Решение по дело №10/2021 на Административен съд - Стара Загора

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

24.03.2021 г., гр. Стара Загора

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:   

                                   

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

                                                                                2.СТИЛИЯН МАНОЛОВ

                       

при секретаря Ива Атанасова

и в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №10 по описа на съда за 2021  г.

Производството е по реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.

Обжалваното решение

 

С Решение №260191 от 20.11.2020г., постановено по анд № 1941/2020г., РС Стара Загора отменил наказателно постановление №509539-F30785 от 04.05.2020г., издадено от Началник отд.”Оперативни дейности” в ЦУ на НАП, с което на ЕТ”М.”, Булстат ***, представляван от М.Ю.Ф. на осн. чл.185, ал.2 от ЗДДС за нарушение на чл.7, ал.4 от Наредба №Н-18/2006г., вр. с чл.118, ал.4, предл. първо от ЗДДС било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.

 

Обстоятелства по обжалването

 

            Недоволен от решението останал административно-наказващият орган /АНО/, който чрез процесуален представител, го обжалва в срок с твърдения, че същото било неправилно и незаконосъобразно.

            Според касаторът, РС неправилно приемал извод за приложимост на чл.28 от ЗАНН и че конкретното нарушение съставлявало маловажен случай и не бил приложен правилно чл.93, т.9 от НК. Фактът, че наказаният няма извършени други нарушения на Наредба №Н-18/2006г. и ЗДДС не можело да е основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Не можело да обоснове такова и ниската стойност на покупката.

            Неоснователни били доводите на РС, че фискалното устройство било с технически проблеми, след като предния ден било регистрирано в НАП от търговеца. Последният дължал винаги грижата на добър стопанин и в случай на невъзможност устройството да работи коректно бил длъжен да преустанови работата на търговския обект до отстраняване на повредата. Било видно, че действия по отстраняване на повредата на ФУ били предприети близо седмица след извършената проверка, на 16.12.2019г.

            Административното нарушение, за което бил наказан търговеца било от категорията на формалните такива. То не било по никакъв начин от по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случаи на данъчни нарушения. Това че нарушението било първо, било обстоятелство от значение за размера на санкцията и това било отчетено от наказващия, като санкцията била в минималния размер, т.е. били съобразени и смекчаващите отговорността обстоятелства.

            Законодателят сам определял регулираните от ЗДДС и Наредба №Н-18/2006г. обществени отношения за значими и поради това предвиждал и такива високи санкции. В конкретния случай били отчетени всички смекчаващи отговорността  обстоятелства, наложената санкция била минималната и не били налице такива обстоятелства, които да сочели на по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното. По тези съображения се иска от касационната инстанция да приеме извод, че не били налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН, да отмени въззивното решение и да потвърди процесното наказателно постановление. Претендират и юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.

            Касаторът, редовно призован в с.з., не изпраща представител.

             Ответникът по касация, редовно призован, не се представлява. По делото депозира писмен отговор на касационната жалба, в който сочи, че следва въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

            ОП Стара Загора се представлява от прокурор Димитрова, която дава заключение за неоснователността на касационната жалба и за правилност на въззивното решение.

По същество на спора

 

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по съществото си същата е неоснователна.

От фактическа страна РС приел за установен пред него, че при проверка на вендинг автомат на 10.10.2019г. /коректното е 10.12.2019г./ проверяващите служители на НАП при поставяне в монетника на две монети по 0,20 лв. или на обща стойност 0,40лв. била извършена продажба на кафе, след която не се визуализирало на дисплея фискална бележка с наименованието на търговеца. След проверка в масивите на НАП установили, че на 09.12.2019г. от търговеца било регистрирано конкретно ФУ „Фувас”, но не било въведено в действие към момента на проверката, т.е. било нефункциониращо и издали АУАН за това, че се извършвали продажби без действащо ФУВАС на дата 10.12.2019г.

Въз основа на други писмени доказателства, РС приел, че наказаният търговец бил собственик на проверявания вендинг автомат, като закупил въпросното ФУВАС на 09.12.2019г., което на същата дата било монтирано в машината, както и на същата дата било регистрирано в НАП. Монтирането било около 14,01 часа. При поставянето му се изписало на дисплея „224”, св. Ф. изпробвал дали апарата работи, като поставил монети в него и машината пуснала напитка. Същият помислил, че „224” означавало, че устройството се свързвало с НАП, както и защото машината работела, като подавала напитки. Самата проверка била извършена по повод жалба от съпругата на св. Ф. и предвид невизуализирането на дисплея на фискален бон и не изплащането на информация до НАП, проверяващите поискали от търговеца да свали устройството и да го донесе в НАП Пловдив, офис Хасково. Това било извършено на 11.12.2019г. и актосъставителят констатирал, че действително имало проблем. Тези факти били определени като нарушение на чл.7, ал.2 от Наредба №Н-18/2006г.

РС още приел въз основа на писменото доказателства Протокол за сервизно обслужване, че поради фабричен дефект устройството не е можело да установи дистанционна връзка с масивите на НАП поради грешка „224” и дефектирал „КЛЕН”, като при монтиране на устройството се изписвало „224”, но без да се давало информация, че това било грешка или код за свързване с НАП. Именно въз основа на Протокола за сервизно обслужване от 16.12.2019г. РС приел извода, че бил налице блокирал ФУВАС вследствие производствен дефект.

Въззивният съд приел още, че по искане на актосъставителя всички устройства били свалени /вкл. и процесното/ от машините и били предоставени в НАП офис Хасково, където служителите се убедили след демонстрация, че устройството било технически дефектирало и не се касаело за вредоносно влияние върху него от търговеца.

Горното обосновало извод у РС, че конкретния случай съставлява „маловажен” по см. на чл.28 от ЗАНН, защото устройството било регистрирано на 09.12.2019г. в 14.01 часа, проверката била извършена на 10.12.2019г. в 09.00 часа, машината била новопоставена и поради това не била известна на клиентите, а понастоящем генерирала около 200-250 лева приходи на месец или 6-8 лв. дневно, от момента на поставяне на устройството до извършване на проверката машината работила по-малко от 1 ден и това формално бил периодът, в който не се подавали данни от устройството към НАП, жалбоподателят нямал други нарушения, повредата на устройството била техническа- поради производствен дефект бил блокирал ФУВАС, имуществената санкция дори и в нейния минимум от 3000лв. била много пъти по-тежко наказание, съобразно тежестта на самото нарушение и поведението на нарушителя. Това мотивирало РС да приеме, че дори и формално да било нарушение, то и минимално предвиденото наказание щяло да бъде несправедливо високо. В заключение съдът приел, че АНО неправилно не приложил хипотезата на чл.28 от ЗАННА и за това неговото НП се явявало незаконосъобразно и следвало да се отмени.

Касационната инстанция не споделя извода на РС, че конкретното нарушение  следва да се квалифицира от АНО като „маловажно” по см. на чл.28 и тъй като не е квалифицирано като такова, издал едно незаконосъобразно НП. Както самият касатор сочи, приложение намира определението на понятието, което се дава чл.93, т.9 от НК, приложим на осн. чл.11 от ЗАНН. Видно от това определение, едно деяние макар и формално да покрива признаците на престъпление /нарушение/, то може да бъде ненаказано, ако при неговото извършване са налице такива смекчаващи обстоятелства, които да го определят, като деяние с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на съотв. вид противозаконни деяния, както и липсват или са незначителни настъпилите от въпросното деяние вредни последици.

Пред касационна инстанция не се оспорват фактическите установявания на РС, т.е. следва да се приеме, че фактическата обстановка по извършване на конкретното нарушение на чл.7, ал.2 от Наредба №Н-18/2006г., вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС е правилно и всестранно изяснена и установена от въззивния съд. При това положение обаче настоящата инстанция приема, че въззивният съд неправилно извежда извода си, че в конкретния случай на нарушението по чл.7, ал.2 от Наредба № Н-18/2006г. е извършено при наличие на такива смекчаващи обстоятелства, които в достатъчна степен обосноват приложимостта на чл.28 от ЗАНН.

Няма спор, че нарушението е формално, но неподаването на данни към НАП след регистриране на ФУВАС е безспорно установено. Макар и това да се дължи, както в последствие се установява на технически дефект на самото устройство и то поради производствен дефект, а не поради въздействие върху него, то задължение на търговеца е да провери дали наистина това устройство работи както трябва. Именно не полагане на дължимата се грижа, която в този случай е с по-висока степен на изискване към задълженото лице, в крайна сметка не способства за оневиняването му, защото се доказва, че машината все пак продава напитки и реално отстраняването на технически дефект на ФУВАС става едва на 16.12.2019г.  Показанията на св. Ф., че той е извикан с притежаваните от него ФУ в офис на НАП в гр. Хасково и това става още на 11.12.2019г., т.е. на следващия ден от проверката, са факти, които изхождат от заинтересовано лице и макар и да не се опровергават по друг начин от страната, която носи тежестта да доказва повдигнатото административно-наказателно обвинение, то те неоснователно са кредитирани с доверие от въззивния съд, защото нито едно друго доказателство не ги потвърждава или поне не индицира, че са се осъществили именно така.

Ето защо и по тези съображения тази инстанция не приема за правилно изграден извода на РС за наличие на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН и поради това неговото решение се възприема за неправилно постановено и като такова следва да се отмени, като се постанови друго, с което процесното НП се потвърди, като издадено при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно приложение на закона.

При този изход на спора основателна се явява своевременно предявяването претенция за присъждане на юрисконсулстско възнаграждение, което Съдът определя, че следва да бъде в размер на 80 лв.

Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение №260191 от 20.11.2020г., постановено по анд № 1941/2020г., РС Стара Загора, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №509539-F30785 от 04.05.2020г., издадено от Началник отд.”Оперативни дейности” в ЦУ на НАП, с което на ЕТ”М.”, Булстат ***, представляван от М.Ю.Ф. на осн. чл.185, ал.2 от ЗДДС за нарушение на чл.7, ал.4 от Наредба №Н-18/2006г., вр. с чл.118, ал.4, предл. първо от ЗДДС било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.

ОСЪЖДА ЕТ”М.”, Булстат ***, представляван от М.Ю.Ф. да заплати на НАП разноски пред касационна инстанция в размер на 80 лева.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                             2.