МОТИВИ към решение № 665 от 14.10.2011
година
по а.н.дело № 1816 по описа на 2011 година
на Старозагорския районен съд:
Постъпило е постановление от Районна
прокуратура Стара Загора с предложение за освобождаване на основание чл.78а от НК на обвиняемия Д.К.К., ЕГН **********,
от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание за извършено
престъпление по чл.131, ал.2, т.1 и т.12 във връзка с чл.130, ал.1 от НК, изразяващо се в това, че на 07.04.2011
год. в гр.Стара Загора причинил лека телесна повреда, изразяваща се във
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, на Таня Желязкова Димова
в качеството й на длъжностно лице – кондуктор при „Автобусни превози” ООД
гр.Стара Загора, при изпълнение на службата й, като деянието е извършено по
хулигански подбуди.
Представителят на Районна прокуратура Стара
Загора поддържа обвинението и пледира обвиняемият да бъде
признат за виновен, като на основание чл.78а от НК бъде освободен от
наказателна отговорност за извършеното от него престъпление и му бъде наложено
административно наказание „глоба” в минималния размер, предвиден в закона.
Обвиняемият Д.К.К., редовно призован, не се явява
в съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
На 07.04.2011 г. сутринта около
10.00 часа на спирката на „Втора аптека” обвиняемият Д.К. се качил в
автобус № 204 на „Автобусни превози” ООД гр.Ст.Загора с
маршрут на движение „Тракийски университет - кв.Кольо
Ганчев” с цел да се придвижи до Ветеринарния техникум, където бил
ученик, задочно обучение, и него ден имал изпит по чужди езици. Седнал в
началото на автобуса, в който пътували и други граждани. По същото време и
място пострадалата Таня Димова - кондуктор към „Автобусни
превози” ООД гр.Ст.Загора, изпълнявала служебните си
задължения. В кръга им влизало издаването
на билети на пътниците, пътуващи в автобуса, и проверка на
абонаментните карти за линиите на градския транспорт. Цената на редовните
билети за градските линии била 80 стотинки, а за ученици и пенсионери имало
намаление 50%, т.е. 40 стотинки, но срещу легитимиране с ученическа
или пенсионерска карта. При проверката за билети от
страна на кондукторката Димова, обвиняемият К. поискал
да закупи ученически билет и подал сумата от 40 стотинки. Св.Димова поискала да й покаже ученическа карта с цел
издаването на билет с намаление, но обвиняемият К. не
представил такава с обяснението, че не я носил. Св.Димова
отказала да му даде ученически билет, като помежду им възникнал лек спор в тази
връзка. С цел избягване на конфликт св.Димова предложила на обвиняемия или да
слезе от автобуса или да заплати цената за редовен билет. Обвиняемият доплатил
40 стотинки и св.Димова му издала редовен билет. Разговорът помежду им до
издаването на билета бил нормален, без напрежение. След като получил билета си,
обвиняемият К. започнал да обижда
св.Димова. Казал й „курво, ще ти изтръгна гръкляна”. Димова го предупредила, че
заради тези му думи можело да се видят в съда. Тогава обвиняемият К. се
изправил и ритнал пострадалата в областта на корема. Св.Димова, която не
очаквала нито подобно отношение от младежа, нито посегателство спрямо личността
й, се изненадала и уплашила. Извикала на шофьора - св.Йонко
Георгиев да спре, като го помолила да уведоми органите на МВР и да й окаже
помощ и съдействие. Св.Георгиев, който чул разправиите и
видял в в огледалото как обвиняемият К. ритнал св.Димова с крак в
корема, спрял автобуса и отворил вратите, като застанал между св.Димова и обвиняемия К.,
опитвайки се да предотврати разправията. Св.Димова отишла до арматурното табло
на автобуса, извадила мобилния си телефон от дамската си чанта и направила опит
да се обади в РУ „Полиция” гр.Ст.Загора. В този момент обвиняемият
К.
ударил юмрук в областта на лицето й, конкретно - в лявата част, в областта на
слепоочието. От удара св.Димова изпуснала телефона си, а главата й се извърнала
на една страна. След като нанесъл този удар на пострадалата, обвиняемият
К.
слязъл от спрения и с отворени врати автобус и избягал.
В хода
на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни № 161/2011 г., от заключението
на която се установява, че при нанесените от обвиняемия К. удари на
пострадалата Димова са причинени оток и кръвонасядане на долния клепач на
лявото око и лявата слепоочна област, кръвонасядане и разкъсноконтузна рана по
лигавичната повърхност на дясната буза, като установените и
описани травматични увреждания добре отговарят да са от действието на твърди
тъпи предмети и могат да бъдат получени по описания начин и време. Според
експертното становище медико-биологичният характер на причиненото травматично
увреждане е с характер да причини временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, т.е. било е причинено
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
В случая чрез нанасяне на побоя над
пострадалата обвиняемият е демонстрилал неуважението си към обществото,
пренебрежение към правилата на установения правов ред и морал, както и към
човешката личност. Тези му действия са довели до възмущението на присъстващите
на инцидента свидетели - шофьорът на автобуса и
пътниците, пътуващи в него. По тези съображения се налага извода, че
действията на обвиняемия могат да бъдат
квалифицирани единствено като действия, осъществени по хулигански подбуди, тъй
като обвиняемият и пострадалата не са се познавали.
По време на инцидента пострадалата е
изпълнявала служебните си задължения като кондуктор към „Автобусни
превози” ООД гр.Ст.Загора с оглед на приложените към
досъдебното производство
трудов
договор и длъжностна характеристика, поради което св.Димова е имала качеството на
длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.„б” от НК, тъй като
й е възложено да изпълнява срещу заплащане работа, свързана с
пазене и управление на чуждо имущество /пари/ в юридическо
лице - „Автобусни
превози” ООД.
Гореизложената фактическа обстановка се
установява от съвкупната преценка на събраните в хода на наказателното
производство по проведеното досъдебно производство доказателства, приложени към
последното и приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането
им в хода на съдебното следствие на основание чл.378, ал.2 от НПК – жалба вх.№
1990/11 от 11.04.2011 год., съдебномедицинско удостоверение № 77/2011 год.,
болничен лист № 000207 от 08.04.2011 год., протокол за предупреждение от 02.05.2011 год., трудов договор № 279 от
09.06.2009 год. на Таня Желязкова Димова от Автобусни превози ООД гр.Стара
Загора, обща характеристика на длъжността „кондуктор” от 10.06.2009 год.,
експлоатационен график работни дни градски транспорт гр . Стара Загора за
07.09.2011 год. на Автобусни превози” ООД – Стара Загора, протокол от 04.08.2011 год. за разпит на
обвиняемия Д.К.К., протокол от 13.06.2011 год. за разпит на св.Таня Желязкова
Димова, протокол от 21.06.2011 год. за разпит на св.Йонко Петров Георгиев,
протокол от 28.07.2011 год. за разпит на св.Таня Желязкова Димова, заключение на съдебно-медицинска експертиза
от 11.05.2011 год., характеристична справка на обвиняемия Д.к.К. от 03.05.2011 год., декларация за семейно и материално положение
и имотно състояние на обвиняемия от
04.08.2011 год., справка за съдимост рег.№ 1912 от 03.05.2011 год. на
Старозагорския районен съд, както и от приетата като писмено
доказателство в хода на съдебното следствие справка за съдимост на обвиняемия –
рег.№ 4215 от 12.10.2011 год. на РС-Стара Загора, издадена след извършена
справка в Бюрото за съдимост при РС-Свиленград, преценени в съвкупност. В
случая следва изрично да са отбележи, че доколкото са налице съществени
противоречия между обясненията на обвиняемия, от една страна, и останалите
гласни доказателства, от друга страна, а именно в частта им – бил ли е
провокиран обвиняемия от пострадалата с думи или действия, обуславящи
извършване на инкриминираното деяние в състояние на афект, съдът кредитира с
доверие именно последните, тъй като са непротиворечиви и кореспондират помежду
си, докато обясненията на обвиняемия в тази им част са изолирани и не намират
подкрепа в нито едно от останалите доказателства по делото. В останалата им
част доказателствата по делото са непротиворечиви и поради това не се налага да
бъдат обсъждани поотделно.
При така установените обстоятелства по делото
съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че на 07.04.2011 год. в
гр.Стара Загора подсъдимият Д.К.К. е причинил лека телесна повреда, изразяваща
се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, на Таня Желязкова
Димова в качеството й на длъжностно лице – кондуктор при „Автобусни превози”
ООД гр.Стара Загора, при изпълнение на службата й, с което свое деяние той е
осъществил от обективна страна признаците от престъпния състав на чл.131, ал.2,
т.1 и т.12 във връзка с чл.130, ал.1 от НК.
За да признае обвиняемия за виновен по
повдигнатото му обвинение, съдът прие, че той е извършил деянието си виновно –
при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и
е искал настъпването им. На този извод навеждат механизмът и начинът на
извършване на деянието и обстановката, при която то е било извършено, в
частност - обстоятелството, че на пострадалата е бил нанесен удар с юмрук в
изключително уязвима област от човешкото тяло – главата, като при това
обвиняемият е бил Физически трениран и е съзнавал не само физическото си
превъзходство над пострадалата като лице от женски пол, но и мощта на силата си
с оглед на системните му фитнес-тренировки.
Тъй като от една страна, видно от справката
му за съдимост, към датата на извършване на инкриминираното деяние обвиняемият не е бил осъждан за
престъпление от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност на основание чл.78а НК, а от друга страна от деянието на
обвиняемия не са
настъпили и не се претендират имуществени вреди, които да подлежат на
възстановяване, още по-малко - съставомерни такива, и за извършеното
умишлено престъпление законът предвижда наказание „лишаване
от свобода до три години”, съдът на основание на основание чл.78а от НК освободи обвиняемия Д.К.К. от наказателна отговорност за извършено
престъпление, като му наложи административно наказание „глоба” в минималния размер,
предвиден в закона - 1000 лева.
При определяне на размера на наказанието съдът отчете
като смекчаващи отговорността обстоятелства младата възраст на обвиняемия и липсата
на осъждания по смисъла на НК, както и признанията на съставомерни
обстоятелства и факти, а като отегчаващо отговорността обстоятелство –
осъждането му по чл.78а от НК, последващо извършването на настоящото деяние, съобразявайки
се същевременно, тъй като наказанието „глоба” е изцяло от имуществен характер,
с имущественото и имотното му състояние – обвиняемият не притежава имоти и не
получава доходи, тъй като наскоро е завършил средното си образование и към
момента е безработен.
Съдът присъди в тежест на обвиняемия направените по
делото съдебни и деловодни разноски в размер на сумата от 100 лева.
ВОДИМ
ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: