Р
Е Ш Е
Н И Е
№……............/ 04.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми май през 2021 година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ
НАЙДЕНОВА
мл.съдия МАРИЯ
ИЛИЕВА
секретар
Алина Т., като разгледа докладваното
от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 14372
по описа за 2020
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение от открито съдебно
заседание по протокол № 20221159 от 08.10.2020 г. по гр.д. № 71535/2019 г. на
СРС, 62 състав, е отхвърлен предявеният от И.В.Т. иск за признаване за
незаконно и отмяната на наложеното му от изпълнителния директор на У. „А.“ ЕАД,
със заповед № 3-228/08.10.2019 год. наказание „предупреждение за уволнение“, като
е осъден ищеца да заплати на ответника 50 лв. разноски по делото.
Решението е обжалвано от ищеца И.В.Т. чрез пълномощник адв.Г.Д.,
с оплаквания за неправилност поради необоснованост, противоречащо на материалния
закон и несъобразено с всички събрани доказателства. Изразява несъгласие с
мотива на съда, че ищецът е отговорен да следи за осигуряване на нужния
инструментариум в операционната, след като задължение за това ищецът счита да има
самото болнично заведение и служителите му, отговарящи за
материално-техническата обезпеченост на операционния блок, и именно липсата на
необходимите инструменти в него принуждавало опериращите лекари да се
обезпечават със собствен инструментариум, като първоинстанционният съд не е
обсъдил това противоречие във вътрешните правила при
ответника, както се допускало по т.10 от
Правилника за работа в операционния блок, който се явявал задължителен акт за
спазване от ищеца като вътрешни правила, и който правилник бил спазен, ищецът
да ползва собствен инструментариум, като е била и уведомена старшата сестра в
деня на операцията за внасянето на консуматив/материал в деня на операцията. Оспорва
извода в обжалваното решение, че пациента Т. не била планирана за операция. Възразява,
че въпреки факта, че пациентката Т.Т.е била предвидена още от 16.07.2021 г. за
операция, същата не била включена в графика за датата 22.07.2021 г. по вина на
болницата, което наложило отлагане на операцията й, при което се е знаело
отпреди, че ще се прави такава операция, и отговорността за обезпечаването с
инструменти е на болницата, а не на лекаря, който ще оперира. Възразява, че
първоинстанционният съд въобще не е обсъдил оплакванията му по исковата молба,
не е обсъдил наведените с обясненията на ищеца възражения. че не е обсъдил
липсата на ощетяване на ответника. Счита, че в заповедта липсвали мотиви, че
именно ищецът отговаря за своевременното осигуряване на инструментариума, че
липсвала яснота в заповедта кое точно нарушение или комбинация от кои нарушения
по чл.82б ЗЗдр са допуснати от него, липса на мотиви за обема и характера на
нарушението на трудовата дисциплина и връзката на това нарушение с преките
трудови задължения на ищеца, и поради липсата на обсъждане на тези оплаквания
на ищеца счита и съдебното решение за лишено от мотиви. Моли решението да се отмени и искът му за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание да се уважи, претендира и разноските за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемата
страна-ответник У. „А.“ ЕАД оспорва жалбата с писмен отговор чрез пълномощник
юрк.Т.С., с доводите, че решението не страда от
сочените в жалбата пороци. Възразява, че е доказано в
процеса ищецът предварително да е планирал да извърши операцията със закупени
от пациентката Т. полулунни ножове от място, където й е указано от самия ищец,
и въпреки да е знаел за липсата на такъв полулунен нож с операционната зала, не
е сигнализирал началника на операционния блок или на клиниката за необходимостта
такъв инструмент да бъде осигурен от болничната аптека, сочещо че ищецът и не е
имал намерение да ги информира преди самата операция за необходимостта от такива
полулунни ножове. Не оспорва, че не е
задължение на ищеца да осигури нужните инструменти в операционния блок, но
възразява, че ищецът е способствал за нарушение на чл.82б и чл.86, ал.2, т.3 от
ЗЗдр., като не е предприел необходимото да уведоми отговорните за обезпечаване
на инструментите лица за липсата на такъв нож, какъвто не се поддържал
постоянно в операционния блок, а се заявява при необходимост по желание на
оператора. Възразява, още, че ищецът е и възпрепятствал това осигуряване да
стане своевременно, като не е предвидил планиране на операцията на пациентката Т.
за 29.07.2021 г. отпреди, и така пациентката не е била включена в оперативния
план навреме- когато този план е правен на 26.07.2021 г. така че да се осигури
необходимия инструмент, а за необходимостта от такива полулунни ножове завеждащия
операционния блок и старшата сестра са узнали едва на 29.07.2021 г., когато
пациентката Т. е добавена в оперативния план поради спешното й приемане в болницата
предния ден на 28.07.2021 г. Това счита да представлява нарушение на трудовата
дисциплина поради неизпълнение на законно нареждане на работодателя и на трудови
задължения, предвидени в закон и др. нормативни актове. Възразява, че ищецът не е спазил дори т.10 от Правилника за операционния блок-
който Правилник не бил утвърден от работодателя и не е съобразен в
дисциплинарната процедура, тъй като същия този Правилник допускал личен инструментариум,
който обаче да се съхранява в операционния блок, а не да се внася отвън в деня
на операцията, каквато забрана имало и в т.4 от същия Правилник. Счита
заповедта за мотивирана, а доводът на въззивника-ищец за липсата на ощетяване
на болницата с цената на полулунния нож за неотносим, тъй като такава щета не е
обсъждана като нарушение. Моли
жалбата да не се уважава, претендира разноски.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и
съдът се е произнесъл по предявения иск. В мотивите на обжалвания съдебен акт са изложени
правни изводи, формирани въз основа на преценка на събрани доказателства, за неоснователността на иска,
които мотиви са ясни и последователни, както и са съответни на постановения
диспозитив. Макар в същите да не са обсъдени всички подробно изложени доводи и
възражения на страните, съответно и всички събрани по делото доказателства,
такава води до необоснованост поради допуснати процесуални нарушения, но не и
до неговата недопустимост или нищожност. Съгласието или не съгласието на страната
с изложените мотиви също не е равнозначно на липса на мотиви. Решението би било
нищожно само при пълна неразбираемост на мотивите, каквато несъмнено в случая
не е налице (ср. решение № 355 от 03.10.2012 г. по гр. д. № 35/2012 г., г. к.,
І г. о. на ВКС).
Непосредствена цел на въззивното
производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което
дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване
истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на
доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата
материалноправна норма. Обект на въззивната дейност не са пороците на
първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което
преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен
резултат от тази дейност, като същата преценка е очертана от посочените във въззивната жалба и отговора й,
доводи на страните. Изложените във
въззивната жалба на ищеца оплаквания се
отнасят до необоснованост на
първоинстанционния акт относно преценката на всички въведени от него с исковата молба възражения по атакуваната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание и
преценка на събраните доказателства, които, заедно с доводите по отговора на
въззивната жалба на ответника, налагат
въззивната инстанция да ги обсъди, вкл. и оплакванията по исковата молба, както и да прецени дали събраните по делото
доказателства
установяват спорните пред въззивния съд факти, като с съгласно и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР
№ 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да провери и
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни
норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
При
преценка правилността на първоинстанционното съдебно решение в обжалваната
част, въззивният съд намира следното:
Ищецът твърди, че му е било
наложено незаконосъобразно наказание „предупреждение за уволнение“ от
изпълнителния директор на У. „А.“ ЕАД, със заповед № 3-228/08.10.2019 год.
Оспорва заповедта да е надлежно мотивирана, сочи че в нея не са изложени кои
точно задължения не са изпълнени по смисъла на чл.82б от ЗЗдр, дали е в негово
задължение да осигури нужните инструменти за операцията на 29.07.2019 г., не е
посочено кои вътрешни правила са били нарушени от него, нито кое точно
разпореждане на работодателя не било спазено, нито данни да е пречил на други
служители. Излага довод, че се е съобразил както със ЗЗДр, така и с относимите
вътрешни правила на работодателя като Правилника
за организация и вътрешен ред в операционния блок на клиника по очни болести в
ответното лечебно заведение, утвърден от началника на клиниката д-рА.О., за
което е изложил възражения по реда на
чл.193 от ГПК. Оспорва вида на наказанието да е съобразен с конкретните факти и
с липсата на застрашаване живота и здравето на пациента от твърдяното
нарушение, и спешността на операцията, както и че работодателя не е съобразил дадените от ищеца
обяснение по реда на чл.193 от КТ. Оспорва да е налице тежко нарушение на
трудовата дисциплина, при което чл.190 от КТ се явявала неприложима норма, тъй
като не е дисциплинарно уволнен. Моли да се отмени заповедта, претендира
разноски.
Ответникът
оспорва иска с възраженията, че при налагане на наказанието са спазени
изискванията на чл.193, чл.189 и чл.195 от КТ. Заповедта била подробно
мотивирана, като ищецът е наказан за внасяне и използване от него на медицинско
изделие / полулунни ножове/ на 29.07.2019 г. при операцията наТ.Т., което не е
осигурено по предвидения в ЗЗДр и Вътрешните правила за реда и начина за
осигуряване на медицински изделия, които не се заплащат от НЗОК ред, че въпреки
знанието му за липса в операционния блок на такива микроножове /т.нар. полулунни
ножове/, не е предупредил ръководството на клиниката за тяхното осигуряване, а
е способствал за нарушението на чл.82б и чл.86, ал.2, т.2 от ЗЗДр, като е
използвал внесено от самия него медицинско изделие, което не е осигурено от
болничната аптека, а закупено от пациента Т. по препоръка на ищеца 10 дни преди
т.нар. „спешна“ операция и в последствие внесено от ищеца и използвано при
операцията, с което е нарушил трудовата и дсциплина, вътрешните правила при
работодателя и закона.
Изложените
в обжалваното решение мотиви за неоснователност на иска не се споделят от въззивния съд.
С атакуваната заповед №
3-228/08.10.2019 год. на изпълнителния директор на У. „А.“ ЕАД, на ищеца е наложено дисципилнарно наказание
„предупреждение за уволнение“. За неоснователни въззивният съд намира
оплакванията на ищеца за нарушение по чл.195 от КТ. Заповедта е надлежно
мотивирана, в нея са описани от фактическа страна сочените за нарушения
действия и бездействия от страна на ищеца, описани по време, начин и място на
извършване, като се сочи че тези нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи
се в нарушение на нормативните правила, вътрешни правила указания на
работодателя и изискванията за
длъжността, са били установени с протокол от работата на нарочно назначена
комисия, а именно: първо, че на дата
29.07.2019 г. ищецът е оперирал пациентаТ.Т., като е внесъл и използвал за
операцията глаукома с отворен ъгъл, хирургичен инструмент- т.нар. полулунни
ножове, който не е бил осигурен по предвидения ред от болничната аптека на
лечебното заведение, а е бил закупен предварително още на 16.07.2019 г. от
пациента по съвет на самия ищец, като ищецът е знаел следователно повече от 10
дни преди операцията, че в операционната липсвали такива полулунни ножове, но
не е предупредил своевременно началника на клиниката/ операционния блок, нито
старшата сестра за необходимостта да бъдат те осигурени, при което не се установявало и
невъзможност да се осигури такъв поради спешност на операцията, и второ, че е
внесъл и използвал за операцията в нарушение на чл.82б и чл.86, ал.2, т.2 от
ЗЗДр и Вътрешните правила за реда за осигуряване на медицински изделия, които
не се плащат от НЗОК или държавния бюджет, медицинско изделие, закупено от
пациента и незаплащано от НЗОК. Или вмененото нарушение е такова по чл.82,
ал.3, вр. чл.86, ал.2, т.2 от ЗЗдр – а именно за използване на медицинско
изделие, което не се заплаща от НЗОК/държ. бюджет, и което е закупено в
нарушение на чл.82б и чл.86, ал.2, т.2 от ЗЗдр и вътрешните правила на
работодателя, за неизпълнение на законни нареждания на работодателя и на други
задължения, произтичащи от нормативен акт и характера на работата, и за
поставяне в риск здравето на пациента.
Според
чл.82 б от ЗЗДр, осигуряването на медицинските изделия, необходими за болнично
лечение, е задължение на самото болнично заведение / ал.1/, и се осигуряват
само чрез болничната аптека /ал.2/, независимо дали се плащат от бюджета на
НЗОК или държавния бюджет /ал.2/ или са за сметка на пациента /ал.3/ , когато
не се заплащат от НЗОК/държ. бюджет. Заложен е следователно принцип, че
независимо от източника на заплащане на медицинските изделия, лечебното заведение е задължено да осигури за
болничното лечение необходимите медицински изделия, като това задължение на
лечебното заведение се осъществява чрез болничната аптека. Хирургичните
инструменти, вкл. и тези за еднократна употреба, сред които попадат и режещите
такива /вкл. и т.нар. полулунни ножове като вид микрохирургични инструменти/ са
инструменти в кръга на медицинските изделия по дефиницията им по пар.1, т.21 от
ДР на Закона за медицинските изделия / за медицинско изделие/, вр. т.1.2, т.1.3
от Приложение № 8 към Наредбата за съществените изисквания и процедурите за оценяване
на съответствието със съществените изисквания на медицинските изделия по чл. 2,
ал. 1, т. 3 от Закона за медицинските изделия (обн. ДВ. бр.65/2007г.) и пар.1, т.14 от ДР на същата
Наредба/за хирургични инструменти, и за еднократна и многократна употреба/ . Ето
защо ответното лечебно заведение е било длъжно да осигури на ЗОЛ и хирургичните
инструменти като част от провеждане на оперативното лечение на глаукома по АПр
20 от приложимия НРД от 2017 г., валиден с изменения и през 2019 г., вкл. и
тези, които не се заплащат от НЗОК или държавния бюджет, и съответно, за да
обезпечи спазването на закона е трябвало и да определи ред за това осигуряване
на медицинските изделия. Пред въззивната инстанция, според изложеното във
въззивната жалба и отговора по нея, не е въведен спор дали това медицинско
изделие полулунни ножове, което ищецът е използвал при операцията на пациента Т.
на 29.07.2019 г., се заплаща или не от НЗОК, такъв спорен факт не е бил заявен
и в първоинстанционното производство нито с искованта молба, ншито след това,
не епоставен и в обясненията на ищеца по чл.193 от КТ, при което въззивният
съд, с оглед ограниченията по чл.269, изр. второ от ГПК следва да приеме, че за
осигуряването на това медицинско изделие за конкретната операция на пациента Т.
е бил приложим реда по чл.86, ал.2, т.2, вр. чл.82б от ЗЗДр., а именно да
изделието се заплаща от пациента, като задължението за осигуряването му е на
ответното лечебно заведение. Така приложими за реда за осигуряване на това
медицинско изделие - полулунни ножове, се явяват и приетите във връзка с
горните законови задължения на лебечното заведение и Вътрешните правила за реда и начина за осигуряване на медицински
изделия, които не се заплащат от НЗОК или държавния бюджет, приети от СД на
ответното лечебно заведение като ЕАД през 2014 г. и утвърдени от директора на
същото лечебно заведение, за нарушение на които Вътрешни правила е наложено
дисциплинарното наказание на ишеца според изложеното в атакуваната заповед.
Съдът,
вкл. и въззивният съд, е длъжен да установи, според предмета на спора, дали е
доказано извършването само соченото в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание нарушение, но не и извършване на други нарушения, за които на ищеца
не е наложено дисциплинарно наказание с оспорваната по делото заповед.
По
спорните пред въззивния факти дали ищецът има задължение да уведоми началника
на операционния блок или началника на очната клиника, за липсата в операционния
блок на полулунни ножове и тяхната необходимост за 29.07.2019 г., а сам е
внесъл такива, които не са били осигурени от болничната аптека, за което
бездействие и действие ищецът е наказан с атакуваната заповед, въззивният съд
намира следното:
Съгласно
чл.82б от ЗЗдр, задължението за осигуряване на необходимите медицински изделия
е на лечебното заведение, а не на конкретния опериращ лекар, за което няма спор
по делото. Ето защо въззивният съд
приема, че ищецът не носи дисциплинарна отговорност за прякото нарушение
на чл.82 б от ЗЗД и чл.86, ал.2, т.2 от ЗЗдр.
В
случая, при липсата на ангажирани вътрешни правила за определен ред за
обезпечаване на операционния блок с необходимите инструменти за операции,
следва да се приеме, че това е обичайния ред, установен от показанията на
разпитаните по делото свидетели. За осигуряване на нужния инструментариум в
операционния блок на очната клиника при ответника, се грижат началника на
клиниката, началника на операционния блок и старшата сестра на операционния
блок, според свид. Т. и свид.Л.-Т., въз основа на оперативния план, и ако
липсва необходим инструмент, то тези лица имат задължението да го осигурят от
болничната аптека. Двете свидетелки установяват общо, че срокът за осигуряване
на инструмент зависи от вида му, като вземането от болничната аптека обикновено
става в деня на операцията /свид.Л.-Т./, а за конкретните остриета-полулунни
ножове не се изисквало специално указване, че са необходими, и след като има
записан за операция пациент с глаукома, се знае, че ще се използват такива
остриета - свид.Т.. Аналогично и свид. Я.З.установява, че използването на
такива полулунни ножове е изискване по световните медицински стандарти, макар
операцията да може да се извършва и с друго острие при липсата им, но
резултатът не е толкова добър. Свид. А.Л.-Т. установява, че операционната
сестра следи за наличие на нужните инструменти и консумативи за вписаните
операции за следващия ден. И показанията на свид. З. са в тази насока- че след
като е записана в оперативния план операция на глаукома, лекарят, който ще
оперира, няма повече задължения, като
няма такова да проверява какви инструменти има в операционния блок, т.е.
няма задължение да иска да има на разположение т.нар. полулунни ножове които са
необходими по стандарт, а такива следва да се подсигурят от други лица. В този
смисъл показанията на свид. З. му опровергават тези на свид. Л.-Т., че за
необходимото за операцията на глаукома като полулунен нож/ считан от
свидетелката за консуматив, а не инструментариум, за който тя отговаря да е
наличен/ е трябвало да бъде предупредена
свидетелката от ищеца предварително, за да бъде осигурен. Въз основа на
показанията на тези трима свидетели общо, въззивният съд приема, че не е
установено по делото да е задължение на ищеца да следи и информира началника на
клиниката/ операционния блок или старшата за липсата на хирургични инструменти
за операция на глаукома- такова задължение не следва нито от закона, нито от
вътрешни правила в очната клиника, нито от установената обичайна практика.
Установено
е, че пациентът Т. е приета в ответното лечебно заведение един ден преди
операцията- приета на 28.07.2019 г., при което на следващия ден- понеделник,
29.07.2019 г. операцията на глаукома при нея е включена в окончателния
оперативен план за деня 29.07.2019 г., одобрен от началника на очната клиника. Дали
операцията е била спешна или е трябвало да бъде планова, са въпроси, които не
са относими в случая, защото за такива нарушения – непланиране на пациента Т.
предварително за операция за 29.07.2019 г. по установения в очната клиника ред,
ищецът не е наказан. Установи се от събраните доказателства, вкл. и от дадените
от ищеца обяснение пред работодателя по реда на чл.193 от КТ, че операцията на
глаукома на пациента Т.Т.не е била планирана предварително в оперативния план
за 29.07.2019 г., изготвен на 26.07.2019 г./ петък/. Изготвянето на оперативния
план е уредено в приетия по делото Правилник за организация и вътрешен ред в операционния
блок на клиника по очни болести в ответното лечебно заведение, утвърден от
началника на клиниката д-рА.О., който правилник допуска при състояния на
спешност да се допълва вече изготвен оперативен план за конкретен ден.
Безспорно установено е в случая, че за 29.07.2019 г. операцията на пациента Т. не е била планирана преди 29.07.2019 г., макар ищецът като лекуващ
лекар, да е имал знанието за необходимостта от каква операция още на 16.07. и
22.07.2019 г., оставя неясно защо същият не е предложил включването на пациента
в оперативния план за 29.07.2019 г. своевременно преди или най-късно на
26.07.2019 г. Но доколкото за това
поведение на ищеца- невключването в оперативния план за планови операции към
26.07.2019 г. на пациента Т., ищецът не е наказан с атакуваната заповед, и тези
факти не са част от искането за даване на обяснения по чл.193 от КТ, въззивният
съд не ги обсъжда в преценката дали е налице нарушение на трудовата дисциплина.
По
спорните пред въззивния съд факти, дали ищецът е извършил нарушение на чл.86,
ал.2, т.2, вр. чл.82б, ал.3 от ЗЗдр и на Вътрешните правила за реда и начина за
осигуряване на медицински изделия, които не се заплащат от НЗОК или държавния
бюджет, въззивният съд намира следното:
Не
се спори между страните по спора, и се установява от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, че на 29.07.2019 г. сутринта, преди започване
операцията на пациента Т., в операционния блок не е имало на разположение
полулунни ножове, че използваното при операцията на 29.07.2019 г. на пациента Т.
като здравноосигурено лице /здравния статус изрично е вписан в историята на
заболяването на пациента, приета по делото и няма спор за това/ медицинско
изделие- хирургични инструменти нар. полулунни ножове, са били закупен още на 16.07.2019 г. от
пациента по съвет на самия ищец по време на преглед, осъществен на 16.07.2019
г., че така закупените от пациента полулунни ножове са внесени в операционния
блок от ищеца и той е осъществил с тях операцията на глаукома на пациента Т. на
29.07.2019 г. За прегледа на пациента Т. на 16.07.2019 г. осъществен от ищеца,
и информирането на пациента от ищеца, че такъв инструмент е необходим за
по-добро провеждане на операцията и че тя трябва да го закупи ако иска, защото
наличните в операционната били стари, свидетелства свид. Р.А.- дъщеря на
пациентката, която също е присъствала на прегледа и чиито показания съдът
кредитира. Свидетелят А. установява
още, че с майка й се съгласили да закупят такива инструменти, като ищецът им е казал от къде да ги купят- от
фирма с офис зад Пирогов, без да им каже че трябва да ги закупят от болничната
аптека. При този преглед на 16.07.2019 г. операция е била определена за 22.07.2019 г.,
но не се състояла, защото пациента Т. не била вписана за операция за този ден
поради пропуск на длъжностни лица от болницата. Това се потвърждава и от
направеното вписване на пациента Т.Т.в книгата за движение на болните „рапорт
мед. сестри, к-ка Очни болести, от дневната смята в клиниката за 22.07.2019 г./
на л.192-193 от делото на СРС/. Свид.А.
установява, че на 22.07.2019 г. било счетено операцията да се осъществи на
29.07.2019 г. Пациентът Т.Т.е приета в очната клиника при ответника на
28.07.2019 г., и е била изписана от болницата на 30.07.2019 г. като няма данни
за усложнения по време и след операцията, напротив свид.А.- нейна дъщеря, установява, че дори са отправили и
благодарствено писмо. Установява се от показанията на свид.З., че полулунни
ножове не се поддържат постоянно в операционния блок, тъй като операциите на
глаукома не били чести. Установява се още от показанията на свид. Т., че в
операционния блок е практика такива полулунни ножове да се използват
многократно, след стерилизация, макар че по предназначение са за еднократна
употреба, като използването им повече от веднъж и престерилизиране ги затъпява
и се затруднява разрез с тях.
Според приложимите при ответното
лечебно заведение Вътрешни правила за реда и начина за осигуряване на
медицински изделия, които не се заплащат от НЗОК или държавния бюджет, приети
през 2014 г. и за които няма твърдения или доказателства да не са били валидни
и през 2019 г., когато за операция на ЗОЛ е необходимо използването на
медицинско изделие, за което не се плаща от НЗОК или държавния бюджет, лекарят,
който ще използва медицинското изделие, предоставя на пациента подробна
информация за необходимостта на това медицинско изделие и за задължението
същото да му се осигури от болничната аптека на У. „А.“ ЕАД след заплащане от
пациента на цената, на която това медицинско изделие е доставено в лечебното
заведение / р.ІІ, т.1/. Полулунните ножове с конкретната спецификация, която
ищецът е указал на пациента да се закупят, не са сред медицинските изделия, за
които НЗОК/държ.бюджет заплаща, за който факт не е повдигнат спор пред
въззивната инстанция и пред съда въобще според изложеното по-горе в настоящето
решение. В случая ищецът като лекар, който ще използва полулунните ножове като
необходимо медицинско изделие за операцията, не е дал нужните указания на
пациента Т. според цитираните Вътрешни правила, напротив, дал е други указания
в отклонение от тези правила, с което е осъществил нарушение на тези Вътрешни
правила, и това нарушение се счита са
дисциплинарно нарушение по чл.187, т.10 от КТ- неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в правилника за вътрешния трудов ред, през призмата на
задължението на служителя по чл.126,
т.10 от КТ- да спазва вътрешните правила, приети в предприятието, което
нарушение и задължение е и изрично посочено в атакуваната заповед, макар да не
носи дисциплинарна отговорност за пряко нарушение на чл.86, ал.2, т.2, вр.
чл.82б, ал.3 от ЗЗдр. според изложеното по-горе в настоящето решение. Без
значение е в случая дали операцията на пациента Т. е била планова или спешна-
това възражение на ищеца не е извинително, защото дори и да се приеме доводът
му, че операцията е била спешна, той пак е имал задължението съгласно
цитираните Вътрешни правила, дори и при спешно насрочване на операцията на
самия ден 29.07.2019 г., да уведоми пациента Т. преди такава спешна операция на
29.07.2019 г. че полулунните ножове -
които ищецът като оператор иска да използва, не се заплащат от НЗОК и следва да
се осигурят от лечебното заведение чрез болничната аптека и да се заплатят от
пациента, което ищецът и не твърди да е сторил нито на 29.07.2019 г., нито на
28.07.2019 г. – когато пациента Т. е била приета в ответното лечебно заведение.
Напротив, ищецът е имал знанието предварително, че медицинското изделие с
конкретна спецификация ще се закупи от пациента от място, което той е указал и
за което ищецът е и издал на пациента рецепта / приета по делото/, което
опровергава възражението му, че цитираните Вътрешни правила не е могло да се
приложат поради състояние на прием по спешност на пациента. Ето защо е
допуснато вмененото нарушение от страна на ищеца на негово задължение по
Вътрешните правила за реда и начина за осигуряване на медицински изделия, които
не се заплащат от НЗОК или държавния бюджет.
По
оплакването с въззивната жалба, че не са
били обсъдени от първоинстанционния съд всички направени с исковата молба
фактически и правни доводи, както вкл. и че са били игнорирани разпоредбите на
т.10 и т.4 от Правилника за организация и вътрешен ред в операционния
блок на клиника по очни болести в ответното лечебно заведение, утвърден от
началника на клиниката д-рА.О., въззивният съд намира следното:
С
т.10 от ДР на този Правилник се допуска всеки оператор/ т.е. лекар, който
оперира/ да може да използва собствен инструментариум, липсващ в операционния
блок, но съхраняван в него, т.4 не
разрешава внасяне на консумативи, капки и др. материали в деня на операцията и
без знанието на старшата сестра, с изключение на консумативите, получени от болничната
аптека /т.5/. Вече бе посочено по-горе, че полулунните ножове са хирургичен
инструмент. В този правилник не е дадена дефиниция какво е инструментариум по
смисъла на т.10 от ДР на същия, и какво е консуматив по смисъла на т.4 и т.5 от
същия. Съгласно горецитираната легална
дефиниция за хирургичен инструмент /било той за многократна или еднократна
употреба/ по Наредбата за съществените изисквания и процедурите за оценяване на
съответствието със съществените изисквания на медицинските изделия по чл. 2,
ал. 1, т. 3 от Закона за медицинските изделия (обн. ДВ. бр.65/2007г.), и
използваните понятия с действащия утвърден с Наредба № 10 от 5 май 2021 г.
медицински стандарт "Хирургия" че всяка операционна зона/зала/ на
структура по хирургия следва да разполага и с хиругичен инструментариум, следва
извод, че в понятието „инструментариум“ се вкл. набор от хирургични
инструменти, в този смисъл е и дефинирано понятието напр. в уикипедия. Или
съгласно т.10 от ДР на този Правилник в операционния блок на очната клиника при
ответника, на ищеца е било разрешено от началника на клиниката да използва при
операция собствени инструменти, когато такива липсват в операционния блок.
Безспорно е по делото, че на 29.07.2019 г. в операционния блок на очната
клиника такива необходими полулунни ножове са липсвали, при което ищецът - в
съответствие с т.10 от ДР на този Правилник, е можел да внесе и използва като
собствен инструментариум полулунните ножове. Без значение е как и от кого и от
къде те са били закупени, след като този Правилник не е поставил изисквания за
собствения инструментариум на оператора. Следва извод, че макар и да е нарушил
Вътрешните правила при ответника за реда и начина за осигуряване на медицински
изделия, които не се заплащат от НЗОК или държ. бюджет, ищецът е действал в
съответствие с Правилника в операционния блок на очната клиника при ответника,
поради което съдът намира, че наложеното на ищеца наказание „ предупреждение за
уволнение“ се явява несъразмерно тежко не само поради липсата на други
дисциплинарни наказания на ищеца, но и поради факта, че работодателят не е
отчел наличието на други вътрешни
правила - на Правилника за
организация и вътрешен ред в операционния блок на клиника по очни болести в
ответното лечебно заведение, утвърден от началника на клиниката, с т.10 от ДР
на който на ищеца е било разрешено да използва собствен инструментариум, без
значение дали е закупен от болничната аптека. Към момента на налагане на
оспореното наказание ответникът- работодател, не е установил, че този Правилник
за организация и вътрешен ред в операционния блок на клиника по очни болести е
отменен, при което възражението на ответника, че като неодобрен от работодателя
този правилник няма задължителна сила, не се съобразява от съда, доколкото той
се явява акт на прекия ръководител на ищеца- акт на началника на очната клиника
при ответното лечебно заведение, и така се явява и ред, който ищецът като оператор, следва да
съобразява в операционната зала във всичките му части, вкл. и в частта,
позволяваща на оператора да използва собствен инструментариум, като се отчита
че последното е и обичайна практика в операционния блок, от който се доказа по делото да се е
възползвал и началника на операционния блок - свид.З.. Като допълнителен
аргумент за несъобразяване тежестта на нарушението с наказанието, съдът отчита,
съобразявайки оплакванията с въззивната жалба в тази насока, и установеното от показанията на свид. Т., че
дори и в случаите, когато в операционния блок има налични полулунни ножове, то
те невинаги са били са били неразпечатани, а са били след повторна/многократна
употреба и престерилизация, въпреки инструкцията за еднократната им употреба,
при което използването на такива инструменти не постига целения терапевтичен
ефект, затруднява разреза с тях. Така съдът приема, че наличието на такива
употребявани вече полулунни ножове в операционната зала следва да приравни на
липсата на такива, при което дори и да го е имало на 29.07.2019 г., то това се
счита за липсата на такива. Този обективно установен факт също намалява също
тежестта на извършеното от ищеца съзнателно нарушение на Вътрешните правила за
реда са осигуряване на медицински изделия, които не се заплащат от
НЗОК/държ.бюджет, защото интересът на пациента и осигуряване на качествена
медицинска услуга според медицинските стандарти, е приоритет според закона, но това
не винаги е бил осигурявано в операционната зала на очната клиника, причините
за което остават неизяснени по делото. Липсата в операционната зала на
29.07.2019 г. на неразпечатани полулунни ножове не може да се вмени във вреда на ищеца, защото
това не е негово задължение, а е задължение на лечебното заведение, което е
длъжно да поддържа постоянно в операционната зала на очната клиника нужните
хиругични инструменти според спецификата на всяка операция, която се
осъществява там, като тези инструменти следва да се използват според
инструкциите за употребата им, а не да ги осигурява само когато има планова
операция, защото възникват и ситуации на спешност. В случая пациента Т. е била
приета в очната клиника един ден преди операцията, при което лечебното
заведение е имало възможност да отстрани своя пропуск, като осигури нужния
инструмент за следващия ден. Преценката по чл. 189, ал. 1 КТ за съответствието
на извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното наказание, която съдът
извършва и която съставлява част от приложението на закона, и оплакването за
която преценка е направено от ищеца с исковата молба и въззивната жалба, води
до крайния извод, че наложеното на ищеца второ по тежест наказание по чл.188 от КТ - предупреждение за уволнение, не
съответства на тежестта на установеното по делото нарушение. Отчита се от съда
и факта, че не се твърди и да е настъпила неблагоприятна последица за дейността
на работодателя, нито има данни за неблагоприятна последица за пациента Т.-
напротив, същата е изказала благодарност за осъществената от ищеца операция. Действително
касае са за неизпълнение на задължение, произтичащо от Вътрешните правила за реда
и начина за осигуряване на медицински изделия, които не се заплащат от НЗОК или
държ. бюджет, от използването от ищеца на медицинско изделие, което не е
осигурено по реда на тези правила, но това нарушение, при преценка и на другите
обстоятелства по извършването му, обсъдени по-горе, не е достатъчно да оправдае
санкцията с предпоследното по тежест дисциплинарно наказание- предупреждение за
уволнение, при положение че превантивната цел на наказанието би била постигната
и с друга, по-лека мярка.
Ето
защо наложеното дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение"
като несъразмерно тежко на извършеното дисциплинарното нарушение, следва да се отмени от съда. Поради несъвпадане изводите на двете
инстанции решението подлежи на отмяна, и следва да се уважи иска.
По разноските: При този изход на спора, при
който предявеният иск се уважава, ищецът има право на разноски, но не е ангажирал доказателства
да е сторил такива нито пред първата нистанция, нито пред въззивната нистнация,
не е представил и списък на разноските
по чл.80 от ГПК.Ответникът няма право на разноски според изхода на спора за
нито една съдебна инстанция. Ответникът
дължи на съда държавна такса съгласно чл.78, ал.76, вр. чл.83, ал.1, т.1 от ГПК - на СРС 50 лв. съгласно чл.3 от ТДТКССГПК, и на СГС –
25 лв. съответно, съгласно чл.18 от същата Тарифа.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение, обективирано в
протокол от открито съдебно заседание №
20221159 от 08.10.2020 г. по гр.д. № 71535/2019 г. на СРС, 62 състав, с което е
отхвърлен предявеният от И.В.Т. иск за признаване за незаконно и отмяната на
наложеното му от изпълнителния директор на У. „А.“ ЕАД, със заповед №
3-228/08.10.2019 год. наказание „предупреждение за уволнение“, като е осъден
ищеца да заплати на ответника 50 лв. разноски по делото, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наложеното на доц.д-р И.В.Т.
наказание „предупреждение за уволнение“, наложено със заповед №
3-228/08.10.2019 год. на изпълнителния директор на У. „А.“ ЕАД, като отменя и
заповедта, по иск с основание чл.357, ал.1 от КТ на И.В.Т. с ЕГН **********,***
и съдебен адрес чрез адв. Г.Д. *** срещу У. „А.” ЕАД ***.
ОСЪЖДА У. „А.” ЕАД на основание чл.78, ал.6, вр.чл.83, ал.1,т.1 от ГПК, да
заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 50 лева, и
по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 25 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно
чл.280, ал.3, т.3 от КТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.