РЕШЕНИЕ
№ 2044
гр. Бургас, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20222120107905 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод искова молба от “Зеда Тур“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от И. М. П. против “Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ц.
В. М за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1616.33 лева,
по фактура № **********/30.06.2021г.
Твърди се, че на 30.06.2021г. ответникът е издал посочената фактура в тежест на
ищеца за сумата от 1616.33 лева за използвани 500 куб.м. вода за периода от 28.05.2021г. до
28.06.2021г. Фактурата не била сторнирана, както поискал ищецът. Ответникът изпратил
писмо, в което било посочено, че на 28.06.2021г. при извършване на редовен отчет служител
установил, че водомерът за хотел *** няма промяна в показанията за периода от 28.05.2021г.
до 28.06.2021г. при работещ хотел и пълен басейн, поради което уредът бил счетен за
повреден. Ищецът със свое писмо е възразил, че няма повреда на водомера, а той не е отчел
вода понеже е нямало потребление на вода. За периода хотелът не е работил. Ответникът
при служебното отчитане на водата е приложил неправилно и чл.19 от ОУ за реда за
служебното отчитане на количествата потребена вода в периода на повредата. Ищецът
счита, че не дължи процесната сума, понеже водомерът не е бил повреден, а хотелът не е
работил поради епидемичната обстановка. Моли се за уважаване на иска. Искът е по чл.124,
ал.1 ГПК.
В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, като намира иска за
неоснователен. Правилно е била начислена служебна консумация при повреден водомер, на
1
основание чл.26, ал.1 от ОУ. При повреден водомер количеството разходвана вода се
начислява според средномесечния разход за съответния период през последните три години.
В случая средномесечният разход за последните три години е 500 куб.м. и това количество
вода е начислено като служебна консумация. Освен това задължението по фактурата е
платено на 08.06.2022г., поради което ищецът няма интерес от предявяване на иска. Оспорва
се твърдението на ищеца, че за периода хотелът не е работил. Според ответника, хотелът е
работил и басейнът е бил пълен с вода. При отчитането на водата са спазени всички
нормативни изисквания по Наредба № 4/2004г. Моли се искът да бъде отхвърлен.
С молба от 01.02.2023г. ищецът е заявил, че след предявяване на исковата молба е
заплатил процесната сума, като плащането е извършено на 08.06.2022г. Плащането обаче не
значи, че ищецът е признал вземането. Той счита сумата за платена без основание.
След дадени указания от съда, с молба от 05.04.2023г. ищецът е заявил, че прави
изменение на иска си от отрицателен установителен в осъдителен и моли ответникът да
бъде осъден да му заплати процесната сума като платена без основание, евентуално на
отпаднало основание.
В открито съдебно заседание е прието на основание чл.214 ГПК изменението на иска,
като същият се счита предявен като осъдителен иск за осъждането на ответника да заплати
на ищеца сумата от 1616.33 лева, платена без основание.
Така измененият иск е по чл.55 ЗЗД. Искът е допустим и обуславя правен интерес
от водене на делото, тъй като в хода на процеса ищецът е заплатил процесната сума на
ответника. След като сумата е платена, а се твърди, че е платена без основание,
осъдителният иск по връщането й е допустим.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните
за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Искът е неоснователен.
Ищецът притежава хотел *** в к.к. ***, който обект е водоснабден от ответното
дружество.
ВиК ЕАД е издало на ищеца фактура № **********/30.06.2021г. за сумата от 1616.33
лева с ДДС за доставена и отведена студена вода в процесния хотел в периода от
28.05.2021г. до 28.06.2021г. По-късно е изпратена покана за доброволното плащане на
сумата.
От писмо на ВиК ЕАД до Зеда Тур АД от 19.07.2021г. се установява, че няма
промяна в показанията на водомера на хотела при работещ хотел и пълен басейн. Ето защо
водомерът е счетен за повреден, като е начислено служебно количество вода на основание
чл.26, ал.1 от ОУ.
Ищецът е изпратил в тази връзка възражение, с което е поискал сторнирането на
фактурата, понеже водомерът не е отчел консумация не защото е бил повреден, а защото
хотелът не е работил.
На 14.07.2021г. водомерът на хотела е бил подменен, видно от съставения
2
двустранен констативен протокол.
Както стана ясно, въпреки несъгласието си с дължимостта на сумата, клиентът я е
платил на ответника.
Бургаският районен съд намира, че сумата е платена правомерно и с основание.
Доказва се, че водомерът е бил повреден и не е отчитал преминаващата през него
студена вода. Св.Б., инкасатор на ВиК ЕАД, която отчита обекта, е заявила, че хотелът има
отделен водомер. На 28.06.2021г. водомерът бил повреден, а след това бил заменен с нов.
Когато се установи, че водомерът е повреден, се вземат три години назад разликите за същия
период, събират се, делят се на три и полученото се отчита като служебни кубици. Според
свидетелката, водомерът се намира точно до басейна на хотела и тогава басейнът е бил
пълен с вода. Тя заявява изрично, че през юни 2021г. хотелът е работел, камериерките
почиствали, басейнът бил пълен с вода. Установила, че водомерът е повреден, защото
числата си били същите, каквито били през предходния месец май, когато басейнът не е бил
пълен. Следователно, доказва се от показанията на свидетелката, че през процесния период
хотелът е работел и басейнът е бил пълен с вода, но водомерът не е отчитал потребеното
количество.
Изготвената техническа експертиза е установила също, че водомерът не е отчитал
консумация, понеже няма разлика между стария и новия отчет. За следващия период от един
месец отчетът е вече 528 куб.м. и от това може да се направи заключение, че служебно
начисленото количество е толкова, колкото е реално отчетено от новия водомер за новия
период. Според вещото лице, начисленото количество в процесната фактура отговаря на
указаното в чл.26, ал.1 ОУ.
От страна на Община Несебър са представени данни, че ищецът е заплатил
туристическия данък за хотела на 2021г., отделно са представени справки декларации за
реализирани нощувки за юни 2021г. /68 нощувки/ и за юли 2021г. /600 нощувки/.
НАП е представила справки-декларации от ищеца за месеците от май до юли
2021г., с които са декларирани печалби.
При тези данни съдът намира, че за процесния период хотелът е работел и съответно
е била консумирана студена вода. Това е ясно на първо място от показанията на
свидетелката, която при отчитане на водомера е видяла, че басейнът е пълен с вода, а
рецепцията на хотела е работела. Освен това туристическият данък е заплатен от ищеца, а и
той е декларирал печалби за процесния месец.
Показанията на св.Ш., домакин в Зеда Тур АД са в смисъл, че е започнала работа в
хотела през юли 2021г. и тогава се извършвали ремонтни дейности, като доколкото тя си
спомня басейнът бил напълнен с вода след нейното постъпване на работа, т.е. през юли
2021г. Не може да отговори защо са се извършвали ремонтни дейности в разгара на лятото.
Съдът не кредитира показанията на тази свидетелка, доколкото същите са уклончиви и
несигурни. Ето защо дава вяра на показанията на св.Б., която е заявила, че през юни хотелът
е работел и басейнът е бил пълен с вода, т.е. налице е била консумация на вода.
3
Що се отнася до икономическата експертиза, тя е установила, че по данни на ищеца
за процесния период не са отчетени постъпления на суми и е нямало нощувки, но от друга
страна по данни на НАП и Община Несебър са били отчетени продажби както за май, така и
за юни 2021г. и са декларирани и нощувки. БРС счита, че не следва да кредитира данните от
счетоводството на ищеца, доколкото има разлика между тези данни и данните на НАП и
Община Несебър, а последните данни са по-достоверни, тъй като са на базата на
декларации, подадени от самия ищец и от тях е ясно, че е имало нощувки през юни 2021г. в
хотела.
Всъщност важно за настоящото дело е дали хотелът е работел през процесния
период, а не толкова броят на нощувките и размерът на печалбите, декларирани пред НАП.
Ако хотелът е работел, а водомерът е бил повреден, ще може да се начисли служебно
количество вода. В случая свидетелката е установила, че хотелът е работил, а басейнът е бил
пълен с вода. Тя е направила сравнение с предходния месец, когато е нямало вода в басейна.
Ето защо показанията й са достоверни, доколкото тя е проверявала водомера и предходния
месец. Водомерът е бил повреден, тъй като е нямало разлика между показанията му в края
на юни 2021г. и тези един месец по-рано. Според икономическата експертиза, ищецът има
продажби за май и юни 2021г. /фактурата с най-ранна дата е от 14.05.2021г./.
Всичко това мотивира съда да приеме, че през юни 2021г. е имало консумация на
вода, понеже хотелът на ищеца е работил.
Според чл.26, ал.1 от ОУ на ВиК ЕАД, при кражба или повреждане на водомерен
възел на водопроводно отклонение, ВиК операторът начислява количеството изразходвана
вода според средномесения разход за съответния период през предходните три години.
Както стана ясно, водомерът е бил повреден, поради което и малко по-късно е бил
подменен. Ето защо ВиК ЕАД е имало правото да извърши служебно начисление на водата.
Според експертизата средномесечният разход за периода през предходните три
години е 500 куб.м., колкото са и начислени с фактурата. Следователно, начисленото
количество отговаря на чл.26, ал.1 от ОУ.
По горните съображения искът по чл.55 ЗЗД е неоснователен. Ищецът е платил
сумата по фактурата, но това плащане има основание и не е налице неоснователно
обогатяване. Следва решение, с което искът се отхвърли.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответника
разноски от 575 лева.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на “Зеда Тур“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от И. М. П. против “Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ц. В. М за осъждане на ответника
4
да заплати на ищеца сумата от 1616.33 лева /хиляда шестстотин и шестнадесет лева и
тридесет и три стотинки/, по фактура № **********/30.06.2021г., начислена за потребена
студена вода за периода от 28.05.2021г. до 28.06.2021г., като платена без основание.
ОСЪЖДА “Зеда Тур“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от И. М. П. да заплати на “Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ц. В. М сумата от 575 лева
/петстотин седемдесет и пет лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването.
Вярно с оригинала.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______(П)_____
5