ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 150030.09.2020 г.Град Пловдив
Окръжен съд – ПловдивIX състав
На 30.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Виолета К. Шипоклиева
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Костадин Б. Иванов
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Въззивно частно
гражданско дело № 20205300501978 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ЮБЦ“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. „България“ №
81, вх. В, ет. 8, чрез адв. В. Г., против Разпореждане № 58801 от 11.08.2020 г.,
постановено по ч. гр. дело № 8534 / 2020 г. по описа на РС – Пловдив, с което
е отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК заявлението с вх. №
41309/16.01.2020 г. по описа на РС – Пловдив за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу А. С. Б., ЕГН **********, с адрес гр.
............., бул. „................“ № ....
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на
обжалваното разпореждане, като се отправя молба за неговата отмяна и
произнасяне на съда по същество.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен
на насрещната страна.
Настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Пловдив, след като обсъди
доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и
против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за
това са следните:
Производството пред първата инстанция е образувано по повод на
подадено от „ЮБЦ“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по
1
чл. 410 ГПК срещу длъжника А. С. Б. за вземане, произтичащо от сключен
между длъжника и „Българска телекомуникационна копания“ ЕАД договор за
предоставяне на далекосъобщитела услуга с клиентски номер ........................
от дата ..............., и обективирано в 4 бр. фактури. За да обоснове качеството
си кредитор, заявителят се е позовал на два договора за цесия, по последния
от които същия бил цесионер.
С разпореждане № 51447 от 17.07.2020 г., постановено по
горепосоченото частно гр. дело, заповедният съд е оставил заявлението без
движение и е указал на заявителя да представи заверен препис от посочените
в заявлението фактури и договорите за цесия в тридневен срок от получаване
на съобщението, като е указал и последиците от неизпълнение на
разпореждането.
С атакуваното разпореждане първоинстанционният съд е констатирал, че
горепосочената нередовност не е отстранена в указания срок, поради което на
основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК е отхвърлил заявлението.
Предвид горното следва да се отбележи, че по правило заявителят не е
длъжен да представя доказателства към заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за установяване на вземането си, доколкото
целта на производството е да се провери дали вземането е спорно, или не. В
този смисъл непредставянето на посочените фактури, не е нередовност на
заявлението по смисъла чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК и не е основание за
неговото отхвърляне.
С изменението на чл. 410, ал. 3 от ГПК (ДВ, бр. 100 от 2019 г.) се
предвиди, че когато вземането произтича от договор, сключен с потребител,
към заявлението следва да се приложи договора и всички негови приложения
и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Целта на
въведеното изискване е да се осигури възможност на заповедния съд да
изпълни задължението си за извършване на служебна проверка за наличие на
неравноправни клаузи в потребителския договор, съответно за наличие на
обоснована вероятност за това. В настоящия случай претендираните вземания
произтичат от потребителски договор, прехвърлени на заявителя с договор за
цесия. В чл. 410 от ГПК действително не се съдържа изрично задължение за
заявителя да представи договора за цесия или приложенията към него, но
последното се предполага с оглед нуждата да се установи действителната
материалноправна легитимация на кредитора по представения потребителски
договор за предоставяне на далекосъобщитела услуга с клиентски номер
15665791001 от дата 07.03.2017 г.
Допълнително следва да се отбележи, че нередовност, подлежаща на
отстраняване по реда на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, също така се явява и
непредставянето със заявлението по чл. 410 от ГПК на общите условия към
потребителския договор, когато той е сключен при приложението на такива.
Видно от материалите по ч. гр. дело № 8534 / 2020 г. по описа на РС –
Пловдив, процесния потребителски договор е сключен при приложението на
2
общи условия, екземпляр от които е връчен на длъжника, но копия от същите
не е приложено към заявлението. Следователно последното се явява
нередовно и на още едно основание.
По изложените съображения частната жалба се намира за неоснователна,
а атакуваното разпореждане, като правилно ще се потвърди.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 58801 от 11.08.2020 г., постановено
по ч. гр. дело № 8534 / 2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII гр.
състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3