Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260088
гр. ВРАЦА,31.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение, в
закрито заседание на 31.03.2021г., в състав:
Председател:Евгения Симеонова
Членове:Пенка Петрова
Ана Ангелова
в присъствието на: прокурора секретар,като разгледа докладваното от съдия П.Петрова в.гр. дело
N` 105 по описа за 2021 година,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на "ЧЕЗ Електро България"
АД, гр.София - длъжник в производството по изп.д.№ 49/2019 г. по описа на ЧСИ
В.Й.,рег.№ ***,с район на действие ОС Враца,прехвърлено за продължаване на ЧСИ Ц.
Н.,рег.№ ***,с район на действие ОС Плевен под номер 9513/2020г. , срещу
постановление на частния съдебен изпълнител /ЧСИ/, съдържащо се в покана за
доброволно изпълнение изх.№ 1948/27.02.2019 г., в частта, в която е определена
дължимата такса по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ,както и
в частта относно определените обикновени
разноски.
В жалбата се поддържа, че ЧСИ неправилно е изчислил
пропорционалната такса в размер на 142,52 лв. вместо в дължимия размер от 87,66
лв. без ДДС или 105,19 лв. с ДДС. Навеждат се доводи, че таксата следва да бъде
определена единствено на база присъденото вземане по изпълнителния лист в
размер на 876,60 лв., без да бъдат включвани другите обикновени такси и
заплатеното възнаграждение за процесуално представителство. Жалбоподателят моли
за отмяна на обжалваното постановление в частта му за таксата по чл.26 от
ТТРЗЧСИ за размера над посочените по горе суми.Според жалбоподателя неправилно
били изчислени и обикновените разноски,които възлизали на 55 лв.без ДДС/66 лв.с
ДДС/.
В срока по чл.436 ал 6 изр.1 ГПК не е постъпило
възражение по жалбата от насрещната страна - взискател.
На основание чл.436 ал.3 изр.2 ГПК ЧСИ е приложил мотиви
по обжалваното действие, в които излага съображения за неоснователност на
жалбата.
Съдът е констатирал,че
на стр.19 от изпълнителното дело се съдържа молба-възражение от
длъжника-настоящ жалбоподател,с която моли да бъде намалено адвокатското
възнаграждение на взискателя до размер на 200 лв.,и по която ЧСИ В.Й. не се е бил
произнесъл.Доколкото основният въпрос,предмет на жалбата по едно от основните
пера е следва ли ,или не да се включи в базата за начисляване на таксата по
чл.26 ТТРЗЧСИ адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по
изпълнителното дело,настоящият състав е приел,че адвокатското възнаграждение
следва да е точно определено и безспорно.В конкретния случай това не било сторено,тъй
като ЧСИ В.Й. не се бил произнесъл по
молбата на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение на
взискателя и върнал делото на ЧСИ Ц. Н. за произнасяне по молбата за намаляване
на адвокатското възнаграждение.След произнасяне на ЧСИ, делото е върнато на
ВрОС за произнасяне по настоящата жалба,образувано под номер 105/2021г./стар
номер 477/20г./
След като обсъди изложените в жалбата съображения,
мотивите на ЧСИ и материалите по приложеното копие от изп.д.№ 49/2019 г. по
описа на ЧСИ В.Й./9513/20г.по описа на ЧСИ Цв.Н./, настоящият съдебен
състав приема следното:
Изпълнителното производство е образувано по молба на М.
Е. П. от с.***,обл.Враца , подадена чрез пълномощника и адв.Цв.М. от ВрАК,
против длъжника "ЧЕЗ Електро България" АД, гр.София за
удовлетворяване на парично вземане в общ размер от 876,60 лв., по изпълнителен
лист, издаден на 12.02.2019 г. по гр.д.№
1875/2018 г. по описа на ВрРС. В молбата се съдържа искане за проучване
имущественото състояние на длъжника и налагане възбрана,опис,оценка и продажба
на имущество на длъжника.С последваща молба е поискано налагане на запор върху
банкова сметка ***.
Към молбата са приложени пълномощно и договор за правна
защита и съдействие, от които е видно, че в полза на пълномощника адв.Цв.М. е
договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лв.
Приложена е по делото сметка № ***/22.03.2019г.,от която е видно,че при
образуване на делото ЧСИ е начислил на взискателката за внасяне разноски в
размер на 82 лв.с ДДС.
В разпореждането за образуване на делото, ЧСИ е приел за
разноски по изпълнителното дело, които да бъдат възложени в тежест на длъжника,
дължащите се до този момент от общо 432,00 лв., от които 82 лв.обикновени
разноски и 350,00 лв. - договорено и заплатено от взискателя адвокатско
възнаграждение.
До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение,
в която е посочено, че задължението му по изпълнителното дело възлиза на:
876,60 лв. неолихвяема сума; 8,00 лв. - допълнителни разноски; 138 лв. –
разноски по изп.дело,142,50 лв.-такса по чл.26 ТТРЗЧСИ и 350,00 лв. -
адвокатско възнаграждение.
Липсват данни кога е връчена поканата за доброволно
изпълнение на длъжника ,но на 09.04.2019 г. е постъпило възражение от длъжника
"ЧЕЗ Електро България" АД, в което се прави искане за намаляване на
договореното адвокатско възнаграждение поради прекомерност. По това искане ЧСИ
се е произнесъл с постановление/разпореждане/ от 15.02.2021 г.,след връщане на
делото от ОС, като е оставил възражението без уважение.Страните са уведомени за
това постановление, но същото не е
обжалвано и е влязло в сила.
Доколкото липсват
данни по изп.д.кога е връчена на длъжника ПДИ,респ.кога същия е уведомен за размера на дължимите такси и
разноски,настоящият състав приема,че жалбата е подадена в рамките на
предвидения в разпоредбата на чл.436 ал.1 ГПК преклузивен срок. При това положение и като взе предвид, че
жалбата е подадена от надлежна страна в изпълнителното производство, и е
насочена срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по
смисъла на 435 ал.2 т.7 ГПК, съдът приема същата за процесуално допустима.
Спорните въпроси в настоящето производство се свеждат до
това дали в базата за изчисляването на пропорционалната такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ
следва да бъдат включени авансово заплатените от взискателя прости такси и
адвокатското възнаграждение за изпълнителното производство.
Пропорционална такса за изпълнение на парично вземане се
събира върху събраната сума.Всички такси и разноски по
изпълнението, с изключение на изрично посочените такива, са за сметка на
длъжника, като е без значение дали изпълняемото право е парично или непарично. Дължимите се по изпълнението такси и разноски
се внасят авансово от взискателя.Между
него и длъжника възниква материалноправно отношение за възстановяването им. По
силата на това правоотношение взискателят има вземане срещу длъжника за
направените във връзка с реализираното изпълнение и в разумен размер разноски,
а длъжникът има съответното задължение да ги възстанови. Това вземане не е
материализирано в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното производство, но се събира в това производство. При липса на
доброволно плащане на разноските от страна на длъжника, вземането на взискателя
за тях ще може да се реализира в изпълнителното производство, чрез някой от
предвидените за изпълнение на паричните задължения изпълнителни способи. Тъй
като тези разноски се събират от длъжника в хода на производството по
принудителното изпълнение, а не след неговото приключване, то ще се счита за
приключило, след като бъде реализирано изпълняемото право и бъдат събрани
разноските по изпълнението. Това налага размерът им да бъде установен в течение
на самото производство. Само по себе си авансовото внасяне на дължимите се по
изпълнението такси и разноски не е достатъчно, за да може те да бъдат събрани
от длъжника. Необходимо е да бъде установено, че внесените суми са действително
дължими се по изпълнителното производство, поради което за длъжника е
възникнало задължение за възстановяването им. Това става с надлежен акт на
органа по изпълнението, поради което е необходимо последният да определи дължимите
се по изпълнението разноски по основание и размер, като възложи плащането им на
длъжника. Вземането за разноски по изпълнението се реализира принудително в
производството по изпълнението именно въз основа на този акт на съдебния
изпълнител, без за това да е необходимо издаването на изпълнителен лист. Затова
този акт представлява пряко изпълнително основание. В този смисъл са
разясненията, дадени в т.3 на ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк.д.№ 3/2015 г.,
ОСГТК на ВКС.
Относно разпоредбата на чл.26 ТТРЗЧСИ, уреждаща
събирането на пропорционалната такса за изпълнение на парично вземане от ЧСИ,
съдебната практика непротиворечиво приема, че в производството пред ЧСИ
пропорционалната такса за изпълнение на парично вземане се дължи дори когато
същото е извършено в срока за доброволно изпълнение. Освен това, в чл.26, заб.4
ТТРСЗЧСИ изрично е предвидено, че в размера на паричното вземане не се включват
авансовите такси,за разлика от ТДТГПК, което налага извод, че при изчисляване
на събираната от ЧСИ пропорционална такса не следва да бъдат включени авансовите такси и разноски.Не се начислява
пропорционална такса върху вече внесеното авансово възнаграждение за извършване
на определени действия.Заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде
включено в базата при изчисляване таксата по л.26 от Тарифата.
Съдебната практика на касационната инстанция, залегнала в
редица решения,като напр.Решение № 278/25.06.2012 г. по гр.д.№414/2012 г., ІV
г.о. на ВКС, също приема, че разноските за адвокатско възнаграждение следва да
се включат в базата при изчисляване на таксата за изпълнение на парично вземане.
При изложените съображения настоящият съдебен състав
приема, че в обжалваното постановление ЧСИ правилно
е приел, че направените от взискателя
разноски за авансово заплатени прости държавни такси не
следва да се включват в базата при изчисляване таксата по чл.26 ,и че заплатеното
адвокатско възнаграждение следва да бъде включено в базата при изчисляването
на пропорционалната такса по чл.26 ТТРЗЧСИ.Процедирайки
по този начин ЧСИ правилно е определил дължимата пропорционална такса по чл.26
от Тарифата.Жалбата в тази и част е неоснователна и следва да се остави без
уважение.На този етап от развитието на изпълнителното производството, дължимата
пропорционална такса следва да бъде изчислена върху сумата 1226,60 лв., от
която 876,60 лв. - вземане по изпълнителния лист,и 350,00 лв. - заплатеното
адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство,при което положение
дължимата такса по чл.26 от Тарифата е в размер на посочения в ПДИ.Жалбата се
явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
В частта,касаеща обикновените разноски,жалбата се явява частично
основателна.Видно от разпореждането за образуване на изп.дело,изготвената
сметка от 22.03.2019г.и данните от изп.дело авансовите такси възлизат на 82
лв.с ДДС.В ПДИ ЧСИ е посочил размер на авансовите разноски 138 лв.Липсват данни
по изп.дело за сторени разноски над 82 лв./с ДДС/.Жалбата за разликата от 82 до
138 лв.с ДДС се явява основателна.Като такава следва да се уважи в тази и част.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление на ЧСИ по изп.д.№ 49/2019 г. по описа на
ЧСИ В.Й.,рег.№ ***,с район на действие ОС Враца,прехвърлено за продължаване на
ЧСИ Ц. Н.,рег.№ ***,с район на действие ОС Плевен под номер 9513/2020г. , в
частта, в която са определени авансови разноски в размер на 138 лв.за разликата
от 82 лв.с ДДС до 138 лв.с ДДС, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимите авансови такси и разноски по изпълнителното дело,обективирани
в ПДИ от 27.02.2019г., дължими към същата дата от длъжника "ЧЕЗ Електро
България" АД по изп.д.№ 49/2019 г. по описа на ЧСИ В.Й.,рег.№ ***,с район
на действие ОС Враца,прехвърлено за продължаване на ЧСИ Ц. Н.,рег.№ ***,с район
на действие ОС Плевен под номер 9513/2020 г.на 82 лв.с ДДС от 138 лв.на 82 лв.с
ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване и е окончателно.
Председател:........... Членове: 1..........
2..........