№ 10750
гр. София, 21.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20211110166306 по описа за 2021 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.
3 ГПК:
„К------------“ ООД е предявило против Н. А. С. положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за сумата
от 884,53 лв., представляваща непогасена част от главницата по договор за потребителски
кредит № 94/04.07.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за сумата от 102,10 лв.,
възнаградителна лихва за периода 30.12.2019 г. – 30.06.2020 г., за сумата от 3,58 лв., лихва за
забава за периода 30.12.2019 г. – 12.03.2020 г., както и за сумата от 27,53 лв., лихва за забава
за периода 14.05.2020 г. – 06.10.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.12.2020 г. по гр.д. № 49135/2020 г. по описа на
СРС, 26 състав.
Ищецът твърди, че с посочения договор е предоставил на ответника заем в размер на 1500
лв., като последният се е задължил да го върне на 12 равни месечни вноски ведно с
уговорената възнаградителна лихва. Поддържа, че ответникът е извършил плащане по
договора в размер на 5 вноски и част от шеста погасителна вноска, като останалите
непогасени задължения са станали изискуеми с изтичания на крайния срок на договора на
01.07.2020 г., поради което ги претендира в пълен размер, заедно с обезщетение за забава.
Ответницата, чрез назначения особен представител адв. М. М., оспорва исковете при
твърдения, че заемателят не е получил заемната сума, а сключеният договор е нищожен
поради нарушение на императивни разпоредби на ЗПК. Навежда твърдения за анатоцизъм,
както и за прекомерно завишен размер на претендираното обезщетение за забава,
надхвърлящо размера на законната лихва. Счита, че уговореният размер на
1
възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави, а ГПР е регламентиран в
нарушение на чл. 19 ЗПК.
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК е да докаже, че между страните е
възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което заемодателят е
предоставил на заемателя посочената сума, а последният се е задължил да я върне в
посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; че длъжникът е
изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника и при
доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.
При извършване на служебна проверка за редовност на исковата молба съдът констатира
недостатъци в нея, поради което на ищеца следва да бъдат дадени указания по реда на чл.
129, ал. 2 ГПК.
Съдът намира искането на особения представител адв. М. за увеличение на определеното й
възнаграждение за неоснователно, доколкото съобразно разпоредбата на чл. 47, ал. 6, изр. 2
ГПК възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно
фактическата и правната сложност на делото, като размерът му може да бъде и под
минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не
по-малко от една втора от него; респ. в настоящия случай определеното възнаграждение от
300 лв. с включен ДДС е над половината минимален размер и е съобразено с фактическата и
правна сложност на делото.
Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, като всички те са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда
правен спор и следва да бъдат приети.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.06.2023 г. от 13:40
ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 129, ал. 2 ГПК в едноседмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение да представи доказателства за доплатена по сметка на
СРС държавна такса за разглеждане на предявените три иска в размер на още 100 лв., като
го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде
върната.
2
ОТХВЪРЛЯ искането на адв. М. за увеличение на определеното й възнаграждение.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото,
да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3