№ 1700
гр. Варна , 19.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100501136 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Е. Е. М. срещу решение №
260013/16.02.2021г., постановено по гражданско дело №301 по описа за 2020 г. на Районен съд –
Девня, в частите, с която е прието, че вина за разстройството на брачните отношения имат двамата
съпрузи Е.Е. и Г.М.; определя местоживеене на роденото от брака дете Е Е , ЕГН **********, при
майката Г.М. в с.Стефан Караджа“, общ.Вълчи дол, обл. Варна; предоставя упражняването на
родителските права по отношение на детето на майката, като е определен режим на лични
отношения на детето с бащата и последният е осъден да заплаща издръжка в полза на детето в
размер на 165лв, считано от 27.05.2020г. Въззивникът счита решението за неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че изводите на съда не кореспондират със събраните
по делото доказателства. Счита, че вина за за разстройството на брачните отношения има
единствено въззиваемата, която е заминала на работа в чужбина, като е изоставила детето и
съпруга си, не е осигурявала средства за семейния бюджет и е установила извънбрачна връзка.
Въззивникът е полагал грижи за отглеждането на детето, дори когато е бил с влошено
здравословно състояние. Счита за необосновани и в противоречие със заключението на СПЕ и
всички събрани по делото доказателства, изводите на съда, че родителските права следва да се
предоставят за упражняване на майката, тъй като съществува дисбаланс в отношенията на детето с
нея. Съдът не е взел предвид констатациите на СПЕ, че детето се чувства по-спокойно и сигурно
при баща си и несигурно и незащитено при майка си, като въззиникът счита, че предоставянето на
родителските права на майката ще постави в риск психическото и физическо здраве. По
отношение на издръжката се посочва, че при определяне на началната дата на дължимата
издръжка, съдът не е отчел обстоятелството, че към датата на подаване на исковата молба –
27.05.2020г. детето е живяло и се е отглеждало от бащата, който е заплащал и основно средствата
за неговата издръжка. Поради което и решението в тази част е неправилно. Претендира се отмяна
на решението в обжалваните части и постановяване на ново, с което бракът да се прекрати по вина
на Г.М., да се предостави упражняването на родителските права по отношение на детето на
страните на бащата, при когото да се определи и местоживеене на детето, като на майката се
определи режим на лични отношения с детето-всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10
часа в събота до 18 часа в неделя, по 5 дни през коледните и новогодишните празници и през
априлската ваканция, един месец през лятото, когато бащата не е в платен отпуск, да се определи
размер на месечна издръжка, дължима от майката в полза на детето в размер на 200лв., считано от
27.05.2020г.
Претендира присъждане на разноските по делото.
Въззиваемата Г.М. е депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като
1
неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение и се потвърди първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно.
Съдебният състав на въззивния съд, като взе пред вид относимостта, допустимостта,
необходимостта и новостта на исканите доказателствени средства, както и след като
съобрази разпоредбата на член 266 от ГПК, намира следното:
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК,
доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не
може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на
императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова, когато законът е възложил
на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово задължение е
служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти,
както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения
във времето. При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд
може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на тази императивна
материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, въззивният съд следва
служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за
допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите
изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение.
Спорът пред въззивната инстанция е досежно вината за разстройството на брака, размера на
издръжката за роденото от брака дете и режима на лични контакти на детето с родителя, на когото
не е предоставено упражняване на родителски парва. При разрешаване на спора относно
упражняването на родителските права, дължимата издръжка за детето и режима на лични контакти,
съдът следва да съобрази интересите на детето.
Доколкото във въззивната жалба и отговора не се твърдят новонастъпили обстоятелства,
страните не са направили искания за събиране на доказателства, а при разглеждането на делото
пред първоинстонционния съд са събрани относимите към спора доказателства, вкл. СПЕ и
социален доклад. настоящият състав на съда намира, че не необходимо събиране на нови
доказателства при въззивното разглеждане на делото.
С оглед гореизложеното, настоящият състав на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.06. 2021 година от 10
часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3