Решение по дело №366/2023 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 551
Дата: 25 май 2023 г.
Съдия: Атанаска Ангелова Атанасова
Дело: 20237040700366
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 551                                         25.05.2023 година                        гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на двадесет и седми април две хиляди двадесет и трета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      ГАЛИНА РАДИКОВА

ЧЛЕНОВЕ:  1. АТАНАСКА АТАНАСОВА

                                                                   2. ТОДОР ИКОНОМОВ

 

при секретаря В.Т., в присъствието на прокурора Дарин Христов, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно наказателно дело № 366 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от К.Н.У. с ЕГН **********, с адрес: ***, против решение № 79 от 07.02.2023 г. по АНД № 2380/2022 г. по описа на Районен съд- Бургас.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила, съставляващи касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. В нея се сочи, че нарушението е заснето с мобилен уред за контрол, а в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяването и заснемането на нарушението могат да се осъществят само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган. Твърди се, че нарушението неправилно е преквалифицирано от първоинстанционния съд. Твърди се също, че към момента на извършване на нарушението заснетият автомобил не е управляван от касатора и това обстоятелство се установява от приложените в преписката снимки, а поради изтеклия продължителен период от време, считано от извършване на нарушението, до връчване на електронния фиш, е отнета на последния възможността да посочи кой е управлявал автомобила на посочената от наказващия орган дата. По същество се иска отмяна на решението и на потвърдения с него електронен фиш.

В съдебното заседание касационният жалбоподател поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства.

Ответникът по касационната жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата и не сочи доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането ѝ по същество, съдът намира следното:

С решението, предмет на касационната проверка, е изменен електронен фиш серия К № 4543780, издаден от ОДМВР- Бургас, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено на касатора К.Н.У. административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева, за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, като е преквалифицирано нарушението в такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Прието е от съда, че електронният фиш е издаден от компетентен орган и съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП реквизити. Формиран е извод, че деянието е съставомерно и е установено по несъмнен начин, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, но в електронния фиш неправилно е посочена нарушената материалноправна разпоредба.

Нарушението е установено с одобрено техническо средство- мобилна система за контрол на скоростта TFR1-M 510, поставена в служебен автомобил с рег. № А 78 61 КК. На 27.02.2021 г. в 16.11 часа в гр. Бургас, на ПП І-9, км. 249+100, е заснет лек автомобил марка „Пежо“ с рег. № А 34 30 МС, движещ се в посока от ПВ „Юг“ към КПП- 3 със скорост 84 км/ч. (определена след отчитане на толеранс от 3% от установената скорост 87 км/ч), при ограничение от 50 км/ч за населеното място. За нарушението е издаден обжалваният електронен фиш серия К № 4543780 срещу собственика на автомобила К.Н.У.. В законоустановения срок не е подадена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.

Деянието е съставомерно по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП- установено е превишаване на разрешената максимална скорост в населено място с 34 км/ч, поради което съобразно нормата на чл.188, ал. 1 от ЗДвП законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касационния жалбоподател.

При извършената проверка съдът не констатира съществени процесуални нарушения в производството по издаване на обжалвания електронен фиш. Нарушението е индивидуализирано чрез всички съставомерни обективни признаци, с което е осигурено правото на защита на наказаното лице. Ясно е посочено мястото на нарушението- ПП І-9, км. 249+100 и посоката на движение на автомобила- от ПВ „Юг“ към КПП- 3. От служебно изисканите схеми от Община Бургас се установява, че нарушението е извършено в населено място- в гр. Бургас, като разрешената скорост в участъка е 50 км/ч, въведена с пътен знак В 26. Ето защо съдът приема, че с обжалвания електронен фиш законосъобразно е ангажирана отговорността на касатора.

Съдът намира за неоснователни доводите на касатора за незаконосъобразност на електронния фиш, поради установяване и заснемане на нарушението с мобилен уред за контрол. След изменението на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (обн. ДВ бр. 54 от 2017 г.), цитираният в жалбата тълкувателен акт- ТР № 1/2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г. е загубил значение и не поражда действието по чл. 130, ал. 2 ЗСВ. Съгласно нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в приложимата редакция, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Според дефиницията, дадена с § 6, т.65 от ДР на ЗДвП, „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. От съдържанието на цитираните норми следва, че електронен фиш се издава и в случаите, когато нарушението на правилата за движение по пътищата е установено чрез мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол, а изискването „в отсъствието на контролен орган и на нарушител“ се отнася само и единствено до момента на издаване на електронния фиш.

Неоснователно е също възражението, че към момента на извършване на нарушението заснетият автомобил е управляван не от касатора, а от друго лице. На основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП за извършеното нарушение отговаря собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство (изр. 2). Както се посочи по-горе в изложението, в законоустановения срок не е подадена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от собственика на автомобила- касатора К.Н.У., а в хипотезата на чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП въпросът кое е лицето, управлявало автомобила, е ирелевантен- при липса на декларация с данни за водача, се ангажира отговорността на собственика. На последния е осигурена възможност да посочи кой е управлявал автомобила в правнорелевантния момент, с което е осигурено правото му на защита.

Не е налице и соченото от касатора нарушение при подбора на приложимите материалноправни норми. С чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е въведено ограничение на скоростта на движение на МПС, като за населено място е предвидена максимална скорост 50 км/ч. В случая е нарушена установената с нормата забрана за водачите да превишават тази скорост, поради което настоящият съдебен състав приема, че нарушението правилно е квалифицирано от районния съд.

В заключение, не се установяват наведените в жалбата касационни основания, поради което обжалваното решение, като постановено в съответствие с материалния закон, следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното, Бургаският административен съд,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 79 от 07.02.2023 г. по АНД № 2380/2022 г. по описа на Районен съд- Бургас.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

ЧЛЕНОВЕ:                  1.     

                                

2.