Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Б въззивен състав, в публичното заседание, проведено на четиринадесети
март през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА И.
Мл.с.СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при секретаря Капка Лозева,
като разгледа докладваното от мл. съдия
Атанасова в.гр.
дело № 14397 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 411631/21.05.2018г.,
постановено по гр.д. № 55515/2014г. по описа на Софийски районен съд, 24ти
състав, е разпределено по иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС, предявен
от Р.С.Х. срещу А.И.А., Ц.А.В., С.Ц.Ч., В.Т.Е. и Е.Т. Р., ползването на
поземлен имот с идентификатор 68134.251.21 по кадастралната карта и кадастрални
регистри, одобрени със заповед № РД-18-53/23.11.2011г. на изпълнителния директор
на АГКК, с адрес в гр.София, район Сердика, местността „Валого“ с площ от 4343
кв.м., попадащ в територия с трайно предназначение: земеделска, с начин на
трайно ползване – нива, с номер по предходен план 014021, при граници: имот №
014022 – нива на наследниците на Т.К.И., имот № 014018 – нива на наследниците
на В.и И.Н.И., имот № 014016 – нива на М.Р.Т.и имот № 000076 – блато на Община
Столична по Приложение № 2, отразено на скицата, находяща се на лист 134 от
заключението на съдебно-техническа експертиза, приета в съдебно заседание,
проведено на 37.03.2018г., както следва Дял І да се ползва от А.И.А., Дял ІІ да
се полза от Р.С.Х., Дял ІІІ – да се ползва от Ц.А.В., Дял ІV да се ползва от С.Ц.Ч.,
Дял V да се ползва от В.Т.Е. и Дял VІ да се ползва от Е.Т.Р., като скицата,
находяща се на лист 134 по делото и приподписана от първоинстанционния съдебен
състав, представлява неразделна част от съдебното решение.
От името на А.А.
(на мястото на която е конституирана по реда на чл. 227 от ГПК Г.Й.Г.), Ц.В. и С.Ч.
в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е подадена въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение, като са изложени твърдения за неговата
неправилност. В жалбата се поддържа, че въззивниците заедно с В.Е. и Е.Р. са поискали
от съда да им бъде предоставено ползването в общ дял на частите от имота, които
съгласно скицата, изготвена от вещото лице Г. са упоменати като дял ІІ, ІІІ,
ІV, V и VІ, а за Р.Х. да бъде предоставено ползването на имота с проектен номер
от скицата на вещото лице Г. – дял І. Посочва се, че процесният имот е с начин
на трайно ползване нива, като съгласно чл. 7 от ЗСПЗЗ при разпореждане и делба,
земеделските имоти не могат да се раздробяват на части с размери по-малки от
размерите, определени в чл. 72 от ЗС. Ето защо се твърди, че при съставяне на
дяловете не се допуска разделение на нивите на части по-малки от 3 декара.
Излагат се и аргументи, че преди предявяване на иска процесният имот се е
ползвал от собствениците му, като нивата е била отдадена под аренда.
Въззивниците посочват, че желаят да продължат ползването му по същия начин, а
единственият начин за това според тях е да не се нарушава изискването на закона
относно минималната квадратура за нива –
3 декара. В жалбата се излагат и съображения, че ищцата Х. е разположила в
имота обект за раздробяване на пластмаса, който е с неустановен статут, за
поставянето на който от останалите съсобственици не е искано съгласие. Предвид
това се поддържа, че този обект е ситуиран в имот на случаен принцип без да се
спазят законово установените процедури, тъй като същият представлява незаконен
промишлен строеж без строителни книжа, без надлежни проекти, поставен в имота
без да е осъществена промяна на предназначението на земеделската земя, в която
е извършено строителството в нарушение на ЗС, ЗУТ и ЗСПЗЗ. Поддържа се още, че
за ищцата липсва правен интерес от предявяване на иска, тъй като с решението си
съда няма да разреши правен спор, а ще замести липсващото мнозинство от
съсобствениците и ще постанови най-целесъобразното ползване на общата вещ, а в настоящия
случай от мнозинството от съсобствениците има взето решение за начина, по който
да се ползва имота – чрез отдаването му под аренда, съобразно представения по
делото договор. Така постигнатото съгласие било нарушено единствено от ищцата,
която с действията си ползвала самостоятелно общия имот като база за преработка
на отпадъчни материали, с което пречи незаконно на останалите съсобственици да
упражняват правата си и да ползват имота по предназначението му като земеделска
земя. С оглед изложеното се подчертава, че не е налице нито една от
предвидените в чл. 32, ал. 2 от ЗС хипотези даващи право на някой от
съсобствениците да предяви иск. Ето защо се моли обжалваното решение да бъде
отменено, като вместо това бъде постановено друго, с което молбата на Х. да
бъде отхвърлена като неоснователна или да бъде уважено искането на останалите
съсобственици да се разпредели ползването на имота в общ дял.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Р.Х.С., в който се
посочва, че депозираната жалба е неоснователна. Х. поддържа, че ползва частта
от имота, поставен и в дял, в който е изградила парник, като решението на
Софийски районен съд е съобразено с трайното фактическо положение, а останалата
част от имота и към момента се ползвала от другите собственици, от което те
получават и дивиденти, тъй като го отдават под аренда. В отговора се
подчертава, че за изграждането на парник не са необходими строителни книжа.
Посочва се, че желанието на въззивниците е да шиканират процеса и да създават
трудности за Х. да ползва общата им вещ, като ограничават правата и. Застъпва
се становището, че в настоящия случай е налице хипотеза на разпределение на
ползването, по отношение на което не се прилагат изискванията относно
минималните размери на имота. Поддържа се, че от името на Е.Р. е недопустимо да
се правят изявление за поставяне в общ дял от процесуалния представител на
въззивниците – адв. Б., тъй като същият не е упълномощен. С оглед изложеното се
моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение – потвърдено.
От името на В.Е.,
Е.Р. и Г.Г. е подадена молба с вх.№ 161464/07.12.2018г., към която е приложено
пълномощно, с което са упълномощили адв.Б., и от тяхно име е потвърдено
направеното от въззивниците А.А., Ц.В. и С.Ч. искане за поставяне в общ дял на
петимата посочените в изготвената от скица от вещо лице Г. части от имота
обозначени като дялове ІІ, ІІІ, ІV, V и VІ.
Софийски градски съд след извършена преценка на
представените по делото доказателства и изложените във въззивната жалба и в
отговора доводи, приема следното от фактическа
страна:
С решение №
101-1/26.03.1999г за възстановяване правото на собственост на земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на Б., ЕКАТТЕ
99116, Столична община, влязло в сила на 10.04.1999г. е възстановено правото на
собственост на наследниците на И.В.В.на имот № 014021 по картата на землището представляващ
нива с площ 4.343 дка, трета категория, в местността „Валого“, при граници:
имоти с № 014022, №014018, №014017, №014016 и № 000076. Същият имот съгласно представена скица на
поземлен имот № 15-311174-03.09.2014г. е с идентификатор 68134.521.21.
От представеното
по делото удостоверение за наследници №
001689/27.09.2011г. на И.В.В.се установява, че същият е починал на
11.06.1989г., като е оставил за свои законни наследници дъщерите си А.И.А., Р.И.В., К. И. Р. и сина си К.И.В.,
всеки от които е придобил по ¼ ид.ч. от процесния имот при съобразяване
на разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗН. След смъртта си Р.И.В. е оставила за
свои наследници съпруга си Ц.А.В., придобила
1/8 ид.ч. от имота, и дъщеря си С.Ц.Ч., придобила
също 1/8 ид.ч от имота, съобразно разпоредбата на чл. 9 от ЗН, а К. И. Р.,
която е починала през 2010г., е оставила за наследници дъщеря си В.Т.Е. – придобила 1/8 ид.ч от имота и
сина си Е.Т.Р. – 1/8 ид.ч от имота
от имота, при съобразяване на предвиденото в чл. 5 от ЗН. Синът на И.В.В.- К.И.В.
също е починал и е оставил за свои наследници съпругата си С.С.В.и децата си И.К.В.и Н. К.В., всеки от които е придобил по
наследство по 1/12 ид.ч от
процесната нива съгласно чл. 9 от ЗН. Същото се установява и от прието по
делото удостоверение за наследници изх.№ 117/14.01.2014г. на И.В.В..
По делото е
представен и договор за наем 589/01.07.2013г., по силата на който С.С.В.е
предоставила земеделски земи, в това число и имот № 014021 в местността
„Валого“, за обработване на „С.С.И Р.З.“ ЕООД за срок от 2 стопански години,
срещу което е договорено предоставянето от страна на дружеството на 50 кг
/зърно/. В т. 2 от общите разпоредби на договора страните са се договорили, ако
най-късно в срок до 30 дни преди изтичане на срока на договора никоя от
страните не уведоми надлежно (писмено) другата, че желае прекратяването му,
същият се счита продължен за същия срок, при непроменени условия.
Между страните
не се спори, че ищцата е придобила ¼ ид.ч от процесната нива, като това
обстоятелство се установява и от представения по делото и нотариален акт № 41,
том ІІІ, рег.№ 12415, дело № 395/03.10.2011г. за замяна, осъществена между С.С.В.,
И.К.В.и Н. К.В. и ищцата Р.С.Х., видно
от който тримата наследници на К.И.В. са прехвърлили притежаваните от тях общо
¼ ид.ч от имот № 014021 в землището на с.Бенковски, общ.Столична,
местността „Валого“, целия с площ 4343 кв.м, с начин на трайно ползване – нива,
трета категория, на Р.Х.С., а тя от своя страна е прехвърлила на тримата
движими вещи на обща стойност 4123.80 лева, а именно на Н. К.В. – легло с
дървени табли и страници, матрак, дървена маса, хладилник марка „Канди“ с
вграден фризер, автоматична пералня „Уърлпул“ и готварска печка „АЕГ“, на С.С.В.–
PVC шкаф – цветен, а на И. К.В. - PVC шкаф – цветен.
От страна на
ответниците по делото са представени и два броя писма изпратени от Столична
община до всички съсобственици на процесния имот, с който същите са уведомени,
че от служители на Столична община е извършена проверка на място в имота с
идентификатор 68134.521.21, като е било установено, че е изграден в нивата
поставяем обект – оранжерия, разположена на площ около 200 кв.м, както че са
поставени 4 броя контейнери.
Пред Софийски
районен съд са приети заключение по съдебно-техническа експертиза и заключение
по повторна съдебно-техническа експертиза.
В заключението
по изготвената съдебно-техническа експертиза, вещото лице Г. е посочило, че
след посещение на място е констатирало, че една част от имота е заградена с телена
ограда на железни колове и се ползва от Р.Х. като склад на материали за
производство на PVC облицовъчни
елементи и е изградено паянтово хале, в което са поставени няколко контейнера. Към
заключението са приложени и скици с представени два варианта за извършване на
разпределението, като е съобразено местоположението на реалното ползване към
момента на изготвяна на експертизата и квотите в собствеността на всеки от
съсобствениците, като в дял разпределен за ползване от Р.Х. е посочен дял ІІ. В
проведеното пред първоинстанционния съд открито съдебно заседание вещото лице е
разяснило, че установените от него поставяеми обекти не представляват постройка
съгласно ЗУТ, а наличната ограда е временна.
Прието по делото
пред Софийски районен съд е и заключение по повторна съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице Г., което посочва, че имот с
идентификационен номер 68134.521.21, попада в устройствена зона „Ссб“ –
земеделска земя без право на застрояване, като същият е с начин на трайно
ползване – нива и като такъв е бил възстановен. С оглед притежаваните от всеки
от съсобствениците идеални части от имота, експертът е посочил, че Р.Х. и А.А.
имат право на ползване върху частта от имота по 1085.74 кв.м., а другите
съсобственици Ц.В., С.Ч., В.Е. и Е.Р. – по 542.88 кв.м. Вещото лице е
констатирало, че в имота има изградена оранжерия и паянтово хале и са поставени
4 контейнера, като имотът е ограден с телена ограда на железни колове, но че за
всички тези обекти липсвали документи относно извършването на строителство. С
оглед на констатираното, експертът е представил един вариант, при който като
дял ІІ с площ от 990 кв.м. за ползване, представляващ оградената с ограда час
от имота, се предостави за ползване на Р.Х.. В представения вариант е
предвидено дял І, представляващ част от имота с площ 990 кв.м. да се предостави
за ползване на А.А., а за останалите съсобственици предлага обособяването на
дялове ІІІ, ІV, V и VІ всеки с площ от
по 495 кв.м., като е отделена площ от 383 кв.м. за проектен път. От вещото лице
е изготвена и скица на имота съобразно предложения вариант.
Пред въззивния
съд е допусната и приета допълнителна съдебно-техническа експертиза, изготвена
от вещото лице Г., с която са представени три варианта за разпределение на
ползването. Съгласно първия вариант по южната граница на имота е проектиран път
с площ 215 кв.м. и ширина 3 м, като при това положение за разпределяне в шест дяла
остава площ от 4128 кв.м., от които западната част от имота, обозначена с дял І
с обща площ 2064 кв.м., е отреден за съсобствениците Г.Г. (конституирана на
мястото на починала А.А.), Ц.В. и С.Ч., като дял ІІ, е обозначена частта от
имот, в която са разположени изградените и поставени обекти от ищцата, с площ
от 1032 кв.м., а като дял ІІІ и ІV са обозначени източните части от имота, с
площ от по 516 кв.м всеки отредени за съсобствениците В.Е. и Е.Р.. Във вариант
ІІ, предложен от вещото лице, е предвидено по южната граница да преминава
проектен път с площ 83 кв.м. и ширина 3 м., като останалата площ от имота бъда
разпределение в два дяла, от които дял І с обща площ от 3195 кв.м. да се ползва
от съсобствениците Г.Г., Ц.В., С.Ч., В.Е. и Е.Р., а дял ІІ с площ от 1065 кв.м.
да се ползва от Р.Х.. При така изготвения вариант ІІ не е съобразено
фактическото положение на поставените от ищцата обекти. Експертът е изготвил и
вариант ІІІ, който съответства на предложения вариант в изготвената от него
съдебно-техническа експертиза пред Софийски районен съд. Вещото лице е
изготвило и три броя скици съобразно всеки от предложените от него варианти. В
проведеното пред Софийски градски съд открито съдебно заседание, инж. Г.
разяснява, че при изготвяне на първата експертиза е посетил имота, като не е
установил дали оранжерията, поставена от ищцата, се ползва за отглеждане на
земеделски култури. Вещото лице заявява, че в имота са поставени произволно
огради, като съседните на процесния имоти също са ниви – земеделска земя.
Настоящият
състав кредитира по реда на чл. 202 от ГПК и трите приети по делото заключения,
доколкото в констативната им част, работилите по тях вещи лица посочва едни и
същи факти относно фактическото положение на имота и поставените в него обекти.
Заключенията са изготвени от експерти, притежаващи необходимите професионални
знания и квалификация, като са изготвили експертизите въз основа на наличните
по делото доказателства и след извършване на оглед на имота на място.
С оглед приетите факти по делото въззивният
съд намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от
ЗС.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящата
състав намира постановеното от Софийски районен съд, 24ти състав, решение за
валидно. Оплакванията, изложени в въззивната жалба относно липсата на правен
интерес за предявяване на иска, по своята същност представляват доводи за
недопустимост на постановеното от районния съд решение. По отношения на тях
съдът приема следното:
Съдебното решение
е недопустимо, когато съдът е произнесъл по иск, за предявяването на който
липсва правен интерес у ищеца, доколкото наличието на правен интерес е една от
абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на иска. В настоящия
случай, районният съд се е произнесъл по напълно допустим иск, предявен от един
от съсобствениците на процесния имот за разпределяне на ползването върху него. В
чл. 32, ал. 2 от ЗС е предвидено, че ако не може да се образува мнозинство или
ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, по искане на всеки от
съсобствениците може да сезира съда с иск за разпределяне на ползването. Следователно винаги когато е налице някоя от
предвидените в закона хипотези – „когато не може да се образува мнозинство“ или
„ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ“ всеки един от
съсобствениците има интерес да предяви иск за разпределение на ползването,
който е допустим. Съгласно дадените задължителни за съда разяснения в т. 1 от
Тълкувателно решение № 13/10.04.2013г. по тълк.д.№ 13/2012г. на ОСГК на ВКС, невъзможността
да се образува мнозинство по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗС е налице както
когато изобщо няма решение на мнозинството, така и когато решението на
мнозинството накърнява правата на някой от съсобствениците да си служи с вещта
и така излиза извън правомощията на мнозинството, поради което такова решение
няма правно действие. Ето защо в настоящия случай за ищцата Х. е налице правен
интерес да предяви иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС, независимо от твърденията на
останалите съсобственици, че има взето решение от мнозинството от
съсобствениците за начина, по който имотът да бъде ползван, доколкото в
исковата си молба от ищцата се излагат твърдения, че липсва съгласие между тях
за доброволно разпределяне на ползването, т.е изразява несъгласие с взетото
решение от мнозинството. В цитирането тълкувателно решение Върховният
касационен съд изрично е подчертал, че сезирането на съда по реда на чл. 32,
ал. 2 от ЗС сочи именно невъзможност да се образува мнозинство и прави
допустимо във всички случай искането за разпределение на ползването по съдебен
ред.
Освен това в
конкретната хипотеза, следва да се отбележи, че по делото не са представени
доказателства за наличието на сключен между съсобствениците договор, с който да
са уредени отношенията им във връзка с разпределяне на ползването на имота,
доколкото представения договор за наем е сключен само от едни от
съсобствениците, а не са ангажирани доказателства да е съществувало съглашение
между Симеонка Веселинова и останалите съсобственици във връзка със сключването
на договора за наем и евентуално разпределение между тях на получаваната по
договора наемна цена. Дори и да се приеме, че наличието на сключен договор за
наем от един от съсобствениците за отдаването му под наем представлява
доказателство за съществувало съгласие на всички относно начина на ползване на
общата вещ, следва да се съобрази и това дали след сключване на цитирания договор
са настъпили промени, налагащи изменение разпределението на ползването. При
условие, че е настъпило изменение на фактическата обстановка спрямо
постигнатото предишно съгласие, това несъгласие може да доведе до преуреждане
на отношенията между страните посредством иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС. Такива
нови обстоятелства може да са свързани с предназначението и състоянието на
съсобствената вещ. Всякакъв вид ново строителство или преустройство или
създаването на каквито и да е обективни пречки за ползването на определената с
договора реална част на един от съсобствениците би трябвало да се квалифицира
като промяна във фактическото положение и да обуслови допустимостта на
съдебната намеса по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС. (в този смисъл и решение
143/06.10.2015г. по гр.д.№ 1325/2015г. на ВКС, І г.о) В настоящия случай е
налице именно такова изменение в фактическата обстановка след сключване на
договора за наем от 01.07.2013г., а именно един от съсобствениците на имота е
прехвърлил правото си на собственост върху обща вещ на ищцата Р.Х., а същата
съгласно твърденията на насрещната страна и установеното от приетите по делото
три експертизи е поставила в имота контейнери и е изградила оранжерия, като е
поставила и произволно ограда около реално ползваната от нея част от имота. С
оглед изложеното въззивният състав приема, че е налице промяна във фактическото
положение по отношение на имота, което обуславя наличието на правен интерес за
ищцата да предяви иска, както и неговата допустимостта, а следователно и
допустимостта на обжалваното решение.
Постановеното от
Софийски районен съд е допустимо и доколкото в производството не се спори, че
са взели участие всички съсобственици на спорния имот, тъй като същите са
необходими другари в процеса.
След извършване
на преценката за валидност и допустимост на обжалваното решение, настоящият
състав счита, че следва да се произнесе и по правилността му с оглед изложените
твърдения във въззивната жалба.
Въззивната
инстанция намира постановеното от Софийски районен съд решение за правилно. Съображенията на съда в
тази връзка са следните:
Производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС не е исково по своята същност, а е спорно производство за съдебна администрация на гражданските правоотношения между съсобствениците на една вещ по повод ползването и. Това производство приключва с решение на съда, което замества липсващото решение на мнозинството или такова негово решение, което вреди на общата вещ, като това съдебно решение не формира сила на пресъдено нещо, но има изпълнителна сила. Съгласно константната съдебна практика при администриране отношенията между съсобствениците във връзка с ползването на съсобствения имот съдът следва да се ръководи от правата им в съсобствеността, от предназначението на вещта, от фактическото ползване, когато то съответства или е близко до правата на ползващите имота и от факта на извършените подобрения, като се осигури удобен начин на достъп и ползване на имота, който да не създава предпоставки за бъдещи спорове относно постановеното разпределение. В този смисъл решение № 118/11.01.2017г. по гр. 2762/2013г. на ВКС, І г.о., решение № 18/19.02.2015г. по гр.д.№ 1603/2014г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 71/19.04.2011г. по гр.д.№ 727/2010г. на ВКС, ІІ г.о.
Между страните в настоящия процес не се спори, че са съсобственици на имот с идентификатор 68134.521.21, представляващ нива с площ от 4343 кв.м., трета категория – земеделска земя, находяща се в землището на Бенковски, ЕКАТТЕ 99116, Столична община, в местността „Валого“, при граници: имоти с № 014022, №014018, №014017, №014016 и № 000076, номер на имота по картата на землището – № 014021. Безспорно е и каква част от собствеността притежава всеки от съсобствениците – страни в настоящото производство, а именно Р.Х. – ¼ ид.ч от имота, съответстващи на 1085.74 кв.м, Г.Г. (конституирана на мястото на починалата А.А.) – ¼ ид.ч от имота, съответстващи на 1085.74 кв.м. и Ц.А.В., С.Ч., В.Е. и Е.Р. – по 1/8 ид.ч от имота, съответстващи на по 542.88 кв.м. за всеки от тях. Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото доказателства решение за възстановяване правото на собственост на земи, удостоверение за наследници и нотариален акт за замяна.
Безспорно е между страните и това какво е фактическото положение на имота към настоящия момент, а именно, че в него от страна на съсобственика Р.Х. има поставени обекти, които се ползват от нея. Въз основа на приетите по делото три заключения по допуснати съдебно-техническа, повторна съдебно-техническа и допълнителна съдебно-техническа експертиза, се установява, че в процесната нива има изградена оранжерия и паянтова хале, в което са поставени контейнери, ползващи се като склад на материали за производство на PVC облицовъчни елементи. След оглед на място вещото лице инж.Г. е заявило пред съда, че тези обекти са поставяеми. Предвид това настоящият състав намира, че същите не представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, поради което за поставянето на същите в имот не е предвидено изискване за наличие на строителни книжа. Ето защо не може да се приема за основателен доводът на въззивниците, че обектите в имота поставени от Р.Х. са незаконни, тъй като липсват строителни книжа за тях.
На следващо място следва да се отбележи, че от повторната съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните по делото, и от допълнителната съдебно-техническа експертиза, се установява, че един от поставените от Р.Х. обект в процесния имот е оранжерия. Оранжерията е разглобяема и преместваема конструкция, поради което има характер на преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, в каквато насока е и заявеното от вещото лице Г.. С оглед на това оранжерийната конструкция не променя предназначението на земята под нея, която е за земеделски нужди, доколкото имотът е категоризиран като земеделска земя. Освен това следва да се съобрази и обстоятелството, че съгласно чл. 46, ал. 1, изр. 2 от Наредба №7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, без промяна на предназначението на земеделската земя могат да се изграждат обекти, чиито функции са съвместими с предназначението на имотите.
С оглед изложеното не може да се приеме, че фактическото положение, установено от съсобственика Р.Х. по някакъв начин застрашава общата вещ и че се ползва не по предназначение.
Безспорно между страните е и местоположението на поставените от Х. обекти в съсобствения имот, а именно в дял ІІ съгласно Вариант І от приетата пред въззивния съд допълнителна съдебно-техническа експертиза, в дял ІІ съгласно Вариант ІІІ от приетата пред въззивния съд допълнителна съдебно-техническа експертиза, който преповтаря изцяло предложения в приетата пред Софийски районен съд съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Г., проект, който е бил съобразен от първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното решение.
Неоснователен е и доводът на въззивниците, че възприетият от Софийски районен съд начин за разпределение на ползването на имота е несъобразен с изискванията на чл. 72 от ЗН и с чл. 7, ал. 3 от ЗСПЗЗ. В действителност съгласно чл. 7, ал. 3 от ЗСПЗЗ делба на земеделски имот или разпореждане с реална част от земеделски имот се извършва, ако отделните части от имота могат да се обособят в самостоятелни имоти, отговарящи на размерите предвидени в чл. 72 от ЗН или одобрен от общинската служба по земеделие проект. В настоящия случай обаче е налице едно производство по спорна съдебна администрация, в рамките на което се извършва единствено разпределение на ползването върху общата вещ, но не и делба на имота, нито се стига до резултат, които да представлява разпореждане с процесния имот или с част от него. Ето защо в производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС не се прилагат правилата посочени в чл. 7, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Напротив, съгласно константната съдебна практика, обективирана в решение № 652/01.04.2011г. по гр.д.№ 999/2009г. на ВКС, І г.о, решение № 158/02.06.2014г. по гр.д.№ 1593/2014г. на ВКС, І г.о дори имотът да е маломерен, при липса на решение за начина на ползването му, не е налице основание за отхвърляне на иска по чл. 32, ал. 2 от ЗС.
Предвид всичко горепосочено, настоящият въззивен състав намира, че следва да съобрази съществуващото към момента фактическо положение в имота, а именно че съсобственикът Р.Х. ползва част от него, като е поставила премествяеми обекти. Ето защо разпределението на ползването на процесния имот следва да се извърши така, че да се предостави на Р.Х. за ползване тази част от общата веща, която тя и към настоящия момент ползва, като се съобразят и правата и във съсобстевността. Установеното фактическо положение съответства на квотите в съсобствеността. То не препятства нито един съсобственик да упражнява правата си съобразно обема им, като няма пречка ответниците по иска да ползват по идентичен начин предоставените им дялове, без да е нужно поставянето им в общ дял.
Съобразявайки този извод, както и вариантите, посочени в приетата пред въззивната инстанция допълнителна съдебно-техническа експертиза, настоящият състав счита, че не може да бъде удовлетворено искането на останалите съсобственици, да им бъде определен общ дял за ползване.Единствената такава възможност съгласно заключението по приетата пред СГС експертиза, е частта от имота, която фактически се ползва от Р.Х., да остане в предоставения за ползване общ дял на останалите съсобственици, видно от вариант ІІ, приложение № 2 към това заключение, което не съответства на фактическото положение към настоящия момент. Доводът, че целта на поставянето на тази част от имота в общ дял е в един бъдещ момент да бъде сключен отново договор за аренда, не може да бъде приет за основателен, доколкото се касае за бъдещи действия, които не могат да се съобразяват от съда при разглеждане на иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС. В същия смисъл решение № 71/19.04.2011г. по гр.д.№ 727/2010г. на ВКС, ІІ г.о.
С оглед изложеното следва да бъде възприет вариантът за извършване на разпределение на ползването, приет и от Софийски районен съд съобразно приложение № 2, отразено на скица, находяща се на л. 134 от първоинстанционното дело, от повторна съдебно-техническа експертиза, съгласно който дял І се предоставя за ползване на Г.Й.Г., дял ІІ да се полза от Р.С.Х., дял ІІІ – да се ползва от Ц.А.В., дял ІV да се ползва от С.Ц.Ч., дял V да се ползва от В.Т.Е. и дял VІ да се ползва от Е.Т.Р..
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на основателността на предявения иск,
въззивната жалба следва да бъде приета за неоснователна, а решението на
Софийски районен съд - потвърдено като правилно.
По разноските:
С оглед изхода
на спора, право на разноски пред въззивната инстанция има Р.Х., но от името на
същата не е релевирано искане за присъждането на разноски пред Софийски градски
съд. Пред настоящия състав е представен списък по чл. 80 от ГПК, в който са
включени единствено сторените разноски пред Софийски районен съд – 25 лева за
държавна такса, 300 лева – депозит за вещо лице, 800 лева адвокатско
възнаграждение да първа инстанция и 600 лева – депозит за особен представител.
Предвид факта, че настоящият състав потвърждава обжалваното решение, не може за
първи път да присъди разноски в полза на Х. сторени пред СРС, предвид
обстоятелството, че първоинстанционният съд е преценил, че такива не и се
дължат, а от нейно име не е депозирано искане по чл. 248 от ГПК.
Предвид разпоредбата
на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК настоящият съдебен акт не подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 411631/21.05.2018г.,
постановено по гр.д. № 55515/2014г. по описа на Софийски районен съд, 24ти
състав.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.