Решение по дело №4452/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 262676
Дата: 29 декември 2021 г. (в сила от 13 март 2022 г.)
Съдия: Владимир Руменов Руменов
Дело: 20205330104452
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 април 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е    № 262676

 

 29.12.2021 г., гр. Пловдив,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XІI-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на трети ноември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

 

при секретаря Катя Грудева , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4452/2020 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

      Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на спора.

      Искове на на „ Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, против П.А.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, и с  искове с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и 86 от ЗЗД да се установи   вземане на дружеството, за което то разполага със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

  Според фактите в исковата молба, ищецът е комунален оператор, водоснабдително дружество, което твърди, че е доставило на ответника до негов обект – жилище  в ***, питейна вода за периода 10.07.2018г. – 24.10.2019г. на стойност от  625.36  лв., която останала незаплатена въпреки издадените за целта фактури и изтекъл срок за плащане, предвиден в Общите условия по договор между страните. Количеството на доставената вода било изчислено нормативно, тъй като Т. отказал достъп до имота; за отказа му бил съставен нарочен протокол.  Ищецът се снабдил със заповед за плащане по ч. гр. дело № 1796  по описа на Районен съд – Пловдив,  ІІІ  гр.състав , за 2019г,  в която,  освен главницата,  била заповядана за плащане  и лихва в размер на 37.11 лв. за период на забавата от 30.09.2018г до 31.10.2019г., и законна лихва от датата на подаването на заявлението до окончателното изплащане на вземането.  Заповедта се връчила на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК  и ищецът, на което дружество са дадени указания по реда на чл. 422 от ГПК,  иска установяване на вземането си и присъждане на разноските по спора.

 Ответникът оспорва иска в своевременен отговор, отрича да е възикнало за ищеца правото да определи нормативно количеството на доставената вода. Искът бил и недоказан, тъй като се базирал на изходящи от ищеца частни документи, част от които  - и неподписани от самия ответник. Нямало реално извършван в имота отчет. Възразено е  че са неравноправни ( като нееквивалентни ) клаузите, които дават възможност на комуналния оператор да начислява нормативно количеството на доставената  вода. Моли се исковете да бъдат отхвърлени .

 Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение, че счетоводството  на ищеца е редовно водено ,  за доставената в процесния период вода не са постъпвали плащания от ответника и задължението му съобразно издадените фактури е в общ размер от 625.36  лв. - главница и  лихва в размер на 37.11 лв. за период на забавата от 30.09.2018г до 31.10.2019г. 

      Установителен иск по смисъла на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, субективно и акцесорно  съединен  между същите страни с искане за установяване на дължимо съгласно чл. 86 от ЗЗД обезщетение. Предвид издадената заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът е имплицитно допустим като установителен, като са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК  и има идентичност между заповяданото за плащане вземане и предмета на иска.

  След анализ на представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът установи следното от фактическа и правна страна:

  Ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 2 ал. 1  от Закона за  регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. 

   Съгласно чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), тоест, чрез договор при  публично известни общи условия. Страни по договор по силата на Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от ВиК оператор за гр. П. са именно потребителите на тези комунални услуги – собственици на имота или ползватели на същия въз основа надлежно учредено или запазено вещно право на ползване, по отношение на които има разкрита партида в оператора на тяхно име. Изрично сключен между страните писмен договор не е необходим.  Не се спори в тази връзка, че партидата в имота е разкрита именно на името на  ответника; дори дабъде приет за недоказан този факт, той не е от значение за отговорносттта на абоната – собственик  на имота, тъй като правотона собственост е достатъчно ,за да възникне качеството му на потребител по смисъла на чл. 2 от приложимите общи условия.  На следващо място, на л. 5  и следващите от делото е  представено копие от *** *** ***, от което личи, че имота на *** е придобит от ответника през 2008г. На следващо място, от представената справка от базата данни на Агенцията по вписванията, неоспорена от ответната страна, личи, че няма вписани разпореждания с имот от страна на Т., до момента на устните състезания по делото. Затова съдът приема, че Т. е собственик на водоснабденения обект, тоест, страна по договор за доставка на питейна вода, и за него е възникнало задължение да плати нейната стойност.

 Не са неравноправни клаузите в договора при общи условия между страните , които дават възможност на оператора да начислява предварително определен размер на доставеното количество вода в случаите, когато абоната откаже на отчетниците достъп до имота. Тези клаузи не попадат под  никоя от хипотезите , предвидени в чл. 143 от Закона за защита на потребителите, напротив, приети са в интерес на потребителя, чиято отговорност се лимитира количествено, до размер от 5 м3, респ, . 6 м3 доставена ежемесечно вода.

   Възразено е,че ищецът не  е имал право да начислява нормативно количеството н доставената вода; съдът не споделя това възражение. На л.104 от делото фигурира протокол за отказан достъп , съставен на основание чл. 24 ал.4 от общите условия, който протокол има необходимите реквизити – той е подписан от съставилия  го *** и от свидетел – друг служител на оператора,  и касае  процесния период. Затова съдът приема, че изискванията на чл. 24 ал. 4 във връзка с чл. 49 от общите условия са    спазен и за оператора е възникнало правото да определи  количеството на доставеното чрез фикцията на чл. 49 от общите условия. 

  Вярно е също така, че искането на ищцовото дружество се базира изцяло на изходящи от него частни документи, каквито са фактурите; при отказан достъп до имота , карнетите не са относими към предмета на спора. Счетоводството на ищеца обаче е   редовно водено съобразно заключението на вещото лице , което съдът кредитира, и затова съдът кредитира фактурите като годни доказателства ,  включително и с оглед нормата на чл. 182 от ГПК.

  Исковете са основателни. 

  Разноските се присъждат в тежест на ответника, и са в общ размер от 830 лева.

   Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

                                              

                                                 Р Е Ш И: 

 

    Признава за установено по отношение на  П.А.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на ищеца  „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, плащане на следните суми , за които е издадена заповед за плащане  по ч. гр. дело 19796/19, ПРС: 625.36 лв.,  главница – доставена за периода от 10.07.2018г. – 24.10.2019г. вода,  лихва в размер на 37.11 лв. за период на забавата от 30.09.2018г до 31.10.2019г., и законна лихва върху  главницата от датата на подаването на заявлението  - 05.12.2019г. до окончателното изплащане на вземането.

 

 Осъжда П.А.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати  на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, сумата от 830 лева разноски по двете дела.

  

    Решението подлежи на обжалван е пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

                                                                                                                     

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала!ВГ