РЕШЕНИЕ
№ 385
гр. Бургас, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Елеонора С. Кралева
Таня Т. Русева Маркова
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско
дело № 20212100501696 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Г. С. П. от гр.Б., ж.к.“И.“, бл.*, вх.*, ап.*,
против решение № 260953/07.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 889/2021 г. по описа
на РС-Бургас, с което е прието за установено по отношение на Г. С. П., че дължи на
”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, кв.”Победа”, ул.”Генерал Владимир Вазов” № 3, представлявано
от изп.директор Ганчо Тенев, сумата от 70.22 лв., представляваща стойността на
доставена, отведена и пречистена вода за периода от 12.01.2018 г., с отчетен период по
фактури от 21.09.2017 г. до 18.12.2017 г., сумата от 18.01 лв. – мораторна лихва за
периода от 13.02.2018 г. до 29.09.2020 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до
13.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението
по чл.410 ГПК – 05.10.2020 г. до окончателното й заплащане, което вземане е
присъдено със Заповед за изпълнение № 260258/06.10.2020г. на БРС по ч.гр.д.№
6103/2020г. на БРС. Със същото решение Г. С. П. е осъден да заплати на
”Водоснабдяване и канализация” ЕАД сумата от 175 лв. за съдебни разноски в
исковото производство и сумата от 75 лв. съдебни разноски по заповедното дело.
Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното решение, като
1
същото се счита за неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че предявените към
въззивника вземания касаят отчетен период до 28.12.2017 г., в който жилището не е
използвано от него и не са ползвани услугите на ВиК, поради което не може и не
следва да се дължи заплащане на вода и канал, които реално той не е ползвал. Сочи се,
че съгласно подадено „Заявление за промяна на партида“ с вх.№ П-1175/29.12.2017 г. и
приложен към него приемо-предавателен протокол, касаещ реалното влизане във
владение на имота, закупен от ЧСИ от 28.12.2017 г., въззивникът много ясно и точно е
уведомил „ВиК“ ЕАД, че от дата 29.12.2017 г. следва да променят партидоносителя. В
тази връзка се оспорва обжалваното решение в аспекта на цитираната в него Наредба
№ 4/14.09.2004 г., като се сочи, че казусът се намира в хипотезата на чл.8, ал.5 и чл.9а
от наредбата, съгласно които промяната на собствеността има действие спрямо
оператора от деня на промяната на партидата на потребителя по определения в
договора или ОУ ред. Сочи се, че в случая, партидата на имота не се е водила на името
на въззивника до 29.12.2017 г., поради което ищецът е следвало да предяви своите
претенции към реалния ползвател и титуляр на партидата до тази дата. В този смисъл
се счита, че постановеното от БРС е в разрез с нормите на чл.8, ал.1 и чл.9а от Наредба
№ 4, въпреки приетото от съда като обективен факт, че ответникът не е ползвал
претендираните количества вода, обуславящи исканите суми, за което в жалбата са
изложени подробни съображения. Моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение. Към жалбата са приложени приемо-предавателен протокол от 28.12.2017 г. и
становище на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД от 22.12.2020 г. Не се правят
доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата
страна „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – Бургас, подаден чрез
пълномощника юрк.Златева, в който са изложени подробни съображения за
неоснователност на въззивната жалба и наведените с нея аргументи. Оспорват се
възраженията на въззивника, че не е бил потребител в процесния период, като се сочи,
че нормативно предвиденото изискване за ангажиране отговорността на потребителя е
същият да е собственик на водоснабдения имот, а по делото липсва спор, че
ответникът е лицето, легитимиращо се като собственик на имота за целия исков
период, като е ирелеватнто обстоятелството дали е бил въведен във владение на имота,
тъй като вещният ефект на постановлението за възлагане настъпва с влизането му в
сила, съгласно чл.496, ал.2 ГПК. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното
решение като правилно и законосъобразно. Не се правят доказателствени искания.
Претендират се разноските по делото в размер на 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед изложените във въззивната жалби доводи и становищата на
страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на
2
закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа страна
следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано
лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Производството по гр.д.№ 889/2021 г. по описа на БРС е образувано по
исковата молба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас против Г. С. П. за
приемане за установено, че същият дължи на ищцовото дружество сумата от 70.22 лв.,
представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода по
фактури от 12.01.2018 г., с отчетен период от 21.09.2017 г. до 18.12.2017 г., сумата от
18.01 лв. – мораторна лихва за периода от 13.02.2018 г. до 29.09.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното плащане, което вземане в полза на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 с № 260258/06.10.2020г. по ч.гр.д.№
6103/2020г. на БРС.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът като собственик е
абонат и клиент на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД по отношение на
водоснабден имот с адрес гр.Б., ул.“М.“ № *, вх.*, ет.*, ап.*, с абонатен № *, като има
неизплатени задължения към дружеството в посочените размери. Ищецът се снабдил
със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 6103/2020 г. на БРС, срещу която
длъжникът подал възражение и в изпълнение указанията на съда е предявен и
настоящия установителен иск.
В депозирания писмен отговор на исковата молба, ответникът Г.П. е оспорил
исковата претенция като неоснователна. Изложил е твърдения, че е влязъл във
владение на имота на 28.12.2017 г., а от следващия ден е входирал заявление във ВиК
за промяна на партидата на негово име, за които обстоятелства ищецът е бил надлежно
уведомен. Сочи се, че претендираните разходи за вода са направени от предходния
собственик на имота и исковата претенция следва да бъде насочена към него, тъй като
е реалния и фактически ползвател на ВиК услугите за процесния период.
По делото са събрани писмени доказателства.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че ответникът е
придобил процесния имот по силата на Постановление за възлагане от 24.08.2017
г., влязло в сила на 20.09.2017 г. и от тази дата П. е собственик на жилището и
клиент на ищеца по силата на Наредба № 4 от 14.09.2004 г., като от тази дата
ответникът е длъжен да заплаща всички суми, начислени във връзка с
потребяването на студената вода. Прието, че начислените суми по фактурите се
дължат за отчетен период, считано от 21.09.2017 г., т.е. след придобиване на
3
собствеността от страна на ответника, поради което именно той е задължен да ги
плати. Прието е също, че обстоятелството, че ответникът е подал заявление за
промяна на партидата едва на 29.12.2017г. е без значение за това кой е длъжник за
заплащане на сумите, тъй като самото заявление няма никакви вещни последици и
се подава по повод променената вече собственост. По тези мотиви районният съд
е уважил предявения иск като основателен.
С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на
закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като споделя окончателните
правни изводи на районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото не се оспорва от
страните и същата се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение,
поради което БОС я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК и
затова не е необходимо събраните пред първата инстанция доказателства да се
преповтарят и от въззивния съд.
Настоящата инстанция напълно споделя и решаващите правни изводи на БРС
за основателност на исковата претенция, които са формирани въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, същите за правилни и в съответствие
със закона, поради което въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционното решение на основание чл.272 ГПК и по този начин те стават
част и от настоящия съдебен акт.
По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към
съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:
Съгласно чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани
имоти. Съгласно § 1, ал.1, т.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги и чл.2, ал.1, т.1 от ОУ на ищцовото дружество, потребители
на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на
имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
В случая, въззивникът П. се легитимира като собственик на водоснабдения
имот с Постановление за възлагане на недвижим имот от 24.08.2017 г., издадено по
изп.дело № 291/2011 г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова. Съгласно разпоредбата на
чл.496, ал.2 ГПК, от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът
придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Следователно, правото
на собственост върху имота се придобива от купувача по изпълнителното дело от
датата на влизане в сила на постановлението за възлагане. В случая, издаденото в
полза на П. постановление за възлагане е влязло в сила на 20.09.2017 г., видно от
4
отбелязването върху него от ЧСИ, поради което от този момент ответникът се
легитимира като собственик на недвижимия водоснабден имот и има качеството
потребител на ВиК услуги, поради което дължи тяхното заплащане.
Без значение за дължимостта на сумите от собственика е обстоятелството дали
имотът се ползва лично от него или чрез друго лице, тъй като това по никакъв начин
не влияе на качеството му на потребител. Безспорно е в случая, че въззивникът е
влязъл във владение на имота на 28.12.2017 г., но това не променя факта, че е
собственик, считано от 20.09.2017 г. и в това си качество е клиент на ищцовото
дружество и дължи плащане. На същото основание е без значение кога е било
подадено заявлението за промяна на партидата и дали въобще такова е било подадено,
тъй като това не влияе по никакъв начин на придобитото в по-ранен момент вещно
право от лицето.
Неприложима в настоящия случай е нормата на чл.9а от Наредба № 4/2004 г.,
на която се позовава въззивника, тъй като с нея дава правото на ВиК оператора да
предяви претенцията си към предишен собственик на имот, който не е уведомил
дружеството за промяната на собствеността, но не забранява претендирането на сумите
от настоящия собственик, който е такъв за процесния период, каквато е и в настоящия
случай.
Неоснователно е и възражението на въззивника за липса на сключен договор
между него и ВиК по чл.8 Наредба № 4/2004 г., тъй като същият е станал собственик
на водоснабден имот и не се явява нов потребител на ВиК услуги, а само се променя
титуляра на услугите, които се предоставят от ищцовото дружество при общи условия,
като липсва законово изискване в подобни хипотези да се подписват отделни договори.
Предвид изложените съображения и с оглед липсата на спор между страните
относно изразходеното количество вода и неговата стойност в периода на претенцията,
въззивния съд намира, че Г.П. дължи на „ВиК“ ЕАД сумата от 70.22 лв.,
представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за отчетен
период 21.09.2017 г. – 18.12.2017 г. за водоснабден имот с абонатен № 746992, находящ
се в гр.Б., ул.“М.“ № *, вх.*, ет.*, ап.*, поради което исковата претенция е основателна
и следва да бъде уважена. С оглед основателността на главния иск, доказан по
основание е и предявеният акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за дължимост на
мораторна лихва върху главницата в размер на 18.01 лв. за периода от 13.02.2018 г. до
29.09.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното
плащане.
С оглед горното, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, а поради
съвпадане изцяло на изводите на двете инстанции, постановеното от БРС решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
5
При този изход на спора, на въззивника разноски не му се следват, като на
основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК същият дължи заплащане на направените от
въззиваемата страна разноски в размер на 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение за
настоящото дело.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260953/07.07.2021 г., постановено по гр.д.№
889/2021 г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА Г. С. П., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК да
заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД-Бургас, ЕИК *********, сумата от
50 лв. за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство пред БОС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6