Р Е Ш Е Н И Е
№77
гр. Търговище, 19.06.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
Търговище, ІІІ-ти състав, в публично заседание на тридесети май две хиляди двадесет и трета година
в състав:
Председател: Стоян
Колев
при секретаря СТОЯНКА ИВАНОВА, като разгледа
докладваното от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. дело № 40
по
описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. ДОПК.
Образувано
е по жалба на Ю.В.Р., ЕГН **********,***, против Ревизионен акт (РА) № Р-03002521007386-091-001/20.09.2022
г. на органи по приходите, в частта с който на жалбоподателя са установени
задължения за данък по чл. 17, ал. 1 ЗДДФЛ за периода от 2017 г. до 2019 г. в
общ размер на 6613,68 лв., от които главница в
размер на 4771,00 лв. и лихва в размер на 1842,68 лв. и в която РА е потвърден
с Решение № 254/09.01.2023 г. на Директора на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Варна.
Жалбоподателят
счита обжалвания ревизионен акт за незаконосъобразен, издаден при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на
материалноправни разпоредби. Твърди, че в случая са налице нарушения свързани с
принципа на законност по чл. 2 ДОПК, тъй като органите по приходите са
действали извън рамките на закона. Сочи се нарушение на принципа на обективност
заложен в чл. 3 ДОПК, с твърдения, че ревизиращият екип е установил всички
факти, които водят до установяване на задълженията му, но не и относно фактите,
които са от значение за правата му, като данъкоплатец. Намира, че ревизиращият
екип не се е съобразил с принципа на служебното начало за изясняване на
релевантните факти и обстоятелства (чл. 5 ДОПК). Релевира липса на мотиви, като
сочи, че в РА органите по приходите са преразказали изложеното в ревизионния
доклад (РД). Навежда доводи, че не са били налице основания за провеждане на
ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК. Оспорва изводите на приходните
органи относно наличието на превишение на имущественото му състояние, при което
направените разходи са повече от получените доходи. Налага твърдения, че не е
взето предвид, че живее в едно домакинство заедно със съпругата си и сина си,
съответно като безработен е бил подпомаган финансово от тях. Изразява
несъгласие с квалифицираната в ревизионния акт като доход сума в размер на
15 000 лева получена при посредничеството по договор за продажба на
недвижим имот, сключен между трети лица. Оспорва изводите на органите по
приходите, относно облагаемия характер на получената на 20.02.2017г. с превод
от ЧСИ сума в размер на 790,63 лв. С тези аргументи настоява за отмяна на РА в
частта в която е потвърден с Решение № 254/09.01.2023 г. на Директора на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Варна. Претендира
присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски.
В
проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.
Цв. И., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Заявява
изрично, че не оспорва компетентността на органите по приходите извършили
ревизията и постановили РА, както и
компетентността на директора на ОДОП да постанови потвърждаващото го решение.
Заявява, че не оспорва фактическите констатации установени от органите по
приходите и изложени в РД. В тази връзка сочи, че оспорва изводите им за
наличие на предпоставките за извършване на ревизия по особения ред, че оспорва
техните констатации относно формирането на разходи и правния извод за наличие
на превишение в имущественото състояние на жалбоподателя.
Ответната
страна - директорът на дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, чрез
процесуален представител, с писмена молба оспорва жалбата. Счита същата за
неоснователна и недоказана, а РА за законосъобразен по съображенията, изложени
в решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След
преценка на събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази направените възражения от страните съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Началото
на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР)
№ Р-03002521007386-020-001/22.12.2021 г. (л. 4 от преписката), издадена от С. А. П. - началник на сектор
"Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП Варна,
съгласно която ревизията е с обхват установяване на задължения за данък по чл. 17 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2020 г. и следва да завърши в срок
до 2 месеца, считано от датата на връчване на заповедта - 01.02.2022г година (л.
6 - 8 от преписката). Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на
ревизия № Р-03002521007386-020-002/30.03.2022 г. (л. 9 от преписката), издадена
също от П.,
е изменена предходната ЗВР досежно срока за извършване на ревизията, като е
определено, че същата следва да завърши до 29.04.2022 година. С последваща ЗВР
№ Р-03002521007386-020-003/27.04.2022 г. (л. 11 от преписката) също издадена от
С. А. П. срокът за извършване на ревизията е удължен до 29.06.2022 г. Органът,
издал посочените заповеди, е надлежно оправомощен да издава заповеди за
възлагане на ревизии съгласно чл. 112, ал. 1, т. 2 ДОПК със Заповед № Д-3/04.01.2021
г. (към придружително писмо по преписката) на директора на ТД на НАП Варна. За
резултатите от ревизията в срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК определеният с последно
издадената ЗВР екип е изготвил Ревизионен доклад (РД) №
Р-03002521007386-092-001/21.06.2022 г. (л. 23 - л. 45 от преписката), срещу
който не е подадено възражение. Производството е финализирано с РА № Р-03002521007386-091-001/20.09.20225
г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК, с който на Ю.В.Р. са определени
задължения за данък върху доходите по чл. 17 ЗДДФЛ за д.п.2015 г., д.п.2016 г.,
д.п.2017 г., д.п.2019 г. и д.п.2020 г. в общ размер на 7244,80 лева, от които 5
163,00 лева - главница, и 2 081,80 лева - лихви. Предприетото обжалване по
административен ред е приключило с издаването на Решение № 254/09.01.2023 г. на
директора на дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП, с което РА е потвърден в
частта относно публичните вземания за данък по чл. 17 ЗДДФЛ за данъчни периоди
от 2016 година до 2019 година в общ размер от 6613,68 лева, от които главница в
размер на 4771,00 лева и лихва в размер на 1842,68 лева, като РА е отменен в
частта относно д.п. 2015 и д.п. 2020 година в общ размер на 392,00 лева –
главница и 239,12 лева – лихви (л. 10 – 15 от делото).
В
хода на ревизионното производство са направени следните, относими към предмета
на делото, фактически и правни констатации:
Установено
е, че за периода на ревизията Р. е местно лице за Република България по смисъла
на ЗДДФЛ. Същият няма регистрация и дейност с предприятие на едноличен търговец
по смисъла на Търговския закон, няма данни през ревизирания период да е имал
участие и дялове в капитала на търговски дружества, не е регистрирано по реда
на ЗДДС лице. Не са установени данни за получени в ревизирания период доходи от
трудови и приравнени на тях правоотношения. Установено е че жалбоподателят е със семеен
статус неженен. Като свързани лица са посочени В. Р. С.-баща, И. В. Б. -сестра, Б., В. П. – сестра, Х. И. Н.-майка, В. Ю. В.-син (пълнолетен) и Р. Ю. В.-дъщеря (непълнолетна).
За
обективното установяване на обстоятелствата, имащи значение за ревизията,
органите по приходите са извършили процесуални действия, подробно описани в т. ІІ
„Процесуални действия“ от констативната част на изготвения РД, представляващи
неразделна част от ревизионния акт съгл. чл. 120, ал. 2 ДОПК. РД е приложен на
л. 23 - л. 45 от административната преписка и съдържащите се в него констатации
не е необходимо да бъдат преповтаряни в настоящото решение.
В
хода на ревизионното производство са приобщени доказателства от извършена
проверка на задълженото лице при
която е извършена съпоставка между имуществото и доходите му с извършените от
него разходи за периода 2015 г. — 2020 г. Същата е приключила с Протокол №
1403042/10.04.2014 г. за установяване на факти и обстоятелства (л. 99 – 102 от
преписката).
Приобщени
са доказателства, събрани при извършената проверка, сочещи за извършени от Р. разходи
и получени същия доходи.
Получените
доходи са както следва: Доходи за 2016 г. от прехвърляне на имущество – нива (необлагаеми)
в размер на 200,00 лв. (л. 260 от преписката); Доходи за 2017 г. от прехвърляне
на имущество/посредничество/ в размер на 15 000,00 лв. (л. 144 и 260 от
преписката); Облагаеми доходи за 2017 г. - преводи от чужбина в размер на 3
083,33 лв. (л. 143 - 144 и 172 от преписката); Необлагаеми доходи за 2016 г. –
застрахователно обезщетение в размер на 5000,00 лв. (л.143 от преписката); Необлагаеми
доходи за 2018 г. - рента в размер на 10518,95 лв. (л. 146 - 148 от преписката);
Необлагаеми доходи за 2017 г. - по споразумение с Прокуратура и съд в размер на
6 422,66 лв. (л. 145 от преписката); Облагаеми доходи за 2017 г. представляващи
получени суми от вземания от трети лица в размер на 1 580,63 лв, както и необлагаеми
доходи за 2019 г. представляващи получени суми от вземания от трети лица в размер
на 5 000,00 лв. (л. 149 от преписката) и такива за 2020г. в размер на 2 000,00
лв. (л. 149 от преписката); Получени парични заеми - за 2020 г. в размер на 3
000,00 лв. (л. 164 от преписката); Приходи от лихви за 2015 г. в размер на 0,12
лв., за 2016 г. в размер на 0,21 лв., за 2019 г. в размер на 0,02 лв., за 2020
г. в размер на 0,47лв.
Относно извършените разходи са взети предвид
следните обстоятелства: Разходи за придобиване и ремонт на МПС за 2017 г. в
размер на 6 258,66 лв. (л. 224 от преписката); Разходи за 2015 г. в размер на
714,00 лв. - платени суми по задължения към трети лица (погасителни вноски по
кредитна карта); за 2016 г. в размер на 599,00 лв., за 2017 г. в размер на 34
125,00 лв., за 2018 г. в размер на 24 933,30 лв., за 2019 г. в размер на 6
253,20 лв. и за 2020 г. в размер на 772,00 лв. (л. 150 – 160 от преписката); Разходи
за заплатени данъци, осигурителни вноски, такси и други публични задължения -
за 2015 г. в размер на 20,00 лв., за 2016 г. в размер на 22,00 лв., за 2018 г.
в размер на 74,00 лв.; Разходи за покупка на стоки/услуги, предоставени от
доставчици по издадени фактури и парични преводи - за 2015 г. в размер на
881,80 лв., за 2016 г. в размер на 1818,48 лв., за 2017 г. в размер на 2 723,20
лв., за 2018 г. в размер на 2 824,90 лв., за 2019 г. в размер на 318,35 лв. и
за 2020 г. в размер на 118,00 лв.; Други разходи - банкови такси - за 2015 г. в
размер на 30,41 лв., за 2016 г. в размер на 30,02 лв., за 2017 г. в размер на
61,78 лв., за 2018 г. в размер на 49.20 лв., за 2019 г. в размер на 20,60 лв. и
2020 г. в размер на 0,04 лв.
По
реда на чл. 124, ал. 1 ДОПК е връчено Уведомление изх. № Р-03002521007386-113-001/16.03.2022
г. (л. 59 - 60 от преписката), с което лицето е
уведомено, че основата за облагате с данък по чл. 17 ЗДДФЛ за периода
01.01.2015 г. - 31.12.2020 г. ще бъде определена по реда на чл. 122 ДОПК. На
основание чл. 17, ал. 1, т. 2 ДОПК е изготвено и Уведомление изх. № Р-03002521007386-139-001/16.03.2022
година (л. 61 - 62 от преписката). С ИПДПОЗЛ (л. 265 - 267 от преписката) на
основание чл. 124 от ДОПК, е изискано да се представят декларации за
имуществено състояние но чл. 124, ал. 3 от ДОПК за ревизираните периоди.
Поради
непредставени от Р. документи за установяване разходите за издръжка на едно
лице свързани с храна, транспорт и комуникации органите по приходите са
използвали статистическа информация от НСИ относно средният паричен потребителски
разход по данни от НСИ за издръжка на едно лице годишно. Въз основа на тези
данни са приели, че потребителските
разходи на жалбоподателя за 2017 г. са в размер на 2 149,00 лева, за 2018 г. са
в размер на 2 381,00 лева и за 2019 г. в размер на 2 563,00 лв.
След
сравнение на получените приходи и извършените разходи, органите по приходите са
констатирали недостиг на парични средства (надвишение), както следва:
За
периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г. надвишение с 19210.04 лв. Допълнително е
прието, че постъпилите суми по банкова сметка ***, в общ размер 4663,96 лв., с
основание плащания от трети лица са облагаем доход по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, тъй като за които не са представени доказателства за същността на тези
доходи. Прието е, че определената по реда на чл. 122, ал. 1 ДОПК основа за
облагане по ЗДДФЛ е в размер на 23874,00 лева, съответно размерът на дължимия
данък по чл. 48 ЗДДФЛ след
окръгление е 2387.00 лева, а начислената на основание чл. 175 ДОПК, вр. чл. 1
ЗЛДТДПДВ лихва просрочие за периода 22.06. - 20.09.2022г. е в размер на 60.34 лева.
За
периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. е установено превишение в размер на
19723,90 лева, представляващо недеклариран доход за 2018 година, като по реда
на чл. 122, ал. 1 ДОПК е определена основа за облагане по ЗДДФЛ в размер на
19723.90 лева. Начислен е данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер след окръгление от 1972.00
лева. Начислена е на основание чл. 175 ДОПК, вр. чл. 1 ЗЛДТДПДВ лихва за просрочие
за периода 22.06. - 20.09.2022 г. в размер на 49.85 лева.
За
периода 01.01.2019г. – 31.12.2019 г. е установено превишение в размер на
4124.55 лева за която е прието, че представлява недеклариран доход за 2019 година,
който подлежи на облагане. Определена е по реда на чл. 122, ал. 1 ДОПК основа
за облагане по ЗДДФЛ в размер на 4124.55 лева и размер на дължимия данък по чл.
48 ЗДДФЛ след окръгление от 412.11 лева. Начислена е на основание чл. 175 ДОПК,
вр. чл. 1 ЗЛДТДПДВ лихва просрочие за периода 22.06. - 20.09.2022 г. в размер
на 10.42 лева.
Органите
по приходите са заключили, че превишението на разходите над приходите е
обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - сочещо, че са налице данни за
укрити приходи или доходи.
В
хода на административното обжалване решаващият орган е счел, че освен
констатираното обстоятелство и декларираните и/или получените приходи, доходи,
източници на финансиране на собствения капитал, или на безвъзмездно финансиране
на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и
финансовото му състояние за ревизирания период.
При
така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата
е депозирана в законоустановения срок от легитимиран субект и при наличие на
правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
се преценява като неоснователна.
При
извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът констатира,
че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от
него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентен орган и определя данъчни
задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което не страда
от пороци, водещи до неговата нищожност. При издаване на ревизионния акт е
спазено изискването за форма, както и процесуалните разпоредби.
Органът,
възложил ревизията - С. А. П. - началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП
Варна, е сред кръга от лица, упълномощени от териториалния директор на ТД на
НАП Варна със Заповед № Д-3/04.01.202 година. Оспореният в настоящото
производство РА изхожда от визираните в чл. 119, ал. 2 ДОПК органи по
приходите. В тази връзка и съобразявайки Тълкувателно решение № 5 от 22.06.2015
г. по тълкувателно дело № 4/2004 г. на ОСС, І и ІІ колегия на ВАС, съдът констатира,
че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила с издаване на РД в
определения от него срок. Обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентни
органи предвид Тълкувателно решение № 5/13.12.2016 г. на ВАС на РБ, постановено
по тълкувателно дело № 10/2016 г., и определя данъчни задължения за периода, за
който е възложена ревизията, поради което същият не страда от пороци, влечащи
неговата нищожност.
Противно на
твърденията в жалбата, оспореният РА съдържа мотиви, чието съдържание е достатъчно
да се установят правните и фактически основания въз основа на които органите по
приходите са го постановили. Освен това неоснователни
са и доводите на жалбоподателя, че в процесния РА липсват мотиви за издаването
му, тъй като същите преповтарят мотивите на ревизионния доклад. Ревизионният
акт отговаря на законовите изисквания за съдържание, посочени в чл. 120 ДОПК, а
съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК ревизионният доклад е неразделна част от
ревизионния акт и изложените в доклада мотиви представляват мотиви на
ревизионния акт.
Неоснователно
в жалбата се поддържа, че при издаването на РА са нарушени принципът на законност,
установен с чл. 2 ДОПК, принципът за обективност възведен в чл. 3 ДОПК и този
за служебното начало, залегнал в чл. 5 ДОПК. Ревизиращите са извършили редица
процесуални действия, подробно описани в РД, и са събрали допустими, необходими
и относими доказателства, с цел обективното установяване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая. При извършената от съда служебна проверка
не се установиха допуснати в хода на ревизионното производство съществени
процесуални нарушения, които да послужат като основание за отмяна на оспорения
акт. Видно от приобщените по делото доказателства, е че органите по приходите
надлежно са уведомили жалбоподателя, че основата за облагане с данък върху
дохода по чл. 17 ЗДДФЛ за ревизираните данъчни периоди ще бъде определена по
реда на чл. 122 ДОПК, извършили са анализ на всички доказателства, събрани в
хода на ревизията, както и анализ на всички относими обстоятелства по чл. 122,
ал. 2 ДОПК. При издаването на РД е спазен 14-дневният срок, визиран в
разпоредбата на чл. 117, ал. 1 ДОПК. По преписката са налице данни за връчване
на РА, РД и доказателствата към тях, като това обстоятелство не се оспорва. Жалбоподателят
надлежно е упражнил правото си на защита при административното, респ. и при
съдебното обжалване на ревизионния акт. С оглед гореизложеното и имайки
предвид, че установените в ДОПК по отношение действията на приходните органи
срокове имат инструктивен характер, се налага извод за липса на допуснати в
хода на ревизионното производство съществени нарушения на
администратвнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на акта само
на това основание.
При
преценка относно съответствието на акта с материалноправните разпоредби, съдът
съобрази следното:
Не
се спори между страните, че ревизионното производство е проведено по реда на
чл. 122 ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, в производството по
обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 ДОПК, фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните
доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите
констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателят.
Следователно в производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на
чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за
извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния
процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при
условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и
обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да
се приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК, фактическите констатации, на
които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни
доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се
възлага на ревизирания субект.
Основанията
за извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени от разпоредбата на
чл. 122, ал. 1, т. 1 - т. 7 ДОПК. В конкретния случай, за да преминат към
извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че за
ревизирания период разходите на жалбоподателя не съответстват на получените от
него доходи, поради което е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи и декларираните и/или
получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
С Уведомлението по реда на чл. 124, ал. 1 ДОПК, Р. е уведомен за това, че
основата за облагате с данък по чл. 17 ЗДДФЛ за 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018
г., 2019 г. и 2020 г. ще бъде определена по особения ред, поради което
процедурата по чл. 124 във вр. с чл. 122 ДОПК за преминаване към облагане по
аналог формално се явява спазена.
Правилата
за определяне на данъчната основа за облагане с данъци, както и размерът на
последните са нормативно установени. Единствено при наличие на обстоятелства по
чл. 122, ал. 1 ДОПК и при спазване на правилата на чл. 122, ал. 2 и ал. 4 ДОПК
законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от
съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. За целта
основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта
за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по
особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти,
обосноваващи някоя от хипотезите на чл. 122, ал. 1 ДОПК.
Доколкото
в хода на ревизионното производство, при подробен анализ на събраните
доказателства и относимите обстоятелства, органите по приходите са достигнали
до извод за превишаване на разходите над приходите за процесните данъчни
периоди, съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че не са
били налице предпоставките за облагането му по особения ред. Дали данъчните
органи в случая правилно са приложили материалния закон е отделен въпрос, чийто
отговор зависи от това доколко жалбоподателят успешно е провел доказване на
възраженията си, с оглед законоустановената презумпция по чл. 124, ал. 2 ДОПК.
В
случая жалбоподателят не оспорва констатациите на органите по приходите относно
получените от него суми по облагаеми и необлагаеми доходи за процесния период.
Не се оспорват от негова страна и извършените разходи за закупуване,
регистрация и поддръжка на МПС, за заплащане на държавни и местни данъци,
такси, осигурителни вноски и други публични задължения, за погасяване на
задължения към банки и към други лица. Посочените в РД и РА приходи и разходи
се установяват надлежно от събраните и приложени в административната преписка
писмени доказателства – извлечения от банкови сметки, нотариални актове и
справки от трети лица, чиято автентичност и достоверност не са оспорени от
жалбоподателя.
Основните спорни въпроси между страните по
отношение на изготвените баланси за ревизираните години са досежно включването
в приходната част на паричната сума в размер на 15 000.00 лева за получена
по повод покупко-продажба на недвижим имот, както и за получена сума с превод от
ЧСИ на 20.02.2017г. в размер на 790,63 лв.
Доколкото
жалбоподателят сочи, че при оформяне на балансите за процесните периоди
органите по приходите не са съобразили, че живее със съпругата си и сина си,
съдът приема, че имплицитно оспорва и включването в баланса за 2017, 2018 и 2019
години на определените разходи за издръжка съгласно НСИ.
Оплакването
на жалбоподателя, е че получената на 28.03.2017г., чрез банков превод с
наредител Н. Г. М. сума в размер на 15000.00 лева неправилно е квалифицирана
като получен от него доход, тъй като
същата представлява цена по продажбена сделка, по която той е само посредник, а
не продавач. Действително от събраните по преписката доказателства се установи,
че при продажбата извършена на 20.04.2017 г. и оформена с нотариален акт № 667,
т. 4, рег. № 4393, д. № 374 от 2017 г. на нотариус рег. № 283 НК (л. 247 – 248
от преписката) Р. е действал като пълномощник на продавача П. В. Д.. В случая е безспорно установено,
че уговорената цена в размер на 15000.00 лева е преведена по сметка на Р.,
който в съответствие с чл. 284, ал. 2 ЗЗД я е предал на Д.. Касае се за мандатно
правоотношение по чл. 280 и сл. ЗЗД, при което довереникът (в случая Р.) е
действал от името и за сметка на доверителя (Д.), поради което сумата от 15000 лева
е постъпила директно в патримониума на последния. В този смисъл са и
констатациите изложени на стр. 15 от РА, от което следва, че процесната сума се
явява доход за продавача Д., поради което не може да се квалифицира, като доход
получен от жалбоподателя Р.. Ето защо съдът намира, че органите по приходите са
включили тази сума в баланса за 2017 г. в нарушение на материалния закон.
Така
допуснатата от органите по приходите незаконосъобразност в РА обаче, не
обуславя неговата отмяна. Изключването на сумата от приходната част на баланса
би довело до увеличен размер на надвишението за 2017 г. и по-голяма данъчна
основа, съответно по-голям данък по чл. 48 ЗДДФЛ дължим за съответната година. От друга страна органите по приходите са
квалифицирали сумата от 15000 лева, като необлагаем доход по смисъла на чл. 13,
ал. 1 ЗДДФЛ, поради което върху същата не е начислено данъчно задължение и
включването ѝ като доход не е довело до допълнително увеличаване на годишния
данък. Определеният от
органите по приходите за довнасяне данък по чл. 48 ЗДДФЛ на ревизираното лице
за 2017 г. е в по-малък размер. Поради въведената забрана за изменение на акта
във вреда на жалбоподателя – чл. 160, ал. 5 ДОПК, РА в частта му за 2017 г.
следва да бъде потвърден.
Съдът
не споделя и оплакванията на жалбоподателя, че в противоречие със закона е обложена
получената на 20.02.2017г. сума с превод от ЧСИ в размер на 790,63 лв. Както вече бе посочено в настоящите мотиви, в
тежест на жалбоподателя е да обори констатациите на органите по приходите, че
получените с превод от ЧСИ суми са получени на правно основание, въз основа на
което същите да бъдат приети за необлагаем доход по чл. 13 ЗДДФЛ. Такива
доказателства не са заявени както в настоящото съдебно производство, така и
пред органите по приходите.
При
оценяване на разходите за живот, органите по приходите са използвали
статистическите данни за този показател, публикувани от Националния
статистически институт. Този подход е правилен, предвид обстоятелството, че
ревизираното лице не е предоставило данни и не е ангажирало доказателства за
реално направени разходи. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че при
включване в баланса за трите данъчни периода на разходът за издръжка по НСИ органите
по приходите е следвало да вземат предвид, че домакинството му се състои от
трима души – той, съпругата му и синът му. На първо място следва да се посочи,
че това твърдение на жалбоподателя е недоказано. По делото няма спор, че синът
му е пълнолетен, а самият жалбоподател е неженен. Съгласно дефиницията в §1, т.
2 ДР на ДОПК, „домакинство“ включва съпрузите, лицата, живеещи във фактическо
съжителство, както и техните деца и роднини, ако живеят при тях. От страна на Р.
не се твърди, че домакинството му включва лице, с което живее на съпружески
начала. Дори да се приеме, че под „съпруга“ има предвид именно такъв тип
съжителство, в негова тежест е да докаже, че домакинството му включва лице с което
живее на съпружески начала. В контекста
на облагането по чл. 123, ал.1, т. 2 ДОПК и твърденията в жалбата, следва
съжителството на лицата в едно домакинство по смисъла на § 1, т. 2 ДР на ДОПК
да бъде ефективно. Това обстоятелство може да се установи всички допустими
доказателства, вкл. гласни такива, каквито не са ангажирани по делото.
Отделно
следва да се посочи, че поделянето на разходите за издръжка поравно между
съпрузите следва от режима на общност по чл. 25, ал. 1 СК (отм.) и чл. 32 СК,
по арг. че тези разходи са за задоволяване на нуждите на семейството.
Презумпцията за равно участие на съпрузите в разходите за задоволяване на
нуждите на семейството не се прехвърля върху останалите пълнолетни членове на
семейството, поради което за да се отнесе и към тях разхода за издръжка, следва
да бъде безспорно установено извършването му. В случая жалбоподателят не е
декларирал в хода на ревизията, че в издръжката на домакинството са участвали пълнолетният
му син и съпруга, или жена с която споделят общо домакинство. Оплакването е
направено за пръв път с жалбата до съда.
Относно
разноските:
С
оглед изхода на правния спор, предвид направените своевременни искания, и като съобрази
гореизложеното, съдът намира, че ответникът по жалбата има право на разноски. В
конкретния случай общият размер на задълженията по ревизионния акт в
обжалваната част е 6613,68 лева. Дължимите разноски за юрисконсултско
възнаграждение за ответната страна, изчислени по реда на чл. 7, ал. 1, т. 4,
вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, са в размер на 961,37 лева.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Ю.В.Р., ЕГН **********,***, против
Ревизионен акт № Р- 03002521007386-091-001/20.09.2022 г. на органи по приходите
(РА), потвърден с Решение № 254/09.01.2023 г. на Директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Варна (РДОДОП), в частта с
който на жалбоподателя са установени задължения за данък по чл. 17, ал. 1 ЗДДФЛ
за периода от 2017 г. до 2019 г. в общ размер на 6613,68 лв., от които главница
в размер на 4771,00 лв. и лихва в размер на 1842,68 лева.
ОСЪЖДА
на Ю.В.Р., ЕГН **********,***, да заплати в полза на Национална агенция по
приходите сумата в размер на 961,37 лева (деветстотин шестдесет и един лева и тридесет
и седем ст.) разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните
пред Върховен административен съд.
Препис
от съдебното решение да се връчи на страните ведно със съобщението.
СЪДИЯ: