в случая е налице разпореждане на съда за вписване
на исковата молба. В този смисъл е Определение № 152 от 24.09.2020 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 2085/2020 г., I Г.О., ГК. При тези данни не може да се приеме, че е налице визираната в т.
6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 7/2012 г., ОСГТК
хипотеза, при която вписването на исковата молба е разпоредено от съда, което
разпореждане изключва правомощието на съдията по вписванията да прецени
съответствието на исковата молба с императивните изисквания на чл. 6 от ПВ. Затова
правилно съдията по вписванията е извършил подобна преценка. Правилно е преценил и че
имотите, предмет на исковото производство, не са описани в съответствие с чл. 6, ал. 3 от
ПВ, във вр. чл. 60 от ЗКИР. Безспорно същите имоти, представляващи поземлен имот и две
постройки в него, се намират в район с одобрена кадастрална карта /което обстоятелство е
видно от приложените два броя скици – на поземления имот и на е една от двете сгради/ и
описанието им е следвало да включва посочване на идентификатора на всеки един от тях.
Въпреки това само два от имотите са описани посредством посочването на техния
идентификатор. За пълнота следва да се отбележи, че неоснователно е възражението на
жалбоподателя, според което стопанската постройка не е заснета като самостоятелна
кадастрална единица. Във връзка с това твърдение не са представени каквито и да е
доказателства.
От значение в случая е и обстоятелството, че към молбата за вписване на исковата
молба са представени само два броя скици – за поземления имот и за жилищната сграда,
като липсва скица по отношение на стопанската постройка и по този начин не е спазено и
изискването на чл. 6, ал. 3, изр. второ от ПВ.
Изложеното дотук обосновава извод, че правилно е отказано вписване на исковата
молба, подадена от Е. П. М. срещу В.Д.М.. Поради това оспореното Определение № 14 от
24.07.2020 г. на съдия по вписванията към Служба по вписванията при Районен съд – Р.
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с входящ номер при Служба по вписванията гр.
Р. 7/12.08.2020 г., подадена от Е. П. М. , ЕГН **********, насочена срещу Определение №
14 от 24.07.2020 г. на съдия по вписванията към Служба по вписванията при Районен съд –
гр. Р., постановено по преписка по входящ регистър с номер 2423/24.07.2020 г., с което
определение е отказано вписване на искова молба по гр.д. № 351/2020 г. по описа на
Районен съд – Р..
Определението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република
България в едноседмичен срок от връчването на препис от него на частния жалбоподател.
Препис от определението да се връчи на частния жалбоподател.
4
След влизане в сила на настоящото определение да се върне на Служба по
вписванията – гр. Р. представената в оригинал преписка по входящ номер 2423/24.07.2020 г.
по описа на Служба по вписванията – Р..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5