Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик, 22.07.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публично съдебно заседание на 24.06.2019
год., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря Елена Пенова, като
разгледа АНД № 995 по описа за 2019 год.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на Г.Т. ***, ЕГН ********** против НП № 17-1006-005585 от 05.06.2018г. на
началник група в Сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 от ЗДП, за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200лв. /двеста
лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
/шест/ месеца, а на основание чл.179 ал.3, т.4 от ЗДП, за нарушение на чл.139
ал.5 от ЗДП е наложена глоба в размер на 300лв. /триста лева/.
Релевираните в бланкетната
жалба оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност
на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява лично и не изпраща процесуален представител. Не взема
становище по съществото на спора.
Ответникът
по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Заедно с преписката изпраща писмено становище, с което иска НП да се потвърди.
Районният съд
провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните
и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, като прие
следното:
Жалбоподателят
Т. е санкционирана с НП за това, че на 17.09.2017г., в 11.15 часа, на АМ
„Тракия” , километър 73-ти, в посока за
гр. Пловдив е управлявала л.а. „***” С рег. № ***, собственост на Н.Е.С., което
МПС не било регистрирано по надлежния ред, т.к. било снето служебно от
регистрация на 26.07.2017г., т.е. след като регистрацията на МПС е била
прекратена поради несключване на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”. Отделно от това за управляваното
МПС не била заплатена винетна такса по чл.10 ал.1, т.1 от ЗП.
Всичко това съставлявало
нарушение съответно на чл.139 ал.5 и на чл.140
ал.1 от ЗДП, заради което против жалбоподателя бил съставен АУАН бл. № 204065
от 17.09.2017 година.
След съставянето на
АУАН същият, ведно с материалите по преписката, били изпратени на РП-Пазарджик
по компетентност и за преценка дали не е било извършено престъпление по чл.345
ал.2 във вр. с ал.1 от НК. С влязло в сила постановление на РП-Пазарджик от 29.05.2018г.
по пр. вх. № 638/2018г. по описа на прокуратурата бил постановен отказ да се образува
ДП и материалите по прокурорската преписка били изпратени на АНО за преценка
дали да се ангажира административнонаказателна отговорност спрямо жалбоподателя по реда на ЗДвП.
Въз основа на горепосочиня
АУАН било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на
18.04.2019 год., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 23.04.2019
год., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима,
като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес да инициира съдебен контрол за законосъобразност.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
показанията на актосъставителя.
При така
установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е основателна
по
следните съображения:
Установи се
безспорно по делото, че на посочените в АУАН и НП дата, час и място
жалбоподателят е управлявал процесния и описан по-горе автомобил, за който не е
била заплатена винетна такса по смисъла на чл.10 ал.1, т.1 от ЗП.
Установи се също безспорно, че след изпращане
на уведомление на ГФ до Сектор „ПП”
/СПП/ при ОД на МВР-Стара Загора
на основание чл.574 ал.11 от КЗ и на база това уведомление от страна на сектора
са били предприети действия за служебна дерегистрация на въпросното МПС по реда
на чл.143 ал.10 от ЗДП. То е било дерегистрирано считано от 26.07.2017г.
След служебното
прекратяване на регистрацията на МПС обаче служителите на СПП при ОД на МВР-Стара
Загора не са изпълнили задължението си по чл.143 ал.10, изр.1, предл. последно
от ЗДП и по чл.18б ал.2, във вр. с ал.1, т.8, във вр. с чл.18, т.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, а именно да уведомят собственика на превозното средство за извършената
служебна дерегистрация /виж уведомително писмо от 04.05.2018г. на началника на СПП
при ОД на МВР-Стара Загора до РУ МВР Пазарджик/. Това, че собственикът на МПС е
бил уведомен от Гаранционни фонд по реда на чл.574 ал.10 от КЗ, а именно, че
ако не представи в 14-дневен срок доказателства за наличие на валидна
застраховка „ГО” за автомобила ще бъдат предприети действия по чл.574 ал.11 от КЗ, т.е. ще бъдат уведомени компетентните органи на Сектор „ПП” за предприемане
на действия по дерегистрация, не освобождава органа извършил дерегистрацията от
задължението му да уведоми за това собственикът.
С оглед
на всичко това е несъмнено, че деянието, респ. вмененото административно
нарушение на жалбоподателя не е съставомерно от субективна страна, доколкото
липсва каквото и да е доказателство, че той към инкриминираната дата е
съзнавал, че управлява нерегистрирано МПС. Напротив, установи се именно
обратно, че нито той, нито собственикът
на процесното МПС са е имали никакво знание и съзнание за извършената служебна
дерегистрация.
Както е
известно в правната теория и практика, по-голямата част от административните
нарушения, включително тези по ЗДП и в частност описаното в обжалваното НП, са
умишлени. Съобразно императивната разпоредба на чл.7 от ЗАНН деянието, обявено
за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо, като непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи.
Както
вече се посочи и по-горе, вмененото административно нарушение на жалбоподателя
по чл.140 ал.1 от ЗДП би могло да бъде
извършено само умишлено, с пряк или евентуален умисъл по смисъла на чл.11 от НК,
която правна норма е субсидиарно приложима във всяко АНП по силата на чл.11 от ЗАНН. Щом умисъл обаче не е налице, то
значи, че нарушение не е било извършено и поведението на жалбоподателя не може
да бъде санкционирано. По тези причини обжалваното НП е незаконосъобразно и следва
да се отмени в тази му част.
То обаче е
незаконосъобразно и на друго основание. Това е така, защото НП не е било издадено при условията
на чл.36 ал.2 от ЗАНН, доколкото в него изрично се сочи, че се издава въз
основа на АУАН цитиран по номер по-горе от дата 17.09.2017г. Обстоятелството,
че обжалваното НП е съставено въз основа на цитирания АУАН сочи на допуснато
съществено процесуално нарушение, което се изразява в това, че настоящото
административнонаказателно производство /АНП/ е било образувано и се е развило
незаконосъобразно. Едва ли може да има някакво съмнение, че по правило всяко
АНП започва със съставянето на акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/, както е разписано императивно в чл.36 ал.1 от ЗАНН, освен в случаите на
изключението по чл.36 ал.2 от ЗАНН. В конкретният казус АНП по съставения АУАН,
въз основа на който е издадено и обжалваното НП, е продължило развоя си в
драстично нарушение на нормата на чл.33 ал.2 от ЗАНН, при което това НП е
незаконосъобразно и не би могло да породи своите правни последици. Това е така,
защото според императивната разпоредба на чл.33 ал.2, изр.1-во от ЗАНН: „При констатиране на признак/признаци на извършено
престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а
материалите се изпращат на съответния прокурор”. Вече бе подробно посочено по-горе, че след
съставянето на АУАН от 17.09.2017г. същият е бил изпратен от страна на наказващия орган
на прокурор при РП-Пазарджик по компетентност и за преценка дали не е било извършено престъпление по
чл.345 ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Била е образувана прокурорска преписка, по
която с влязло в сила постановление на РП-Пазарджик е бил постановен отказ да
се образува ДП и материалите по прокурорската преписка били изпратени на АНО за
преценка дали да се ангажира административнонаказателна отговорност спрямо жалбоподателя по реда на ЗДвП.
При тази описана
хронология е несъмнено, че актът за установяване на административно нарушение е
следвало да бъде анулиран, а образуваното въз основа на него АНП – да бъде
прекратено от страна на наказващия орган. Нормата на чл.33 ал.1, както и тази
на ал.2 от ЗАНН не са самоцелни и техният смисъл е да не допусне за едно деяние
съществуването на две паралелни производства – наказателно и административнонаказателно,
които са с идентичен предмет, а от там евентуално и да се стигне до наказване
два пъти за едно и също нещо, което пък ще е нарушение на принципа Ne bis in idem. Смисълът е този, че в
хипотезата, когато за конкретно деяние е започнало наказателно преследване, то органите
на администрацията да не предприемат, каквито и да било мерки по
административно преследване, а да чакат произнасянето на компетентните органи –
съд или прокуратура, които след като се произнесат съобразно своите правомощия
и ако преценят да препратят прекратеното наказателно производство на
административнонаказващия орган. Тогава вече той ще е компетентен да ангажира
отговорността на нарушителя, но по реда на чл.36 ал.2 от ЗАНН, т.е. без
съставен АУАН. Тази процесуална
хронология в конкретния казус не е спазена, а напротив. Започнато е
незаконосъобразно АНП със съставен АУАН, който в същото време е били изпратен
на прокуратурата, т.к. едното деяние /чл.140 ал.1 ЗДП/ е съдържало признаци на
престъпление, а в същото време е било налице и висящо АНП, което е било в
латентно състояние и след произнасянето на прокуратурата е продължило развитието си. С това обаче е била
нарушена императивната разпоредба на чл.33 ал.2, изр.1 от ЗАНН, което е
опорочило необратимо цялото производство по административно наказване и на
собствено основание налага цялостна отмяна на издаденото НП.
Извън
казаното до тук е допуснато и друго СПН, което отново прави НП цялостно
незаконосъобразно, т.е. и за двете вменени административни нарушения, защото с
него е нарушен процесуалният закон. Видно е, че АУАН е съставен в деня на
констатиране на административните нарушения описани в него – 17.09.2017 година.
НП обаче е издадено на 05.06.2018г., т. е. почти три месеца извън шестмесечния
преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН, който е изтекъл на 17.03.2018 година.
Нормата
на чл.34 ал.3 от ЗАНН е императивна и разпорежда, че: „Образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта”. В
конкретния казус НП е било издадено повече от шест месеца след съставянето на
акта, което е в драстично нарушение на цитираната по-горе норма.
Следва да се
отбележи, че спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране административнонаказателната
отговорност на нарушителя е особено важна предпоставка за законосъобразното
развитие на производството по реализирането й. Законодателното отношение по
този въпрос е видно и от систематичното място на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН
в закона. Това е така и с оглед целите на тази разпоредба, а именно да се
избегне едно евентуално продължително бездействие на държавните органи при
осъществяване на техните правомощия, което би създало неоправдано положение на
несигурност в правния мир. Следователно неспазването на указаните срокове за
иницииране на производството по налагане на административно наказание е винаги
съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на съответния акт, с който
такова е било наложено.
Действията по
ангажирането на админстративнонаказателна отговорност, извършени след
изтичането на сроковете по чл.34 от ЗАНН, са винаги незаконосъобразни,
опорочаващи административнонаказателното производство и нарушаващи правото на
защита на жалбоподателя. Предвид горното и обстоятелството, че допуснатото
нарушение не може да бъде отстранено в съдебната фаза на производството, то
съдът прие, че същото представлява самостоятелно основание за отмяна на
атакуваното НП.
Без всякакво
значение е в настоящия казус, че в периода между съставянето на АУАН и
издаването на НП преписката е била изпращана на прокуратурата за преценка дали
да не се ангажира наказателната отговорност на жалбоподателя за престъпление от
ОХ - чл.345 ал.2 от НК. Това е така, защото вече се изложиха съображения, че НП
не е било издадено при условията на чл.36 ал.2 от ЗАНН, доколкото в него
изрично се сочи, че се издава въз основа на процесния АУАН.
Пазарджишкият
районен съд, в настоящият състав, след като извърши анализ на установените
обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 17-1006-005585 от 05.06.2018г. на началник
група в Сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, с което на Г.Т. ***, ЕГН **********
основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 от
ЗДП, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200лв.
/двеста лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 /шест/ месеца, а на основание чл.179 ал.3, т.4 от ЗДП, за нарушение на чл.139
ал.5 от ЗДП е наложена глоба в размер на 300лв. /триста лева/.
Решението може да се обжалва в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му пред Пазарджишкия административен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: