Р Е Ш Е Н И Е
№947
гр.Перник,
17.06.2019
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно
заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГЕРГАНА КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА
при
секретаря Даниела Асенова, разгледа гражданско дело № 8880 по описа за 2018 г. и взе предвид
следното:
Предмет на
делото са предявени по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК от „Топлофикация Перник”
АД обективно съединени искове за установяване, че М.Р.Д. дължи на ищеца сумата от 215,21 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия
за периода от 01.07.2009г. до 30.04.2017 г., за недвижим имот находящ се в ***, сумата от 172,22 лв. представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 30.08.2009г. до 18.07.2018г., ведно със законната лихва върху размера на
главницата от 215,21 лв., считано от
датата на подаване на заявлението – 18.08.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по гр.д. №5642/2018г. на РС-Перник.
Ответникът не депозира писмен отговор в
законоустановения едномесечен срок. Във възражението по чл.414 ГПК е ответникът
е възразил, че част от претендираното вземане е погасено.
В
съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител, който
поддържа предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът
не се явява и не изпраща представител.
Съдът, преценявайки събраните по
делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от
приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от
От представената от ищцовото
дружество справка е видно какъв е размерът на начислените от последното суми за
доставена топлинна енергия за процесния имот.
На основание чл.146, ал.3 от ГПК за
безспорен и ненуждаещо се от доказване е прието, че ответникът е собственик на процесния имот,
както и че в имота е доставена топлинна енергия на посочената в исковата молба
стойност.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предявените
искове имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената
по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. Установява
се, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесното
вземане и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и
същият се явява процесуално допустим.
По
иска по чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
С оглед обявените за
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, касаещи правото на
собственост върху имота съдът приема, че ответникът е потребител/клиент след
изменението на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия за процесния
период по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Съгласно чл. 150 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3.
отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за
включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване
или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74 от
Посочените
Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на
топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост
“ПРОДАВАЧ” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"КУПУВАЧ", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията
на гр. Перник и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ, който се явява
специален по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на
общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
С оглед гореизложеното
съдът намира, че между страните съществува облигационно правоотношение, чието
съдържание е установено в Общите условия.
Съгласно
чл. 13, ал. 1 от Общите условия, КУПУВАЧЪТ е длъжен да заплаща дължимите се
суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната топлинна
енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или на
ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация. Съгласно чл. 41, ал. 1
от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на
топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата до деня на постъпване на дължимата се сума. Съответно при сключени
договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената
топлоенергия се изчислява въз основа на данните на фирмата за дялово
разпределение. Самата цена се формира от няколко компонента, като такса мощност
/за определен период от процесния/, потребена топлоенергия за общи части от
сградата, БТВ .
Освен съществуването на
договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и
размера на претендираните задължения на ответника, но предвид изричното
изявление от страна на процесуалния представител на ответника, че не оспорва
размера на претендираните суми доказателства ва тази посока не са ангажирани.
По делото липсват
доказателства, че ответникът е възразил срещу разпределената топлоенергия или срещу изготвените
изравнителни сметки.
Предявявайки иска,
ищцовата страна твърди липса на плащане по договора за процесния период, който
не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни
за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена,
което може да стане само с писмени такива. По делото не са представени
документи, доказващи плащане от страна на ответника. Предвид гореизложеното,
така предявеният иск за претендираната главницата се явява доказан по
основание.
По
иска по чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
Когато
вземането е срочно, то е изискуемо на срока, и длъжникът изпада в забава ако не
плати на падежа, без да е нужна покана
за изпълнение - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ е предвидено, че купувачите са длъжни
да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 -дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при
неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на
законната лихва. През 30
-дневния период от време
вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и
изискуемо. В ОУ изрично се
посочва, че неполучаването
на съобщение за стойността на ТЕ, не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. В случая,
ответникът има задължение
да плати стойността на доставената и използвана ТЕ, което не е изпълнено в 30
-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което
ответникът е в забава, за което по гореизложените съображения не е нужна
покана, поради което възраженията на ответника в обратен смисъл са
неоснователни.
Следва
да бъде установено и че се дължи законна лихва върху неизплатената и доказана
сума за главницата, след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане, което е поискано и следва от чл. 422, ал. 1 ГПК, като
лихвата се дължи до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно разпоредбата на чл. 111,
б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за
периодични плащания, каквито са и задълженията на ищеца. Предвид на това
вземанията на кредитора за незаплатена топлоенергия за периода преди 14.08.2015г. /предвид момента на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК –14.08.2018г./, са били погасени по давност.
Предвид горното, съдът, приема за
доказано по делото, че за периода от 01.07.2015г. до 30.04.2017г. ответникът дължи сумата от 7,92 лева, представляваща стойност на ползвана
но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот находящ се в гр. Перник, кв. „Тева“, бл.54, ет.4,
ап.12 и законна лихва за забава на месечните плащания в размер
на 1,59 лева, за
периода от 08.09.2015г. до 18.07.2018г.
По разноските:
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство,
съобразно изхода на спора разпределя отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
Ищецът
доказва в исковото производство разноски в размер на 150лв. разноски за
исковото производство, като
съразмерно на уважената част от исковете следва да му се присъди сумата от 3,68лв.
Ищецът претендира сумата от 75
лв. разноски за заповедното производство, като съразмерно на уважената част от
исковете следва да му се присъди сумата от 1,84лв.
Ответникът не претендира
разноски в настоящото производство.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на М.Р.Д.,
с ЕГН ********** и с адрес: ***, че
дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ
“Република”, сумата от 7,92лв.,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2015г.
до 30.04.2017г. за имот находящ се в ***,
сумата от 1,59 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.09.2015г.
до 18.07.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата от 7,92 лв., считано от датата на подаване на заявлението
– 14.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по гр.д. №5642/2018г. на РС-Перник, като отхвърля исковете до пълния предявен
размер на главницата от 215,21лв и за периода от 01.07.2019г. до 31.06.2015г и
до пълния предявен размер на законната лихва за забава от 172,22лв – и за
периода от 30.08.2009г. до 08.09.2015г. като погасени по давност.
ОСЪЖДА М.Р.Д., с ЕГН ********** и с адрес:
***, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”,
ТЕЦ “Република”, сумата от 3,68
лв.
– разноски за исковото производство съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М.Р.Д., с ЕГН ********** и с адрес:
***, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”,
ТЕЦ “Република”, сумата от 1,84 лв. – разноски за заповедното
производство съразмерно на уважената част от исковете.
След
влизане на решението в сила, ч.гр.д № 5642/2018г. по описа на ПРС да се върне
на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила
решение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: