М О Т И В И
по присъда № 208 от 15.11.2017г.
по НОХД №4328 по описа на БРС за 2017
г.
Съдебното производство по делото е образувано по обвинителния акт на
Районна прокуратура- Бургас против подсъдимия Н.Х.Р. в това, че на неустановена с точност дата, за времето от
месец декември 2014г. до месец януари 2015г., в 1, при условията на
„повторност”, в немаловажни случаи, отнел чужди движими вещи - 150 дамски
чанти, имитиращи известни марки, както следва: 75 бр. дамски чанти от велур, на
стойност 900 лв., като стойността за 1 велурена чанта е 12 лева, както и 75 бр.
дамски лачени чанти на стойност 750 лв., като стойността
за 1 лачена чанта е 10 лева, всичко на обща стойност 1650 лв., от владението на А.А.А., ЕГН **********, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по
чл.195, ал.1, т.7, вр.чл.194, ал. 1, вр. чл.28, ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа
обвинението. Пледира за осъдителна присъда. Предлага на подсъдимия на основание чл.58а от НК, да бъде определено
наказание две години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при строг
режим. Не ангажира нови
доказателства.
Подсъдимият се
явява в съдебно заседание. Разбира обвинението. Признава се за виновен,
признава изцяло изложената фактическа обстановка в обвинителния акт. Съжалява
за извършеното. Моли лично и чрез процесуалния си представител за минимално
наказание. Не ангажира доказателства.
Защитникът
на подсъдимия моли да бъде наложено наказание по-ниско от предложеното от
прокурора наказание в минималния предвиден от закона размер, както и да бъде
променен режимът, при който да изтърпи наложеното наказание, като излага
аргументи относно съдействието на подсъдимия още от началото на разследването, направените пълни самопризнания и младата
му възраст.
Съдебното производство е проведено по реда
на чл.371 т.2 от НПК.
След преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът счита за установено от
правна и фактическа страна следното:
Подсъдимият Н.Х.Р. - роден на *** ***, с
постоянен адрес:***, понастоящем в Затвора-Бургас, осъждан, български
гражданин, с основно образование, неженен, ЕГН **********
Свидетелят А.А. имал достъп до апартамент,
находящ се в гр,където държал множество свои вещи, между които и 150 бр. дамски
чанти, от които 75 бр. дамски чанти от велур и 75 бр. дамски лачени чанти,
всички те имитиращи известни марки. Същите били нови, с етикетите, всяка
поставена в целофан. Посочените по –горе чанти били оставени от свидетеля А. в
три чувала в една от стаите в апартамента. Свидетелят А. ходел рядко в жилището,
тъй като го използвал като склад за съхранение на вещи. През месец декември
2014 г. той за последно го бил посетил и още тогава установил, че малкият
прозорец над вратата на една от стаите към терасата бил без стъкло.
Подсъдимият Н.Р. с прозвището „Японеца” и
свидетелят се познавали, тъй като живеели в съседни жилищни блокове в к/с
„Меден рудник”. На неустановена с точност дата, за времето от месец декември
2014 г. до месец януари 2015 г. подсъдимият повикал свидетелят Димо Рахнев от
дома му, след което му споделил, че знае
за един апартамент, в който можел да проникне безпрепятствено, тъй като
собствениците ги нямало и поискал от свидетеля Рахнев да го придружи.
Последният се съгласил и заедно с подсъдимия Н.Р. ***. Свидетелят Димо Рахнев
останал пред блока, а подсъдимият се покатерил на терасата и влязъл в
апартамента през през неостъклен прозорец над вратата на терасата. При
влизането си в жилището подсъдимият видял, находящите се в него нови дамски
чанти имитиращи известни марки, които били поставени в найлоновите чували. Подсъдимият
взел чувалите с чантите, като ги хвърлил пред блока, където се намирал свидетеля
Димо Рахнев, след което излязъл от апартамента по същия начин, по който влязъл
и разпределил отнетите вещи, като задържал за себе си два чувала, а един дал на
свидетеля Димо Рахнев. От чантите, които запазил за себе си продал част от тях
на свидетелките. На свидетелката Яна Стефанова, подсъдимият Н.Р. подарил лачена
чанта. Свидетелят Димо Рахнев също се разпоредил с чантите, които подсъдимият
му дал, като част от тях продал, а други изхвърлил в казан.
На 02.02.2016
г. пострадалият А.А. заявил за отнетите му вещи в Четвърто РУ Бургас, тъй като
в период от около една година не бил посещавал апартамента, където ги държал.
Изложената фактическа обстановка се
потвърждава от показанията на свидетелите, приложените по делото писмени
доказателства,
протокол за оглед на веществени доказателства,
протокол за доброволно
предаване, психиатрична експертиза, повторна съдебно –оценъчна експертиза и от
друга страна пълните самопризнания от подсъдимия на изложените обстоятелства в
обвинителния акт. Свидетелските показания подкрепят изложеното в
обстоятелствената част на обвинителния акт като взаимно се допълват, предвид
различните елементи от обективната страна на деяния, които свидетелите са
възприели. Същите са последователни и непротиворечиви, поради което Съдът
изцяло ги кредитира. Самопризнанията на подсъдимия изцяло кореспондират със
събрания по делото доказателствен материал. Подсъдимият е установен в резултат на проведените оперативно-изидирвателни
мероприятия от служители на полицията. С протокол за доброволно предаване на
01.02.16 г. една от чантите - предмет на престъплението, била предадена на
полицейски служител. От показанията на свидетелите Димитър Добрев и Гроздан
Лечев се установява авторството на извършеното престъпление и механизма на извършването му.
От заключението на назначената в хода на
разследването повторна съдебно-оценителна експертиза се установява стойността
на отнетите вещи, а именно-75 бр. дамски чанти от велур, на стойност 900 лв.,
като стойността за 1 велурена чанта е 12 лева, и 75 бр. дамски лачени чанти на
стойност 750 лв., като стойността за 1 лачена чанта е 10 лева, възлизащи общо
към инкриминираната дата на сумата от 1650 лв.
По делото е изготвена съдебно-психиатрична
експертиза, от която се установява, че свидетелят Димо Рахнев към момента на извършване на
деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, но е бил с
намалена годност да ръководи постъпките си. Това състояние е обусловено от
дългогодишно психиатрично заболяване-параноидна шизофрения, в резултат на което
е настъпила личностова промяна лесно манипулируем и внушаем от трети лица.
Според експертното заключение свидетелят Рахнев е в състояние правилно да
възприема фактите , имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения по
тях, поради което следва да се направи извод, че може да дава годни свидетелски
показания.
Деянието на подсъдимия Н.Х.Р. от обективна
и субективна страна осъществява състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.7,
вр.чл.194, ал. 1, вр. чл.28, ал. 1 от НК в това, че на
неустановена с точност дата, за времето от месец декември 2014г. до месец
януари 2015г., в гр.Бургас, ж.к. „Меден Рудник”, бл.66, вх.3, ет.1, при
условията на „повторност”, в немаловажни случаи, отнел чужди движими вещи - 150
дамски чанти, имитиращи известни марки, както следва: 75 бр. дамски чанти от
велур, на стойност 900 лв., като стойността за 1 велурена чанта е 12 лева,
както и 75 бр. дамски лачени чанти на стойност 750 лв., като стойността за 1
лачена чанта е 10 лева, всичко на обща стойност 1650 лв., от владението на А.А.А., ЕГН **********, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Квалификацията повторност по чл.28 от НК се обуславя от предходните осъждания
за извършени тежки умишлени престъпления от общ характер, а именно:
С Определение на БРС, за решаване на делото
със споразумение от 10.04.2013 г. /влязло в сила на същата дата/ по НОХД №
792/13 г. по описа на PC - Бургас, за извършено от него за периода от
05.03.2012 г. до 19.03.2012 г. престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, предл.второ,
т.4, предл. второ, т.5 , вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл.26, ал.1,
вр. чл.63, ал.1 т.3 от НК, на основание цитираните текстове и чл. 55, ал.1,
т.2, бук. „Б" от НК е наложено наказание „Обществено порицание",
което да се изпълни, чрез прочитане на текста на споразумение по общинско радио
гр. Бургас.
Изпълнителното
деяние е осъществено чрез “действие”-отнеме. Подсъдимият се е разпоредил с
вещта, като с това е демонстрирал намерението си за своене.
Деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.
Подсъдимият е съзнавал обществено -опасния характер на деянието, предвиждал е
обществено-опасните последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е бил
наясно, че вещите са чужда собственост, като и че влиза в чуждо жилище, но
въпреки това е взел вещите, след което част от вещите дал на свидетеля Рахнев,
а другите запазил за себе си, след което ги продал, т.е. действал е с тях като
със свои.
При определяне вида и размера на
наложеното наказание на подсъдимия Н.Х.Р., съдът съобрази разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК
съгласно която при провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371
т.2 от НПК наказанието се определя при условията на чл. 58а от Наказателния
кодекс, като определеното наказание по правилата на чл.54 от НК се намаля с
1/3. За престъплението по чл.195 ал.1 от НК разпоредбата предвижда наказание
лишаване от свобода за срок от една до десет години. Съдът отчете сравнително ниската стойност на предмета на престъплението, младата
му възраст, невъзстановяването на вещите, обремененото съдебно минало на
подсъдимия извън осъжданията квалифициращи деянието като повторност, които
определят подсъдимия като личност с висока степен на обществена опасност.
Съобразявайки посочените обстоятелства и на основание чл.195,
ал.1, т.7, вр.чл.194, ал. 1, вр. чл.28, ал. 1 от НК, вр.чл.373, ал.2 от НПК,
вр.чл.58а, ал.1 от НК, съдът
определи наказание към минималния размер, а именно лишаване от свобода за срок от
една година и шест месеца,
което намали с 1/3 съгласно правилата на 58а ал.1 от нк и осъди подсъдимият да
изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от една година.
Предвид обстоятелството, че към момента на извършване на
деянието, подсъдимият не е изтърпявал наказание лишаване от свобода и не са
налице хипотезите на чл.57, ал.1, т.1 и 2 от ЗИНЗС, поради което съдът определи наказанието да се изтърпи при първоначален общ режим, на основание чл.57, ал.1,
т.3 от ЗИНЗС.
Съдът счита, че приложението на чл. 66 ал. 1 НК няма да спомогне
подсъдимият да се поправи и превъзпита, тъй като същият е с трайно установени
престъпни навици, към настоящия момент изтърпява наказание «лишаване от
свобода». По посочените съображения съдът не приложи института на условното
осъждане.
От друга страна доказателствената съвкупност не мотивира приложението на
чл.55 от НК, т.е. не са налице нито многобройни, нито изключителни смегчаващи
обстоятелства.
Съдът се произнесе по направените по делото разноски като осъди подсъдимия да заплати
в полза на бюджета на ОД на МВР-Бургас по сметка на ОД на МВР-гр.Бургас
- сума в размер на 291,78 лв. /двеста деветдесет и един лева и седемдесет и
осем стотинки/ лева, представляваща направени по делото разноски в досъдебното
производство, както и 5 /пет/ лева
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд-гр.Бургас.
ПОСТАНОВЯВА
вещественото доказателство - 1 бр.дамска чанта с надпис „GUCCI” да се върне на
собственика А.А.А..
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала: Илияна Георгиева