Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
21.05.2021 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||||||||
|
Районен |
съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
07.04. |
Година |
2021 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В
публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
Здравка Запрянова |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Ралица Димитрова |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
съдията |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
АХН |
дело номер |
156 |
по
описа за |
2021 |
година. |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
Обжалвано е
Наказателно постановление № 20- 1300- 001386/ 27.08.2020г., издадено от
Началник група в сектор Пътна полиция- Кърджали при ОДМВР- Кърджали, с което са
наложени наказания: по т.1 „глоба” в размер на 200,00лв. по чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП и по т.2 „глоба“ в размер на 50лв. и „лишаване от право да управлява МПС“
за 1 месец по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на Х.А.М. *** с ЕГН ********** за
нарушения съответно на чл.20 ал.2 от ЗДвП и на чл.123 ал.1 т.2 б.Б от ЗДвП,
извършени на 08.08.2020г. в община Кърджали на км.334+900м.
Недоволен от
наказателното постановление останал жалбоподателят М., който го намира за
неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил посоченото в него
нарушение при описаната фактическа обстановка, както и че при съставянето на
акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и приложението на
закона, поради което го обжалва като незаконосъобразно с молба да бъде отменено
изцяло. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, но се
представлява от защитник, който поддържа жалбата и настоява, че са допуснати
съществени процесуални нарушения като не е конкретизирано мястото и не са
посочени доказателствата, въз основа на които е установено управление с
несъобразена скорост. В ход по същество моли съда да отмени наказателното
постановление, тъй като е издадено при нарушение на материалния закон, като
настоява за присъждане на направените деловодни разноски.
Административно
наказващият орган редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Депозирал е в съда писмено становище, с което оспорва жалбата, като считал
същата за неоснователна. Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди
наказателното постановление. Постъпила е и молба от юрисконсулт, с която моли
съда да потвърди наказателното постановление като претендира юрисконсултско
възнаграждение, а алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Районна
прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание
чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след
като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за
установено следното от фактическа
страна: На 08.08.2020г. свидетелите Т.У. и Г.Г. били на работа като инспектори
в сектор „Пътна полиция“- Кърджали при ОДМВР- Кърджали. Около 16,30- 16,40ч. те
получили сигнал за настъпило пътно- транспортно произшествие на главен път I-5 в района на
с.Черна скала. По този повод двамата полицейски служители се отправили с
патрулен автомобил към мястото на произшествието. На място установили лек автомобил марка „БМВ“ с рег.№
К8331ВВ, който се намирал върху мантинелата извън пътното платно в дясно по
посока на движението. Това МПС първо се е блъснало в показателна табела
пътувайки за гр.Кърджали, след това е излязло извън банкета и от там се качил
върху мантинелата, където е спрял. Около автомобила нямало никой като водачът Х.М.
не сигнализирал контролните органи за настъпилото ПТП, а го напуснал и отишъл
да търси медицинска помощ за себе си. По МПС- то имало настъпили материални
щети основно по предната му част- предна броня, преден капак, по купето. Свидетелите
Т.У. и Г.Г. предприели действия по установяване на собственика на този
автомобил като извършили справка с дежурния по регистрационния номер. След това
успели да се свържат с него по телефона, при който разговор, той им казал, че
ще предприеме действия да намери водача на неговия автомобил и ще го осигури да
се отиде на местопроизшествието. След известно време на мястото на
произшествието дошъл жалбоподателят Х.М., който заявил на полицейските
служители Т.У. и Г.Г., че той е управлявал лек автомобил марка „БМВ“ с рег.№
К8331ВВ като се движел в посока гр.Кърджали, когато изгубил контрол над
автомобила, който излязъл в дясно от пътя и се блъснал в табелата. На место
свидетелят Т.У. съставил акт за установяване на административно нарушение по
чл.20 ал.2 от Закона за движението по пътищата и по чл.123 ал.1 т.2 б.Б от ЗДвП,
който бил подписан от водача М. без възражения. На база съставения акт на 27.08.2020г. било
издадено и атакуваното наказателно постановление.
Тази
фактическа обстановка бе установена на база свидетелските показания на Т.У., Г.Г.
и Т.В., както и от акта за установяване на административно нарушение серия GA № 223688 от
08.08.2020г., който има доказателствена сила, която не бе оборена с нито едно
доказателство, както и Обяснение от 08.08.2020г. и снимков материал от ПТП с
материални щети на главен път I-5 в района на
разклона за с.Черна скала, общ.Кърджали. Прочее всички тези доказателства са
еднопосочни и изграждат една последователна и житейски логична ситуация.
От правна
страна съдът установи следното: Жалбата подлежи на разглеждане по същество, тъй
като тя е подадена на датата
01.02.2021г., т.е. в 7- дневния срок от връчването на наказателното постановление, което
е станало на 28.01.2021г., и то от
лице имащо такова право. Както акта за установяване на административно нарушение,
така и наказателното постановление са издадени от надлежен орган при спазване
на законовите изисквания за връчването им.
По т.1 от наказателното постановление: На
основание чл.20 ал.2 от Закона за движението по пътищата, която разпоредба
задължава водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на
движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Съобразената скорост се
определя само и единствено от факторите и условията на пътя, примерно изброени
в чл.20 ал.2 от ЗДвП. Тя трябва да осигури безопасност за участниците в
движението, поради което при нарушение на правилото по чл.20 ал.2 от ЗДвП
конкретната стойност на съобразената скорост не е константна величина, а зависи
от различните фактори, с които водача на МПС е задължен да се съобрази. От изложената фактическа обстановка безспорно се
установи, че жалбоподателят М. не е съобразил скоростта на движението си с
конкретните пътни условия на пътното платно, поради което е настъпило
пътнотранспортно произшествие по смисъла на & 6 т.30 от ДР на ЗДвП. По зависещи
от волята и поведението на жалбоподателя причина, а именно не се е съобразил с
условията на движение по пътното платно, които е видял, е настъпило деянието.
При правилно изяснена фактическа обстановка и при тези факти, съдът намира, че
съставът на посоченото от наказващия орган нарушение на чл.20 ал.2 ЗДвП,
задължаващ водачите на ППС при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с пътната обстановка и интензивността на движението, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, е реализиран.
Неспазването на горното задължение от своя страна е основание за налагане на
санкцията по чл.179 ал.2 от ЗДвП, както правилно е квалифицирано и настоящото
административно нарушение, тъй като поради движение с несъобразена скорост е
причинил пътнотранспортно произшествие. За да е съставомерно деянието по този
текст е необходимо от обективна страна да е допуснато конкретно нарушение на
правилата за движение от тези визирани в чл.179 ал.1 или ал.2 от ЗДвП, а също
така, това нарушение да е в пряка причинно- следствена връзка с настъпилото
ПТП. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателя управлявайки
лек автомобил марка „БМВ“ с рег.№ К8331ВВ при избиране на скоростта на движение
не се е съобразил с посочените изисквания в чл.20 ал.2 от ЗДвП, а именно с
пътните условия и интензивността на движението. Именно това негово нарушение е
станало и причина за настъпване на ПТП. Затова правилно е била ангажирана
отговорността му на основание чл.179 ал.2 предл.1 от ЗДвП.
Административнонаказващият орган е наложил предвиденото в
административнонаказателната разпоредба наказание в единствено възможния размер
и вид, а именно глоба от 200лв. Предвид всичко изложено до тук следва
обжалваното наказателно постановление в тази му част да се потвърди като
правилно и законосъобразно, тъй като се установи безспорно извършеното
нарушение от жалбоподателя при спазване на установените процесуални правила,
при което е наложено и наказание в законоустановен размер при отчитане на
всички относими към деянието и дееца обстоятелства.
По т.2 от наказателното постановление:
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.Б от Закона за
движението по пътищата, който вменява задължение на водача на пътно превозно
средство при произшествие когато са пострадали хора да остане на мястото на
произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи. Но в случая не се установи да са
пострадали хора при настъпилото пътно- транспортно произшествие. От изложената
фактическа обстановка безспорно се доказа, че водачът Х.М. е допуснал пътно-
транспортно произшествие с имуществени вреди като го е напуснал и не е уведомил
съответната служба за контрол. Това поведение е уредено в т.3 на чл.123 ал.1 от ЗДвП, но няма данни да не е спазена, както и не е посочена в обжалваното
наказателно постановление. Изложеното сочи, че в случая не са налице елементите
от обективната страна на посоченото нарушение, както и от субективна такава. С
оглед на така изяснената фактическа обстановка и при изложените правни изводи,
съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно
издадено и следва да бъде отменено в тази му част, тъй като не е извършено
административно нарушение.
Съдът не
споделя съображенията на жалбоподателя изложени в жалбата за това, че не е
извършил административно нарушение, както и че при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и приложението на закона. Това е
така, защото при извършената служебна проверка не се констатира да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода
на административнонаказателното производство по налагане на наказанието по т.1
от обжалваното наказателно постановление. Актът за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени
правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите
реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички
относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и
обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го
подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно
какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е
неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да
опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на
констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка
съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната
такава.
По отношение
на разноски по делото следва да се отбележи, че в производството пред
настоящата инстанция са приложими правилата на ЗАНН. Доколкото в този законов
акт не са налице правила за разноски, то съгласно чл.84 от него са приложими
правилата на НПК, в случая чл.189 и чл.190. Поради това Върховният касационен
съд е имал повод да се произнесе с Тълкувателно решение № 3 от 8.IV.1985 г. по
н. д. № 98/84 г., ОСНК на ВКС, което не е изгубило своето значение, тъй като
посоченият текст не е отменен. С него е уреден и въпроса с разноските при
потвърждаване или изменение на наказателното постановление, какъвто е и
настоящия случай. Възлагането съгласно цитираното Тълкувателно решение на
разноските зависи от това дали наказателното постановление е потвърдено,
изменено или отменено. Ако то е потвърдено или изменено, какъвто е и настоящият
случай, то разноските се възлагат на нарушителя, защото с виновното си
поведение е станал причина те да бъдат направени. Предвид изхода на делото и на
основание чл.63 ал.5 вр.ал.3 от ЗАНН поради направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на
наказващия орган съдът намира искането за основателно. Следва жалбоподателят да
бъде осъден на плати на ответната страна сумата в размер на 80лв.
представляваща юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.63 ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН вр.чл.144 от АПК вр.чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ вр.чл.27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, тъй като счита, че производството не
е с фактическа и правна сложност, както и по него не е налице явяване, а
изготвяне само на писмено становище, поради което и присъди същото към
предвидения минимален размер. Разноските за юрисконсулт следва да бъдат платени
на ОДМВР- Кърджали, които са юридическото лице, както е поискано по делото. Ето
защо, Съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 20- 1300- 001386/ 27.08.2020г., издадено от Началник група в
сектор Пътна полиция- Кърджали при ОДМВР- Кърджали, като потвърждава наложеното
наказание по т.1 „глоба” в размер на 200,00лв. по чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП на Х.А.М.
*** с ЕГН ********** за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП извършено на
08.08.2020г. в община Кърджали на км.334+900м., и отменя наложеното наказание
по т.2 „глоба“ в размер на 50лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 1
месец по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на Х.А.М. *** с ЕГН ********** за нарушение на
чл.123 ал.1 т.2 б.Б от ЗДвП извършено на 08.08.2020г. в община Кърджали на
км.334+900м.
ОСЪЖДА Х.А.М. с адрес *** с ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция
на МВР- Кърджали сумата от 80лв. представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от
съобщението му на страните, че е изготвено.
Районен съдия: