РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Пловдив, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Таня Асп. Г.а Точевска
при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова
като разгледа докладваното от Таня Асп. Г.а Точевска Гражданско дело №
20225330108847 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 109 ал. 1, изречение
второ от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Ищецът УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 66, представлявано от изпълнителния
директор п***. д-р К. Д., чрез пълномощник адв. В. Б., е предявил против С. С. Г., ЕГН:
**********, от гр. П******, ул. „******” № ***, иск за признаване на установено, че
ответникът дължи присъдената със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № *********** г., по частно гр. дело № ********* г. на *****, **** гр. с-в, сума в
размер на 375, 50 лева, представляваща стойност на предоставена медицинска помощ за
болничен престой за периода ******** г.- ******** г. на лице с прекъснати
здравноосигурителни права, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване
на заявлението- ***** г. до окончателното й погасяване.
В исковата молба е посочено, че на ******** г. ответникът постъпил по спешност в
УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД- гр. Пловдив, като съобщил, че по погрешка погълнал препарат
„******“, след което последвало повръщане. Тъй като състоянието му не могло да бъде
преодоляно в спешен кабинет, пациентът бил насочен към стационарно болнично лечение в
Клиника по клинична токсикология, където бил хоспитализиран същият ден в 12.00 часа с
диагноза „разяждащи (корозивни) вещества неуточнени“. Към момента на хоспитализацията
бил с прекъснати здравноосигурителни права, които не били възстановени до края на
болничния престой- ******* г. Ответникът бил приет по клинична пътека № ***, като при
1
постъпването му била съставена история на заболяването № ********* г. За лечението се
издала епикриза, с описание на извършените дейности- консултативен преглед със
специалист, ЕКГ, лабораторни и образни изследвания. Поради отказ от лечение пациентът
бил изписан. Доколкото по време на болничния си престой ответникът бил неосигурен и не
възстановил правата си, той следвало сам да заплати стойността на оказаната му медицинска
помощ в размер на 375, 50 лева, съгласно ценоразпис на болницата, който бил
общодостъпен. До лицето била изпратена покана за доброволно изпълнение, но въпреки
получаването й, плащане не последвало. За събиране на вземането се подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение, по което се образувало частно гр. дело № ******** г. на
****, ******. с-в и се издала заповед за изпълнение, връчена на длъжника по чл. 47 ал. 5 от
ГПК и затова се предявявал настоящия установителен иск. Претендират се и разноските по
делото. В съдебно заседание чрез пълномощника си моли за уважаване на иска. Представя
допълнително и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначеният му в производството особен
представител е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен.
Твърди, че ответникът не бил уведомен от болницата, че бил с прекъснати
здравноосигурителни права, както и за стойността на услугите, които трябвало да заплати, с
което били нарушени правата му. По време на подписване на декларацията за информирано
съгласие не му били разяснени всички процедури, като той не бил информиран и за
ценоразписа в болницата. В сайта на болницата цените не били описани по клинични
пътеки, а по услуги и дейности, поради което пациентът нямало как да е точно запознат с
цената. Не се установявало и как била формирана търсената сума, за какви прегледи и
изследвания се отнасяла. След като пък лицето напуснало преждевременно болницата,
нямало как да се претендира стойността на цялата клинична пътека, защото тя реално не
била изпълнена. Твърди се, че оказаната медицинска помощ била за спешно състояние и
попадала в обхвата на чл. 82 ал. 1 т. 1 от ЗЗ, поради което за нея не се дължало заплащане
дори и от здравноосигурени лица. Моли за отхвърляне на иска. В съдебно заседание чрез
особения си представител поддържа отговора.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява следното:
Със заповед № ******* г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по частно гр. дело № ********* г. на ****, ***** гр. с-в, ответникът е бил осъден
да заплати на ищеца сумата от 375, 50 лева, представляваща стойност на предоставена
медицинска помощ за болничен престой за периода ****** г.- ****** г. на лице с
прекъснати здравноосигурителни права, ведно със законната лихва върху сумата от датата
на подаване на заявлението- ********* г. до окончателното й погасяване, както и
разноските в заповедното производство в размер на 25 лева- за държавна такса.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като в законния
едномесечен срок е предявен настоящият иск, който е допустим и следва да се разгледа по
същество.
2
Представена е медицинска документация за лечението на ответника- лист за преглед
на пациент в спешно отделение, направление за хоспитализация, декларация за
информирано съгласие, история на заболяването, епикриза, кардиограма, лист за
консултация, клинико- реанимационен лист, резултати от направени изследвания (клинична
лаборатория и образна диагностика).
Представен е и ценоразпис на платените услуги, предоставяни от ищеца, както и
заповеди за утвърждаване и изменение на цените на медицинските услуги в лечебното
заведение. Посочени са изрично цените на конкретно извършените спрямо ответника
дейности и услуги.
Видно от справка от ТД на НАП- Пловдив, ответникът е бил с прекъснати
здравноосигурителни права за периода на болничния си престой ********** г.- ******** г.,
които не са възстановени и до момента.
До ответника е изпратена покана за доброволно плащане на сумата за лечение, като
писмото е получено на адреса му от съпругата.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна
намира следното:
От приетите писмени доказателства се установява, че ответникът е постъпил като
пациент в спешно отделение на ищцовото лечебно заведение, но след преглед е насочен към
хоспитализация, защото е било преценено, че състоянието му не може да бъде успешно
овладяно в спешен кабинет. Пациентът е подписал декларация за информирано съгласие, с
което се е запознал с условията, при които НЗОК плаща извършените медицински дейности
по оказаната здравна помощ, а наред с това е информиран и за ценоразписа на
предоставяните услуги от болницата.
По случая е съставена необходимата медицинска документация, като същата е
издадена от компетентни длъжностни лица в кръга на техните служебни задължения, поради
което това представляват официални свидетелстващи документи, които се ползват с
материална доказателствена сила за отразените в тях факти и обстоятелства. От епикризата
се установява състоянието на пациента по време на болничния престой, както и проведеното
му лечение, а от историята на заболяването е видно какво е било състоянието на пациента
при приемането му и в хода на проведеното лечение. Същото е продължило за времето от
********* г. до ********* г., като за този период, видно от справката от ТД на НАП, лицето
е било с прекъснати здравно-осигурителни права. Пациентът не е възстановил правата си на
здравно осигурено лице нито до напускане на болницата, нито до момента, поради което на
основание чл. 109 ал. 1, изречение второ от ЗЗО следва сам да заплати стойността на
оказаната му медицинска помощ. Тази стойност съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗО следва да
се плати по цени на лечебното заведение, чийто цени са посочени в ценоразписа на
болницата. Не съществува нормативно задължение от лечебното заведение да се уведомява
пациентът, че е с прекъснати здравно осигурителни права, защото той трябва сам да следи за
своя осигурителен статус. Всеки гражданин е длъжен да заплаща здравноосигурителните си
3
вноски, за да ползва безплатна медицинска помощ, като от неизпълнението на това си
задължение той не може да черпи права.
Според действащото законодателство разходите за оказване на спешна медицинска
помощ до момента на хоспитализиране на пациента се поемат от Държавата. В този смисъл
са разпоредбите на чл. 99 от Закона за здравето („Държавата организира и финансира
система за оказване на медицинска помощ при спешни състояния“) и на чл. 7 от Наредба №
25/ 04.11.1999 г. („Разходите по оказване на спешна медицинска помощ до хоспитализиране
на пациента се поемат от Държавата“). При това положение, спешната медицинска помощ е
безплатна само, ако пациентът не е приет за лечение в болнично заведение и доколкото в
настоящия случай ответникът е бил хоспитализиран именно поради невъзможността
здравословното му състояние да бъде преодоляно в спешен кабинет на болницата, той
следва да заплати стойността на оказаната му медицинска помощ. За да ползва обаче
безплатно медицинско обслужване, той трябва да е заплатил здравноосигурителните си
вноски, а след като по делото се установява противното, лицето дължи заплащане на
оказаната му медицинска помощ.
Както вече се посочи по- горе, заплащането на предоставените от ищеца услуги става
по ценоразписа на лечебното заведение, който е общодостъпен- публикуван е в интернет
страницата на болницата и е приет като писмено доказателство по делото, като с подписване
на декларацията за информирано съгласие пациентът е запознат със стойността на
медицинските услуги там. Видно от представената сметка на пациент, за ответника са били
извършени медицински услуги на обща стойност от 375, 50 лева, включваща заплащането на
болничния престой и извършените манипулации, като за всяко едно от изследванията са
представени писмени доказателства и сумата за отделните изследвания (образно-
диагностично и клинична лаборатория) съвпада със стойностите им по ценоразписа на
болницата. В представения ценоразпис са маркирани извършените процедури спрямо
лицето, които се установяват с представените отделно листове, резултати, както и с
вписванията на медицинския екип в ИЗ. При съпоставяне на съпътстващите документи,
удостоверяващи указаната медицинска помощ, с отделните дейности в ценоразписа,
отбелязани изрично за конкретния случай, се доказва съответствието на разходите с цената
на иска. До адреса на ответника е била изпратена изрична писмена покана за доброволно
изпълнение, получена от съпругата му, като плащане е липсвало, с което лечебното
заведение надлежно е уведомило пациента за дължимите суми. От изложеното следва, че
така предявената претенция се явява доказана както по основание, така и по размер, поради
което тя следва да се уважи изцяло.
В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното
парично вземане, по отношение на което вземане вече е била издадена заповед за
изпълнение. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част
на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва
да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.
С оглед изхода на делото, а именно- уважаване на исковата претенция, на основание
4
чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълен размер.
Същите се претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице
доказателства за реалното им извършване- внесени държавна такса в размер на 25 лева,
такса за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5 лева, депозит за особен
представител на ответника в размер на 300 лева, както и заплатено адвокатско
възнаграждение на пълномощника на страната в размер на 200 лева, поради което те следва
да се възложат в тежест на ответника. На особения представител на ответника се дължи
възнаграждение, независимо от изхода на делото, в размер на внесения за него депозит,
което ще му бъде изплатено с РКО.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
********** г., издадена по частно гр. дело № ******** г. на ****, ***** ***. с-в, С. С. Г.,
ЕГН: **********, от гр. П******, ул. „********” № ******, ДЪЛЖИ на УМБАЛ „Св.
Георги” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул.
„Пещерско шосе” № 66, представлявано от изпълнителния директор п****. д-р К. Д., сумата
в размер на 375, 50 лева (триста седемдесет и пет лева и петдесет стотинки),
представляваща стойност на предоставена медицинска помощ за болничен престой за
периода ******* г.- ****** г. на лице с прекъснати здравноосигурителни права, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението- ********* г. до
окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА С. С. Г., ЕГН: **********, от гр. П*******, ул. „*********” № ***, да
заплати на УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 66, представлявано от изпълнителния
директор п****. д-р К. Д., разноските в заповедното производство в размер на 25 лева
(двадесет и пет лева)- държавна такса, ведно с разноските по настоящото дело, както следва:
сумата в размер на 25 лева (двадесет и пет лева)- държавна такса, сумата в размер на 5 лева
(пет лева)- такса за издаване на съдебно удостоверение, сумата в размер на 300 лева (триста
лева)- депозит за особен представител на ответника и сумата в размер на 200 лева (двеста
лева)- адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца.
ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО на особения представител на ответника адв. К. Р. за сумата от
300 (триста лева) – внесено от ищеца възнаграждение.
5
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
6