Решение по дело №8389/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 863
Дата: 26 април 2022 г.
Съдия: Десислава Пламенова Порязова
Дело: 20215330208389
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 863
гр. Пловдив, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330208389 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №615561-F622814
/02.12.2021г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности „ в ГД
„Фискален контрол“ -Пловдив ,с което на „М. п. „ЕООД Пловдив с булстат
*** е било наложено административно наказание- имуществена санкция в
размер от 3000,00 лева за извършено от него нарушение по чл. 7 ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118 ал.4т.1 от ЗДДС.
Дружеството жалбоподател, чрез жалбата си излага доводи, че
атакуваното НП е неправилно незаконосъобразно, поради което иска неговата
отмяна.
Въззиваемата страна, редовно уведомена за насроченото съдебно
заседание изпрати представител – юрисконсулт З. . Последната поиска
потвърждаването на обжалваното наказателно постановление, като счита
доводите на пълномощника на жалбоподателя за неоснователни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
По допустимостта на жалбата съдът намира, че жалбата е подадена в
срок и е процесуално допустима, разгледана по същество същата се явява
1
неоснователна. Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна.
АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи (упълномощен със Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на
изпълнителния директор на НАП) в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени
императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
На 28.06.2021г. в 14.00ч.била извършена проверка от служители към
ЦУ на НАП в обект ресторант- „С.“ ,находящ се в гр.Пловдив ,ул.Филип
Македонски 27а ,стопанисван от „М. п. „ ЕООД .Констатирано е,че обекта
извършва търговска дейност ,без да е монтирано ,въведено в експлоатация
,използвано,регистрирано в НАП фискално устройство ,с което да се отчитат
оборотите от извършените продажби.Не е наличен и кочан с ръчни касови
бележки ,отговарящ на изискванията на разпоредбите на Наредба Н-18
/13.12.2006 на МФ.Установено било ,че в проверявания обект се предлагат
храни и напитки,обедно меню,като е установена касова наличност от
68,95лева.Направен е опис на наличните средства отразен в ПИП сер.АА
№0008850/28.06.2021г..Като според попълването на сервитьор-Георги
Георгиев сумата е в резултат на продажби на храни и напитки на
28.06.2021г.,като е отразено ,че не са маркирани през ФУ,тъй като същото е на
ремонт.В хода на проверката са предоставени документи за ФУ –като същото
не е налично в обекта,тъй като е иззето от публичен изпълнител с ПИП
№0017157/25.06.2021г.
Всичко това довело до изготвяне на АУАН № F622814 от 11.08.2021г., а
впоследствие и на НП №615561-F622814/02.12.2021г.
Разпитана в хода на делото е като свидетел- актосъставителя Н. ,която
посочва ,че при проверката е присъствал единствено и само
сервитьора,управителя не е бил на място в обекта.Представени са документи
на ползваното за обекта неналично фискално устройство, иззето при
предходната проверка, в което се вижда, че паспорта е наличен и няма
отразени данни за ремонт към момента на проверката. Съответно тези
обстоятелства и липсата на фискално устройство, неговите документи,
реализирани обороти, функциониращ обект, наличието на клиенти са
отразени в протокола, с което следва от там и констатираното нарушение за
липса на фискално устройство, на което да се отчитат продажбите. Такива не
са отчитани нито на бележки нито на фискално устройство.Показанията на
същата са ясни,точни и конкретни и се възприемат в цялост от съда.
Към гласните доказателства е приобщена цялата административно –
наказателна преписка,както и писмена справка относно регистрираните ФУ в
обекта , а впоследствие и представените писмени доказателства касаещи
същото ФУ и протокола за ПИП сер АА №0017157.Всички те в своята
съвкупност са неразделна част от доказателствата по
делото.
2
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Настоящият състав след извършена проверка за законност, констатира, че
описаното в НП нарушение се установява от доказателствата по делото.
Според чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства лицата
по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват
регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на
обекта. От фактическа страна по делото безспорно се установи, че в обект,
стопанисван от жалбоподателя, в който се осъществява дейност по продажба
на стоки (храна и напитки ), към момента на проверката не е имало фискално
устройство.Същото е било регистрирано и иззето с протокол ПИП сер. АА
№0017157 на 25.06.2021г. Настоящият състав на съда ,обаче счита,че към
момента на проверката 28.06.2021г. действително фискалното устройство не
се е намирало в обекта ,тъй като е било иззето три дни преди това.Като обаче
в конкретния случай не са налице хипотезите на чл.36 от същата
Наредба,която допуска в определени изключения издаване на бележки от
кочан при продажбите.Като една тези хипотези е когато ФУ е на ремонт,като
действително, законодателят подробно е разписал реда за предаване на
ремонт на фискалните устройства. Съгласно чл. 50 от Наредбата за всяко
обслужвано ФУ/ИАСУТД се открива и води сервизно досие, в което се
съхраняват документите, получени или издадени във връзка с регистрацията
и сервизното обслужване. Профилактичните проверки и/или ремонти се
вписват в досието в таблична форма. Датата и часът на започване на ремонта
се вписват в паспорта на ФУ и в досието по ал. 1 в момента на приемането.
Датата и часът на завършване на ремонта, както и описание на дефекта се
вписват в паспорта на ФУ и в досието по ал. 1 при завършване на ремонта.
Вписванията в паспорта се заверяват с подпис на сервизния техник и печат.
След всеки ремонт ФУ задължително се пломбира. Съгласно чл. 51 от
Наредбата всяко лице, което извършва сервизно обслужване на ФУ, е длъжно
да подава ежемесечно до 15-о число в НАП данни за издадените през
предходния месец свидетелства за регистрация на ФУ, за прекъсване или
започване на сервизното обслужване.Такива документи не само ,че липсват
,но и е безспорно доказано,че всъщност ФУ не е на ремонт, а е иззето с ПИП
сер АА №0017157 от дата 25.06.2021г.Не е налице и никоя от другите
хипотези ,при които се допуска да се издават касови бележки от кочан при
извършени продажба,че да може да се говори за извършено нарушение по
чл.36 от Наредбата.
При това положение се налага изводът, че в обекта действително не е
имало монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство, към
момента на проверката -28.06.2021г. ,тъй като същото е било иззето с
протокол от публичен изпълнител ,но търговския обект не се е намирал в
нито една от хипотезите на чл.36 от Наредбата и е следвало да регистрира
ново ФУ и да го монтира в обекта ,което не е направил.
Безспорно е установено, че жалбоподателят е извършил търговска
дейност, като актосъставителят посочи в съдебно заседание, а и в АУАН и НП
3
е отразено, че е отразен оборот –парични средства от извършени продажба на
храна и напитки през деня на проверката.
Няма как да се мисли за нарушение на чл. 36, от Наредбата, тъй като
конкретния случай не попада под никоя от посочените там хипотези,поради
което и няма как да бъда извършена преквалификация.Налице е нарушение на
чл. 7 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118 ал.4т.1 от
ЗДДС.Правилно е определена и санкцията както като правно основание,така и
по размер.
Относно доводите в жалбата-според настоящия съд ,в АУАН и НП е
посочена дата на нарушението и това е датата на самата проверка-
28.06.2021г.като същата е ясна,точна и недвусмислена.В този смисъл
тезата,че липсва дата на нарушението е неоснователна.Също така е описано и
самото нарушение, а именно ,че липсва монтирано ,въведено в експлоатация
фискално устройство на което да се отчита оборотите от извършените
продажби.Тоест ясно и точно е описано самото нарушение като изпълнително
деяние и съставомерно поведение,което не буди съмнение и затруднение, а и
отговаря на съдържанието на чл.7 ал.1 от Наредбата.
Макар да не е направено искане за произнасяне по чл.28 от ЗАНН то
съдът дължи такова.Съобразно разясненията ,дадени с Тълкувателно решение
№1/2007г на ОСНК на ВКС ,съдът трябва в пълнота да изследва релевантните
за изхода на спора факти,като това включва и преценка за наличието
,респективно отсъствието на такива обстоятелства,дефиниращи случая като
маловажен.Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства
,които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушението от съответния вид.Същото е формално
такова и в този смисъл липсата на вредоносен резултат не е от значение при
произнасянето.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН
на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото
производство за процесуално представителство от юрисконсулт, като съдът
отхвърля претенцията за разноски на другата страна . С оглед на това, че
конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя
да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за
правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида
и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да
определи възнаграждение за ползваната юристконсултска защита в
минималния размер от 80 лева, което следва да бъде заплатено от
жалбоподателя.
Като има предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1, изр.
първо, предложение първо ЗАНН, Районен съд Пловдив
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №615561-F622814
/02.12.2021г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности „ в ГД
„Фискален контрол“ -Пловдив ,с което на „М. п. „ЕООД Пловдив с
булстат*** е било наложено административно наказание- имуществена
санкция в размер от 3000,00 лева за извършено от него нарушение по чл. 7
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118 ал.4т.1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА „ М. п. „ЕООД Пловдив с булстат *** с адрес ....... ДА
ЗАПЛАТИ на Национална агенция по приходите сумата в размер на 80
/осемдесет/ лева, представляваща разноски в настоящото производство за
юристконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5