Р Е Ш Е Н И Е № 262676
29.12.2021 г., гр.
Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XІI-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на
трети ноември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева , като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
4452/2020 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
235 от ГПК – решение по съществото на спора.
Искове на на „ Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, против П.А.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,
и с искове с правно основание в чл. 422
от ГПК във връзка с чл. 79 и 86 от ЗЗД да се установи вземане на дружеството, за което то
разполага със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Според фактите в исковата молба,
ищецът е комунален оператор, водоснабдително дружество, което твърди, че е
доставило на ответника до негов обект – жилище
в ***, питейна вода за периода 10.07.2018г. – 24.10.2019г. на стойност
от 625.36 лв., която останала незаплатена въпреки
издадените за целта фактури и изтекъл срок за плащане, предвиден в Общите
условия по договор между страните. Количеството на доставената вода било
изчислено нормативно, тъй като Т. отказал достъп до имота; за отказа му бил
съставен нарочен протокол. Ищецът се
снабдил със заповед за плащане по ч. гр. дело № 1796 по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ
гр.състав , за 2019г, в
която, освен главницата, била заповядана за плащане и лихва в размер на 37.11 лв. за период на
забавата от 30.09.2018г до 31.10.2019г., и законна лихва от датата на
подаването на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Заповедта се връчила на ответника по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК и ищецът, на което
дружество са дадени указания по реда на чл. 422 от ГПК, иска установяване на вземането си и
присъждане на разноските по спора.
Ответникът оспорва иска в
своевременен отговор, отрича да е възикнало за ищеца правото да определи
нормативно количеството на доставената вода. Искът бил и недоказан, тъй като се
базирал на изходящи от ищеца частни документи, част от които - и неподписани от самия ответник. Нямало
реално извършван в имота отчет. Възразено е
че са неравноправни ( като нееквивалентни ) клаузите, които дават
възможност на комуналния оператор да начислява нормативно количеството на
доставената вода. Моли се исковете да
бъдат отхвърлени .
Вещото лице по проведената
счетоводна експертиза дава заключение, че счетоводството на ищеца е редовно водено , за доставената в процесния период вода не са
постъпвали плащания от ответника и задължението му съобразно издадените фактури
е в общ размер от 625.36 лв. - главница
и лихва в размер на 37.11 лв. за период
на забавата от 30.09.2018г до 31.10.2019г.
Установителен иск по смисъла на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1
от Закона за задълженията и договорите, субективно и акцесорно съединен
между същите страни с искане за установяване на дължимо съгласно чл. 86
от ЗЗД обезщетение. Предвид издадената заповед за изпълнение на парично
задължение в полза на ищеца, искът е имплицитно допустим като установителен,
като са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК и има идентичност между заповяданото за
плащане вземане и предмета на иска.
След анализ на представените по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът установи следното от
фактическа и правна страна:
Ищецът е В и К оператор по смисъла
на чл. 2 ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги.
Съгласно чл. 198 от Закона за
водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършва от ВиК
оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), тоест, чрез договор
при публично известни общи условия.
Страни по договор по силата на Общите условия за предоставяне на В и К услуги
на потребителите от ВиК оператор за гр. П. са именно потребителите на тези
комунални услуги – собственици на имота или ползватели на същия въз основа
надлежно учредено или запазено вещно право на ползване, по отношение на които
има разкрита партида в оператора на тяхно име. Изрично сключен между страните
писмен договор не е необходим. Не се
спори в тази връзка, че партидата в имота е разкрита именно на името на ответника; дори дабъде приет за недоказан
този факт, той не е от значение за отговорносттта на абоната – собственик на имота, тъй като правотона собственост е
достатъчно ,за да възникне качеството му на потребител по смисъла на чл. 2 от
приложимите общи условия. На следващо
място, на л. 5 и следващите от делото
е представено копие от *** *** ***, от
което личи, че имота на *** е придобит от ответника през 2008г. На следващо
място, от представената справка от базата данни на Агенцията по вписванията,
неоспорена от ответната страна, личи, че няма вписани разпореждания с имот от
страна на Т., до момента на устните състезания по делото. Затова съдът приема,
че Т. е собственик на водоснабденения обект, тоест, страна по договор за доставка
на питейна вода, и за него е възникнало задължение да плати нейната стойност.
Не са неравноправни клаузите в
договора при общи условия между страните , които дават възможност на оператора
да начислява предварително определен размер на доставеното количество вода в
случаите, когато абоната откаже на отчетниците достъп до имота. Тези клаузи не
попадат под никоя от хипотезите ,
предвидени в чл. 143 от Закона за защита на потребителите, напротив, приети са
в интерес на потребителя, чиято отговорност се лимитира количествено, до размер
от 5 м3, респ, . 6 м3 доставена ежемесечно вода.
Възразено е,че ищецът не е имал право да начислява нормативно
количеството н доставената вода; съдът не споделя това възражение. На л.104 от
делото фигурира протокол за отказан достъп , съставен на основание чл. 24 ал.4
от общите условия, който протокол има необходимите реквизити – той е подписан
от съставилия го *** и от свидетел –
друг служител на оператора, и касае процесния период. Затова съдът приема, че
изискванията на чл. 24 ал. 4 във връзка с чл. 49 от общите условия са спазен и за оператора е възникнало правото
да определи количеството на доставеното
чрез фикцията на чл. 49 от общите условия.
Вярно е също така, че искането на
ищцовото дружество се базира изцяло на изходящи от него частни документи,
каквито са фактурите; при отказан достъп до имота , карнетите не са относими
към предмета на спора. Счетоводството на ищеца обаче е редовно водено съобразно заключението на
вещото лице , което съдът кредитира, и затова съдът кредитира фактурите като
годни доказателства , включително и с
оглед нормата на чл. 182 от ГПК.
Исковете са основателни.
Разноските се присъждат в тежест на
ответника, и са в общ размер от 830 лева.
Воден от изложеното и на основание
чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на П.А.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, плащане на следните суми , за които е издадена заповед за плащане по ч. гр. дело 19796/19, ПРС: 625.36 лв., главница – доставена за периода от 10.07.2018г. – 24.10.2019г. вода, лихва в размер на 37.11 лв. за период на забавата от 30.09.2018г до 31.10.2019г., и законна лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението - 05.12.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
Осъжда П.А.Т., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, сумата от 830 лева разноски
по двете дела.
Решението подлежи на обжалван е
пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ