Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 392 13.04.2023г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и трета
година, в
състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Десислава Фотева
като разгледа докладваното адм. дело № 2222 по
описа за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.211 от Закона за
МВР, вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на държавния служител Р.Д.К. ***,
със съдебен адрес:***, чрез упълномощен процесуален представител- адвокат М.Н. ***.
Оспорва се Заповед № 8121К-14208 от 16.12.2022г. на Министъра на МВР, с която
служителят, заемащ длъжността „Началник 03 група „Охрана на държавната граница“
в ГПУ-Малко Търново към РДГП-Елхово при Главна дирекция „Гранична полиция“ е
отстранен временно от длъжност, като държавен служител. Сочи се, че с т.1 от
същата заповед спрямо жалбоподателя е образувано дисциплинарно производство по
чл.207, ал.1, т.1 от ЗМВР, като му е вменено нарушение на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, за което се предвижда дисциплинарно наказание „уволнение“.
Оспорващият изразява несъгласие с оспорваната заповед,
с която е отстранен временно от посочената длъжност и е разпоредено да му бъдат
иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие. Твърди се наличие на
съществени нарушения на процесуалните правила, на приложимия материален закон,
както и несъответствие с целите на закона. Оспорват се факти, на които се
основава отстраняването. Оспорва се наличието на втората кумулативно предвидена
в закона предпоставка за това отстраняване, а именно възможността служебното
положение на жалбоподателя да затрудни разкриване на обективната истина по
повод провежданото дисциплинарно производство. Твърди се, че в тази насока
административният орган не е изложил конкретни мотиви, обосноваващи наличието
на тази хипотеза. Сочи се, че е задържан само за извършване на
процесуално-следствени действия, но не и с мярка за процесуална принуда по реда
на НПК, нито е привличан в качеството на обвиняем. Изтъква се, че е разпитан в
качеството на свидетел по образувано досъдебно производство, което се цитира в
заповедта. Заявява, че описаните в заповедта публикации на медии само опозорява
честта и достойнството му, защото няма никакво отношение към проявите по повод
на които е направена публикацията. Изтъква се, че описаният в тази публикация
случай е от 25.11.2022г., а отстраняването е осъществено на 20.12.2022г., т.е.
около месец по-късно, което го прави и нецелесъобразно. В рамките на изтеклия
около един месец не е установено никакво влияние или опит да въздейства от
негова страна на когото и да било, по повод провежданото производство, нито са
налице данни, че е въздействал на информационните масиви на МВР, а въобще не е
посочено дали той има достъп до тях. Изложените твърдения са вероятността
служебното положение на служителя да затрудни разкриването на обективната
истина са голословни и без конкретни мотиви и доказателства за такава
възможност и опасност. В обобщение, иска се отмяна на т.2 от заповедта относима
към временното отстраняване на служителя от заеманата държавна длъжност,
респективно в частта, в която е указано отнемане на служебната карта, личния
знак и служебното оръжие. Претендират се разноските по делото.
В хода на съдебното производство жалбоподателят се явява
лично и се представлява от упълномощения си адвокат. Подържа жалбата и пледира
за отмяна на процесната заповед, в оспорената част по т.2. Ангажира писмени
доказателства. Представят се и писмени бележки по съществото на спора.
Ответникът – Министър на вътрешните работи на
Република България представя административната преписка, свързана с постановената
заповед, досежно разпореденото временно отстраняване от длъжност, което е
предмет на делото. В съдебно заседание не изпраща представител, а в писмени
становища чрез процесуален представител се сочи, че заповедта в оспорената част
е материално и процесуално законосъобразна, респективно жалбата се оспорва като
неоснователна.
Административен съд–
гр.Бургас, като обсъди доводите и становищата на страните, представените по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази разпоредбите
на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
ФАКТИ:
Със Заповед № 8121К-14208 от 16.12.2022г., на
Министъра на МВР е постановено, както следва:
1.Образувано е дисциплинарно производство срещу старши
инспектор Р.К., заемащ длъжността „Началник на 03 група „Охрана на държавната
граница“ от ГПУ-Малко Търново към РДГП-Елхово при Главна дирекция „Гранична
полиция“ на МВР, за дисциплинарно нарушение по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, за
което се предвижда дисциплинарно наказание „уволнение“;
2.Отстранен е временно от длъжност старши
инспектор Р.К. и е разпоредено отнемане
на служебната карта, личния знак и
служебното оръжие на жалбоподателя.
Заповедта е издадено по предложение, с рег.№
3282р-29448 от 08.12.2022г. по описа на ГДГП за образуване на дисц. п-во срещу
служителя К., с оглед установени данни за извършено дисциплинарно нарушение.
Видно от текста на документа /л.22-24 от делото/, в ГДГП са постъпили данни за
съпричастност на ст.инспектор Р.К. при извършване на престъпление по чл.214,
вр. с чл.213 от НК, а по случаят е образувано досъдебно производство с рег.№
118 от 2022г. по описа на ОСлО на ОП-гр.Бургас. Сочи се, че случаят е широко
отразен в електронните медии на страната. Описано е, че деянието е нарушение на
т.15, 19, 20 и 25 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР,
утвърден със Заповед от 25.07.2014г. на министъра на МВР и е съставомерно по
чл.213, ал.1, т.13 от ЗМВР, а именно деяния несъвместими с етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, за
което е предвидено в закона дисц.наказание „уволнение“. В бланковата част на
предложението са попълнени реквизитите описващи вмененото на служителя деяние,
като е отразено, че има качеството на „подбудител“, квалификацията на
нарушението по ЗМВР, данни за наличие на престъпление по НК, фактът, че е
осъществено на обществено място, по време на служба, довършено е като деяние, а
обект на нарушението са „пари и вещи“; сочи се липсата на данни за употреба на алкохол
и наркотични вещества, нито за извършвана хазартна дейност, липсата на нанесени
материални щети на МВР, но е отразена необходимостта от временно отстраняване
на служителя от длъжност. В предложението се сочи, че служебното положение на
Р.К., в качеството на началник-група би затруднило разкриване на обективната
истина в хода на воденото разследване и би повлияло на процеса по снемане на
обяснения от подчинените му служители, което е основание по чл.214, ал.1, т.1
от ЗМВР за временно отстраняване на служителя от заеманата длъжност /л.24 от
делото/. Самият факт, че служителят е бил задържан, заедно с други служители на
ГДГП е отразен и в писмо на Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР, като са
упоменати имената на жалбоподателя и на още един служител на ГДГП във връзка с
данни за съпричастност към престъпление по чл.214, вр. с чл.213 от НК,
респективно е образувано ДП с № 118 от 2022г. по описа на ОСлО при ОП-Бургас,
съответно се сочи, че служителите са задържани на 25.11.2022г. около 17.45 часа
на временно КПП при с.Крушевец /л.25 от делото/.
В преписката се съдържа и докладна записка, с рег.№
8121р-26631 от 16.12.2022г. изготвена от ВПД Директор на Дирекция „Човешки
ресурси“ на МВР и адресирана до Министъра на МВР /л.20-21 от делото/. Видно от
нейното съдържание освен пресъздаване на фактите около задържането на
ст.инспектор К. е посочено, че има данни същият и двама негови подчинени са
хванали голяма група мигранти от афганистански и сирийски произход. Сочи се, че
първо са ги „пребили жестоко, след което
са ги ограбили“. Описано е, че „са им
взели всички ценни вещи- пари, телефони и др., след което са ги качили в ЗИЛ и
ги откарали“. Освен описаните квалификации на нарушения на ЕК за поведение,
които се вменяват на служителя е посочено, че същият следва да бъде отстранен
временно от заеманата длъжност, с оглед предотвратяване на възможността, в
качеството на полицейски орган и на ръководен служител да окаже влияние върху
обективността на свидетелите или да им въздейства да откажат да дават сведения
по дисциплинарното производство, за което следва да му бъде ограничен и
достъпът до всички документи в РДГП-Елхово.
Въз основа на така докладваното предложение и
материалите по преписката с оспорената по делото заповед освен образуване на
дисциплинарно производство е разпоредено и временното отстраняване на
жалбоподателя от неговата длъжност.
Релевантни към т.2 от заповедта, предмет на настоящото
дело са мотивите на административния акт, изложени в последният абзац от
неговата обстоятелствена част и според които служебното положение на К. би
затруднило разкриване на обективната истина, тъй като заеманата от него
ръководна длъжност му предоставя достъп до информационните системи на ГДГП,
като в тази връзка може да заличи доказателства на електронен и хартиен
носител, с които да е свързано нарушението. Сочи се, че е налице възможност Р.К.
да компрометира обработваната информация в тези системи и да попречи за
събирането на писмени доказателства от неговите подчинени. Заеманата от
служителя длъжност му позволява да оказва въздействие върху служителите на
ръководената от него група, върху други служители на РДГП и граждански лица, от
които в хода на производството ще следва да бъдат снети обяснения. В тази
връзка се изтъква необходимостта от временното му отстраняване, за да се
предотврати възможността за оказване на влияния на обективността на свидетелите
или въздействие да откажат да дават сведения по дисциплинарното производство,
за което следва да му се ограничи и достъпа до всички документи в структурата.
С постановеното по т.2 от заповедта временно отстраняване
е указано и отнемане на служебната карта, личния знак и оръжието на служителя.
Видно от направеното отбелязване на екземпляр на заповедта приложен към
жалбата, актът е връчен на адресата на 20.12.2022г. /л.8-гръб от делото/.
В хода на съдебното производство, като писмени
доказателства бяха приети и приложени от жалбоподателя заверено копие от
заповед за задържане на лице за срок до 24 часа, издадена от Янис Рангелов-
инспектор в ДВС-МВР, изготвена на 25.11.2022г. в 17.00 часа в гр.Малко Търново.
В обстоятелствената част на този адм. акт се сочи, че основанието за
задържането са данни за съпричастност на Р.К. към извършено престъпление по
чл.214, вр. с чл.213 от НК, съдържащи се в ДП № 118 от 2022г. по описа на ОСлО
при ОП-Бургас. Представен е и заверен препис от протокол за личен обиск на Р.К.
от същата дата, на който е отразено, че не са иззети вещи от задържания
служител. /л.37-38 от делото/.
Съдът служебно изиска от „Нет Инфо“ ЕАД на хартиен
носител материал публикуван от медията, който е относим към процесният случай
със задържането на жалбоподателя Р.К.. С приложеният отговор /л.44 и сл. от
делото/ е представена на хартиен носител разпечатка от статията на „Телеграф“,
озаглавена „Насилие от униформени:
Тримата закопчани граничари пребили бежанци“. Разпечатката в относимата към
статията част съдържа една фотоснимка на униформени служители на МВР с
поставени на главите маски и други лица. Под снимката се съдържа текста на
статията, според който „началникът на
група в ГПУ-М.Търново Р.К. и двама негови подчинени са арестувани за насилие
над мигранти“. Сочи се, че К. е на служба в МВР от около 7-8 години.
Описано е следното: „Служителите на МВР
са хванали голяма група мигранти от афганистански и сирийски произход. Първо са
ги пребили жестоко, след което са ги ограбили. Взели са им всички ценни
вещи-пари, телефони и други устройства, след което са ги качили в ЗИЛ и ги
откарали.“
В следващата част на статията се съдържа текста: „Граничарите са били обект на следене от
Дирекция „Вътрешна сигурност“. В групата на К. имало подставени лица. Именно те
са подали сигнал за камиона. Така униформените са арестувани. В района на Малко
Търново упорито се говори, че голяма част от граничните полицаи ограбват
нелегалните мигранти, след което ги връщат обратно в Турция.“
Въз основа на така установената фактическа обстановка
и в рамките на съдебната проверка на основание чл.168, във връзка с чл.146 от АПК, Административен съд - Бургас намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Оспорената заповед от 16.12.2022г. е връчена на
жалбоподателя на 20.12.2022г., видно от извършеното отбелязване /л.8 от делото/.
Жалбата срещу заповедта е подадена директно в Административен съд - Бургас на 30.12.2022г., поради което е спазен
законоустановения 14-дневен срок за обжалване на заповедта по съдебен ред. Жалбата
е насочена против административен акт, подлежащ на съдебен контрол по смисъла
на чл.211 от ЗМВР, доколкото се оспорва само т.2 от заповедта /временното отстраняване от длъжност и разпореденото
отнемане на служебна карта, личния знак и служебното оръжие на служителя/,
в писмена форма и от лице, неин пряк адресат, спрямо което тази заповед е
неблагоприятна, поради което жалбата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА,
поради следното:
По делото е безспорно, че
жалбоподателят е държавен служител в МВР, на длъжност „Началник на 03 група
„Охрана на държавната граница“ от ГПУ-Малко Търново към РДГП-Елхово при Главна
дирекция „Гранична полиция“ на МВР.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – Министъра на
вътрешните работи на Република България, в съответствие с разпоредбите на чл.214,
ал.1, т.1, вр. с чл.207, ал.1, т.1 от ЗМВР, доколкото законодателят указва, че
отстраняването временно от длъжност се извършва с писмена заповед от органа,
който е образувал дисциплинарното производство, а в случаят това е именно
Министърът на МВР. Заповедта, в оспорената по делото част по т.2, е писмена и
съдържа всички изискуеми от закона реквизити, поради което отговаря на
изискванията за форма на
административния акт, съгласно чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР, както и субсидиарно приложимите
правила на чл.59, ал.2 от АПК.
При издаването на заповедта не са
допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са самостоятелно
основание за отмяна на същата. Противно на изложеното в жалбата, в оспорения
акт се съдържат всички правни и фактически основания за издаването му и не се
нарушава правото на защита на отстраненият служител да узнае фактите, на които
се основана това действия от страна на ответния административен орган.
По отношение приложение на материалния закон и неговите цели:
Както вече бе посочено, първата
материалноправна предпоставка за временно отстраняване от длъжност в процесната
хипотеза по чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР, на която очевидно изрично се позовава
ответникът досежно т.2 от административния акт, е наличието на образувано
дисциплинарно производство по чл.207 от закона, а токова е образувано
именно с т.1 от оспорения акт, в която част актът не е предмет на оспорване,
нито въобще е допустимо обжалването му в съответната част.
Срокът за временно отстраняване
по чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР е до два месеца, като по дисциплинарни
производства с фактическа и правна сложност органът, образувал дисциплинарното
производство, може еднократно да удължи този срок с още един месец, на
основание чл.214, ал.3 от ЗМВР.
Втората материалноправна предпоставка,
която следва да е налице в условието на кумулативност, за да бъде
законосъобразно временното отстраняване е посочено в следващата част на
разпоредбата, а именно „служебното му положение би затруднило разкриването
на обективната истина“.
В този смисъл, правилни са
съображенията на жалбоподателя, че тези предпоставки следва да са налице в
условието на кумулативност в противен случай, отстраняването би било
незаконосъобразно. Неоснователно е обаче твърдението, че заповедта страда от
липса на мотиви в тази насока, поради което е извършено голословно и
незаконосъобразно. Изрично в последният абзац от обстоятелствената част на адм.
акт са изложени конкретни съображения на ответния административен орган, в
които се съдържат обстоятелствата, на които се основава извършеното временно
отстраняване на жалбоподателя от заеманата от него длъжност на държавен
служител в МВР. Същите са описани по-горе в решението и не следва да се
повтарят. Безспорно, жалбоподателят е ръководен служител в състава на тази
структура на МВР и и има служебен достъп до информационните системи на
структурата, като и до материалите, съхранявани от ГДГП в съответното звено,
където работи, а тезата на оспорващата страна, че не е ясно дали служителят
имал такъв достъп е несъстоятелна. За нуждите на това производство не могат и
не следва да се цитират конкретно до кои точно материали има достъп служителят
и съответно до каква степен има достъп до данните от информационните фондове на
МВР, тъй като законът не поставя подобни изисквания към реквизитите на акта.
Единственото изискване и упоменатата потенциална възможност да се затрудни
разкриването на обективната истина, а в случаят такава очевидно е налице ,при
положение, че служителят е началник на група в същото звено, където работят и
други служители, а спрямо тях се сочи наличието на данни за извършено деяние,
съставомерно по НК. Конкретиката на това деяние също не може да се обсъжда,
доколкото това е прерогатив само на органите на наказателното преследване, нито
законът изиска обсъждане на обстоятелството дали е извършено престъпление или
не, при положение, че отстраняването въобще не се основава на подобна хипотеза,
при която служителят бива привлечен към наказателна отговорност. Тази
възможност е самостоятелно основание за отстраняване, което няма връзка с
процесният казус и не подлежи на обсъждане, като неотносима към предмета на
настоящото производство. Ирелевантно към предмета на настоящото административно
производство е обстоятелството дали служителят е привличан в качеството на
обвиняем по посоченото досъдебно производство на ОСлО в ОП-Бургас и какъв е
статусът на това наказателно производство. Меродавно в случаят е освен наличието
на образувано дисц.производство и наличието на опасност от затруднение да се
разкрие обективната истина, а при предоставяне на безпрепятствен достъп до
материалите, съхранявани от структурата на гранична полиция и възможността да
се осъществява йерархичен контрол по отношение подчинените служители на
жалбоподателя, за които се сочи, че са замесени в същият случай, определено би
създало затруднение в тази насока и изложените мотиви на ответният орган в тази
връзка са обосновани и напълно обективни.
Законодателят е предвидил в
разпоредбата на чл.214, ал.6 от ЗМВР, че „Когато дисциплинарното производство
по ал.1, т.1 и ал.2 бъде прекратено или когато на служителя не бъде наложено
наказание "уволнение", той се възстановява на заеманата длъжност и му
се изплаща възнаграждението за времето на отстраняване“. В тази връзка, законодателят
е предвидил гаранции, че правото на служителя да получи възнаграждение за
времето на отсраняването е обезпечено и при позитивен за него развой на
дисциплинарното производство, негативните последици от отстраняването ще бъдат
заличени.
Разбира се, за служителят са налице и всички
други законови способи за защита на правата на личността, в случай, че е бил
незаконно подведен под отговорност, при което има право да търси обезщетение за
причинени вреди от всякакво естество /имуществени и неимуществени/, ако се
установи, че проведените срещу него дисциплинарни и други производства са били
незаконосъобразни. Към настоящият момент обаче подобни съображения нито са
относими към законосъобразността на оспореният акт, нито обективно могат да се
обсъждат при наличие на неприключено дисциплинарно производство с краен влязъл
в сила административен или съдебен акт.
За пълнота, доводите на жалбоподателя
за разминаването в обстоятел-ствата относно мястото, където бил задържан нямат
отношение към законо-съобразността на оспорената заповед. Тези аргументи и
въобще фактите относно извършените от него действия и действията на другите
органи спрямо него в хода на дисциплинарното производство могат да се обсъждат
само при проверка законосъобразността на крайния акт на това дисциплинарно
п-во. Колкото до заявената нецелесъобразност на отстраняването, защото случаят
на задържането е от 25.11.2022г., а самото отстраняване е извършено на
20.12.22г., т.е. около месец по-късно и според жалбоподателя се явява в
противоречие с целта на закона, следва да се отбележи отново, че меродавният
момент е датата на образуваното дисциплинарно производство. Само тя е
съпоставима с наложената ограничителна мярка- отстраняване временно от
длъжност. При положение, че до датата 16.12.2022г. дисциплинарно производство
въобще не е образувано, не би могло да се извърши отстраняване до този момент,
а и решението за наличието на предпоставките за такова образуване е осъществено
именно на посочената дата- 16.12.2022г., когато е издадена заповед за започване
на дисц.п-во и временно отстраняване от длъжност. Заповедта е връчена 4 дни
след издаването на акта, когато е осъществено фактически и отстраняването,
поради което отстраняването на датата 20.12.2022г. не може да се приеме за нецелесъобразно,
както счита оспорващата страна. До този момент служителят не е знаел, че ще
бъде образувано производство срещу него и няма логика да се приеме, че той едва
ли не вече е извършил действия затрудняващи разкриване на обективната истина,
поради което отстраняването да се обезсмисля. Фактите дали е оказал влияние
върху някой от подчинените си служители или се е опитал да прикрие някакви
документи или данни в електронен вид не биха могли да се обсъждат, при
положение, че никой не го е обвинил в подобни действия и в мотивите на
оспореният акт не се съдържат такива твърдения. Законът държи сметка само за
„опасността“ да се затрудни разкриване на обективната истина, а не се изисква
като основание за отстраняването да са налице доказателства или да са изложени
в заповедта мотиви, че служителят е извършил някакви конкретни действия, с цел
да заличи следите си например и ли да повлияе върху някого с точно посочени
факти.
Относно отнемането на служебната
карта, личният знак и служебното оръжие, в случаите по чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР, каквато е процесната хипотеза, тези служебни принадлежности на служителя
се отнемат по силата на чл.215, ал.1 от ЗМВР в условието на обвързана
компетентност, т.е. нормата е императивна и законът задължава органът издал заповедта
с процесното правно основание да се отнемат и посочените принадлежности на
служителя, поради което е неоснователно оплакването на жалбоподателя, че в тази
връзка заповедта не съдържа мотиви, при положение, че органът е длъжен да
постанови това изземване, съгласно цитирания законов текст. При наличие на
другите хипотези на чл.214, ал.1 от ЗМВР, законодателят е указал, че органът
следва да прецени необходимостта от такова изземване, т.е. в тези други случаи
му е предоставена възможност за преценка и в условието на оперативна
самостоятелност да вземе подобно решение. Когато отстраняването се прави на
основание чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР, такава преценка не може да се извършва,
защото е указано, че изземването се извършва, т.е. това е задължителна последица
на извършеното отстраняване.
По тези съображения, заповедта в оспорената част е законосъобразна,
а оспорването неоснователно и следва да се отхвърли.
Разноски не се
претендират от ответната страна и не се присъждат.
Мотивиран от изложеното,
на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, първи състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Р.Д.К. ***, със съдебен адрес:***, против Заповед
№ 8121К-14208 от 16.12.2022г. на Министъра на МВР, в ЧАСТТА, в която служителят е отстранен
временно от длъжността „Началник 03 група „Охрана на държавната граница“ в
ГПУ-Малко Търново към РДГП-Елхово при Главна дирекция „Гранична полиция“ и е разпоредено да му бъдат иззети слу-жебната карта, личният знак
и служебното оръжие, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред ВАС на РБ, с касационна жалба от страните, в 14-дневен
срок от съобщението.
СЪДИЯ: