Номер 154704.09.2020 г.Град Враца
Районен съд – ВрацаIV граждански състав
На 04.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:И.Ц.И.
като разгледа докладваното от И.Ц.И. Гражданско дело № 20201420101967 по описа за 2020
година
Делото е образувано по искова молба на Н. Т. С. с ЕГН ********** и адрес ***
срещу И. И. С. с ЕГН ********** и с адрес ****, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 2 и чл. 127а от Семейния
кодекс за определяне на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните
отношения с детето Н. И. С. с ЕГН ********** и издръжката му, както и за разрешаване на
въпросите, свързани с пътуване на детето в чужбина и издаване на лични документи по
искане само на неговата майка.
От твърденията в исковата молба и от приложените към нея доказателства се
установява, че ищцата, ответника и детето са български граждани, както и че ищцата и
детето от 2017 г. имат обичайно местопребиваване в *****, където детето ходи на училище,
а ищцата работи.
Съобразно разпоредбите на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на съвета на ЕС от
27 ноември 2003 година, относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност се отменя
Регламент (ЕО) № 1347/2000 г. и се разрешава правния въпрос относно международната
компетентност на съда на държава-членка, включително и на българския съд.
При действието на посочения Регламент, компетентен да се произнесе по
исковете за родителска отговорност е съдът на държавата, в която е обичайното
местопребиваване на детето и майката. В разпоредбата на чл. 2, т. 7 от Регламента е дадено
определение на термина „родителска отговорност”, което означава всички права и
задължения, отнасящи се до детето или неговото имущество, които са предоставени на
физическо или юридическо лице по силата на решение, на закона или по силата на
споразумение, имащо еднакъв правен ефект. Терминът включва правото на упражняване на
родителски права и правото на лични отношения с детето.
Обективно съединените искове по настоящото производство за определяне
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения на
1
детето с неговия баща и издръжката му, даване заместващо съгласие на единия родител за
пътуване на детето в чужбина и заместващо съгласие за издаване на лични документи на
детето съставляват произнасяне относно родителска отговорност.
Съдът приема, че императивно е установена обща компетентност по чл. 8, § 1 от
раздел 2 „Родителска отговорност” на Регламента, предвид която съдилищата на държавата
– членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако
детето има обичайно местопребиваване в тази държава-членка. Понятието „обичайно
местопребиваване” по смисъла на чл. 8, § 1 от Регламента е мястото, свързано с интеграция
на детето в социалната и семейна среда.
В разпоредбите на Раздел 2, чл. 8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 е установено
правилото за определяне компетентността на националния съд на Държава членка. Съгласно
чл. 8, § 1, компетентен да разгледа иск за родителска отговорност, включително и правото на
упражняване на родителски права, е съда на държавата, в която детето има обичайно
местопребиваване към момента на сезиране на съда, а прилагането на същия е указано в § 2,
при спазване условията и на следващите членове – чл. 9, 10 и 2.
С оглед характера на производството, от значение за определяне на компетентния
съд е обичайно местопребиваване на детето Н. И. С. . Ищцата в исковата си молба посочва,
че от 2017 г. детето живее с нея и с новия й партньор преимуществено в *****.
Следователно детето и майката трайно пребиват в Испания. Налице са и твърдения, че
детето учи в учебно заведение в Испания. Всички тези данни навеждат на извод, че за
продължителен период от време детето живее в чужбина, в социалната и семейна среда на
майката, а пребиваването му в България е епизодично, краткотрайно и инцидентно, което се
твърди и от ищцата. Ето защо съдът приема, че майката-ищца и детето имат обичайно
местопребиваване в Испания.
Основанията за определяне на компетентността по делата за родителската
отговорност произтичат от най-висшия интерес на детето и главно на критерия на близост.
Следователно компетентността се отнася към държавата-членка по обичайното
местопребиваване на детето, освен в някои случаи на промяна на пребиваването на детето
по силата на споразумения между носителите на родителската отговорност, каквато в
случая не е налице. Личното изслушване на детето, предвид възрастта му и то именно от
решаващия съд, който следва да придобие непосредствено впечатление за детето, а не по
делегация от друг съд, има основно значение при прилагането на Регламента.
Невъзможността да бъде изслушано лично детето по чл. 15 от Закона за закрила
на детето, както и да бъде изготвен социален доклад за родителските качества на майката и
бащата, обосновява извода, че българският съд не би могъл да прецени най-добрия интерес
на детето. Детето Н. И. С. предстои да навърши на 03.10.2020 г. десетгодишна възраст и
следва да бъде изслушан в съдебното производство. Също така задължително е изготвяне на
социален доклад по местоживеене на детето и майката от социалните служби чрез
2
посещение на дома на детето и запознаване с условията на живот в семейството,
посещението на училището, социалната среда, които данни също не могат да се съберат от
българските органи за социално подпомагане, тъй като детето и майката трайно живеят в
*****. Тези данни именно са свързани с преценка при прилагане на принципа на близост и
този принцип би бил нарушен при произнасяне на за български съд по настоящия спор.
След съобразяване на характера на исковете, съдът преценява, че във висш интерес на
детето е произнасянето на съда по обичайното му местопребиваване, а именно в Испания,
съгласно принципа за близост и на общия принцип за закрила интересите на детето.
На основание чл. 17 от Регламент № 2201/2003 година на Съвета на Европа,
когато пред съд в държава-членка е заведено дело, по което той по силата на настоящия
регламент не е компетентен, а компетентността принадлежи на друга държава-членка, той
служебно се произнася, че е некомпетентен. Международната компетентност по делата
съдът следи служебно, предвид прякото действие на европейското право при решаване на
гражданските дела пред българския съд.
Ето защо, в съответствие с направените изводи за допустимостта на предявените
искове, съдът констатира недопустимостта им, на основание чл. 17, във вр. с чл. 8 от
Регламент (ЕО) 2201/03 от 27 ноември 2003 година, относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с
родителската отговорност, поради липса на международна компетентност на Врачанския
районен съд.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 15 от ГПК, във връзка с чл.
17, във вр. с чл. 8 от Регламент (ЕО) 2201/03, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл. 130 от ГПК, като процесуално
недопустима, исковата молба, по която е образувано делото и ВРЪЩА същата на ищцата Н.
Т. С. .
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1967/2020 г. на Врачански
районен съд, четвърти граждански състав.
УКАЗВА на ищцата, че може да сезира съответния съд на компетентната
държава-членка Кралство Испания, съгласно правилата на Регламент (ЕО) 2201/03.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищцата, чрез пълномощник адв. М.М..
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
3