Р Е Ш Е Н И Е
град Бургас, № 431
/ 31.03.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на десети март, през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
ГАНЕВА
ГАЛЯ
РУСЕВА
при секретар Г.Д., изслуша
докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 199/2022г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във
вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът „Бургас Воркс БГ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас,
ул.“Сердика“ № 2Б, ет.3, офис 1, със съдебен адрес ***, офис 8, чрез адвокат Е.М.,
БАК е оспорил решение №1068/30.12.2021г., постановено по АНД № 3873/2021г. по
описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 02-0003533
от 10.08.2021г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас. С наказателното
постановление на касатора за нарушение на чл.7 от Наредбата за условията и реда за командироване и
изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги
(Наредбата), на основание чл.414, ал.1 от Кодекса на труда КТ) е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лв.
Касаторът твърди, че
обжалваното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на
спора – да бъде отменено издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът по касация
Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, чрез представител по пълномощие
юрисконсулт Ст.Николова оспорва касационната жалба и иска обжалваното решение
да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Прокуратурата счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде
оставено в сила.
Съдът като прецени събраните
по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е
подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за
разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
Търговското дружество
„Бургас Воркс БГ“ ЕООД е наказано за това, че в качеството си на работодател,
към 23.03.2021г. е допуснало командироване с цел полагане на труд в Кралство
Белгия на лицето С.Д.И., ЕГН **********, без да е сключило допълнително
споразумение с него по чл.2, ал.1 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги, съдържащо данни, регламентирани
в чл.2, ал.2 от същата наредба.
Нарушението е установено от
главен инспектор Л.Б.В.при извършена проверка на „Бургас Воркс БГ“ ЕООД на
09.06.2021г. и на 10.06.2021г. по документи в Дирекция „Инспекция по труда“ –
Бургас, във връзка с извършена проверка на място на 18.05.2021г. в офис на
дружеството, находящ се на адреса на управление – гр.Бургас, ул. „Сердика“ №
2Б, ет.3, офис 1.
При проверката по документи
са представени трудови досиета, в т.ч. трудово договор № 046/22.03.2021г.,
сключен с С.Д.И.за изпълняване на длъжността „машинен оператор,
пералня/перачница“, с дата на постъпване 23.03.2021г. (л.17 от АНД № 3873/21
БРС). В изрична декларация управителя на дружеството Д.П.е декларирал, че при
назначаване работниците са били запознати и са постъпили на работа в Кралство
Белгия. Съгласно изискани писмени обяснения на основание чл.402, ал.1, т.2 от КТ и от упълномощен представител на работодателя, назначените в дружеството
работници работят в Кралство Белгия по силата на сключен договор с местно
юридическо лице. Според писмените обяснения, на работниците се изплащат трудови
възнаграждения от „Бургас Воркс БГ“ ЕООД в размер 8-9 евро на час, като се
включват транспортни разходи и разходи за наем, без със същите да са сключвани
допълнителни споразумения към трудовите договори, в които да е договорено
заплащането и мястото им на работа в Кралство Белгия.
Административнонаказващият
орган е приел, че е нарушена нормата на чл.7 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги, според който не се допуска
командироване или изпращане на работник или служител, когато не е сключено
споразумение по чл. 2, ал. 1 или трудов договор по чл. 3, ал. 1.
Съгласно чл.2, ал.1 от
Наредбата при командироване на работници или служители в случаите по чл.121а,
ал.1, т.1 от КТ и по чл.107т, ал.4 от КТ работодателят и работникът или
служителят уговарят с допълнително писмено споразумение изменение на
съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването.
Съгласно чл.414, ал.1 от КТ работодател, който наруши
разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание,
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.,
а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в
размер от 1000 до 10 000 лв.
Районният съд, след като обсъдил всички доказателства,
приел, че не са налице съществени нарушения на процедурата при установяване на
административното нарушение и при налагане на наказанието и е потвърдил наказателното
постановление.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Решението е постановено при правилно
приложение на материалния закон и на процесуалните правила. От събраните в хода
на съдебното производство доказателства се установява, че между касатора
„Бургас Воркс БГ“ ЕООД и С.Д.И.е сключен трудов договор на 22.03.2021г. за
длъжността „машинен оператор, пералня/перачница“ с месторабота гр.Бургас. При
извършената проверка от административнонаказващия орган, в хода на която са
взети и писмени обяснения от управителя на дружеството-касатор, се установява,
че работниците на това дружество работят в Белгия, въпреки че са назначени в
„Бургас Воркс БГ“ ЕООД. Страните по делото не спорят по отношение на този факт.
Спорът по делото е за наличието на хипотезата
на чл.121а, ал.1 или ал.2 от Кодекса на труда КТ) – дали е осъществено
командироване на работниците, съгласно ал.1, както приема наказващият орган,
или изпращане на работниците, съгласно ал.2, както твърди дружеството-касатор.
От представените по делото доказателства се установява, че в случая
разпоредбата на чл.121а, ал.2 от КТ не намира приложение, тъй като тя се отнася
до осигуряване на временна работа, а процесният случай не е такъв. Според
съдържанието на представеното от касатора удостоверение за подадено уведомление
„Лимоза“ (Meldingsbewijs Limosa
- Document L1) което представлява предварително уведомление за
работник или служител, подадено в Белгия, в конкретния случай такова
уведомление по отношение на лицето С.Д.И.е подадено на 18.03.2021г. за период
на трудова заетост от 19.03.2021г. до 30.06.2021г. В същото уведомление изрично
е посочено, че то не касае временна заетост. След като не става въпрос за
временна заетост, то правилният извод е този, направен от административнонаказващия
орган, а именно, че е налице хипотезата на чл.121а, ал.1, т.1 от КТ, т.е.
българският работодател „Бургас Воркс БГ“ ЕООД е командировал работника С.Д.И.на
територията на друга държава – членка на Европейския съюз – Белгия, за своя
сметка и под свое ръководство въз основа на сключен договор с ползвателя на
услугата Standing Work Clean.
Тези факти правилно са възприети както от административнонаказващия орган, така
и от районния съд. Вярно е, че за извършеното командироване не е представена
заповед или друг надлежен акт, издаден от работодателя и не се установява такъв
акт да е бил издаден, но от липсата на подобен акт работодателят не може да
черпи благоприятни за себе си последици, тъй като той е субектът, който следва да
издаде акт по повод командироването.
От АУАН и наказателното постановление се
установява, че към 23.03.2021г. дружеството-работодател е допуснало
командироването на работника С.Д.И.за полагане на труд в Белгия, като от
трудовия договор се установява, че това е датата, на която работникът е
следвало да постъпи на работа. Същевременно от обясненията (декларацията) на
управителя на дружеството става ясно, че работниците са постъпили на работа в
Белгия, а това от своя страна води до извода, направен от наказващия орган и
районния съд, че към 23.03.2021г. касаторът е извършил административно
нарушение, изразяващо се в бездействието, свързано с несключване на
допълнително споразумение с работника С.Д.И., предвидено по чл.2, ал.1 от
Наредбата за условията и реда да
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги.
По изложените съображения обжалваното решение
следва да бъде оставено в сила.
При този изход от спора,
разноски следва да се присъдят в полза на ответника по касация, който
своевременно ги е претендирал за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 80 лв. за настоящата инстанция на основание чл.63д, ал.1 и
ал.4 от ЗАНН вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във
вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1068 от 30.12.2021г.
постановено по АНД № 3873/2021г. на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „Бургас Воркс БГ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“Сердика“ № 2Б,
ет.3, офис 1 да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: