П
Р О Т
О К О Л
гр. София, 13 юни 2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение - 17-ти състав, в публично съдебно заседание на тринадесети юни
две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ПЕТЪР САНТИРОВ |
|
Секретар: |
СНЕЖАНА КОЛЕВА |
|
Прокурор: |
АНДРЕЙ Я. |
сложи
за разглеждане докладваното от съдия САНТИРОВ
НЧД № 2030 по
описа за 2019 година.
На
именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ И.И.М.
се явява лично, доведен от ОЗ Охрана от СЦЗ.
ЗА НЕГО СЕ ЯВЯВА адв.С.Д.от
САК, с пълномощно от днес.
ЗА СГП прокурор Я..
НАЧАЛНИКЪТ на Затвора гр. София,
редовно призован, се представлява от инсп. М.Г.с нарочно
пълномощно -Заповед № Л-239/ 01.08.2018г. на Директора на СЦЗ, което представя.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на
делото.
ИНСП.Г.: Да се даде ход на делото.
АДВ.Д.: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ лично: Да се гледа делото.
СЪДЪТ с оглед становищата на
страните и материалите по делото, намира, че липсват процесуални пречки по хода
на делото в днешно съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА самоличност на осъдения:
И.И.М. –
роден на ***г. в гр.Монтана, българин, български гражданин, осъждан, неженен,
средно образование, работил като автокозметик в
Автомивка, живущ ***, ЕГН **********.
(Самоличността снета и след справка
с формуляр за досие приложен към затворническото досие ведно със снимков материал).
СЪДЪТ разяснява на осъденият
правата, с които разполага в настоящото производство.
ОСЪДЕНИЯТ лично: Разбирам
разясненото ми, ясни са ми правата. Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО се докладва с прочитане на
постъпилата молба от осъдения И.М. за предсрочно условно освобождаване от
остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ по НОХД №
18344/2013г. на СРС, по което търпи същото.
Прочете се.
ОСЪДЕНИЯТ М.: Поддържам молбата си.
От започването ми в Затвора бях във Враца и още от първия ден, в който постъпих в ТПО започнах работа старателно и
усърдно, след няколко месеца бях преведен в ТПО Казичене, заради което не
продължих работа около два месеца, желаех работа и ми беше дадена, стараех се
много, старателен работник съм, за което имам не едно и две предложения за
похвали и награди. Имам едно единствено наказание за телефон, но е
административно, за което получих награда „закриване на наказанието“ и ми е
заличено.
Считам, че съм се поправил. Много
съжалявам за постъпката, която съм направил и се срамувам от това нещо, но
мисля, че съм се поправил. Моля за условно предсрочно освобождаване.
АДВ.Д.: Поддържам молбата, няма да
сочим нови доказателства, моля да вземете под внимание обясненията, дадени от
осъденото лице.
ИНСП. Г.: Представям и
моля да приемете актуална справка относно изтърпяното. Оспорвам молбата за УПО.
Нямам други
доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ: Молбата е
допустима, подлежи на разглеждане. Нямам искания, да се приеме справката.
СТРАНИТЕ (поотделно) заявиха: Да се приеме приложената
днес справка.
СЪДЪТ като взе предвид
становищата на страните и материалите по делото
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРОЧИТА всички
писмени и гласни доказателства, приложени по делото – приложеното досие на осъдения
М.и допълнително представената днес справка.
СЧИТА делото за
изяснено от фактическа страна, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО
СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам
молбата и моля да я уважите.
АДВ.Д.: Считам, че са
налице всички фактически елементи от състава и от процедурата по УПО. Налице са
събрани доказателства па отношение и на генералната и на личната превенция, включително
и по отношение на трудовата заетост. Има награди, има едно- единствено
наказание за рутинна проверка, при която е намерен телефон, след което е
заличено.
По същество
изтърпяването на наказанието цели поправянето на осъденото лице. От приложените
материали, а и вие лично се убедихте, че самото лице не представлява такава
обществена опасност, за да продължава да бъде изолирано от обществото. Това
сами можете да го видите и да го прецените при опита му да даде обяснения –
през цялото време се притесняваше и срамуваше. Това, че в даден момент от живота
си той е извършил нарушение, времето, в което той е изтърпял наказанието
показва, че законодателят е предвидил именно такива хипотези, в които не трябва
да продължава по същество изолирането му от обществото с други осъдени лица.
Налице са всички доказателства по смисъла на чл. 439а от НПК. Налице са
условията на чл.70 и 71 от НК и считам, че в цялостната картина на писмените
доказателства, фактическият му престой,
работата му със служителите в затвора и местата за изтърпяване на наказание
като цяло издават картина, при която би могъл съдът основателно да уважи така
подадената от осъденото лице молба за УПО.
Считам, че на този етап
има доказателства за въздействието и на личната, и на генералната превенция,
която е и основна цел на наказанието по смисъла на чл. 36 от НК.
Ето защо, моля, съдът
да уважи молбата, да даде шанс – това му е първо осъждане, тъй като той в
идеална съвкупност е извършил двете деяния, би могло този изолиран акт от
неговият живот да доведе до заключение, че той вече си е взел нужните и
адекватни мерки как да продължи в обществото, ако отново бъде върнат в него, и
не е необходимо по-нататъшното му задържане в затвора за изпълнение на остатъка
от наложеното му наказание.
Моля да уважите така
подадената молба.
ИНСП.Г.: Уважаеми
господин Председател, становището на затворническата администрация е, че е
налична първата изискуема от закона предпоставка, доколкото осъденото лице е
изтърпяло повече от една втора от така определеното му по реда на чл. 25 НК
общо наказание по две отделни осъждания – по НОХД № 18344/2013г. и по НОХД №
5538/2014г. и двете по описа на СРС.
Във фактически
изтърпяното наказание „лишаване от свобода“ към днешна дата са включени и
времето на седем месеца предварително задържане по отношение на лицето, домашен
арест, както и търпяната пробационна мярка по НОХД № 5538/2014г. тоест, в тези
седем месеца по отношение на осъденото лице корекционна дейност не е
провеждана.
На следващо място, от
всички събрани по делото доказателства, включително експертни становища на затворническата
администрация, доклади, заключения, които са приложени и в затворническото
досие на осъдения, не се установява наличието на втората задължителна кумулативна
предпоставка, посочена в нормата на чл. 70 НК, а именно: да са налице достатъчно
доказателства за поправяне на осъденото лице.
В тази насока следва да
се изследват редица обстоятелства, които са визирани в разпоредбата на чл. 439а,
ал.1-3 от НК, които сочат, че освен участието в трудови, обучителни,
поправителни и редица други мероприятия на територията на затвора, следва да са
налице корекция в оценката на риска от рецидив, изготвена на основание чл. 155 и чл.156 от ЗИНЗС, както
и да се проследи цялостното поведение на осъденото лице в рамките на
пенетенциарното заведение.
Именно от експертния
доклад на ИСДВР при ЗО Казичене се установява, че по отношение на осъденото
лице са налице две заповеди за награди, като едната от тях безспорно е точно такава
– „заличаване на наложено дисциплинарно наказание“. Наред с това се установява,
че същият е разпределян на различни работни обекти, като и по време на едно от
поредните му преназначавания същият е бил установен, че ползва мобилен телефон и
е спрян от съответния работен обект, за което впоследствие му е наложено и
наказанието.
Констатира се, че
рискът от рецидив остава в средните граници на стойностите с налични проблемни
зони, като е отбелязано изрично от ИСДВР, че са завишени стойностите в зоната
на трудова заетост предвид отношението му към работния процес и честата смяна
на работни обекти и нарушение на трудовата дисциплина.
Не без значение е
обстоятелството, че няма промяна в оценката на риска от вреди за обществото,
която е средна и се характеризира от характера и тежестта на извършените
престъпления, за което е осъдено едно лице.
В тази насока е
приложен и план за изпълнение на
присъдата, като експертното мнение на колегата от ЗО Казичене е, че към
настоящия момент все още е рано да се говори за трайно и необратимо поправяне по отношение на осъдения.
С оглед на всички тези
мотиви, моля, да оставите молбата без уважение.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми
господин Председател,
Аз също считам, че молбата
е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, поради следните
съображения:
Безспорно е наличието
на първата изискуема от закона предпоставка, а именно: осъденият да е изтърпял
фактически повече от половината от наложеното му наказание.
На следващо място обаче,
и аз считам, че не е налице втората изискуема от закона предпоставка – същият
да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
Основните, предвидени в
закона източници за събиране на доказателства за поправянето са оценката за
осъдения по чл.155 от ЗИНЗС и плана за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия
закон.
По отношение на оценката
за осъдения видно от доклада на Инспектор СДВР от Затвора София постигнатата
редукция е едва от четири пункта по компонента на риск от рецидив, като от 44
точките са понижени на 40 за един не малък период от време на фактическо изтърпяване
на наказанието.
Както беше посочено от
представителя на началника на Затвора София, няма подобрение в компонента
оценка на риск от вреди.
По отношение плана за
изпълнение на присъдата не е налице констатация на осъществяващите
възпитателната работа с лишения от свобода служители на Затвора София, че
целите и задачите, поставени към него, са изпълнени.
Предвид тези цитирани
събрани по делото доказателства аз считам, че молбата следва да бъде оставена
без уважение, тъй като по делото няма налични други такива, които да оборват
този извод и да сочат на категорични доказателства за поправяне и за
положително поведение на осъдения по време на цялостния му престой в местата за
лишаване от свобода.
РЕПЛИКА на ЗАЩИТАТА: Уважаеми
господин Председател,
По същество не се
изтъкна нито един аргумент, който да е в противовес на чл.439а НПК. Присъдите са
за деяния в съвкупност в един и същи ден – каране в нетрезво състояние и
извършване на деянието. Бяха отделени делата, по едното се сключи споразумение,
другото се разгледа по общия ред.
Аргументът, че на седмия
месец той е бил под домашен арест, би следвало затворническата администрация да
знае, че съдът го освободи след едно изключително жестоко малтретиране, оттам е
и дефектът, и притесненията, които съдът днес видя. Така че, когато се прави
субективна оценка на риска, тя винаги е такава, каквато началникът или лицето,
което отговаря дали му е симпатичен или не. Но, по същество нито нарушения, има
награди, няма през живота си други противообществени прояви. Защо да го държим
този човек изолиран извън обществото. И ако затворническата администрация си бе
направила труда да вземе определението на съда за постановяването на домашен
арест от задържане под стража на седмия месец, щеше да види уникални
извращения, които са правени спрямо него. Но, поради споразумението, което
беше, нямаше как съдът да наложи друго наказание.
Нито затворническата
администрация, нито прокурорът не казаха едни риск освен общи фрази. Няма нито
едно доказателство, което да обосновава това, което те твърдят. И аз мисля, че
действително са налице условията и на двете предпоставки на закона, даващи
основание да се даде шанс да се
върне в обществото.
СЪДЪТ дава последна
дума на осъденото лице
ОСЪДЕНИЯТ: Моля да ме
освободите УПО.
СЪДЪТ се оттегля на
съвещание да постанови определението си.
СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ СЪДЪТ
обяви определението си публично в присъствие на страните.
СЪДЪТ, като съобрази
становищата на страните, събраните по делото, доказателствата и относими към
произнасянето му законови разпоредби, намира за установено следното:
Производството е по
реда на Глава 35 от НПК, а именно: производство във връзка с изпълнение на
наказанията, Раздел І - предсрочно освобождаване, образувано по молба на
осъдения М., която молба в днешно съдебно заседание се поддържа от осъдения и
защитника му.
Излагат се доводи и
съображения, че са налице посочените в закона предпоставки за УПО, тъй като е
изтърпял повече от половината от наложеното му наказание, работи и е дал
доказателства за своето поправяне.
Изрично се посочва, че
му е наложено едно-единствено наказание за притежание на мобилен телефон и
изтъкват, че останалите стран5 не са посочили доводи, обосноваващи тяхното
становище.
Становището на
представителя на Началника на Затвора е, че молбата на осъдения не следва да
бъде оставена без уважение. Същото становище заема и явилия се прокурор от СГП,
като и двете страни посочват, че в случая не са налице предпоставките за УПО,
доколкото осъденото лице не е дало доказателства за своето поправяне в рамките
на изтърпяване наказанието ЛОС в пенетенциарното заведение.
Съдът, на първо място, отчита,
че разпоредбата в посочената Глава от НПК, която е сравнително нова, дава право
на осъдените лица сами да инициират производство като настоящото такова, като
СЪДЪТ е длъжен да изследва визираните в разпоредбата на чл. 70 от НК на РБ
обстоятелства дали са налице по отношение на осъдения М., за да прецени дали да
уважи молбата му или не. Съдът следва да се запознае с доказателствата по
делото, събрани по реда на НПК, а това са: досието на осъдения и останалите
писмени доказателства – доклади, оценки, справки, като воден от изложените
положения в конкретния случай съдът намира за установено следното:
По делото са налични
съответните съдебни актове в т.ч. присъда, мотиви, видно от които осъденият
търпи наказание ЛОС в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ, наложено му с влязла в сила
присъда по НОХД № 18344/13г. на СРС, НО, за извършено престъпление по чл. 152,
ал.3, т.1, предл.1 вр. с
ал.1, т. 2 от НК.
Съобразно представената
в днешното съдебно заседание справка същият е изтърпял фактически ДВЕ ГОДИНИ
ТРИ МЕСЕЦА и ПЕТНАДЕСЕТ ДНИ, вкл. седем месеца предварителен арест, като от
работа са ШЕСТ МЕСЕЦА и ОСЕМ ДНИ или всичко ДВЕ ГОДИНИ ДЕВЕТ МЕСЕЦА и ДВАЙСЕТ и
ТРИ ДНИ. Остатъкът за изтърпяване е ЕДНА ГОДИНА ДВА МЕСЕЦА и СЕДЕМ ДНИ.
Съгласно разпоредбата
на чл. 70, ал. 1 от НК, изменена в ДВ бр. 13 от 2017г. в сила от 07.02.2017г.
съдът може да постанови УПО от изтърпяване на останалата част от наказанието
лишаване от свобода по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето
поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от ½ от наложеното му
наказание, която е относима към този осъден и от посочените по-горе данни се
установява, че ½ от наложеното на осъдения М. наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ
ЛОС е две години, тоест към днешна дата той е изтърпял същите и е над
изискуемия минимум по тази разпоредба и следва да бъде преценено дали осъденият
е дал доказателства за своето пооправяне.
Доказателства за
поправянето на осъдения съгласно разпоредбата на чл. 439а от НПК са всички
обстоятелства, които сочат положителна промяна на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието като добро поведение, участие в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, специализирани
програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето
се установяват от съответните оценки на осъдения, работата по индивидуалния
план за изпълнение на присъдата, както и другите източници на информация за
поведението на осъдения в местата за лишаване от свобода. В конкретния случай
лицето полага труд, видно от приложената актуални заповеди за това, както и
изпълнението плана на присъдата.
На първо място, при
първоначалната оценка, приложена към първоначалния план за присъдата е
констатиран риск от рецидив в размер на 44 точки, като към настоящия момент налице
е последваща оценка – намаляване на риска с 4 точки, който към днешна дата е в
размер на 40 точки. Становищата на посочените служители са приложени към
материалите по делото и от тях е видно, че е работено по снижаване на
констатирания риск, по снижаване на същия от среден размер към по-нисък, но към
днешна дата не е постигнат целеният резултат и оценката на риска към днешна
дата остава в границите на средния размер. Съобразно скалата, по която се
измерва среден размер се приема точки 40 и над 40. Видно е от всички приложени
становища, а именно на Началника на Затвора, Зам.началник РНОД, ИФЗНС СДВР, ВПД
НС ЗО Казичене, ИСДВР ЗО Казичене, че всичките дават отрицателно становище по
подадената молба за УПО. Видно е, че първоначалният план на присъдата при набелязаните зони, по отношение на които
следва да се работи с осъденото лице, се констатира, че същият омаловажава
личната си отговорност, не признава вредата, която е причинил и не изразява
съжаление към жертвата. С оглед така констатираното е работено по намаляване на
зоните на риска, но времето, от когато е започнал да търпи наказание ЛОС по
влязлата в сила присъда до датата на изготвяне на доклада на служителите,
цитирани по-горе и приложени към материалите по настоящото дело във връзка с
депозираната молба на осъдения М., е видно, че не е постигнато снижаване на
общата оценка на риска и същата продължава да бъде в средните стойности. В
същите доклади е посочено, че лишеният от свобода не е дължимо поведение по
време на престоя си в пенетенциарните заведения и не
се отчита позитивна промяна в достатъчна степен от провежданата дейност.
Изрично е изнесено във всички доклади лошото му отношение към трудовата
дисциплина и отношението на лишения от свобода към трудовия процес. Изрично е
изнесено, че последният декларира мотивация за промяна, а в същото време е с
рисково поведение, изнесено е, че нарушава трудовата дисциплина по време на
трудовия процес, а за нарушение на правилата е наказван веднъж за притежаване
на мобилен телефон, поради което и в петте приложени становища и доклад на
затворническата администрация, изготвени от различни служители, е изразено
отрицателно становище за удовлетворяване на молбата, съгласно приложението на
чл. 70 от НК същото е отрицателно.
Без да цитира самото
наказание, съдът следва да отчете, че осъденото лице М. държи забранени вещи на
територията на ЗО, а именно мобилен телефон, но все пак това са източници на
информация които следва да бъдат коментирани с оглед молбата на осъдения и
следва да бъдат взети предвид, още повече че касаят неотдалечен много от днес
момент.
При така изложеното,
макар в днешно съдебно заседан5ие лицето да заявява, че си е взело поука, без
да коментира изобщо остатъкът от наказанието, настоящият съдебен състав счита,
че молбата на осъденото лице не следва да бъде уважена, тъй като събраните по
делото доказателства, както и информацията за поведението на лицето не сочат,
че осъденият М. е дал доказателства за своето поправяне в срока, в който търпи
наказание ЛОС. Тоест съдът констатира, че не е налице другата предпоставка за
УПО – да са налице доказателства за поправянето на осъдения.
Освен всичко друго,
съдът е длъжен да посочи, че законът не задължава съда да освободи УПО което и
да е лице и при наличие на изтърпяването на повече от една втора от наложеното
му наказание, а му е предоставено право
да прецени дали кумулативно са изпълнени сочените в чл.70, ал.1 от НК условия.
Изрично следва да бъде
подчертано, че по делото са налице пет различни становища и доклади на различни
лица от затворническата администрация относно лишения от свобода М., които са
идентични в становището си относно подадената от лишения от свобо9да молба. В същото
време те са идентични и на основанията за това свое становище. Именно
становищата на лицата, които имат пряко наблюдение и отношение към лишения от
свобода дават в случая и основание на съдебния състав да оформи и своето
становище по въпроса.
Като съобрази
горепосоченото и данните по делото, съдът счита, че не следва да уважи молбата
на осъдения М. за условно предсрочно освобождаване.
ВОДИМ от горното и на
основание чл. 440 от НПК СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата на осъдения И.И.М. за условно предсрочно
освобождаване от остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ по
присъдата, която търпи по НОХД № 18344/2013г. по описа на СРС, НО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване от осъдения и Началника на затвора и на протест от прокурора в
седемдневен срок от днес пред АС гр. София по реда на Глава 22 от НПК.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на
осъдения, че в случай на влизане в сила на постановеното по-горе определение
ново предложение или молба за условно предсрочно освобождаване може да се
направи не по-рано от шест месеца след влизане в сила на определението.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в
съдебно заседание, което приключи в 15:05 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: