№ 3264
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20211110152594 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Произ**дст**то е по реда на глава 25 ГПК.
Предявен е от М. Д. Н. срещу „М*** Б******“ ЕООД /със сегашно наименование „А*****
Б******“ ЕООД/ конститутивен иск за отмяна на дисциплинарно у**лнение, извършено със
Заповед № 1017/08.07.2021г. – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и осъдителен иск за заплащане на
обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца, считано от 12.07.2021г. в размер на
19200 лв. - чл.344, ал.1, т.3 във вр. чл.225, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане и с разноските по делото.
Процесните права произтичат от следните твърдени от ищеца факти:
наличие на трудо** пра**отношение с ответника за процесния период при уго**рено
месечно трудо** възнаграждение в размер на 3200 лв.;
прекратяване на трудо**то пра**отношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ поради
налагане на дисциплинарно наказание „у**лнение” на основание чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7, т.
8 /изр. 1/и т. 10 КТ;
незаконност на у**лнението по същест** /твърди се, че не са извършени нарушения на
трудовата дисциплина;
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отго**р на исковата молба, в който предявените
искове се оспорват като неоснователни. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.
Възраженията на ответника, изложени в писмения отго**р, произтичат от следните твърдени
от него факти:
наличие на трудо** пра**отношение с ищеца;
извършени от ищеца нарушения на трудовата дисциплина, обосноваващи налагането на
1
дисципинарно наказание „у**лнение”;
спазване на императивните разпоредби на КТ досежно дисциплинарната процедура по
него**то налагане по чл. 193 КТ, чл. 194 КТ и чл. 195 КТ;
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди до**дите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че по време на
налагане на процесното дисциплинарно наказание ищецът е работил при ответника по безсрочен
трудов дого**р, като е заемал длъжността „Експерт системно осигуряване и информационна
сигурност”.
Със Заповед № 1017/08.07.2021 г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„у**лнение” за нарушения на трудовата дисциплина на основание чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 КТ
/злоупотреба с доверието на работодателя/ във вр. с чл. 126, т. 9 и т. 10 КТ, чл. 187, ал. 1, т. 3
КТ /неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните
правила/ и чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ /неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в
закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния
трудов дого**р или определени при възникването на трудо**то пра**отношение/. В
заповедта са изброени нарушения, които могат да бъдат обобщени в три основни групи: 1/.
Нерегламентиран достъп до помещението на отдел „Човешки ресурси“ на М*** Б****** ЕООД;
2/. Нарушение на политики на „М*** Б******“ ЕООД, свързани със сигурността на информацията
и 3/. Използване на лично преносимо USB устройст**. Заповедта е връчена на ищеца на
12.07.2021г., видно от отбелязването върху нея, от която дата е породила конститутивния си
правен ефект.
В заповедта е отразено, че от служителя са изискани обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ по
по**д констатираните нарушения с писмо изх. № 380/16.06.2021г., като служителят е дал писмени
обяснения собственоръчно.
С атакуваната заповед ответникът е упражнил дисциплинарната си власт, като е наложил
на ищеца най-тежкото дисциплинирано наказание “у**лнение”.
В тежест на работодателя е да установи спазването на всички императивни правни норми,
съблюдаването на които е необходимо за законосъобразността на наложеното дисциплинарно
наказание.
На пър** място, съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Липсата на който и да е
от тези реквизити нарушава пра**то на защита срещу у**лнението на служителя, а от друга страна
прави невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта за наказание, която следва да
извърши съдът. Особено съществено изискване към мотивирането на заповедта е ясното
индивидуализиране с всичките му обективни и субективни признаци на извършеното нарушение,
посочването на обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на извършването му.
Следва да се посочи, че необходимо съдържание на писмената заповед за налагане на
2
дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ, са фактическите признаци на
нарушението – кога и от кого е извършено то и в как** се изразява. Задължението по посочения
законов текст за мотивиране на заповедта за у**лнение е въведено с оглед изискването на чл. 189,
ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, спазването на сроковете по чл. 194 КТ, както и
възможността на наказания работник или служител за ефективна защита в хода на съдебното
произ**дст** при обжалване на наложеното наказание. Следователно достатъчно е нарушението
на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника или служителя начин,
включително и чрез позоваване на известни му обстоятелства и документи /без да е нужно
удостоверяване на връчването на документите/ – същественото е работникът или служителят да
узнае за фактическите и правните основания за налагане на наказанието, за да може да защити
правата си, включително и по съдебен ред – като не е необходимо в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание да бъдат описвани конкретно всички действия на работника или
служителя по извършване на нарушението, нито пък да бъдат възпроизведени всички направените
от него твърдения в буквалния им смисъл; достатъчно е в заповедта да са описани извършените от
работника или служителя нарушения, такива каквито са според оценката на работодателя и да е
посочена датата или периода на извършването им. Когато изложените мотиви са достатъчни за
удовлет**ряване на тези изисквания, заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ /в
този смисъл Решение № 676 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 999/2009 г., ІV г. о., ГК,
Решение № 128 от 28.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 726/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 339
от 19.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1688/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 213 от 8.10.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 7372/2014 г., III г. о., ГК/.
Решаващият съд намира, че процесната заповед, с която на ищеца е наложено
дисциплинарното наказание – у**лнение, отговаря на изискванията за мотивиране по чл.
195, ал. 1 КТ. В нея е посочен периодът /конкретната дата и времевия интервал/, през който
работодателя твърди, че са извършени нарушенията, описани са обстоятелствата, при които
те са извършени и в как** се изразяват същите. Работодателят е посочил и законовите
текстове, под които счита, че се подвежда описаните нарушения. Следва да се има предвид
и, че евентуалното несъответствие между описаното нарушение и правната му
квалификация само по себе си не **ди до незаконност на у**лнението, а е от значение за
това дали визираното деяние принципно представлява нарушение на трудовата дисциплина,
обосноваващо дисциплинарно у**лнение /в този смисъл Решение № 318 от 21.06.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 120/2009 г., III г. о., ГК/.
На следващо място, видно е от разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, че законът поставя
акцент на задължението на субекта на дисциплинарна власт за реално предварително
изслушване или приемане на писмени обяснения от работника или служителя. Достатъчно е
по разбираем за работника начин да бъде изложено за как** се искат обясненията, без да е
необходимо да са посочени обективните и субективни елементи на изпълнителното деяние
или правната му квалификация. Целта на предварителното изслушване или приемане на
писмени обяснения е работникът или служителят да има възможност да изложи пред
субекта на дисциплинарна власт с**ята защитна позиция по твърдяните дисциплинарни
нарушения и ако това реално е станало, то пра**то му на защита е било надлежно
упражнено. За да изпълни това с**е задължение работодателят следва да покани служителя
да даде такива обяснения за конкретно посочено нарушение, като поканата следва да
достигне до знанието на адресата, за да породи последиците на чл. 193, ал. 1 КТ.
В частност е несъмнено установено, че обяснения са били поискани от ищеца преди
издаване на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание – у**лнение.
Ищецът се е възползвал от пра**то си на защита и в рамките на определения му срок е
3
депозирал писмени обяснения, с които е заявил, че посоченото USB устройст** не е лично
него**; признава, че е влязъл в офиса на отдел „Човешки ресурси“ с помощта на служител
на отдел „Фасилити“ в отсъствие на служителя на отдел „Човешки ресурси“, защото е
смятал, че служителя, който отговаря зя трансферана данни - В***** Д*** е била „до
тоалетна“ и защото е искал да провери докъде е стигнал процеса по трансфериране на
данни. Ищецът твърди, че не е смятал действията си за нарушение на трудовата дисциплина
и и правилата в компанията. Доколкото работодателя е приел тези писмени обяснения, то
съдът приема, че това е достатъчно за из**да, че задължението по чл. 193 КТ е изпълнено
/изслушването на работника или служителя и приемането на писмените му обяснения са
алтернативни форми за защита/. Следва да се посочи също така, че работодателят не е
длъжен да възприема защитната позиция на работника или служителя, като очевидно
налагането на дисциплинарно наказание свидетелства, че той не е приел обясненията за
оневиняващи, а дали те действително са такива е въпрос, който е относим към
законосъобразността по същест** на наказанието, а не представлява формално нарушение
на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ.
Спазен е и срокът относно налагане на дисциплинарното наказание, тъй като е наложено в
рамките на двумесечния срок от откриването на нарушенията и в едногодишния срок от
извършването им.
С оглед на изложеното съдът приема, че от формална страна атакуваната заповед е
законосъобразна.
При това положение следва да бъдат разгледани твърденията на ищеца за незаконност на
у**лнението, които са свързани с неизвършването на посочените в заповедта дисциплинарни
нарушения.
В произ**дст**то по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, когато предмет на делото е спор относно
законността на наложено дисциплинарно наказание и ищеца оспорва, че е извършил
дисциплинарната простъпка, в тежест на работодателя е да установи, че описаните в заповедта
дисциплинарни нарушения са извършени от работника или служителя. В разглеждания случай
такова доказване от страна на ответника е проведено успешно по делото.
Съгласно възприетото от константната съдебна практика в разясненията, дадени с решение
№ 68/03.05.2012 г. по гр. д. № 1808/2010 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 94/30.05.2013 г. по гр. д. №
646/2012 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК, при трудов спор за
законността на наложеното дисциплинарно нарушение в доказателствена тежест на работодателя е
да установи, че е упражнил законно субективното си пра** да ангажира дисциплинарната
отго**рност на служителя. С оглед на това същият следва да докаже в хода на съдебното
произ**дст**, че служителят е извършил нарушенията на трудовата дисциплина, за което е
наказан. За установяване на дисциплинарното нарушение са допустими всички доказателствени
средства. За да докаже факта на извършеното действие, което е в нарушение изискванията за
спазване на трудовата дисциплина или осъщественото от работника непра**мерно бездействие,
работодателят може да поиска разпит на свидетели, да предостави писмени доказателства,
изслушване на експертиза и други доказателствени средства в зависимост от характера на
нарушението. В случая ищецът отрича да е извършил виновно, както и изобщо да е извършил,
сочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, поради което в доказателствена тежест
на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на виновното
неизпълнение на трудовите задължения от ищеца, за което е ангажирана дисциплинарната му
отго**рност.
4
В изпълнение на доказателствената си тежест за установяване на сочените в заповедта
нарушения на ищеца, ответното дружест** - работодател е представило писмени доказателства –
неоспорени от ищеца, събрани са и гласни доказателствени средства – разпит на св. И** М******
и св. А*** И**** и св. В***** Д*** - служители на ответника. При съвкупна преценка на
събраните писмени доказателства и показанията на тези свидетели - обективи, последователни,
непроти**речиви, отразяващи техни непосредствени възприятия, които преценени по реда на чл.
172 ГПК съдът не намира основание да не кредитира, се установява ищеца да е извършил сочените
в заповедта нарушения.
По отношение на първата група визирани в заповедта за у**лнение нарушения:
Събраните по делото доказателства несъмнено доказват, че ищеца е влязъл в помещения,
до които е нямал пра** на достъп и в които се съхранява голям обем строго конфиденциална
информация, без да има каквато и да е основателна причина за подобни действия.
Както е посочено и в самата искова молба, на 04.06.2021 г. М. Н. - Експерт системно
осигуряване и информационна сигурност и М* Б***** - Специалист информационни технологии,
е следвало да извършат трансфериране на електронни работни данни от споделено работно
пространст** на отдел „Човешки ресурси“ на М*** Б****** в облачно пространст**, достъпвано
само от служители на този отдел. Имайки предвид, че данните, предмет на трансфера, съдържат
чувствителна информация и лични данни, тази задача е следвало да бъде изпълнена при стриктно
спазване на действащите правила и политики на ответното дружест**.
Не се установи, а и не се твърди на М. Н. и М* Б***** да са били предоставени някакви
допълнителни пра**мощия и оторизации за самостоятелен достъп до помещения с ограничен
такъв, достъп до устройства и/или конфиденциална информация, собственост на други служители
или отдели, без присъствието на представител на този отдел, както и това да е било необходимо за
трансфера.
В заседанието от 02.06.2022 г. свидетелят И** М******, заемащ длъжността „Фасилити
мениджър“ и отговарящ за поддръжката на офиса - почистване, достъп за сигурност, контрол на
достъпа потвърди, че пра** на достъп до отдел ЧР имат само екипа от този отдел, както и
поддръжката на сградата, а ищеца не е имал пра** на самостоятелен достъп до тези помещения,
ако не е придружаван от представител на отдел „Човешки ресурси“. Също така свидетелят обясни,
че когато в отдел „Човешки ресурси“ влизат външни лица, те задължително са придружени от
представители на този отдел. Всичко това, както и обстоятелст**то, че на ищеца не са давани
допълнителни права за достъп за процесния случай, беше потвърдено и от свидетеля В***** Д***
в заседанието от 30.11.2022 г. Именно свидетелят Д*** е човекът, от чийто компютър се е
осъществил трансфера и който е участвал във вътрешна комуникация за осъществяването му -
Приложение №8 към отго**ра на исковата молба (ОИМ). От тази комуникация също е видно, че
В***** Д*** не е разрешавала на ищеца достъп до офисите на отдел „Човешки ресурси“ и/или до
нейния компютър, без присъствието на представител на отдела.
В исковата си молба ищецът твърди, че не е знаел, че няма пра** на достъп до офиса на
отдел „Човешки ресурси“ без присъствието на представител на отдела. Същевременно самият
ищец признава на две места в исковата молба, че е помолил служителя от поддръжката Г****
Г****ев да му осигури достъп до отдела, тъй като ищеца не е имал такъв и не е можел да влезе със
с**ята карта за достъп. Както беше потвърдено от цитираните по-горе свидетелски показания,
достъп до този отдел имат само лицата, чиито работни места са в тези помещения , както и лицата
5
от поддръжката, а достъпът на други лица се осъществява само в присъствието на представител на
отдела.
В т. 1 и т. 2 от писмените си обяснения (Приложение №6 към ОИМ) М. Н. изрично
потвърждава, че той не е имал пра** на достъп до отдел „Човешки ресурси“. На описаното в т. 1 от
искането за обяснения нарушение, изразяващо се в неоторизиран достъп до отдел „Човешки
ресурси“, ищецът е отго**рил с „да, съгласен съм". В т. 2 ищецът потвърждава, че достъпът му е
осигурен от служител на отдел „Фасилити“.
По делото е приложена справка от системата за контрол на достъпа до отдел ЧР на
процесната дата - Приложение №7 към ОИМ, от която е видно, че в 13:32 ч. Г**** Г****ев
осигурява неоторизирания достъп на М. Н.. Това беше потвърдено и от свидетеля И** М****** в
заседанието от 02.06.2022 г. От тази справка се установява също, че в 12:10 ч. (т.е., още преди
началото на трансфера - в писмените си бележки самият ищец е признал, че трансферът е започнал
в 12:20ч.) ищецът е опитал да влезе сам в стаята на „Човешки ресурси“. Видно от справката, при
опит да достъпи стаята на „Човешки ресурси“, системата е отчела „достъп отказан". В
заседанието от 02.06.2022г. свидетелят И** М****** потвърди, че за влизане в отдел „Човешки
ресурси“ се използва система за контрол на достъпа и карти за достъп, както и че се съхранява
запис за това кой служител е влизал или се е опитвал да влезе в дадено помещение. В заседанието
от 30.11.2022г. свидетелят Д*** също потвърди, че е установено, че ищецът е влязъл в отдел
„Човешки ресурси“, чрез чужда карта за достъп.
Не се установява по делото, видно и от показанията на св. И** М****** (заседанието от
02.06.2022г.), поддържаното от ищеца, че е практика в отдел „Човешки ресурси“ да се влиза с
помощта на обслужващия персонал. Пак според тези показания Отдел „Човешки ресурси“, наред с
архивната стая, в която се съдържат личните данни и сървърните помещения, са с най-строго
ограничен достъп на територията на дружест**то.
Нито в обясненията си по по**д инцидента, нито в ИМ ищецът е посочил, че е имало
необходимост от някакви спешни и неотложни действия, които да са налагали той незабавно да
влезе в офиса на ЧР, без да изчака няколко минути, докато се върне техен представител. Липсват и
обяснения от ищеца защо, както беше посочено по-горе, той е направил опит да влезе сам в отдел
ЧР още преди началото на трансфера. След връщането си от обедна почивка /независимо дали е
обядвала или е пила кафе/ В***** Д*** е установила, че компютъра й е „заспал“, въпреки
направената в началото на трансфера настройка „да не заспива“ (заседанието от 30.11.2022 г.).
Причината компютърът да е бил настроен да не записва, е за да има възможност все пак В*****
Д*** да напусне офиса за кратко при необходимост, предвид, че ищецът я е информирал, че
трансферът може да продължи 4-6 часа. Тоест, практически е било невъзможно през цялото това
време В***** ДА.а да не напусне офиса нито веднъж, още повече че ищецът не е указал, че е
нужно през цялото време, докато тече трансферът да бъде наблюдаван, нито че в някакъв момент
ще са необходими спешни и неотложни действия. В ИМ също не са наведени такива твърдения.
По отношение на втората група визирани в заповедта за у**лнение нарушения:
В резултат на неоторизираното влизане в отдел ЧР, ищецът, отно** неоторизирано, е
достъпил данни, собственост на отдел „Човешки ресурси“ , което се установява от следното:
В заседанието от 02.06.2022 г. свидетелят А*** И**** потвърди, че достъп до данните на
отдел „Човешки ресурси“ има само този отдел, както и че в ответното дружест** има утвърдени
политики за конфиденциалност.
6
Недоказано остана твърдението на ищеца, че от гледна точка на действащите правила в
дружест**то, трансфера на данни е можел да се осъществи от всеки един компютър и че данните,
предмет на трансфера са били достъпни от неговия служебен компютър.
В заседанието от 02.06.2022 г. свидетелят А*** И**** потвърди, че достъп е бил възможен
само от компютъра на отдел ЧР и от никой друг компютър в М*** Бълария. Потвърди също, че
ищеца е можел да бъде в офиса на „Човешки ресурси“ и да достъпва компютър на „Човешки
ресурси“ само в присъствието на представител на този отдел. Свидетелят посочи също, че на М.
Н. не са давани никакви допълнителни права във връзка с трансфера, напр. да влиза/ да стои сам в
помещенията на „Човешки ресурси“ или пра** да достъпва сам данните, предмет на трансфера/ и
потвърди, че на работната среща за обсъждане на трансфера изрично е наблегнато, че не трябва да
се извършват никакви операции върху данните без представител на „Човешки ресурси“.
В заседанието от 30.11.2022 г., свидетелят Д*** също потвърди, че не й е известно ищеца
законосъобразно да е можел да осъществи трансфера на данни от компютър, който не е на отдел
„Човешки ресурси“ и че, ако той е можел да го направи, това би означавало нарушение на
политиките на дружест**то.
Неоснователно е и твърдението на ищеца, че не е бил запознат с вътрешните политики за
сигурност и конфиденциалност на дружест**то и че не е знаел, че няма пра** да влиза в офиса на
отдел „Човешки ресурси“. В тази връзка, в заседанието от 02.06.2022 г. свидетелят А*** И****
посочи, че самият той е бил запознат с тези политики именно от ищеца. Това твърдение на ищеца
не само, че проти**речи на доказателства по делото, но то е и несъвместимо със заеманата от
ищеца длъжност и служебните му отго**рности. Те са изцяло свързани с гарантиране и
осигуряване на информационната сигурност на М*** Б******. Няма как служител на такава
позиция да не познава политиките за информационна сигурност.
Из**дът си за горното съдът базир на следното: По делото са представени политиките,
цитирани в заповедта за у**лнение /Политика за защита на личните данни (Data Protection Policy),
Политика за управление на информацията (Information Management Policy); Стандарт за
класификация и обработване на информацията (Information Classification and Handling Standard),
Стандарт за сигурност на информацията в ЧР (HR Information Security Standard)/, придружени с
пре**д на български език на относимите текстове (Приложение №10 - Приложение №13 към
ОИМ). В тях е посочено, че се прилагат в групата на А* и че са задължителни за всички служители
на дружества, част от групата на А*. М*** е част от тази група, като видно от ТРРЮЛНЦ, негов
едноличен собственик на капитала е А* Груп АГ, Швейцария.
От представената справка за преминатите от ищеца обучения (Приложение № 17 към ОИМ) -
информационна сигурност (включва запознаване с Политиката за управление на информацията и
Стандарта за класификация и обработване на информацията); кибер сигурност (включва
запознаване със Стандарта за сигурност на информацията в ЧР); обучение по глобална
поверителност (включва запознаване с Политиката за защита на личните данни); бизнес етика и
др., е видно че, той се е запознал с въпросните политики.
По делото са представени трудов дого**р на ищеца от 2014 г. (Приложение №14) за първата
длъжност, която той е заемал в „А* Б******" ЕООД - ИТ специалист, преди преминаването му в
М*** Б****** на основание чл. 123, ал. 1, т. 4 и длъжностните характеристики за двете
длъжности, заемани от ищеца в ответното дружест** - Експерт системно осигуряване и системна
сигурност (длъжността заемана от ищеца към датата на у**лнението) и съответно, предходната му
7
длъжност Мениджър по информационни технологии (Приложение №15 - Приложение №16).
Видно от посочените две длъжностни характеристики, сред отго**рностите на М. Н. са:
осигуряване на сигурност на данните;
опазване на активите, информационната сигурност и системите за управление;
проектиране и изпълнение на вътрешни проверки за сигурност;
подобряване на сигурността; запознаване с най-добрите практики относно сигурността
и препоръчване на нови мерки за сигурност;
създаване на документация, свързана със сигурността (оценка на риска, политики за
сигурност и др.);
установяване на потенциални рискове за сигурността; обучение на колеги за най-
добрите практики в областта на информационната сигурност;
сътрудничест** с всички вътрешни длъжности и заинтересовани страни за
подобряване на сигурността.
Приложени към ОИМ са и кореспонденция и документи, от които е видно, че ищеца е
участвал в процеса по създаване на вътрешни политики и обучения на неговите колеги в областта
на сигурността (Приложение №18 - Приложение №22).
В заседанието от 02.06.2022 г. Свидетелят И**** потвърди, че ищеца е участвал в
създаването на политиките. В заседанието от 30.11.2022 г. свидетелят Д*** също обясни, че ищеца
е изготвял и свеждал до знанието на колегите си политики по информационна сигурност. Това
изключва всякак** съмнение, че ищеца е бил наясно, и нещо повече - участвал е в създаване на
документи относно сигурността на информацията и не само е бил запознат с тях, а е отговарял за
тяхното спазване и прилагане.
Освен това, в обясненията си (Приложение № 6 към ОИМ) ищецът признава, че:
не е уведомил прекия си ръко**дител, че възнамерява да използва лично преносимо
устройст** за трансфера на данни (т.4 от писмените обяснения);
не е предприел никакви мерки за съхранение на конфиденциалността на данните (т. 5 от
писмените обяснения);
опитвал се е да влезе в отдел „Човешки ресурси", въпреки че е знаел, че трансферът е бил
спрян (т. 6 от писмените обяснения);
накарал е служителя, осигуряващ достъп до компютъра си за целите на трансфера, да
напише на лист паролата си и да си тръгне (т. 7 от писмените обяснения и потвърдено от
свидетеля В***** Д***).
Ищецът несъмнено е нарушил сочените по-горе правила с нерегламентирания си достъп до
отдел „Човешки ресурси“ и осъществяване на неразрешен достъп до конфиденциални данни.
Предвид на това, че в сферата на отго**рност именно на ищеца е да осигури подходящо
управление на информацията, с действията си ищецът грубо е нарушил с**ите задължения за
осигуряване сигурността на информацията.
Съдът не следва да кредитира показанията на свидетеля Н**** Д***, разпитан в заседанието
от 08.02.2023 г. във връзка с тази група нарушения, доколкото същия е работил в „А* Б******“
ЕООД в периода 2015 г. - 2017 г., но не е бил служител на М*** Б****** и няма наблюдения
върху инцидента, случил се 4 години по-късно в друго дружест**. Свидетелят също така потвърди,
че няма никаква представа какви са правилата за достъп до помещенията в ответното дружест**.
По отношение на третата група визирани в заповедта за у**лнение нарушения:
8
От показанията на свидетеля А*** И**** (заседанието от 02.06.2022 г.) се установи, че
за целите на трансфера изобщо не е трябвало да се използва USB преносимо устройст**, как**то е
използвал М. Н., а е следвало трансфера да се направи от самия компютър на „Човешки ресурси“
директно в облачното споделено пространст**. Както обясни в заседанието от 30.11.2022 г.
В***** Д***, тя е разбрала за това обстоятелст** едва след като е било установено
неоторизираното влизане на ищеца в помещенията на отдел „Човешки ресурси“.
В случая, ищецът не само е използвал USB преносимо устройст**, без това да е
необходимо, създавайки неоправдан риск за сигурността, нещо повече - той е използвал
него** лично, а не на М*** Б****** устройст**.
В тази връзка твърдението на ищеца, че USB устройст**то, използвано от него за
трансфера, не е лично него**, остана недоказано. Видно от приложения към ОИМ приемо-
предавателен протокол (Приложение №23), ищецът е потвърдил, че устройст**то (Samsung
128 GB, 3.0) е него** и затова го е приел. Приемането на флашката от ищеца като негова
лична вещ беше потвърдено от В***** Д*** в заседанието от 30.11.2022 г. и от А*** И****
в заседанието от 02.06.2022г.
По делото е представена и справка от Финансовия отдел на М*** (Приложение №24
към ОИМ) за закупени от М*** Б****** хард дискове, USB устройства и докинг станции.
USB устройствата са посочени на първи ред. Приложена е и фактурата за въпросните USB
устройства (Приложение №25 към ОИМ), от която е видно, че те са модел Corsair Voyager, а
не Samsung, каквато марка е било използваното от ищеца устройст**.
Представени са и обясненията на М* Б***** - колега на ищеца (Приложение №26
към ОИМ), който потвърждава, че използваното устройст** не е посочено от прекия му
ръко**дител, а е било дадено от ищеца.
В заседанието от 02.06.2022 г. свидетелят А*** И**** обясни, че използваното от ищеца
преносимо устройст** не е част от инвентара на и не се използва от ИТ отдела и не е служебно и
че отделът изобщо не използва устройства Samsung. В заседанието от 30.11.2022 г. свидетелят
Д*** потвърди, че не е виждала ИТ отдела да използва процесното устройст** Samsung и че е
разбрала от М* Б*****, че то се използва от ищеца, стои на връзката му с ключове и не е част от
инвентара на ИТ екипа.
Всичко това ясно показва, че действията на ищеца не се дължат на обикновено невнимание,
а са напълно съзнателни. Ищецът изрично е признал в исковата си молба, че устройст**то не е
закупувано от М*** Б******, т.е. не е собственост на дружест**то и е заявил, че устройст**то се
ползва от него, (а не от IT отдела на дружест**то), потвърждавайки по този начин, че
устройст**то не е служебно. Неотносим за делото е въпросът дали ищеца сам е закупил
процесното устройст** или пък пър**начално то е било закупено от „А* Б******“ ЕООД, но той
не го е върнал при прекратяване на трудо**то му пра**отношение с това дружест** или пък се
сдобил с него по друг начин. Крайният резултат във всички случаи е един и същ - устройст**то не
е закупено от М*** Б******, съответно, то не е собственост на ответното дружест** и не може да
се използва за трансфера.
Предвид горното, показанията на свидетеля Д***, разпитан в заседанието от 08.02.2023
г., не следва да се кредитират касателно това лично лие било USB устройст**то на ищеца. Дали
последния е ползвал дадено устройст** в „А* Б******" ЕООД е неотносимо за това какви
устройства се ползват от IT отдела на М*** Б******. Свидетелят заяви, че устройст**то Samsung,
използвано от ищеца в „А* Б******“ ЕООД, било служебно по-скоро като предположение, с оглед
забраната да се използват лични устройства съгласно политиките на „А* Б******“ ЕООД.
9
Свидетелят заяви, че не му е известно какви устройства са закупувани от „А* Б******“ ЕООД,
което означава, че той не знае дали в това устройст** е било служебно или не. Не на последно
място свидетелят потвърди, че не знае дали става дума за едно и също устройст**. Той изрично
потвърди, че не знае какви USB устройства се ползват от IT отдела на М*** Б******.
Ответникът е представил и извадка от презентация относно провеждано от самия ищец
обучение (Приложение №27 към ОИМ), в което се акцентира на забраната за използване на лични
USB устройства. В заседанието от 30.11.2022 г. свидетелят В***** Д*** потвърди, че в първите й
дни като служител на М*** Б******, именно ищеца й е провел обучение в този смисъл, т.е.
ищецът безспорно е знаел за забраната за използване на лични USB устройства.
Предвид всичко изложено по-горе съдът намира, че ищеца е извършил сочените в заповедта
за у**лнение нарушения, както и че същите се явяват нарушения на трудовата дисциплина, за
което на ищеца е наложено процесното наказание „дисциплинарно у**лнение“.
В конкретния случай в заповедта за у**лнение са посочени три самостоятелни основания за
прекратяване на трудо**то пра**отношение: 1/. чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 КТ /злоупотреба с
доверието на работодателя/ във вр. с чл. 126, т. 9 и т. 10 КТ, 2/. чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ /неизпълнение на
възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила/ и 3/. чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ
/неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за
вътрешния трудов ред, в колективния трудов дого**р или определени при възникването на трудо**то
пра**отношение/. Всяко едно от тях съставлява достатъчно тежко нарушение на трудовите
задължения (с оглед критериите на чл. 189 КТ), за да обоснове, само по себе си, налагането на най-
тежкото дисциплинарно наказание.
У**лнителното основание „злоупотреба с доверието на работодателя“ по смисъла на чл.
190, т. 4 КТ е налице, когато работникът или служителят умишлено не изпълнява или нарушава
етични правила и норми, като този факт става достояние на трети лица, включително на други
работници и служители, и това обективно накърнява авторитета и доверието във възможностите
на работодателя да планира, организира, ръко**ди и контролира работния процес. Характерен
признак на тази злоупотреба е, че работникът или служителят действа недобросъвестно, в
проти**речие с доверието, което работодателят му е оказал при сключване на трудовия дого**р,
разчитайки на неговата добросъвестност, по смисъла на чл. 8, ал. 1 КТ. Съгласно трайната съдебна
практика работникът е злоупотребил с доверието на работодателя, когато възползвайки се от
служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие, когато е
злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено
или от тях е извлечена имотна облага. Неизпълнението на задължението по чл. 126, т. 9 от КТ за
лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190, т. 4 КТ- злоупотреба
с доверието, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността. Нарушението може
да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на
доверие между работник и работодател, предвид което злоупотреба с доверието на работодателя е
налице не само когато работникът е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна
облага, но и когато без да е извлечена имотна облага, възползвайки се от служебното си
положение, работникът е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие. В този
смисъл са решение № 86 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 1734/2009 г. на IV г. о., решение № 513 от
14.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1559/2011 г., IV г. о., ГК, решение № 469 от 7.01.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 1744/2011 г., IV г. о., ГК.
10
В настоящия случай ищецът, възползвайки се от служебното си положение, е извършил
преднамерени действия, компрометиращи оказаното му доверие. Както бе посочено, за
съста**мерността на деянието не е необходимо действията да са извършени при пряк умисъл и с
цел извличане на имотна облага.
В случая ищецът е натоварен с важни функции в областта на сферата на сигурността на
информацията в ответното дружест**, които са свързани и с проявата на поведение, което пази и
укрепва престижа на работодателя. Възлагането на функции по управление на информацията и
осигуряване сигурността на информацията, предпоставя една по-висока степен на оказано доверие,
поради което изпълняващия ги работник или служител е длъжен да се въздържа от действия, които
биха злепоставили работодателя както пред външни за предприятието лица, така и пред
работниците и служителите на предприятието. Когато служителят, натоварен с такива функции,
възползвайки се от служебното си положение, допуска действия в разрез със задължението за
лоялност (вкл. с приети за определена трудова функция правила на поведение), то извършеното
съставлява тежко дисциплинарно нарушение, за което законът предвижда налагане на наказание
дисциплинарно у**лнение.
В обобщение, следва да се посочи, че по делото е безспорно установено осъществяването
на нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в „злоупотреба с доверието на
работодателя“ и неспазване на действащите в дружест**то – ответник Политика за защита на
личните данни (Data Protection Policy), Политика за управление на информацията (Information
Management Policy); Стандарт за класификация и обработване на информацията (Information
Classification and Handling Standard), Стандарт за сигурност на информацията в ЧР (HR Information
Security Standard). Наложеното наказание е законосъобразно, тъй като са взети предвид тежестта
на нарушенията, които са осъществени, характера на изпълняваната от ищеца работа,
предпоставяща висока степен на отго**рност и отражението върху престижа на работодателя, като
е отчетена значимостта на конкретно заеманата позиция.
С оглед изложените по-горе мотиви съдът намира за неоснователен предявения иск за отмяна
на незаконното у**лнение, а оттам и акцесорния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за
заплащане на обезщетение за оставане без работа по чл. 225, ал. 1 КТ.
Относно отго**рността за разноските:
При този изход на спора ищецът няма пра** на разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят с**евременно поисканите
разноски за произ**дст**то. Ответникът установява разноски в размер общо на 6611,99 лв. с ДДС,
от които 5632,78 лв. – заплатено по бА. път ад**катско възнаграждение и 979,20 лв. – разходи за
пре**д на документи от английски на български език. Възражението на ищцовата страна по чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на ад**катското възнаграждение на ответника е основателно, доколкото
неговият размер надвишава минималния размер на възнаграждението по обективно съединените
искове съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1, предл. пър** и ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери
на ад**катските възнаграждения. Същото следва да се намали до сумата от 3512 лв. /д**йния
размер на минималното възнаграждение/, при съобразяване с броя и вида на исковите претенции,
фактическата и правна сложност на делото и извършените от пълномощника на ответника
процесуални действия. Ная ответника следва да де присъдят разноски за произ**дст**то в общ
размер от 4491,20 лв.
Така мотивиран Софийският районен съд,
11
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявените от М. Д. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
София, кв. „* **“, бл. 104, в. 3, ап. 8 – чрез адв. К** срещу „А***** Б******“ ЕООД /с предишно
наименование „М*** Б******“ ЕООД/, ЕИК ************, със съдебен адрес гр. София, ул.
„****“ № 3, ет. 3 – чрез Ад**катско дружест** „Й*****, Р*** и съдружници“ и адв. А.,
конститутивен иск за отмяна на дисциплинарно у**лнение, извършено със Заповед №
1017/08.07.2021г. – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и осъдителен иск за заплащане на обезщетение за
оставане без работа за период от шест месеца, считано от 12.07.2021г. в размер на 19200 лв. -
чл.344, ал.1, т.3 във вр. чл.225, ал.1 КТ, ведно с искането за присъждане на законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане и на разноските по делото.
ОСЪЖДА М. Д. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, кв. „* **“, бл. 104, в. 3,
ап. 8 – чрез адв. К** да заплати на „А***** Б******“ ЕООД /с предишно наименование „М***
Б******“ ЕООД/, ЕИК ************, със съдебен адрес гр. София, ул. „****“ № 3, ет. 3 – чрез
Ад**катско дружест** „Й*****, Р*** и съдружници“ и адв. А., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
разноски за произ**дст**то в размер на 4491,20 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок, считано от 01.03.2023 г., за което страните са надлежно уведомени в о.с.з. от
08.02.2023г.
На основание чл.7, ал.2 ГПК препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12