Р Е
Ш Е Н
И Е № 260057
19.04.2022 г.,
град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VI граждански
състав
На 29.03.2022 г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
Секретар: Ангелина Костадинова
като
разгледа докладваното от съдия Дафина Арабаджиева в.гр.дело № 2607 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7 против
Решение № 260341 от 14.09.2020 г., постановено по гр. д. № 3077/ 2020 г., по
описа на Районен съд – Пловдив, с което жалбоподателят Областна дирекция на МВР
– гр. Пловдив, е осъден да заплати на К.Г.А.,
сумата 1 737, 55 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 1 978, 5
часа нощен труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1, 143, положен през
периода 15.01.2017 г. - 15.01.2020 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума
за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на месеца,
следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган нощният труд, до
24.02.2020 г. в размер общо на 254, 80 лева, заедно със законната лихва върху
главницата, начиная от 24.02.2020 г., до окончателното й изплащане, както и
направените разноски за производството по делото.
В жалбата се излагат оплаквания, че решението е
неправилно и необосновано като противоречащо на материалния
закон. Настоява се за неправилно приложение на чл.9, ал.2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от
17.01.2007 г. като специална спрямо ЗМВР, както и се развиват доводи за приложимата
в случая правна уредба. Поддържа се, че през процесния за делото период е
действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. /отм.ДВ бр.3 от 10.01.2020 г. и
бр.4 от 14.01.2020 г. с Решение № 16766 от 10.12.2019 г., постановено по
адм.д.№ 8601 по описа за 2019 г. на ВАС/, в която е дадена изчерпателна
регламентация на отчитането и компенсирането на положения от държавните
служители на МВР извънреден труд и нощен труд, а така и че няма празнота в
закона, която да налага приложение на друг нормативен акт по аналогия. На второ
място, приема се, че дори искът да е доказан по основание, то той не бил
доказан по размер с довода, че разликата между базата преди преизчислението на
нощния труд чрез коефициента по чл.9, ал.2 от НОСРЗ и полученото след
преизчислението, се заплаща като дневен труд, а не при завишена с 50 % ставка. Моли за отмяна
на обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което да се отхвърлят
предявените искове като недоказани по основание и размер, или недоказани само
по размер. Претендира направените по делото разноски, вкл. за юрисконсултско
възнаграждение. При евентуално отхвърляне на жалбата прави възражение за
прекомерност на възнаграждението на насрещната страна.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна К.Г.А., чрез пълномощника по делото адвокат Т.А.,
с който жалбата
се оспорва като неоснователна. Взема се становище
по конкретните оплаквания във въззивната жалба и се излагат подробни доводи за
неоснователност на изложените в жалбата твърдения и аргументи, като
същевременно се развиват съображения за правилност и законосъобразност на
първоинстанционното решение. Поддържа, че в Наредба 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на
работното време, дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните
служители на МВР, липсва норма за
преобразуване на часовете положен труд с коефициент 1, 143, което представлявало празнота в уредбата за
държавните служители на МВР. При наличието на такава непълнота в специалната
уредба следвало да се приложи общата Наредба
за структурата и организацията на работната заплата. По отношение на второто възражение досежно размера на
исковата претенция, се позовава на приетата в производството ССчЕ, неоспорена
от ответника и отразяваща реалния размер на сумата, която се дължи от
ответника. Възражението за приложението на чл.9г. от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските, действаща през периода 01.01.2018 г. -
17.07.2018 г. се намира за неоснователно,
тъй като цитираната разпоредба касаела регистрацията на положения извънреден
труд пред Инспекцията на труда и не освобождавала ответника от задължението му
да превръща действително отработените от служителя часове нощен труд в дневен и
да заплаща възнаграждение. Въз основа на изложеното в отговора се иска жалбата
да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено. Претендират се
разноски за настоящата инстанция.
Пловдивският окръжен съд,
след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните
по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционното производсто е
образувано въз основа на предявен от К.Г.А.
против Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 2173,93 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за 2847,11 часа нощен труд,
приравнени на дневен труд с коефициент 1, 143, положен през периода 15.01.2017
г. - 15.01.2020 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от
датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на месеца, следващ
последния месец от тримесечието, в който е бил полаган нощният труд, до
24.02.2020 г. в размер общо на 261,20 лева, заедно със законната лихва върху
главницата, начиная от 24.02.2020 г., до окончателното й изплащане.
Ответникът с отговора си по реда на чл.131 ГПК е
оспорил предявените искове с позоваването на Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г., уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурства, времето за отдих и почивки на държавните
служители, като намира същата за приложима. Излага подробни съображения, че
ЗДСл и КТ не намират приложение, както и че липсва законова уредба или акт на
МС, допускащ преизчисляването на положения нощен труд от ищеца с коефициент
1.143. Предвид на това, намира за необосновано приложението на НСОРЗ. Искът е
оспорен и с довода, че през процесния период на ищеца е заплатен както
извънреден, така и нощен труд по представени платежни бележки. Моли за отхвърляне
на исковите претенции.
С обжалваното решение районният съд е приел че
разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата от 2007 г. има характер на специална норма по отношение на
ЗМВР и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за неуредените от тях случаи. Предвид
на това и констатациите в заключението на ССчЕ за отработени от ищеца 1731 часа
нощен труд, които след приравняването им
на дневен труд с коефициент 1, 143 съставляват 1978,5 часа, е уважил исковете
за заплащането на допълнително
възнаграждение в размер общо на 1737,55 лева и на мораторна лихва върху тази
сума за посочения в исковата молба период в размер общо на 254,80 лева (в
какъвто размер е и изменената искова претенция, съгласно допуснатото с
протоколно определение от 12.08.2020 г. изменение).
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо и при постановяването му не
е било
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
Предвид горното и
съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК
следва да бъде проверена правилността
на решението по
изложените във въззивната жалба
доводи.
Не се спори между
страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се
установява, че ищецът е служител на МВР, като през процесния период е заемал
длъжността „***“ към Сектор „СПС“ при ОД на
МВР - гр. Пловдив.
Не е спорно и че
за този период ищецът е полагал труд по служебно правоотношение в системата на
МВР, както и че е полагал нощен труд,
което се удостоверява и от приетите по
делото като писмени доказателства служебни
бележки.
Представени са и приети като писмени доказателства Заповеди № 317з-1641 от 20.04.2015 г., № 8121з-791-2810 от 28.10.2014 г., № 8121з-40/15.01.2015 г. № 8121з-1429/23.11.2017 г., правна
консултация и справка – извадка от разплащателна ведомост за положен извънреден
и нощен труд за периода м. януари 2017 г.- м. януари 2020 г.
От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че отработените от ищеца К.Г.А. часове нощен труд за
периода от 15.01.2017 г. до 15.01.2020 г. са 1731 часа, след приравняването им
на дневен труд с К=1.143, стават 1978,5 часа, като разликата от 247,5 часа
представляват положен извънреден труд, в стойностно изражение в размер на
1737,55 лв. Установява се, че тази сума не е изплатена на ищеца. Относно
размерът на обезщетението за забава, същото е установено от вещото лице в
размер от 254,80 лв.
С оглед на така приетата фактическа обстановка от правна страна
съдът намира следното:
Съгласно чл. 176
от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187,
ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни
– подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3,
изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр.
ал. 6 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните
служители, които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват
със специалната закрила по Кодекса на труда.
Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). През процесния период
е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., която е отменена
с §
4 от заключителните разпоредби на Наредба
№ 8121з-36 от 07.01.2020 г., обн., ДВ, бр. 3
от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., и Решение № 16766
на ВАС на РБ - ДВ, бр. 4 от 14.01.2020 г. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното
решение, поради което отмяната поражда своите правни
последици занапред и не засяга отношенията, възникнали по време на действието
на Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за
отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбата на чл. 31 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22, 00 и 06,
00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, т. е. липсва
специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР.
Основното
възражение в жалбата на ОД на МВР е, че по отношение на служителите на МВР
следва да се прилагат наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, на
основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за
специална уредба. Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени
по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората
група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира
субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите
държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по
трудови правоотношения. Действително в действащия ЗМВР да няма законова делегация,
препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на § 1а - нов – ДВ,
бр. 69/2008 г., отм. ДВ, бр. 88/2010 г. от ДР на отменения ЗМВР), но доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл
намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл,
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1
– 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския
съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
В цитираните
наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно
което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно
изчисляване на работното време. Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения
не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при
липса на изрична уредба в наредбите, издадени от Министъра на вътрешните
работи, то следва да намери приложение Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от цитирания
нормативен акт, при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент е 1, 143. Не следва да се приеме становището на въззивника, че
приложимия коефициент е 1, тъй като по-скоро нормата разрешава полагане на
нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва
приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на
правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово
правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се
регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на
работно време, работодателят отчита работното време на конкретния работник или
служител в края на отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че
нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд
- часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на
нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ), са извънреден труд.
Поради това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата не намира приложение по
отношение на държавните служители в МВР.
По
изложените съображения, настоящият съдебен
състав на ПОС намира, че исковата претенция за заплащане на
извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. От събраните доказателства
– приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, се
установява, че за процесния период от време ищецът е положил нощен труд в
размер на 1731 часа, преизчислени с коефициент
1, 143 и приравнени на дневно работно време тези часове възлизат на 1978,5 часа, като разликата от 247,5 часа се отчита като извънреден труд и има стойностно изражение в размер на 1737,55 лв.,
което не е заплатено, поради което искът е доказан и по размер.
Не се споделя второто възражение, което се навежда
едва във въззивната жалба, за недоказаност на размера на иска. ССчЕ не е оспорена от
въззивника, нито пред въззивната
инстанция се претендира поставяне на допълнителна задача, поради което съдът
възприема заключението на вещото лице. Изрично в заключението си вещото лице
посочва, че изчислената дължимата сума
за положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като извънреден труд, възлиза на сума в размер на 1737,55 лева. Тази сума е дължима, тъй като представлява
възнаграждение за отчетен извънреден труд, вследствие на разликата между
заплатен нощен труд и преизчислен с коефициент 1, 143 равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време.
Настоящият
съдебен състав счита за неоснователен наведения от въззивника довод за
приложимост на действащата в периода 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. редакция на
чл. 9г
от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, съгласно
която при сумирано изчисляване на работното време положеният нощен труд не се
превръща в дневен. Подобно възражение се въвежда едва с въззивната жалба, а от друга
страна с цитираната разпоредба се определя начина на регистрация в Инспекцията
по труда на отработените над установената норма за отчетния период часове
работно време. Принципът, който е възпроизведен в разпоредбата, е наложен от
практиката, че в Инспекцията по труда като извънреден труд се отчитат само
действително отработените часове, без да се превръщат нощните часове към
дневни. Разпоредбата касае регистрацията на положен извънреден труд пред
Инспекция по труда, а не че не следва да се превръщат действително отработените
от служителя часове нощен труд през процесния период в дневен.
Ето защо, настоящият съдебен състав на ПОС намира предявените
искове за основателни и доказани, поради което постановеното в този смисъл решение на РС - Пловдив следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Горните изводи не се
променят и след постановяване на Решение от 24.02.2022 г. по дело С- 262/ 2020
г. на Съда на Европейския съюз. Съгласно цитираното решение член 8 и член 12,
буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното
време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална
правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд
за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка
от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички
случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или
сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от тях нощен труд. В случая, в българското законодателство до
2020 г. не съществува норма, определяща нормалната продължителност на нощния
труд на държавните служители в системата на МВР, поради което отговорът на
въпроса по т. 1 от решението на СЕС не променя становището на настоящата
инстанция, което е изложено по-горе в мотивите.
Изложените по – горе изводи не се променят и от
приетото в т. 2 от цитираното решение на СЕС, че членове 20 и 31 от
Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл,
че допускат определената в законодателството на държава членка нормална
продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор
да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и
пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел. В мотивите на решението се приема,
че що се отнася до обосноваността на евентуалната разлика в третирането,
следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика разликата в
третирането е обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий,
тоест когато е свързана с допустима от закона цел на съответното
законодателство и е съразмерна на тази цел (решение от 29 октомври
2020 г., Veselības ministrija, C‑243/19, EU:C:2020:872,
т. 37 и цитираната съдебна практика). Приема се, че възприетото
становище, че в член 187,
алинеи 1 и 3 от Закона за МВР нормалната продължителност на труда през деня и
през нощта е еднаква и затова съотношението между нормалната продължителност на
труда през деня и тази през нощта е 1 и не налага преобразуване не отразява
допустима от закона цел, годна да обоснове разлика в третирането. Посочва се,
че няма пречка за държавите членки да
вземат предвид бюджетни съображения успоредно със съображения от политически,
социален или демографски порядък и да въздействат върху естеството или обхвата
на мерките, които смятат да приемат, но такива съображения не могат сами по
себе си да представляват цел от общ интерес. В решението се сочи, че ако не е
основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която
разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по
отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би
била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният
съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на
текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни
методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до
разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел (решение от
6 октомври 2021 г., Sumal, C‑882/19, EU:C:2021:800, т. 71
и цитираната съдебна практика). Тук
следва отново да се има предвид, че до 2020 г няма определена нормална
продължителност на нощния труд за полицаите, такава е определена по-късно. А
изложените доводи от жалбопадателя доводи за естеството на извършваната
дейност, с което
се обосновава различното третиране, не могат да бъдат възприети като обективен
и разумен критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане
преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен. Това е така, защото
посочените по-горе придобивки са свързани именно със специфичния характер на
длъжността, а не конкретно с полагането на нощен труд. Показателно в тази
връзка е, че до м. август 2016 г. наредбите на министъра на МВР са предвиждали
преобразуване на нощните часове в дневни, като отпадането му след този момент
не е обосновано с никаква допустима от закона цел. Но дори и да се приеме, че
подобна цел е налице, както бе посочено по-горе в полза на служителите в МВР не
са предвидени мерки за защита и компенсиране на особената тежест на положения
нощен труд.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за въззивна
инстанция в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение от 700 лв. Във въззивната
жалба е направено възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, което настоящият състав счита за
неоснователно. Платеното адвокатско възнаграждение е в размер близък до
предвидените минимални размери по така предявените искове, като същото напълно
отговоря на усилията на процесуалния представител по осъществяване на защитата
по делото.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260341, постановено по гр. д. № 3077/ 2020
г., по описа на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – гр. Пловдив, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7 да заплати на К.Г.А., ЕГН **********
сумата от 700 лева - разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280, ал.
3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.