Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 28.04.2021 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и седми април през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Димитров
при секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 1414 по
описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 16.04.2020 г. по гр.д. № 1106/2017
г., СРС, ІІ ГО, 123 състав е осъдил “Г. фонд”, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на М.Н.И., ЕГН ********** с адрес ***, an. 1 със съдебен адресат адвокат Ц.В.-***, офис 5 сумата от 2671 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди,
нанесени върху мотоциклет „ХОНДА ЦБР
Ф 600“ с per. *********при пътнотранспортно произшествие реализирано на 01.03.2016 г. по
вина на водача на лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ“ с per. № *********, който водач не е установен, а автомобилът
не е притежавал към 01.03.2016 г. валидна застраховка „Гражданска отговорност“,
на основание чл. 519, т. 1, предл. 1 от КЗ, ведно със законната лихва върху
тази сума считано от 28.07.2016 г. до окончателното плащане; сумата от 170 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди - платено лечение и изследвания на пострадалия М.Н.И. при
пътнотранспортно произшествие реализирано на 01.03.2016 г. по вина на водача на
лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ“ с per. № *********, който водач не е установен, а автомобилът не е притежавал към
01.03.2016 г. валидна застраховка „Гражданска отговорност“, на основание чл.
519, т. 1, предл. 1 от КЗ, ведно със законната лихва върху тази сума считано от
28.07.2016 г. до окончателното плащане, както и сумата от 6
000 лв.-обезщетение за претърпени от М.Н.И. неимуществени
вреди болки и страдания вследствие пътнотранспортно
произшествие, реализирано на 01.03.2016 г. по вина на водача на лек автомобил
„ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ“ е per. № *********, който водач не е установен, а автомобилът не е притежавал към
01.03.2016 г. валидна застраховка „Гражданска отговорност“, на основание чл.
519, т. 1, предл. 1 от КЗ, вр. чл. 52 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази
сума считано от 28.07.2016 г. до окончателното плащане. Отхвърлил е предявения от М.Н.И., ЕГН ********** с адрес ***, an. 1 със съдебен адресат адвокат Ц.В. ***, офис 5 срещу “Г. ф.”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 519, т. 1,
предл. 1 от КЗ, вр. чл. 52 ЗЗД за разликата над 6 000 лв. до пълния предявен
размер от 10 000 лв., като недоказан по размер. Осъдил е “Г. фонд”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Адвокатско
дружество „В. и Б.“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***-13,
офис 5 сумата от 1864,21 лв.- адвокатско
възнаграждение с ДДС, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл.
38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона да адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1,
т. 2 и т. 3, вр. чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Осъдил е М.Н.И., ЕГН ********** с адрес ***, an. 1 със съдебен адресат адвокат Ц.В.-***, офис 5 да
заплати на “Г. фонд”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 186.90
лв. - направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, както и сумата от 140,18 лв.-възнаграждение за
юрисконсулт, съразмерно е отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за заплащането на правната
помощ. Осъдил е “Г. фонд”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на Софийския
районен съд сумата от 353, 64 лв.- държавна такса,
съразмерно с уважената част от исковете, както и сумата от 1032.75
лв. - направени по делото разноски, съразмерно с уважената част
от исковете, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 83, ал. 2 ГПК.
Решението
в осъдителната част е обжалвано с въззивна жалба от ответника Г. фонд, със седалище и адрес на
управление ***, чрез пълномощника по делото юрисконсулт П.с мотиви, изложени в нея. Сочи се, че по делото не е
доказано наличието на виновно противоправно поведение на виновния неизвестен
водач, управлявал неидентифицираното МПС-основание за изплащане на обезщетение
от ГФ, съгласно чл.557, ал.1, т.1 от КС. Според приетата по делото първа САТЕ,
единствения документ, в който се съдържа описание на пътния инцидент е
Констативния протокол на СДВР с пострадали лица. Според вещото лице,
най-вероятно се касае за пътен инцидент от субективен характер. Сочи се, че
Констативният протокол в частта относно механизма, обстоятелствата и причините
за ПТП няма качеството на свидетелстващ официален документ, а на диспозитивен
такъв, тъй като не материализира удостоверително изявление на своя издател, а
изявленията на самия пострадал пред длъжностното лице-издател. Поради това
същият няма материална доказателствена сила за настоящия съд. По делото са били
приети и тройни експертизи, но всички те са само въз основа на този
Констативния протокол на СДВР с пострадали лица. Освен това, от събраните
доказателства не се установява и пряка причинна връзка между виновното
противоправно поведение на неизвестния водач и настъпилите вреди за ищеца.
Относно неимуществените вреди се твърди, че от приетата по делото СМЕ е
установено, че лечебният и възстановителен период за ищеца е приключил до 30
дни, че ищецът се е лекувал в домашни
условия като е ползвал Диклофенак и Леотон, няма счупвания, а само една травма.
Присъдената сума за обезщетение от 6000 лв. е със завишен размер за травма на
сухожилие и няколко мускула и за неуточнена травма на подбедрицата, видно от
амбулаторния лист.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в
обжалваната част, като бъдат отхвърлени исковете за имуществени и неимуществени
вреди, ведно със законните последици- присъждане на разноски за първата и
настоящата инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение. Ако съдът
счете, че предявенияс иск за неимуществени вреди е основателен, то моли съдът
да приеме, че уваженият размер от
6 000 лв. е завишен, като същият бъде намален.
Въззиваемият М.Н.И., ЕГН ********** с адрес ***, an. 1, чрез Адвокатско дружество „В. и Б.“, ЕИК *********,
представлявано от адвокат Ц.В. от САК, с адрес ***, офис 5 оспорва същата. Претендира
разноски, включително адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА.
Съдът намира, че въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
СГС намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд
дължи произнасяне по отношение на правилността му.
Предявени са искове с правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ, вр. чл.519, т.1,
пр. 1 КЗ от М.Н.И. срещу Г. ф. за
следните суми: за сумата от 2671 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди, нанесени върху мотоциклет
„ХОНДА ЦБР Ф 600“ с per. *********при пътнотранспортно произшествие реализирано на 01.03.2016 г. по
вина на водача на лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ“ с per. № *********, който водач не е установен, а автомобилът
не е притежавал към 01.03.2016 г. валидна застраховка „Гражданска отговорност“,
ведно със законната лихва от датата на отказа за изплащане на обезщетение-28.07.2016
г. до окончателното плащане; за сумата от
170 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди - платено лечение и
изследвания на пострадалия М.Н.И. при пътнотранспортно
произшествие реализирано на 01.03.2016 г. по вина на водача на лек автомобил
„ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ“ с per. № *******, който водач не е установен, а автомобилът не е
притежавал към 01.03.2016 г. валидна застраховка „Гражданска отговорност“,
ведно със законната лихва от датата на отказа за изплащане на обезщетение-28.07.2016
г. до окончателното плащане; и иск за сумата от 10 000 лв., обезщетение за претърпени от М.Н.И. неимуществени вреди - болки и страдания вследствие пътнотранспортно
произшествие, реализирано на 01.03.2016 г. по вина на водача на лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ“ с per.
№ *******, който водач не е установен, а автомобилът не е притежавал към 01.03.2016 г.
валидна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от
датата на отказа за изплащане на обезщетение - 28.07.2016 г. до окончателното
плащане.
Ответникът
Г. фонд е оспорил предявените искове по оснавание и размер.
Относно фактическата обстановка, настоящата инстанция препраща към
решението на СРС, съгласно чл.272 ГПК.
От правна страна, СГС приема следното:
От съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства и изложените доводи във въззивната жалба, настоящият състав намира, че спорът във въззивното производство се
концентрира върху наличието на виновно
противоправно поведение за процесното ПТП на водача на неидентифицираното МПС,
доколкото същото не е доказано според ответника, причинна връзка между
виновното противоправно поведение на неизвесния водач и настъпилите вреди за
ищеца, размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди.
Наличието елементите от фактическия
състав на разпоредбата на чл.557, ал.1, т.1, вр. чл.519, ал.1 от КЗ се установява от събраните по делото доказателства,
протокола за ПТП, заключението на автотехническите експертизи /единични,
повторна, допълнително повторна САТЕ и тройна САТЕ/ и от показанията на свидетеля Ю.Ю., който видял мотоциклета няколко минути след инцидента и който
установява пораженията по него при това с точност, тъй като е механик и се
занимава с автомобили и мотоциклети. Същият заявява, че на пръв поглед лявата
част на мотоциклета била изцяло счупена, спойлерите, капакът на двигателя,
лявата степенка на водача, лявото огледало за задно виждане-счупени,
двигателното масло изтекло, генераторът за ток, находящ се под левия странитеч
капак неизправен, задният спойлер на опашката напукан, лявата дръжка на
мотоциклента-изкривена, бил изкривен и лостът на съединителя, който се намира
от ляво, също бил изкривен.
Въз основа на същите се установява, че на 01.03.2016 г. около
18,30 ч в гр.София, при управление на мотоциклет „Хондо ЦБР Ф 600“, с рег. № *****8 М.Н.И.
е станал участник в ПТП, причинено по вина
на неустановен лек автомобил, който в района на кръстовището на бул.“Константин
Величков“ и ул. „Пиротска“ е извършил неподсигурена маневра „отклонение на
дясно“ и отнел предимството на правилно
движещия се в дясната лента мотоциклетист, при което реализира ПТП, като се
удря в мотоциклета. За събитието бил извъшен оглед от разследващите органи, бил
съставен Констативен протокол № К 173 от 01.03.2016 г., а в хода на
разследването бил установен лекият автомобил, причивнил ПТП-то, а именно
„Фолксваген Голф“ с рег. № *********, като водачът на автомобила не е
установен, а автомобилът не е притежавал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ към момента на събитието.
Във въззивната жалба се твърди, че
„видно от приетата по делото САТЕ“ вредоносните последици са настъпили по вина
на самия ищец. Вещите лица по приетите САТЕ не са обсъждали или посочвали, че
ищецът е причинил ПТП-то с поведението си на пътя. Според вещото лице К., от
Констативния протокол се установява, че мотоциклетът се е движел по дясната
лента на бул.“Константин Величков“ и в посока на движение на бул. „Тодор
Александров“ към бул.“Сливница“ започнал пресичането на ул.“Пиротска“ в права
посока и в същият момент неизвестен автомобил извършва маневра „десен завой“,
като пресича пътя на мотоциклета и се осъществява удар между тях. Вещото дава
заключение, че урежданията на мотоциклета са получени от директер удар, а не от
падане на мотоциклетиста, а ако е паднал, то е на лявата страна.
Ответникът оспорва характера на
настъпване на произшествието, като твърди, че става въпрос за пътен инцидент от
субективен характер, така, както според ответника, е посочено от вещото лице
Динчев по първата САТЕ. Това вещо лице сочи обаче, че удърт между автомобила и
мотоциклета се е състоял след осъществяване на маневра в дясно от страна на
водача на автомобила, като за избягване на сблъсъка, водачът на автомобила е
следвало да отложи маневрата за по-късен етап след разминаване на превозните средства, т.е. водачът на
автомобила е имал техническата възможност да предотврати удара чрез отлагане на
маневрата надясно за по-късен етап. Изводът е, че е налице субективният
характер на настъпилото ПТП, но поради факта, че неустановеният водач на лекия
автомобил е предприел неподсигурена и неправилна маневра завой на дясно, при
което е отнел предимството на ищеца и е
реализирал ПТП с него.
Отчитайки събрания по делото доказателствен материал в неговата съвкупност, включително Констативния
протокол, приетите по делото САТЕ и СМЕ, въззивната инстанция намира за установен
механизма на ПТП, както и причинно-следствената връзка за настъпването му.
Относно имуществените вреди и техният
размер, то същите се установяват от приетите по делото САТЕ и свидетелските
показания на свидетеля Ю.Ю., подробно изложени по-горе. От
своя страна, свидетелят С.Ч.заявява,
че ищецът е споделил с него за инцидента, че е бил блъснат от шофьор на лека
кола, който избягал, че ищецът имал сериозни болки в лявата част на тялото му,
главно в областта на крака, глезена и стъпалото, че нараняването е дошло от
самия удар в автомобила, защото ищецът бил приклещен между автомобила и
мотоциклета си. Два-три месеца след инцидента, ищецът споделил със свидетеля, че
болките продължавали и е на болкоуспокояващи. Ищецът бил притеснен и изплашен от самата катастрофа, като
след нея и понастоящем, той не управлявал повече мотоциклета си.
По отношение обжалвания размер на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, настоящият
състав намира следното:
От приетите по делото писмени доказателства, СМЕ и свидетелските показания на свидетеля Чанков се установява, че
ищецът бил приет амбулаторно в Пирогов
на 01.03.2016 г. с диагноза контузия на ляво ходило и лява ръка, контузиа на
гръден кош, а на 09.03.2016 г. отново е бил прегледан амбулаторно с диагноза множество
повърхностни травми на левия глезен и стъпало, травма на няколко мускула и
сухожилия на лява предмишница. Вещото лице по
приетата СМЕ е посочило, че тези травми кореспондират с механизма на
настъпването на ПТП-то, че ищецът е претърпял болки и страдания около 30 дни/ с
по-интензивен характер през първите 10 дни/, който 30 дневен период е и период за възстановяване, като
тези травматични увреждания могат да се получат при самостоятелно падане с
мотоциклет при условие, че мотоциклетът получи удар в лявата му част. Вещото
лице установява, че получените травми на ищеца е от удара в лявата част на
мотоциклета, защото има изразен хематом
и лявата подбедрица, като тези наранявания са най-вероятно от
автомобила, а множеството повърхностни травми на глезена и пръстите на левия
крак и на лявото стъпало се получени при
падане на ищеца и съприкосновение с твърда повърхност.
Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки, страдания и психически затруднения и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени
във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение,
което има компенсаторен характер.
Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, като предвиденото
в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл.52 ЗЗД -по справедливост от съда. Съгласно ППВС
№ 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания и пр. Изброяването не е изчерпателно, поради
което в решение №
40 от 18.03.2016 г. по т.д. № 188/2015 г. на ВКС, I т.о. и в решение № 99/08.10.2013г. по т.д. № 44/2012 г.. на ВКС, II т.о., е прието, че
справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД предполага намиране от страна на съда на точния паричен
еквивалент на болките и страданията, емоционалните, физически и психически
сътресения, нанесени на пострадалото лице. Като от значение за определяне на
размер на дължимото обезщетение следва да се съобрази и икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането, обосноваваща
обществено-оправданата мярка за справедливост.
Не на
последно място от въззивния съд бяха отчетени и съществуващите в страната
обществено-икономически условия към момента на настъпване на вредите, индиция
за които съгласно константната съдебна практика ( решение № 2/21.03.2018 г. по т.д. № 1089/2017 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 242/12.01.2017 г. по т.д. №
3319/2015 г. на
ВКС, ІІ т.о., решение № 233/20.12.2016 г. по т.д. №
3586/2015 г. на ВКС, ІІ т.о.) са лимитите на застрахователно покритие, без те да имат
самостоятелно значение
Настоящата инстанция намира, че СРС се е съобразил в достатъчна степен с вида и характера на травмите, с интензивността и
продължителността на изпитваните от пострадалия физически болки и страдания и
възрастта на същия, възрастта му, която
при настъпване на ПТП-то е 25 години, т.е. в млада възраст, което предполага
по-бързо възстановяване както претърпените физически травми /според СМЕ, ищецът
е получил контузия на ляво ходило и лява ръка, контузиа на
гръден кош, множество повърхностни
травми на левия глезен и стъпало, травма на няколко мускула и сухожилия на лява
предмишница и от всичко това ищецът е претърпял болки и страдания от около 30
дни/ с по-интензивен характер през първите 10 дни/.
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира, че справедливият
размер на обезщетението е определеният от първоинстанционния съд такъв от 6 000
лв.
Относно претендираната лихва за забава, СГС намира
следното:
Съгласно чл. 558, ал. 5 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си пред съд, ако Гаранционният
фонд не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение
или увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение. В чл. 496 КЗ е предвидено още, че срокът за
окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три
месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил
застраховката "Еражданска отговорност" на автомобилистите, или пред
неговия представител за уреждане на претенции. В конкретния случай, ГФ е
постановил отказ на 28.07.2016 г., от която дата се дължат и законните лихви,
правилно посочена от СРС.
Предвид изхода на спора и предявената претенция, въззивникът следва да заплати на
процесуалния представител на въззиваемия адвокатско възнаграждение по чл.38,
ал.2 от ЗА в размер на 772, 05 лв., лв., определено по реда на чл.7, ал.2, т.3
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 16.04.2020 г. по гр.д. № 1106/2017г. на СРС, ІІ ГО, 123 състав.
ОСЪЖДА “Г. ф.”, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, чрез пълномогщника по делото юрисконсулт П.да заплати на Адвокатско дружество „В. и Б.“, ЕИК *********,
представлявано от адвокат Ц.В. от САК, с адрес ***, офис 5 адвокатско
възнаграждение в размер на 772, 05 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.