№ 254
гр. Стара Загора, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росен Чиликов
при участието на секретаря Нели П. Георгиева
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно
дело № 20215530202512 по описа за 2021 година
Обжалвано е наказателно постановление № 7211 /13.04.2021 г. на
Началник отдел „ Контрол по РПМ“ , Дирекция „ Анализ на риска и
оперативен контрол „, Агенция „ Пътна инфраструктура „ град София.
Жалбоподателят недоволен от наложеното му административно
наказание моли съда да го намали. Мотивира се с обстоятелството, че
са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно е
приложен материалния закон.
Жалбоподателят редовно призован не се явява в с.з.В писмено
становище поддържа жалбата.
Въззиваемата страна представлявана в с.з. от юрисконсулт Г
взема становище, че жалбата е неоснователна и пледира да се
потвърди наказателното постановление.Претендира и за направените
1
по делото разноски.
От събраните по делото доказателства установени с
доказателствени средства – писмени, показанията на свидетеля -
преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши
цялостна проверка на акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление,след обсъждане
становищата на страните съдът приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба,
поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че
жалбата е допустима .
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административно-наказващият орган в обстоятелствената част
на наказателното постановление е приел за установено, че
жалбоподателят М.Г. на 18.03.2021 година около 13.59 часа на път 1-
5, км 230+800 в посока град Казанлък – град Хасково управлява МПС
с четири оси с две управляеми оси марка „ Ман“, модел „ ТГС“ с рег.
№ СВ 7716АК.
При измерването е установено, че автомобилът е с разстояние
между осите 1,36 м, сумата от натоварването на ос на двойната
задвижваща ос на МПС е 31.130 т. при максимално допустимо
натоварване 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1 т. 5 б. „ В „ от Наредба№
11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и тежки
2
ППС.Измерването е извършено с техническо средство електронна
везна № 118844 и ролетка 1302/18 / 5 м. /.ППС превозва асфалт.
Жалбоподателят и водач на ППС не представя на длъжностните
лица от АПИ при проверката валидно разрешение / разрешително или
квитанция за платени пътни такси/.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията
на св. Д.З. / актосъставител/, заявление за последваща периодична
проверка, регистрация за извършена последваща проверка и
свидетелство за калибриране на ролетка; Свидетелство за регистрация
част I; наказателно постановление №7211/13.04.2021 година; АУАН
№0007956/18.03.2021 година; разписка; копие на лична карта и
свидетелство за регистрация част II; кантарна бележка от 18.03.2021
година; трудов договор №124/24.10.2019 година; пътен лист; заповед
№РД-11-1266/17.10.2019 година на Председателя на А „ПИ“; заповед
№РД-11-1267/17.10.2019 година на Председателя на А „ПИ“; заповед
№П-252/06.08.2021 година на и.д Председателя на А „ПИ“.
При така посочената фактическа обстановка административно-
наказващият орган правилно и законосъобразно е приел, че е нарушен
чл. 26, ал. 2 т. 1 б. „ А „ ЗП във връзка с чл. 37, ал. 1 т. 1 от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и тежки
ППС и на основание чл. 53, ал. 1 т. 2 ЗП е наложил административно
наказание Глоба в размер на 1 000 лева.
Посочените параметри на теглото на ППС надвишават нормите
3
на чл. 7 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и тежки ППС и съгласно чл. 3 т. 2 от същата Наредба
ППС се явява тежко.
Установените стойности на ППС водят до извода, че същото е
тежко по смисъла на параграф 1 т. 1 ДР на Наредба № 11/03.07.2001
г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и тежки ППС .
Измерените параметри на ППС са извършени с годно
техническо средство /заявление за последваща периодична проверка,
регистрация за извършена последваща проверка и свидетелство за
калибриране на ролетка/, което не поставя под съмнение
достоверността на измерените и посочени параметри.
При посочените параметри на ППС същото е следвало да се
движи по Републиканската пътна мрежа с издадено разрешение от
АПИ или квитанция за платена такса.
В случая обаче натоварването е 31 .130 тона, което надвишава
с над 30% максимално допустимото натоварване от 19 т. и
изключението на чл. 8, ал. 5 във вр. с чл. 14, ал. 3 от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и тежки
ППС е неприложимо.
Установената в с.з. фактическа обстановка и посочена в
наказателното постановление дава основание на съда да приеме, че
жалбоподателят Г. без надлежно разрешение от АПИ или квитанция
4
за платена такса е управлявал товарен автомобил с товар и общо тегло
над допустимите, от което следват изводи в няколко насоки :
Жалбоподателят Г. като водач на МПС чрез действие е
осъществил деяние.
Това деяние е противоправно – в нарушение на чл. 26, ал. 2 т. 1 б.
„ А „ от ЗП е нарушен редът на държавно управление относно
безопасността на движение при управление на МПС и опазване
целостта на пътищата.
Деянието с нормата на чл. 53, ал. 1 т. 2 ЗП е обявено за
наказуемо.
Деянието е извършено виновно с форма на вина умисъл.
Нарушителят е съзнавал обществено опасния характер на
деянието / Знаел е , че управлява МПС с тегло над допустимото и
че не притежава необходимото разрешение за това от АПИ/,
предвиждал е обществено опасните последици и е искал
настъпването им / въпреки, че е съзнавал обективните признаци
от състава на нарушението е продължил да управлява МПС – то /.
Следователно жалбоподателят Г. с деянието си е извършила
формално административно нарушение по смисъла на чл. 6, ал. 1
ЗАНН, с което са осъществени всички обективни и субективни
признаци от състава на нарушението по чл. 26, ал. 2 т. 1 б. „ А „ от ЗП.
Изложените до тук съображения по приложимостта на
материалния закон правят неоснователни възраженията в жалбата, че
материалният закон е приложен неправилно респективно и
претенциите за допуснато нарушение по ЗДП , а не по ЗП.
5
Наложеното административно наказание на основание чл. 53, ал.
1 т. 2 ЗП е правилно индивидуализирано.
Отчетени са смекчаващите вината обстоятелства, липсата на
отегчаващи и е наложено административно наказание в минимален
размер / Глоба 1 000 лева / съответстващо на тежестта на
нарушението и целите на чл. 12 ЗАНН.
Следователно няма основание за изменение на наказателното
постановление в частта на наложеното наказание.
Неоснователни са възраженията в жалбата и писменото
становище, че жалбоподателят Г. в качеството си на водач на МПС не
следва да носи АНО.
Адресат на задълженията по чл. 26, ал. 2 т. 1 б. „ А „ ЗП във
връзка с чл. 37, ал. 1 т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и тежки ППС е всяко физическо лице в
това число и водачите на ППС.
Санкционната норма на чл. 53, ал. 1 т. 2 ЗП предвижда
ангажиране на АНО на всяко физическо лице, което наруши
посочените разпоредби в това число и чл. 26, ал. 2 т. 1 б. „ А „ ЗП.
Следователно кръгът на лицата , които са административно-
наказателно отговорни не се изчерпва и ограничава до собствениците
6
на ППС или превозвачите по смисъла на параграф 1 т. 5 от Закона за
Автомобилните превози.
В конкретният случай жалбоподателят Г. в качеството си на
водач на ППС преди привеждането му в движение по
Републиканската пътна мрежа е следвало да се увери и провери товара
на ППС, максималната му допустима маса, притежава ли издадено
разрешение, което обаче не е сторил и като годен субект на АНО
следва да понесе такава.
Неоснователни са претенциите за допуснато нарушение на чл.
57, ал. 1 т. 5,6 от ЗАНН.
В обстоятелствената част на наказателното постановление са
посочени всички факти и обстоятелства релевантни за състава на
административното нарушение. Същото е конкретизирано по време,
място и начин на извършването му, с което из цяло е удовлетворено
изискването на законодателя в чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН.
Посочените факти и обстоятелства са в съответствие със
състава на административното нарушение, а посочената правна
квалификация /чл. 26, ал. 2 т. 1 б. „ А „ ЗП във връзка с чл. 37, ал. 1 т.
1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ/ е пълна и в съответствие с
обстоятелствената част на административното обвинение.
7
Правилен и законосъобразен е извода, че няма основание за
приложение на чл. 28 ЗАНН.
Надвишаването на максимално допустимите норми е значително
над определения максимум. С извършеното деяние се застрашава
безопасността на движението по пътищата и се нарушава целостта и
качеството на пътното платно.Това деяние в никакъв случай не е с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни
случаи, поради което няма основание за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Съдът приема, че наказателното постановление и АУАН са
съставени от компетентен орган и компетентни длъжностни лица /
Заповед /.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на
атакуваното наказателно постановление. Същото отговаря из цяло на
изискванията на чл. 57 ЗАНН, правилно е приложен материалният
закон.
Следователно наказателното постановление следва да се
потвърди, което прави жалбата неоснователна.
Направеното искане от процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателно.
8
Съгласно 63, ал. 5 ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с
чл. 27 е от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 143, ал. 3
АПК с оглед фактическата и правна сложност на делото, проведените
две съдебни заседания в полза на въззиваемата страна следва да се
определят и присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 90 лева, които да се заплатят от жалбоподателя, поради
неоснователност на жалбата.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 7211 /13.04.2021 г.
на Началник отдел „ Контрол по РПМ“ , Дирекция „ Анализ на риска
и оперативен контрол „, Агенция „ Пътна инфраструктура „ град
София, с което е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 1 000 / ХИЛЯДА / лева на М. Г. Г. от град
Кърджали,*********************, ЕГН – **********.
ОСЪЖДА М. Г. Г. от град Кърджали,*********************, ЕГН
– ********** да заплати на Агенция „ Пътна инфраструктура „ град
София направените по делото разноски в размер на 90 / Деветдесет/
лева.
9
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
10